Февруари

Думата „справедливост“, както се употребява в Библията, в общи линии означава да правиш това, което Бог смята за правилно, и да го правиш непредубедено. Помисли как действията на Исус разкрили чувството му за справедливост. По негово време юдейските религиозни водачи мразели хората от други народи, презирали обикновените юдеи и не уважавали жените. Исус обаче се отнасял честно и непредубедено към всички. Той приемал хората от другите народи, които се обръщали към него с вяра. (Мат. 8:5-10, 13) Проповядвал непредубедено и на бедни, и на богати. (Мат. 11:5; Лука 19:2, 9) Никога не се държал грубо и оскърбително с жените. Точно обратното, той се отнасял мило и уважително към тях, дори към онези, които другите презирали. (Лука 7:37-39, 44-50) Можем да подражаваме на Исус, като се отнасяме непредубедено към другите и проповядваме на всички, които искат да слушат, независимо от социалното им положение или религията им. Мъжете в сбора следват Исусовия пример, като уважават жените. w19.05 2, абз. 1; 5, абз. 15-17

Старейшините днес, които лоялно се грижат за сбора, също могат да утешат нуждаещите се от помощ с мили и нежни думи, използвайки Писанието. Но дали те са единствените, които могат да утешават жертвите на сексуален тормоз? Не. Всички ние имаме отговорността да се утешаваме един друг. (1 Сол. 4:18) Особено зрелите християнки могат много да насърчат сестрите, нуждаещи се от утеха. Йехова Бог подходящо сравнил себе си с майка, която утешава детето си. (Иса. 66:13) В Библията четем за жени, които осигурявали утеха на потиснатите. (Йов 42:11) Само колко се радва Йехова да вижда как някои християнки днес осигуряват утеха на духовните си сестри, които страдат емоционално! В някои случаи един или двама старейшини могат дискретно да помолят зряла сестра да помогне на друга сестра по този начин. Разбира се, ние внимаваме да не се бъркаме в неща, за които някой предпочита да не говори. (1 Сол. 4:11) w19.05 16-17, абз. 10-12

Защо са необходими поне двама свидетели, преди старейшините да предприемат съдебни действия? Това изискване е част от високия библейски стандарт за справедливост. Когато няма самопризнание за извършен грях, са необходими двама свидетели за установяването на вината и за да могат старейшините да предприемат съдебни действия. (Втор. 19:15; 1 Тим. 5:19) Ако човекът отхвърля обвинението, те разглеждат показанията на свидетелите. Ако вината бъде доказана чрез свидетелските показания на поне двама души — на онзи, който повдига обвинението, и на още някого, който може да го потвърди, — се образува съдебен комитет. Липсата на втори свидетел не означава, че онзи, който повдига обвинението, не казва истината. Дори ако обвинението в грях не може да бъде доказано от двама свидетели, старейшините разбират, че може да е бил извършен сериозен грях. Те осигуряват продължителна подкрепа на онези, които може да са били засегнати и остават нащрек, за да защитят сбора от потенциална опасност. (Деян. 20:28) w19.05 11, абз. 15-16

Важно е децата да бъдат учени как да изучават. Те трябва да се научат например как да се подготвят за събранията на сбора или как да правят изследване по въпрос, възникнал в училище. (Евр. 5:14) Ако отделят време за изучаване вкъщи, ще им е по-лесно да останат съсредоточени върху програмата на събранията и конгресите. Разбира се, продължителността на всяко изучаване ще зависи от възрастта и характера на децата. Нашите изучаващи също трябва да се научат как да изучават. В началото се радваме, когато просто подчертават отговорите при подготовката си за изучаването или за събранията. Но е важно да ги научим как да правят изследване и как сами да изучават пълноценно. По този начин, когато се сблъскат с проблеми, те ще знаят как сами да намерят полезни съвети в нашите издания. w19.05 26, абз. 2; 28, абз. 10-11

Сатана е решен да поквари мисленето ни. Той използва всякакви разсъждения, за да противодейства на доброто влияние, което ни оказва библейската истина. Сатана продължава да задава същия въпрос, който задал на Ева в Едемската градина: „Наистина ли Бог каза...?“ (Бит. 3:1) В света под негова власт често чуваме всяващи съмнения въпроси като: „Наистина ли Бог не одобрява еднополовите бракове? Наистина ли Бог не иска да празнуваме Коледа и рождени дни? Наистина ли Бог очаква да откажем кръвопреливане? Наистина ли един любещ Бог очаква да не общуваме с изключените си близки?“ Трябва да сме убедени във вярванията си. Ако оставим въпроси относно нашите вярвания без отговор в ума ни, те може да се превърнат в сериозни съмнения. След време съмненията могат да изкривят мисленето ни и да унищожат вярата ни. w19.06 12-13, абз. 15-17

