„Вършете всичко, за да прославяте Бога“

КАТО отдадени служители на Йехова Бог, сме задължени да отразяваме славата му във всичко, което казваме и правим. Апостол Павел ни дал един ръководен принцип: „Когато ядете, когато пиете или когато вършите нещо друго, вършете всичко, за да прославяте Бога.“ (1 Кор. 10:31) Това включва да се придържаме към праведните стандарти на Йехова, които отразяват съвършената му личност. (Кол. 3:10) Ние трябва да подражаваме на Бога като свят народ. (Еф. 5:1, 2)

² Насочвайки вниманието на християните към това, апостол Петър писал: „Като послушни деца, престанете да се водите по желанията, които изпитвахте преди в своето невежество, но станете свети в цялото си поведение, както е свят и онзи, който ви призова, понеже е записано: ‘Бъдете свети, защото аз съм свят!’“ (1 Пет. 1:14–16) Подобно на древните израилтяни всички в християнския сбор трябва да бъдат свети. Това означава да останат неопетнени, чисти от греха и от светското влияние. Така те са отделени за свята служба. (Из. 20:5)

³ Оставаме свети, като се придържаме към законите и принципите на Йехова, които са посочени ясно в Свещеното писание. (2 Тим. 3:16) Чрез изучаване на Библията сме научили за Йехова и за пътищата му и сме били привлечени към него. Нашето изучаване ни е убедило, че трябва да търсим първо Божието Царство и че най–важното за нас трябва да е да вършим волята на Йехова. (Мат. 6:33; Рим. 12:2) Това е изисквало да облечем новата личност. (Еф. 4:22–24)

⁴ Не винаги е лесно да следваме праведните стандарти на Йехова. Противникът ни Сатана Дяволът се опитва да ни отвърне от истината. Понякога ни е трудно заради лошото влияние на този свят и собствените ни грешни склонности. Да живеем според отдаването си, означава да водим духовна битка. Писанието ни казва да не се изненадваме, когато се сблъскваме с противопоставяне или изпитания. Ще трябва да страдаме заради праведността. (2 Тим. 3:12) Но можем да сме щастливи, когато понасяме изпитания, защото знаем, че те са доказателство, че вършим Божията воля. (1 Пет. 3:14–16; 4:12, 14–16)

⁵ Въпреки че бил съвършен, Исус се научил на послушание чрез страданията, които понесъл. Той не се поддал на изкушенията на Сатана и нямал светски стремежи. (Мат. 4:1–11; Йоан 6:15) Нито веднъж не помислил да направи компромис. Въпреки че неговата вярност му спечелила омразата на света, той се придържал към праведните стандарти на Йехова. Малко преди смъртта си Исус предупредил учениците си, че светът ще мрази и тях. Оттогава нататък последователите му срещали трудности, но мисълта, че Божият син победил света, им вдъхвала смелост. (Йоан 15:19; 16:33; 17:16)

⁶ За да не сме част от света, и ние като своя Господар трябва да живеем според праведните стандарти на Йехова. Освен че не бива да участваме в политическите и социалните дела на света, трябва да се пазим от западналия му морал. Приемаме сериозно съвета в Яков 1:21: „Отхвърлете всяка нечистота и онова излишно нещо — злобата, и приемете с мекота внедряването на словото, което може да спаси душите ви.“ Като изучаваме и присъстваме на събранията, „внедряваме“ словото на истината в ума и сърцето си и дори няма да пожелаем онова, което предлага светът. Яков писал: „Нима не знаете, че приятелството със света е вражда с Бога? Така че който иска да бъде приятел със света, се превръща във враг на Бога.“ (Як. 4:4) Затова Библията настойчиво ни съветва да се придържаме към праведните стандарти на Йехова и да бъдем отделени от света.

⁷ Божието Слово ни предупреждава относно срамното и неморално поведение. То ни казва: „Нека блудство и всякаква нечистота или алчност дори да не се споменават между вас, както подобава на свети личности.“ (Еф. 5:3) Затова не бива да съсредоточаваме мислите си върху неприлични или срамни неща и несъмнено няма да си позволим да говорим за такива неща. Така доказваме, че искаме да се придържаме към чистите и праведни стандарти на Йехова за морала.

⁸ Наред с духовната и моралната чистота християните съзнават колко е важна и физическата чистота. В древния Израил Йехова, който е свят Бог, изисквал станът да бъде поддържан чист. Ние също трябва да сме чисти, да не би той „да види нещо неприлично“ в нас. (Втор. 23:14)

⁹ В Библията светостта и физическата чистота са тясно свързани. Например Павел писал: „Любими мои, ... нека очистим себе си от всяко нещо, което омърсява плътта и духа, и в страх от Бога нека усъвършенстваме своята святост.“ (2 Кор. 7:1) Следователно християните и християнките трябва да се стараят да са физически чисти, като редовно се къпят и перат дрехите си. Макар че условията в отделните страни се различават, като цяло можем да намерим достатъчно сапун и вода, за да поддържаме телата си чисти и да се погрижим и децата ни да са чисти.

