„Ела в Македония“

1-3. а) Как светият дух водел Павел и спътниците му? б) Какво ще разгледаме?

НЯКОЛКО жени излизат от македонския град Филипи. Не след дълго стигат до малката река Гангитис. Според обичая си сядат край реката, за да се молят на Бога на Израил. Междувременно Йехова наблюдава всичко. (2 Лет. 16:9; Пс. 65:2)

² По същото време на повече от 800 километра източно от Филипи няколко мъже напускат град Листра в южната част на Галатия. Дни по-късно стигат до павиран римски път, който води на запад към най-гъстонаселената област в провинцията Азия. Мъжете — Павел, Сила и Тимотей — искат да тръгнат по този път, за да посетят Ефес и други градове, където хиляди хора трябва да чуят за Христос. Но още преди да поемат в тази посока, по някакъв начин светият дух ги спира и им забранява да проповядват в Азия. Защо? Защото чрез Божия дух Исус иска да преведе Павел и спътниците му през Мала Азия и Егейско море чак до бреговете на река Гангитис.

³ От начина, по който Исус водел мъжете по време на това необикновено пътуване до Македония, можем да извлечем ценни поуки за нас днес. Затова нека да разгледаме някои от събитията от второто мисионерско пътуване на Павел, което започнало около 49 г.

4, 5. а) Какво се случило с Павел и спътниците му близо до Витиния? б) Какво направили мисионерите и какъв бил резултатът?

⁴ След като им било забранено да проповядват в Азия, Павел и спътниците му се отправили на север към градовете във Витиния. Навярно дни наред вървели по неравни пътища между слабо населените области Фригия и Галатия. Но когато наближили Витиния, Исус отново използвал светия дух, за да ги спре. (Деян. 16:6, 7) Сигурно те вече били много озадачени. Знаели какво да проповядват и как да проповядват, но не знаели къде. Мисионерите, образно казано, почукали на вратата към Азия, но напразно. Почукали и на вратата към Витиния, но отново без резултат. Павел бил решен да продължи да чука, докато не намери врата, която да се отвори. Тогава братята направили нещо, което може би изглеждало нелогично. Те тръгнали на запад и изминали 550 километра, подминавайки град след град, докато не стигнали до пристанището Троада, откъдето можели да отплават за Македония. (Деян. 16:8) Там Павел почукал на трета врата и този път тя широко се отворила!

⁵ Евангелистът Лукаa, който се присъединил към мисионерите в Троада, разказва какво се случило: „През нощта Павел получи видение — един македонец стоеше и го молеше с думите: ‘Ела в Македония и ни помогни!’ И веднага след като той получи видението, положихме усилия да тръгнем за Македония, правейки заключението, че Бог ни вика, за да им известим добрата новина.“ (Деян. 16:9, 10) Най-сетне Павел знаел къде да проповядва. Колко ли щастлив бил, че не се отказал по средата на пътуването! Четиримата мъже незабавно отплавали за Македония.

6, 7. а) Какво можем да научим от случилото се по време на пътуването на Павел? б) В какво можем да сме сигурни?

⁶ Какво научаваме от този разказ? Обърни внимание, че Исус използвал Божия дух да даде напътствия на Павел едва след като той тръгнал за Азия, после, след като наближил Витиния, и накрая, след като стигнал в Троада. Като Глава на сбора, Исус може да ръководи по подобен начин и нас днес. (Кол. 1:18) Например може би от известно време обмисляме да започнем пионерска служба или да се преместим в район, където има нужда от повече вестители на Царството. Но е много вероятно Исус да ни насочи чрез Божия дух едва след като предприемем конкретни действия да постигнем целта си. Както шофьорът може да насочва колата си наляво или надясно само ако тя се движи, така и Исус ни помага да разширяваме службата си само ако „се движим“, тоест ако полагаме усилия в тази посока.

⁷ А ако усилията ни не дадат резултат веднага? Трябва ли да се откажем, като си мислим, че Божият дух не ни ръководи? Не, разбира се. Не бива да забравяме, че и някои планове на Павел се провалили. Но той не се отказал, докато не намерил врата, която се отворила. Можем да сме сигурни, че ако с постоянство търсим „широка врата за дейност“, ние също ще бъдем възнаградени. (1 Кор. 16:9)

 8. а) Какво знаем за Филипи? б) Какво станало, когато Павел проповядвал на едно „място за молитва“?