Йехова много ни обича. (Йоан 3:16) А нашето желание е да му подражаваме. Затова се стремим да проявяваме „съчувствие, братска обич [и] нежно състрадание“ спрямо всички, но най-вече „спрямо братята си по вяра“. (Гал. 6:10) Когато членове на духовното ни семейство преминават през трудности и изпитват стрес, ние искаме да им помогнем. Как да утешим някого, чийто брачен партньор е починал? Първата важна стъпка е да говорим с него дори ако се притесняваме или не знаем какво да кажем. Пола, чийто съпруг починал внезапно, обяснява: „Разбирам, че смъртта е неловка тема. Хората се притесняват да не кажат нещо не на място. Но по-лошо от това да чуеш нещо необмислено, е изобщо да не чуеш нищо.“ Скърбящият вероятно не очаква да кажем нещо забележително. Пола споделя: „Благодарна съм дори ако приятелите ми просто казват: ‘Моите съболезнования.’“ w19.06 20, абз. 1; 23, абз. 14

Ако дейността ни е забранена, старейшините ще уредят да имаме събрания, без да привличаме вниманието. Те може да ни кажат да се срещаме на малки групи и може често да променят часа и мястото на събранията. Колкото до проповедната дейност, тя ще зависи от обстоятелствата на различните места. Но тъй като обичаме Йехова и с радост говорим на другите за Царството му, ще намерим начин да проповядваме. (Лука 8:1) Във връзка със Свидетелите на Йехова в бившия Съветски съюз историчката Емили Баран отбелязва: „Когато държавата казвала на Свидетелите, че не могат да проповядват вярата си, те заговаряли съседи, колеги и приятели. А когато заради това се озовавали в трудови лагери, търсели нови привърженици сред другите затворници.“ Въпреки забраната братята ни не престанали да проповядват. Бъди решен да правиш същото! w19.07 11, абз. 12-13

Как да помогнем на нерелигиозните хора да обикнат Бога и да станат ученици на Христос? Трябва да признаем, че начинът, по който човек реагира на посланието ни, може да зависи от мястото, на което е отраснал. Например реакцията на хората от Европа може да се различава от реакцията на хората от Азия. Защо? Много европейци знаят нещо за Библията и идеята за Създател не им е чужда. В Азия обаче мнозина не знаят почти нищо за Библията и може да не вярват в съществуването на Създател. Така че мисли позитивно. Всяка година има нерелигиозни хора, които стават Свидетели на Йехова. Много от тях вече са имали високи морални стандарти и са били възмутени от лицемерието в религията. Други са водили неморален начин на живот и са имали лоши навици, които е трябвало да прекратят. Можем да сме сигурни, че с помощта на Йехова ще намерим онези с „правилна нагласа за вечен живот“. (Деян. 13:48; 1 Тим. 2:3, 4) w19.07 21, абз. 3-4

Независимо дали надеждата ни е да живеем вечно в небето, или в рай на земята, трябва да продължаваме да се стремим към нея. Каквито и да са обстоятелствата ни, не бива да гледаме към нещата зад себе си, нито да позволяваме на нещо да ни пречи да вървим напред. (Флп. 3:16) Може да изглежда, че изпълнението на очакванията ни се бави; може би отслабваме физически или дълги години издържаме трудности и преследване. Какъвто и да е случаят, нека „не се безпокоим за нищо“. Вместо това нека разкриваме исканията си пред Бога и той ще ни даде мир, какъвто дори не сме си представяли. (Флп. 4:6, 7) Като бегач, който напряга всичките си сили на последната права, нека останем съсредоточени върху целта да завършим състезанието за живота. Доколкото силите и обстоятелствата ни позволяват, нека напредваме стремително към прекрасните неща, които ни предстоят. w19.08 7, абз. 16-17