¹⁰ Заради проповедната си дейност обикновено сме добре познати в района, където живеем. Ако поддържаме дома си чист и подреден отвътре и отвън, това само по себе си е свидетелство за съседите. Цялото семейство може да участва. Братята трябва да обръщат особено внимание на дома и мястото край него, помнейки, че поддържаният двор и дом оставят добро впечатление в другите. Като правят това, а също и като са начело в духовните дейности, главите на семейства показват, че ръководят добре своя дом. (1 Тим. 3:4, 12) Сестрите също носят отговорност да се грижат за чистотата, особено вътре в дома. (Тит 2:4, 5) Възпитаните деца се стараят да са чисти и спретнати и да подреждат стаите си. По този начин всички в семейството развиват навици за чистота, които ще са им необходими в новия свят под управлението на Божието Царство.

¹¹ Много от служителите на Йехова днес се придвижват до събранията с автомобил, а на някои места той е крайно необходим за службата. Колата трябва да се поддържа чиста и в добро състояние. Нашите домове и автомобили трябва да показват, че сме част от чистия и свят народ на Йехова. Същото важи за чантата ни за служба и Библията ни.

¹² Облеклото и цялостният ни външен вид трябва да са в съгласие с Божиите принципи. Не бихме помислили да се явим пред високопоставен човек в небрежно или твърде неофициално облекло. Колко повече трябва да мислим за дрехите си, когато представяме Йехова в службата или на подиума! Видът ни и стилът ни на обличане могат да повлияят на възгледа на другите за поклонението на Йехова. Несъмнено не би било правилно да сме нескромни или да не се съобразяваме с другите. (Мих. 6:8; 1 Кор. 10:31–33; 1 Тим. 2:9, 10) Затова, когато се приготвяме да отидем на служба, на събрание или на конгрес, трябва да помним какво казва Писанието за физическата чистота и за скромния външен вид. Искаме винаги да почитаме и прославяме Йехова.

¹³ Същото важи и когато посещаваме световната централа или някой от клоновете на Свидетелите на Йехова. Спомни си, че името Бетел означава „дом на Бога“. Ето защо трябва да сме облечени и да се държим така, както на събрание в Залата на Царството.

¹⁴ Дори в свободното си време искаме да обръщаме внимание на облеклото и външния си вид. Може да се запитаме: „Ще се притеснявам ли да свидетелствам неофициално заради облеклото си?“

¹⁵ Нуждаем се от почивка и развлечения, за да бъдем уравновесени и да имаме добро здраве. Веднъж Исус поканил учениците си да отидат с него на уединено място „да си починат малко“. (Мар. 6:31) Почивката и ползотворните развлечения могат да ни доставят удоволствие и да ни освежат, за да имаме сили за ежедневните си дейности.

¹⁶ При наличието на толкова много видове забавления днес християните трябва да са избирателни и да проявяват богоугодна мъдрост. Въпреки че имат място в живота, развлеченията не са най–важното нещо. Предупредени сме, че в „последните дни“ хората ще „обичат удоволствията, вместо да обичат Бога“. (2 Тим. 3:1, 4) Много от нещата, които се смятат за развлечения, не са приемливи за онези, които искат да се придържат към праведните стандарти на Йехова.

¹⁷ Първите християни трябвало да се борят с влиянието на жадния за удоволствия свят, който ги заобикалял. В римските циркове зрителите се забавлявали, като гледали страданията на други хора. Имало представления с насилие, кръвопролития и сексуална неморалност, но първите християни стояли настрана от всичко това. Днес много от развлеченията в света съдържат подобни неща и подхранват порочните човешки желания. Ние трябва „да внимаваме много“ как постъпваме и да бягаме от покваряващите развлечения. (Еф. 5:15, 16; Пс. 11:5) И дори забавлението само по себе си да не е лошо, атмосферата може да е неподходяща. (1 Пет. 4:1–4)

¹⁸ Има ползотворни развлечения, на които християните могат да се наслаждават. Мнозина са извлекли полза, като са приложили библейските съвети и уравновесените предложения в нашите издания.

¹⁹ Понякога няколко семейства може да бъдат поканени на гости за християнско общуване. Или братя и сестри може да бъдат поканени на сватба или друго подобно събиране. (Йоан 2:2) Домакините трябва да съзнават, че са отговорни за това, което се случва. Несъмнено трябва да се внимава, когато се събират по–големи групи. Заради по–свободната атмосфера на такива събирания някои са прекрачили границата на доброто християнско поведение и са прекалили с яденето и пиенето или дори са извършили друго сериозно прегрешение. Имайки предвид това, проницателните християни разбират колко е мъдро да ограничават продължителността на такива събирания и броя на присъстващите. В случай че има алкохолни напитки, те трябва да се консумират умерено. (Флп. 4:5) Ако се направи всичко възможно събирането да е ползотворно и духовно освежаващо, храната и напитките няма да са най–важното нещо.

²⁰ Хубаво е да сме гостоприемни. (1 Пет. 4:9) Когато каним други християни в дома си на обяд или вечеря, на малка почерпка, за развлечения или общуване, искаме да се сещаме за онези, които са в по–трудни обстоятелства. (Лука 14:12–14) Ако ние сме на гости, поведението ни трябва да е в съгласие със съвета в Марко 12:31. Винаги е подходящо да проявяваме признателност за добротата на другите.