⁸ Когато пристигнали в Македония, Павел и спътниците му отишли в град Филипи, чиито жители се гордеели с римското си гражданство. За римските ветерани, които живеели там, тази колония била като малка Италия, миниатюрен Рим в Македония. Извън градската порта, до една река мисионерите открили място, което предположили, че е „за молитва“b. В събота отишли там и намерили няколко жени, които се били събрали, за да се покланят на Бога. Братята седнали и започнали да им проповядват. Слушала ги жена на име Лидияc и Йехова „отворил широко сърцето ѝ“. Онова, което мисионерите говорели, оказало толкова силно въздействие на Лидия, че тя и всички в дома ѝ се покръстили. После тя настояла Павел и спътниците му да останат в къщата ѝ. (Деян. 16:13-15)

 9. Как мнозина днес подражават на Павел и какви благословии получават?

⁹ Представи си каква радост донесло покръстването на Лидия! Колко ли щастлив бил Павел, че приел поканата да отиде в Македония и че Йехова решил да използва него и спътниците му, за да отговори на молитвите на тези богобоязливи жени! Днес много братя и сестри — млади и стари, семейни и несемейни — също се преместват в райони, където има нужда от повече вестители на Царството. Разбира се, тези християни срещат трудности, но те са нищо в сравнение с удовлетворението, което изпитват, когато намират хора, приемащи библейската истина подобно на Лидия. Можеш ли да направиш промени, които ще ти позволят да отидеш в район, където има нужда от помощ? Очакват те много благословии! Пример в това отношение е 25-годишният Арън, който се преместил в Централна Америка. Той казва: „Службата в чужда страна ми помага да израствам духовно и да се приближавам до Йехова. Проповедната служба е чудесна — водя осем библейски изучавания!“ Много други християни споделят мнението му.

10. Как демоните били в основата на противопоставянето, с което се сблъскали Павел и сътрудниците му?

¹⁰ Несъмнено Сатана бил разярен, че добрата новина пуска корени там, където той и демоните му имали силно влияние. Затова не е изненадващо, че именно демоните били в основата на противопоставянето, с което се сблъскали Павел и сътрудниците му. Когато мисионерите ходели до мястото за молитва, една обладана от демон прислужница, която носела печалба на господарите си, като предсказвала бъдещето, вървяла след тях и викала: „Тези хора са роби на Всевишния Бог и ви известяват пътя на спасението.“ Може би демонът я карал да вика тези думи, за да изглежда, че предсказанията ѝ и ученията на Павел идват от един и същи източник. Това можело да отвлече вниманието на хората от истинските последователи на Христос. Но Павел изгонил демона и девойката престанала да вика след тях. (Деян. 16:16-18)

11. Какво се случило с Павел и Сила, след като демонът излязъл от девойката?

¹¹ Когато разбрали, че вече не могат да се надяват на лесна печалба, господарите на девойката се разгневили. Те завлекли Павел и Сила на пазарния площад, където управниците, представящи римската власт, решавали съдебни спорове. Възползвайки се от предразсъдъците и патриотизма на съдиите, те по същество казали: „Тези юдеи всяват смут, като проповядват обичаи, които ние, римляните, не можем да приемем.“ Думите им предизвикали незабавни действия. „Цялото множество“ на площада се надигнало против Павел и Сила и градските управници наредили „да ги бият с пръчки“. След това мисионерите били завлечени до затвора. Пазачът ги хвърлил във вътрешната му част и оковал краката им в дървени стеги. (Деян. 16:19-24) Когато затворил вратата, в килията станало толкова тъмно, че Павел и Сила сигурно почти не можели да се видят. Но Йехова виждал всичко. (Пс. 139:12)

12. а) Как християните приели преследването и защо? б) Какви видове противопоставяне използват и до днес Сатана и поддръжниците му?

¹² Години по-рано Исус казал на последователите си: „Ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Затова, идвайки в Македония, мисионерите били готови да срещнат противопоставяне. Когато се надигнало преследване, те знаели, че то не е израз на Божието неодобрение, а е проява на гнева на Сатана. Днес поддръжниците на Дявола използват същите методи като във Филипи. Коварни противници ни представят в погрешна светлина в училище и на работа, с което подклаждат противопоставяне. В някои страни религиозни врагове ни обвиняват в съда, като по същество казват: „Тези Свидетели всяват смут, като проповядват обичаи, които ние, поддръжниците на традиционната църква, не можем да приемем.“ На някои места събратята ни са бити и лишавани от свобода. Но Йехова вижда всичко. (1 Пет. 3:12)

13. Защо пазачът попитал: „Какво трябва да направя, за да бъда спасен?“

¹³ Павел и Сила вероятно се нуждаели от време да осмислят бурните събития от деня. Но до полунощ те възвърнали силите си и дори се молели и възхвалявали Бога с песен. Изведнъж земетресение разтърсило затвора! Пазачът се събудил, видял отворените врати и се уплашил, че затворниците са избягали. Като знаел, че ще го накажат за бягството им, той извадил меча си и понечил да се убие. Но Павел извикал: „Не посягай на себе си, защото всички сме тук!“ Потресеният пазач попитал: „Господа, какво трябва да направя, за да бъда спасен?“ Павел и Сила не можели да го спасят, само Исус можел. Затова му отговорили: „Вярвай в Господаря Исус и ще бъдеш спасен!“ (Деян. 16:25-31)

14. а) Как Павел и Сила помогнали на пазача? б) Как били благословени мисионерите, когато понесли преследването с радост?