Може да не знаем какво точно да кажем на някого, който скърби. Но понякога сълзите ни говорят повече от думите. Когато приятелят на Исус Лазар починал, Мария, Марта и други плакали за обичния си брат и приятел. Четири дни по-късно, когато Исус пристигнал, „сълзи потекли“ и от неговите очи, макар да знаел, че ще го възкреси. (Йоан 11:17, 33-35) Сълзите на Исус отразявали чувствата на Баща му. Също така те били доказателство за Исусовата любов към семейството. Това несъмнено утешило Мария и Марта. По подобен начин, ако братята ни виждат любовта и загрижеността ни, те ще усещат, че не са сами, а са заобиколени от добри приятели, които ги подкрепят. Понякога трябва просто да бъдем добри слушатели. Позволи на своя събрат да излее сърцето си и не се обиждай от думи, „лишени от разум“. (Йов 6:2, 3) Той може да е още по-напрегнат заради натиск от страна на роднини, които не са Свидетели. Затова се моли заедно с него. Умолявай „Онзи, който слуша молитви“, да му дава сили и разум. (Пс. 65:2) w19.04 19, абз. 18-19

Независимо дали служим в проповедния район, или в Бетел, може силно да се привържем към хората и дори към мястото, на което служим. Когато поради някаква причина се наложи да си тръгнем, ни е много мъчно. Братята и сестрите, които оставяме, ни липсват и ние се тревожим за тях особено ако ги напускаме заради преследване. (Мат. 10:23; 2 Кор. 11:28, 29) Освен това едно ново назначение — или дори връщането у дома — често е културен шок. Някои с ново назначение може внезапно да срещнат финансови трудности. Те може да изпитват несигурност и да са обезсърчени. Какво може да им помогне? Остани близък с Йехова. (Як. 4:8) Как? Бъди уверен, че той е „онзи, който слуша молитви“. (Пс. 65:2) Йехова може „да направи неизмеримо повече от всичко онова, което поискаме или за което можем да си помислим“. (Еф. 3:20) Той не само осигурява това, за което конкретно го молим, но и може да надмине нашите очаквания и представи, за да реши проблемите ни. w19.08 21, абз. 5-6

Когато чуят думата „Армагедон“, много хора си представят ядрена война или природен катаклизъм. Според Библията обаче Армагедон ще е причина за радост! (Откр. 1:3) Тази война няма да унищожи човечеството, а ще го запази! Как? Като сложи край на човешкото управление, премахне злите, запази праведните и предотврати унищожаването на планетата. (Откр. 11:18) Думата „Армагедон“ се среща само веднъж в Библията и идва от еврейски израз, който означава „планината Магедон“. (Откр. 16:16, бел. под линия) Магедон бил град в древния Израил. (Ис. Н. 17:11) Но Армагедон не е буквално място на земята. Ако трябва да сме точни, това е събирането на „царете на целия свят“ срещу Йехова. (Откр. 16:14) w19.09 8, абз. 1-3

Жената отчаяно се нуждаела от помощ. Тя била ходила при много лекари с надеждата да се излекува. Но дори след 12 години страдания все още нямала подобрение. Според Закона тя била нечиста. (Лев. 15:25) Когато чула, че Исус може да лекува страдащите, жената тръгнала да го търси. Като го намерила, тя докоснала края на горната му дреха и веднага оздравяла! Но Исус не само я излекувал физически. Той възвърнал достойнството ѝ. Например, когато говорил с нея, той използвал топлото, но уважително обръщение „дъще“. Колко ли освежена и укрепена била тази жена! (Лука 8:44-48) Забележи, че жената отишла при Исус. Тя поела инициативата. Така е и в наши дни — ние трябва да положим усилия да отидем, образно казано, при Исус. Днес той не лекува чудодейно физическите болести на онези, които „идват“ при него, но все още отправя поканата: „Елате при мене ... и аз ще ви освежа.“ (Мат. 11:28) w19.09 20, абз. 2-3

Пророк Захария бил предсказал нещо подобно: „В тези дни десет души от всички езици, които говорят народите, ще се хванат за полите на дрехата на един юдей, ще се хванат и ще кажат: ‘Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас.’“ (Зах. 8:23) Като Свидетели на Йехова, сме наясно, че за да бъдат събрани хора от всички езици, добрата новина трябва да се проповядва на колкото се може повече езици. Днес извършваме най-мащабната в историята преводаческа работа на стотици езици. Ясно е, че Йехова прави съвременно чудо, събирайки голямо множество от всички народи. Благодарение на наличието на духовна храна на все повече езици тази разнолика група е обединена в поклонението си. Божиите служители са добре познати с пламенното си проповядване и братската си любов. Това наистина укрепва вярата ни! (Мат. 24:14; Йоан 13:35) w19.09 30, абз. 16-17