²¹ Християните ценят изобилните дарове на Бога и са щастливи, че могат „да ядат, да пият и да се радват на добрите плодове от труда си“. (Екл. 3:12, 13) Когато „вършат всичко, за да прославят Бога“, и домакините, и гостите ще си спомнят за събирането с удовлетворение, тъй като са се освежили духовно.

²² Децата на Свидетелите на Йехова се възползват от задължителното светско образование, което им дава основни знания и умения. В училище те искат да се научат да четат и пишат добре. Някои предмети може да са от полза на младите хора, които се стремят към духовни цели. През училищните си години те ще се стараят „да помнят своя Велик създател“, като поставят духовните неща на първо място. (Екл. 12:1)

²³ Ако си млад християнин, който ходи на училище, внимавай да не общуваш прекалено със светски младежи. (2 Тим. 3:1, 2) Тъй като Йехова ти осигурява необходимата защита, можеш да се справиш със светското влияние. (Пс. 23:4; 91:1, 2) Затова се възползвай от нещата, които Йехова ти дава. (Пс. 23:5)

²⁴ За да се държат отделени от света, докато са в училище, повечето млади Свидетели решават да не участват в извънкласни дейности. На съучениците и учителите ти може да им е трудно да разберат решението ти. Но по–важно е да угодиш на Бога. Това означава да използваш своята обучена от Библията съвест и да си решен да се пазиш от съревнователния и националистичния дух на този свят. (Гал. 5:19, 26) Като се вслушват в библейските напътствия на християнските си родители и като имат добри приятели в сбора, младите ще могат да се придържат към праведните стандарти на Йехова.

²⁵ Главите на семейства имат библейското задължение да осигуряват нужното на семейството си. (1 Тим. 5:8) Въпреки това, като служители на Бога, те разбират, че в сравнение с Царството светската им работа е от второстепенно значение. (Мат. 6:33; Рим. 11:13) Като проявяват преданост към Бога и са доволни, че имат храна, облекло и покрив над главата си, те избягват тревогите и капаните на материалистичния начин на живот. (1 Тим. 6:6–10)

²⁶ Всички отдадени християни, които работят светска работа, трябва да помнят библейските принципи. Да си изкарваме честно прехраната, означава да отказваме да участваме в дейности, които нарушават Божия закон или законите на страната. (Рим. 13:1, 2; 1 Кор. 6:9, 10) Не забравяме колко е опасно общуването с лоши приятели. Като войници на Христос, ние отказваме да участваме в бизнес начинания, които са в разрез с Божиите стандарти и застрашават неутралитета ни или духовността ни. (Иса. 2:4; 2 Тим. 2:4) И нямаме никакви отношения с религиозния враг на Бога, „Вавилон Велики“. (Откр. 18:2, 4; 2 Кор. 6:14–17)

²⁷ Ако спазваме Божиите праведни стандарти, няма да използваме християнските ни събирания, за да предлагаме на другите да участват в бизнес начинания или за каквито и да било лични интереси. На събранията и конгресите се събираме единствено за да се покланяме на Йехова. Ние се храним на неговата духовна трапеза и „се насърчаваме взаимно“. (Рим. 1:11, 12; Евр. 10:24, 25) Общуването ни трябва да е съсредоточено върху духовни неща.

²⁸ Праведните стандарти на Йехова изискват също служителите му „да пазят единството на духа в обединяващата връзка на мира“. (Еф. 4:1–3) Вместо да угажда на себе си, всеки от тях се стреми към онова, което е добро спрямо другите. (1 Сол. 5:15) Несъмнено това е духът, който виждаш в своя сбор. Независимо от расата, националността, социалното или икономическото ни положение или образованието ни всички ние се ръководим от едни и същи праведни стандарти. Дори външните хора забелязват тази отличителна черта на народа на Йехова. (1 Пет. 2:12)

²⁹ Наблягайки на основата за единството, апостол Павел писал: „Има едно тяло и един дух, както е и една надеждата, за която сте призовани, един Господар, една вяра, едно покръстване, един Бог и Баща на всички, който е над всички и чрез всички, и във всички.“ (Еф. 4:4–6) Това означава, че сме единни в разбирането си на основните и по–дълбоките библейски учения, с което показваме, че признаваме върховенството на Йехова! Той ни е дал чистия език на истината и така можем да му служим рамо до рамо. (Соф. 3:9)

³⁰ Единството и мирът в християнския сбор са освежаващи за всички поклонници на Йехова. Ние виждаме изпълнението на обещанието му: „Ще ги обединя като овце в кошарата.“ (Мих. 2:12) Искаме да пазим мира и единството, като се придържаме към праведните стандарти на Йехова.

³¹ Колко са щастливи онези, които Йехова е приел в чистия си сбор! Да се наричаме с името на Йехова, си струва всяка жертва. Нека да поддържаме скъпоценните си взаимоотношения с него и усърдно да се стремим да живеем според праведните му стандарти, като насърчаваме и другите към това. (2 Кор. 3:18)