¹⁴ Искрен ли бил въпросът на пазача? Павел не се съмнявал в подбудите на мъжа. Но той бил езичник и не бил запознат със Свещеното писание. Затова, преди да стане християнин, трябвало да научи и да приеме основните духовни истини. Така че Павел и Сила отделили време да му известят „словото на Йехова“. Погълнати от това, те може би забравили за болката от нанесените им удари. Пазачът обаче забелязал дълбоките рани по гърбовете им и ги измил. После той и хората в дома му били „покръстени незабавно“. Колко благословени били Павел и Сила, че понесли преследването с радост! (Деян. 16:32-34)

15. а) Как много Свидетели днес следват примера на Павел и Сила? б) Защо трябва да посещаваме отново и отново хората в района си?

¹⁵ Подобно на Павел и Сила много Свидетели днес проповядват добрата новина, докато са в затвора заради вярата си, и се радват на хубави резултати. Например в една страна, където дейността ни беше забранена, в определен момент 40 процента от всички Свидетели бяха научили истината за Йехова в затвора! (Иса. 54:17) Обърни внимание също, че пазачът потърсил помощ едва след земетресението. Така и днес някои хора, които преди са отхвърляли посланието за Царството, може да откликнат, след като някакво събитие внезапно разтърси живота им. Като посещаваме отново и отново хората в района си, ще можем да им помогнем, когато са готови за това.

16. Как се обърнали нещата в деня, след като Павел и Сила били бити?

¹⁶ На следващата сутрин управниците наредили Павел и Сила да бъдат освободени. Но Павел казал: „Те ни биха пред всички, без да сме осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в затвора. Нима сега ни изгонват тайно? Не може така! Нека дойдат сами и ни изведат!“ Като научили, че двамата мъже са римски граждани, управниците се уплашили, понеже били нарушили праватаd им. Нещата се обърнали — по-рано мисионерите били бити пред всички, а сега управниците трябвало да им се извинят пред всички. Те увещавали с молби Павел и Сила да напуснат Филипи. Двамата християни се съгласили, но първо отделили време да насърчат растящата група от нови ученици и чак тогава си тръгнали.

17. Какъв важен урок можели да научат новите християни, наблюдавайки издръжливостта на Павел и Сила?

¹⁷ Ако правата им на римски граждани били зачетени по-рано, Павел и Сила можели да си спестят наказанието и да не бъдат бити. (Деян. 22:25, 26) Но вероятно така щели да оставят в учениците от Филипи впечатлението, че използват положението си, за да избегнат страдания заради Христос. Как щяло да повлияе това на вярата на християните, които нямали римско гражданство? В крайна сметка те не можели да разчитат на такава защита от закона. Ето защо, като понесли наказанието, Павел и Сила показали на новите ученици с личния си пример, че Христовите последователи могат да устоят непоколебимо при преследване. Впоследствие, настоявайки правата им на римски граждани да бъдат зачетени, мисионерите принудили управниците да признаят пред всички, че са нарушили закона. Това на свой ред можело да предотврати бъдещо лошо отношение към християните и да осигури известна правна защита от подобно преследване.

18. а) Как християнските надзорници днес подражават на Павел? б) Как в наши дни защитаваме и утвърждаваме „добрата новина по правен път“?

¹⁸ Днес надзорниците в християнския сбор също осигуряват ръководство чрез личния си пример. Пастирите с готовност правят това, което очакват от събратята си. Подобно на Павел ние преценяваме внимателно как и кога да използваме правата си, за да получим защита. При нужда се обръщаме към районни, върховни и дори международни съдилища, за да получим правна защита за своето поклонение. Целта ни не е да прокарваме социални реформи, а да защитим и утвърдим „добрата новина по правен път“, както писал Павел до филипяните около 10 години след като бил затворник в техния град. (Флп. 1:7) Каквито и да са резултатите от такива съдебни процеси, ние сме решени, подобно на Павел и спътниците му, да продължаваме да известяваме добрата новина, накъдето и да ни насочи Божият дух. (Деян. 16:10)