Септември

Дали примерът, който Йехова и Исус оставили като усърдни работници, показва, че не е необходимо да си почиваме? Съвсем не. Йехова никога не се изморява, следователно не се нуждае от буквална почивка. Но Библията казва, че след като създал небесата и земята, „той престанал да работи и започнал да си почива“. (Из. 31:17) Това очевидно означава, че Йехова спрял да създава и отделил време да се наслади на творението си. Въпреки че работел усърдно, докато бил на земята, Исус също отделял време за отмора, както и за приятно общуване с другите около трапезата. (Мат. 14:13; Лука 7:34) Библията насърчава Божиите служители да работят усърдно. Те трябва да са трудолюбиви, а не мързеливи. (Пр. 15:19) Може би работиш светска работа, за да издържаш семейството си. А и като Христови ученици, всички имаме отговорността да проповядваме добрата новина. Но все пак се нуждаеш и от достатъчно почивка. w19.12 2, абз. 2; 3, абз. 4-5

Не разказвай случки с демони. В това отношение искаме да следваме примера, оставен от Исус. Преди да дойде на земята, той живял в небето и знаел много за Сатана и демоните. Но не разказвал какво правели тези зли духове. Исус искал да свидетелства за Йехова, а не за Сатана. Можем да му подражаваме, като не разказваме случки с демони. Вместо това нека показваме, че „от сърцето ни напират добри думи“, тоест думи за истината. (Пс. 45:1) Не живей в страх от злите духове. В днешния свят може да ни се случат лоши неща. Може внезапно да ни сполети злополука, болест или дори смърт. Трябва ли обаче да си мислим, че зад това стоят невидимите духове? Библията обяснява, че всеки може да бъде сполетян от „времето и непредвидения случай“. (Екл. 9:11) Що се отнася до демоните, Йехова е показал, че е много по-силен от тях. w19.04 23-24, абз. 13-14

Ако законът го изисква, трябва ли старейшините да съобщят на светските власти, когато научат за обвинение в малтретиране на дете? Да. Там, където има такива закони, старейшините се стараят да спазват изискванията за съобщаване на обвиненията в малтретиране. Такива закони не са в противоречие с Божия закон. (Деян. 5:28, 29) Следователно, когато научат за подобно обвинение, старейшините незабавно търсят напътствия от клона как да спазят законите. Старейшините напомнят на жертвите, техните родители и другите, които знаят за случая, че имат право да съобщят на светските власти. Но как стои въпросът, ако извършителят е част от сбора и впоследствие случаят се разчуе? Трябва ли християнинът, който подава сигнал, да смята, че нанася укор на Божието име? Не. Онзи, който нанася укор на Божието име, е насилникът. w19.05 10, абз. 13-14

Библията съветва съпругът и съпругата да си оказват почит и да спазват обетите си. Тя насърчава брачните партньори да изпитват дълбока преданост един към друг, като казва: „Мъжът ще остави баща си и майка си и ще се обвърже с жена си, и те ще станат една плът.“ (Бит. 2:24) За разлика от това хората, повлияни от светската мъдрост, са на мнение, че всеки партньор трябва да мисли най-вече за собствените си нужди. В една книга за развода пише: „На някои сватбени церемонии традиционният обет ‘Да сме заедно, докато смъртта ни раздели’ е заменен от не толкова обвързващото обещание ‘Да сме заедно, докато се обичаме’.“ Такова лековато отношение към брака е довело до безброй разбити семейства и е причинило неизмерима емоционална болка. Без съмнение светският неуважителен възглед за брака е „глупост“. w19.05 24, абз. 12

Павел се притеснявал, защото някои християни очевидно се влияели от разсъжденията и философиите, лансирани от света на Сатана. (Еф. 4:17-19) Това може да се случи на всеки от нас. В отчаян опит да ни отвърне от Йехова, Сатана, богът на тази система, прибягва до различни тактики. Една от тях е да се възползва от всяка наша амбиция или склонност към самоизтъкване. Той дори може да използва някои неща от миналото, културата и образованието ни, за да ни вкара в калъпа на своето мислене. Възможно ли е да съборим подобните на „здрави укрепления“ разсъждения в ума ни? (2 Кор. 10:4) Забележи как отговорил Павел: „Ние побеждаваме всякакви разсъждения и всяко нещо, което високомерно се издига срещу познанието за Бога, и завладяваме всяка мисъл, за да я направим послушна на Христос.“ (2 Кор. 10:5) Да, с помощта на Йехова можем да надвием погрешното мислене. w19.06 8, абз. 1-3