По време на голямото бедствие хората ще бъдат шокирани, когато всичко, което са смятали за сигурно в света, започне да се срива. Те ще „се измъчват“, страхувайки се за живота си през този най-мрачен период в човешката история. (Соф. 1:14, 15) Тогава животът вероятно ще стане по-труден дори за народа на Йехова. Може да изпитаме трудности, понеже не сме част от света. Възможно е да не разполагаме с някои неща от първа необходимост. „Верният и разумен роб“ ни подготвя да останем верни по време на голямото бедствие. (Мат. 24:45) Той го прави по много начини. Нека разгледаме един от тях: навременните регионални конгреси от 2016 до 2018 г. На тези конгреси бяхме насърчени да развиваме качествата, от които се нуждаем, предвид наближаването на деня на Йехова. w19.10 14, абз. 2; 16, абз. 10; 17, абз. 12

Щом погълнем храната, се задействат автоматични процеси и в крайна сметка хранителните вещества стават част от тялото ни. Добрата храна ни прави по-здрави, а некачествената ни вреди. Резултатите може да не се забележат веднага, но с времето ще си проличат. По подобен начин, докато избираме развлеченията си, имаме контрол над това с какво ще храним ума си. Но по-късно се задействат автоматични процеси, които оказват влияние на ума и сърцето ни. Ползотворните развлечения ни освежават, а неподходящите ни вредят. (Як. 1:14, 15) Въздействието на неползотворните развлечения може да не се забележи веднага, но след време ще си проличи. Ето защо Библията ни предупреждава: „Каквото посее човек, това и ще пожъне, понеже който сее в полза на плътта си, ще пожъне тление от плътта си.“ (Гал. 6:7, 8) Колко важно е тогава да отхвърляме всяко развлечение, съдържащо неща, които Йехова мрази! (Пс. 97:10) w19.10 29-30, абз. 12-14

Йехова показал любовта си към нас, давайки своя Син като откуп. (Йоан 3:16) Как да подражаваме на любовта му? Ние ценим всеки от братята и сестрите ни и с радост бихме приветствали „изгубена овца“, която се връща при Йехова. (Пс. 119:176; Лука 15:7, 10) Показваме, че обичаме събратята си, като използваме времето и силите си да им помагаме, особено когато са в нужда. (1 Йоан 3:17) Исус заповядал на последователите си да проявяват самопожертвователна любов. (Йоан 13:34, 35) Исусовата заповед е нова, защото изисква от нас нещо, което не се изисквало от Закона, даден на израилтяните — да обичаме събратята си така, както Исус ни обича. За това е нужна самопожертвователна любов. Трябва да обичаме братята и сестрите си дори повече, отколкото обичаме себе си, да ги обичаме дотолкова, че да сме готови да дадем живота си за тях, както направил Исус за нас. w19.05 4, абз. 11-13

За да получим свети дух, трябва да се молим настойчиво за него. (Лука 11:13) Исусовата притча в Лука 11:5-9 ни помага да видим защо Йехова ще ни даде свети дух. Мъжът искал да е добър домакин. Той се чувствал длъжен да нахрани своя среднощен гост, но нямал какво да сложи пред него. Исус обяснил, че приятелят откликнал, защото мъжът настойчиво искал хляб. Каква е поуката? Ако един несъвършен човек е готов да помогне на настоятелен ближен, то колко повече любещият ни небесен Баща ще помогне на онези, които настойчиво искат от него свети дух! Следователно можем да сме сигурни, че ако се молим усърдно за свети дух, Йехова ще отговори на молитвите ни. (Пс. 10:17; 66:19) Можем да сме уверени, че макар да ни атакува неуморно, Сатана няма да ни победи. w19.11 13, абз. 17-19

Исус знаел, че понякога той и апостолите му ще се нуждаят от почивка. Но много хора по негово време, а също и днес приличат на богатия мъж от Исусовата притча. Този мъж си казал: „Отпусни се сега и яж, пий и се весели.“ (Лука 12:19; 2 Тим. 3:4) Той се отдал на почивка и удоволствия. За Исус и апостолите му обаче най-важното в живота не било да угаждат на себе си. Ние се стараем да подражаваме на Исус, като използваме времето, в което не сме на работа, не само за почивка, но и да проповядваме и да присъстваме на събранията. Всъщност за нас тези свети дейности са толкова важни, че правим всичко възможно да участваме редовно в тях. (Евр. 10:24, 25) Дори когато сме на ваканция, продължаваме да посещаваме събранията и търсим възможности да свидетелстваме на онези, които срещаме. (2 Тим. 4:2) w19.12 7, абз. 16-17