Макар че изпитвали голямо безпокойство, Анна, Давид и псалмистът разчитали на Йехова за помощ. В горещи молитви те споделяли с него безпокойството си и не се притеснявали да му казват защо се чувстват така. Те не престанали да посещават мястото за поклонение на Йехова. (1 Царе 1:9, 10; Пс. 55:22; 73:17; 122:1) Бог състрадателно помогнал на всеки от тях. Анна изпитала вътрешен мир. (1 Царе 1:18) Давид писал: „Много са бедствията на праведния, но Йехова го избавя от всички тях.“ (Пс. 34:19) А псалмистът по-късно усетил, че Йехова го „държи за дясната му ръка“ и го води с любещия си съвет. (Пс. 73:23, 24) Какво научаваме от тези примери? Понякога може да имаме сериозни проблеми и да изпитваме стрес. Но можем да се справим, ако размишляваме как Йехова е помагал на другите, разчитаме на него, молим му се и вършим това, което изисква от нас. (Пс. 143:1, 4-8) w19.06 17, абз. 14-15

Не позволявай на нито една дума или действие на някой човек да те накара да се срамуваш, че си Свидетел на Йехова. (Мих. 4:5) Да помислим за примера, който оставили апостолите в Йерусалим малко след смъртта на Исус. Те знаели колко ги мразят юдейските религиозни водачи. (Деян. 5:17, 18, 27, 28) Въпреки това всеки ден ходели в храма и открито показвали, че са ученици на Исус. (Деян. 5:42) Апостолите не треперели от страх. Ние също можем да победим своя страх от човека, като ясно казваме, че сме Свидетели на Йехова на работа, в училище и на съседите си. (Деян. 4:29; Рим. 1:16) Защо апостолите били щастливи? Те знаели каква е причината да ги мразят и за тях било чест да понасят лошо отношение, вършейки волята на Йехова. (Лука 6:23; Деян. 5:41; 1 Пет. 2:19-21) Щом разбираме, че сме мразени, защото постъпваме правилно, никога няма да позволим страхът да ни превъзмогне. w19.07 7, абз. 19-20

Исус и юдейските му последователи спазвали съботата, защото били под властта на Моисеевия закон. Но Исус показал с думите и делата си, че човек не бива да изпада в крайности и че е позволено да върши милостиви дела в този ден. (Мат. 12:9-11) Той не смятал, че е нарушение на закона някой да помага на другите в събота. Делата му подчертали една основна цел на този ден. Тъй като си почивали от ежедневния труд, Божиите служители можели да се съсредоточат върху духовните неща. Исус отраснал в семейство, което се възползвало от съботата, за да се покланя на Бога. Това личи от записаното в Библията за един случай, в който Исус бил в родния си град Назарет: „Според обичая си в съботния ден [Исус] влезе в синагогата и стана да чете.“ (Лука 4:15-19) Освен това учениците му толкова уважавали закона за съботата, че прекъснали приготовленията, свързани с погребението на Исус, и изчакали да мине този ден. (Лука 23:55, 56) w19.12 4, абз. 10

Всеки християнин има дял в намирането на искрените хора. Можем да оприличим тази дейност на намирането на изгубено дете. Да разгледаме една действителна случка с 3-годишно момче, което излязло от къщи и се изгубило. В търсенето му се включили около 500 души. Накрая след 20 ча̀са един доброволец открил момченцето в една нива. Той не приписал заслугите само на себе си, а казал: „Открихме го, защото стотици хора го търсеха.“ Много хора се чувстват като това изгубено дете. Нямат надежда, но искат помощ. Над 8 милиона души участват в търсенето на тези хора. Може самият ти да не намериш някого, с когото да изучаваш Библията, но други вестители от твоя сбор може да намерят човек, който иска да научи истината. Когато брат или сестра открие някого, който в крайна сметка става ученик на Христос, всички, които са участвали в търсенето, имат причина за радост. w19.07 16-17, абз. 9-10

Апостол Павел припомнил на християните във Филипи, че е важно да бягат с издръжливост. Сборът понасял враждебност още от основаването си. Всичко започнало, когато в отговор на Божията покана „Ела в Македония!“ около 50 г. Павел и Сила пристигнали във Филипи. (Деян. 16:9) Там те срещнали жена на име Лидия, която ги слушала, и „Йехова отворил широко сърцето ѝ“ за добрата новина. (Деян. 16:14) Скоро тя и всички в дома ѝ се покръстили. Дяволът обаче не стоял със скръстени ръце. Някои мъже от града завлекли Павел и Сила пред градските управници и ги обвинили лъжливо, че причиняват смущение. Затова Павел и Сила били бити, хвърлени в затвора и по-късно помолени да напуснат града. (Деян. 16:16-40) Отказали ли се? В никакъв случай! А братята и сестрите от новосформирания сбор? За щастие, те също издържали. Несъмнено добрият пример на Павел и Сила бил голямо насърчение за тях. w19.08 2, абз. 1-2