Йехова ни дава възможност да изберем как да живеем. Той ни учи да избираме мъдро и ни помага да имаме успех, когато решенията ни са му угодни. (Пс. 119:173) Колкото повече прилагаме мъдростта от Божието Слово, толкова по-добри решения ще вземаме. (Евр. 5:14) Но дори когато вземем мъдро решение, може да ни е трудно да завършим започнатото. Ето някои примери: Млад брат решава да прочете цялата Библия. Той се справя добре за няколко седмици, но после поради някаква причина спира да чете. Сестра решава да служи като редовна пионерка, но постоянно отлага датата, когато ще започне. Братята от едно старейшинско тяло вземат единодушно решение да правят повече пастирски посещения, но минават месеци, а те още не са започнали. Макар и различни, тези ситуации имат нещо общо помежду си — хората не са се придържали към взетите решения. w19.11 26, абз. 1-2

Исус сравнил нашите дни с „Ноевите дни“ и няма съмнение, че живеем в „особено тежки времена“. (Мат. 24:37; 2 Тим. 3:1) Предвид това някои двойки са решили да отложат раждането на деца и да посветят повече време на службата за Йехова. Когато вземат решение, мъдрите двойки „пресмятат разноските“. (Лука 14:28, 29) Родителите потвърждават, че за отглеждането на деца са нужни не само средства, но и време и сили. Така че е важно да се обмислят въпроси от рода на: И двамата ли ще трябва да работим, за да задоволяваме основните нужди на семейството? Еднакво ли разбираме израза „основни нужди“? Ако и двамата ще работим, кой ще гледа децата? Кой ще влияе на мисленето и поведението им? Двойките, които спокойно обсъдят тези въпроси, вземат присърце думите от стиха за днес. w19.12 23, абз. 6-7

Апостол Павел много пъти се намирал в опасност за живота. (2 Кор. 11:23-28) Той се борел и с „трън в плътта“, вероятно някакъв здравословен проблем. (2 Кор. 12:7) Освен това трябвало да се справи с разочарованието сътрудникът му Димас да го изостави, тъй като обикнал тогавашния свят. (2 Тим. 4:10) Павел бил смел помазан християнин, който неегоистично помагал на другите, но понякога и самият той бил обезсърчен. (Рим. 9:1, 2) Апостолът получавал нужната утеха и подкрепа. Как? Йехова несъмнено използвал светия си дух, за да го укрепва. (2 Кор. 4:7; Флп. 4:13) Той го утешавал и чрез братята му по вяра. Павел казал за някои от сътрудниците си, че са „укрепваща помощ“ за него. (Кол. 4:11) Сред онези, които споменал по име, са Аристарх, Тихик и Марко. Те укрепвали Павел и му помагали да издържа. w20.01 8, абз. 2-3

Исус посочил, че не е възможно да се обясни напълно на хора, които не са помазани, какво означава да бъдеш „роден отново“, или „роден от духа“. (Йоан 3:3-8) Каква промяна настъпва в начина на мислене на християните, когато биват помазани? Преди Йехова да ги помаже, те са ценели надеждата да живеят завинаги на земята. Копнеели са за времето, когато Йехова ще премахне цялото зло и ще превърне земята в рай. Може би са си представяли как посрещат свой възкръснал роднина или приятел. Но след помазването си те са започнали да мислят по различен начин. Защо? Не защото надеждата да живеят на земята, вече не ги е удовлетворявала или вследствие на емоционално напрежение или безпокойство. Тази промяна не е настъпила, защото изведнъж им се е сторило, че животът на земята ще бъде скучен. По-скоро чрез светия си дух Йехова е променил мисленето им и скъпоценната им надежда. w20.01 22, абз. 9-11

Според Закона, който Бог дал на израилтяните, назначените мъже отсъждали не само по въпроси, свързани с поклонението, но и в граждански и криминални дела. Според „закона на Христос“ обаче ролята на старейшините е да разглеждат духовните аспекти на провинението. (Гал. 6:2) Те признават, че Бог е дал на светските власти правото да се занимават с граждански и криминални случаи. В това се включва и властта да налагат наказания като глоби и лишаване от свобода. (Рим. 13:2-4) Как старейшините разглеждат духовните аспекти на един сериозен грях? Те използват Библията, за да преценят нещата и да вземат решение. Помнят, че законът на Христос е основан на любовта. Любовта подбужда старейшините да помислят върху въпроса: Какво трябва да се направи, за да се помогне на тези в сбора, които са станали жертва на греха? А по отношение на съгрешилия любовта подбужда старейшините да помислят върху следното: Разкайва ли се? Можем ли да му помогнем да възстанови отношенията си с Йехова? w19.05 6-7, абз. 23-24

С тези думи Исус признал, че Баща му е Източникът на неговия живот и Онзи, който го поддържа. Исус напълно се доверявал на Йехова, а той се грижел за физическите му нужди. Но преди всичко се грижел за него духовно. (Мат. 4:4) Йехова удовлетворява и нашите духовни нужди. Чрез Словото си той ни е разкрил истината за себе си, за намерението си, за смисъла на живота и за бъдещето. Когато сме научили истината, ни е обърнал лично внимание — използвал е родителите ни или друг човек, за да ни помогне да го опознаем. Той продължава милостиво да ни помага чрез любещите старейшини и други зрели братя и сестри. Освен това ни наставлява чрез събранията на сбора заедно с духовното ни семейство. По тези и други начини Йехова проявява бащинска загриженост към всички нас. (Пс. 32:8) w20.02 3, абз. 8; 5, абз. 13

Там, където има завист, не може да има мир. Нужно е да изкореним завистта от сърцето си и да не я събуждаме в другите. Какво можем да правим, за да им помагаме в борбата със завистта, и как можем да допринасяме за мира? Нагласата и действията ни могат много да повлияят на другите. Светът иска да се хвалим с притежанията си. (1 Йоан 2:16) Но това подхранва завистта. Един начин да не предизвикваме завист в другите, е, като не говорим постоянно за нещата, които притежаваме или планираме да си купим. Друг начин е, като гледаме скромно на отговорностите си в сбора. Ако непрекъснато говорим за работата, която вършим, създаваме благоприятна почва за завистта. За разлика от това, когато проявяваме искрен интерес към другите и сме признателни за доброто, което вършат, им помагаме да изпитват задоволство и допринасяме за единството и мира в сбора. w20.02 18, абз. 15-16

Може да учиш за Йехова чрез творенията му. (Откр. 4:11) Размишлявай за мъдростта, която се вижда в устройството на растенията и животните. Научи за чудесния начин, по който е направено тялото ни. (Пс. 139:14) Помисли за мощта, която Йехова е събрал в нашето Слънце, като имаш предвид, че то е само една от милиардите звезди. (Иса. 40:26) Като правиш това, уважението ти към Йехова ще расте. Но познанието, че той е мъдър и могъщ, е само част от основата на взаимоотношенията ти с него. За да развиеш силна любов към Йехова, трябва да знаеш повече за него. Нужно е да се увериш, че Йехова се интересува от тебе лично. Помни, че „ако го потърсиш, ще ти позволи да го намериш“. (1 Лет. 28:9) Йехова те е привлякъл към себе си. (Йер. 31:3) Колкото повече научаваш за всичко, което той е направил за тебе, толкова по-силна ще става любовта ти към него. w20.03 4, абз. 6-7

Апостол Павел е добър пример, защото давал предимство на службата. Когато бил в Коринт по време на второто си мисионерско пътуване, Павел нямал много средства и трябвало да прави шатри. Този занаят му помагал да се издържа, за да може да известява добрата новина на коринтяните „без възнаграждение“. (2 Кор. 11:7) Въпреки че трябвало да работи, той продължавал да дава предимство на службата и проповядвал всяка събота. А когато обстоятелствата му се променили, могъл да обърне още по-голямо внимание на проповедната дейност. Тогава „с цялото си усърдие се заел да проповядва словото, като свидетелствал на юдеите, доказвайки, че Исус е Христос“. (Деян. 18:3-5; 2 Кор. 11:9) По-късно, докато бил под домашен арест в Рим за 2 години, той свидетелствал на посетителите си и писал писма. (Деян. 28:16, 30, 31) Павел бил решен да не позволява на нищо да го спира да проповядва. w19.04 4, абз. 9