Несъмнено това означава да обичаме Йехова и служителите му, но и да говорим на другите за вярата си в Исус и прекрасната си надежда. Ще даваме „праведни плодове“, като активно участваме във важната дейност по правене на ученици. (Мат. 28:18-20) Можем да сияем като светила независимо от обстоятелствата си. Понякога нещо, което на пръв поглед е пречка за проповядването на добрата новина, би могло да се превърне във възможност. Например, когато написал Писмото до филипяните, апостол Павел бил под домашен арест в Рим. Но оковите не го спирали да проповядва на стражите и на посетителите си. Павел проповядвал пламенно в тези обстоятелства и така вдъхнал увереност и смелост на братята „без страх да говорят словото на Бога“. (Флп. 1:12-14; 4:22) w19.08 12, абз. 15-16

Най-важната причина да развиваме смирение, е, че така радваме Йехова. Апостол Петър ясно посочил това с думите от стиха за днес. В 23 абзац на 3 глава в книгата „Ела и ме следвай!“ (англ.) се казва следното за тези думи: „Високомерието е отрова с пагубни последствия. То може да направи и най-талантливия човек безполезен за Бога. От друга страна, благодарение на смирението и най-неспособният може да е полезен за Йехова. ... Той ще се радва да възнагради и тебе за смирението ти.“ Наистина може ли да се надяваме на нещо по-хубаво от това да радваме сърцето на Йехова? (Пр. 23:15) Освен че радваме Йехова, ние самите имаме полза, когато развиваме смирение. То привлича околните към нас. За да разбереш защо е така, се постави на мястото на другите. (Мат. 7:12) w19.09 4, абз. 8-9

Старейшините се трудят в полза на братята и сестрите си и не се възгордяват заради властта, която им е поверена. Вместо това се отнасят нежно към всички в сбора. (1 Сол. 2:7, 8) Силната им любов и смирената им нагласа влияят на начина, по който говорят с другите. Опитен старейшина на име Андрю казва: „Установих, че братята и сестрите обикновено откликват положително, когато старейшините са мили и сърдечни към тях. Проявата на тези качества подбужда сбора да сътрудничи на старейшините.“ Друг дългогодишен старейшина на име Тони споделя: „Постоянно се опитвам да прилагам съвета от Филипяни 2:3 да смятам, че другите ме превъзхождат. Това ми помага да не се държа като диктатор.“ Старейшините трябва да подражават на смирението на Йехова. Въпреки че е Върховният владетел на Вселената, „той се навежда, за да ... възвисява нищия от пръстта“. (Пс. 18:35; 113:6, 7) Всъщност Йехова се отвращава от гордите и високомерни хора. w19.09 16-17, абз. 11-12

За да намираме освежение под Исусовия ярем, трябва да имаме правилната гледна точка. Работата, която вършим, е на Йехова, затова тя трябва да се върши по неговия начин. Ние сме работниците, а Йехова е Господарят. (Лука 17:10) Ако се опитваме да вършим неговата работа по нашия начин, ще се окаже, че се съпротивляваме на ярема. От друга страна, можем да постигнем забележителни неща и да преодолеем всяка пречка, ако следваме ръководството на Йехова. Помни, че никой не може да попречи на изпълнението на волята му! (Рим. 8:31; 1 Йоан 4:4) Целта ни е да носим слава на нашия любещ Баща, Йехова. През I в. онези, които били водени от алчност и егоизъм, скоро станали нещастни и оставили Исусовия ярем. (Йоан 6:25-27, 51, 60, 66; Флп. 3:18, 19) За разлика от тях хората, които изпитвали безкористна любов към Бога и ближния, радостно носели този ярем през целия си живот на земята с надеждата да служат с Христос в небето. Ние също ще останем щастливи, ако носим ярема на Исус с правилните подбуди. w19.09 20, абз. 1; 24-25, абз. 19-20

Помисли за ползата, която имаш, понеже си бил освободен от небиблейски вярвания. Колко се радваме, че имаме такава свобода! В бъдеще можеш да очакваш още по-голяма свобода. Много скоро Исус ще действа решително и ще премахне фалшивата религия и поквареното човешко управление. Бог ще защити „голямо множество“ хора, които му служат, и след това ще ги благослови с живот в рай на земята. (Откр. 7:9, 14) Голям брой други хора ще бъдат възкресени и ще имат възможността да бъдат освободени от всички последствия на Адамовия грях. (Деян. 24:15) През Хилядолетното управление Исус и неговите съвладетели ще помогнат на човечеството да стигне до съвършенство във физическо и духовно отношение. Точно както било през юбилейната година в Израил, това ще е време на възстановяване и освобождение. В крайна сметка всички лоялни служители на Йехова на земята ще станат съвършени и ще бъдат освободени от греха. w19.12 12-13, абз. 14-16

През I в. един щедър мъж на име Йосиф (наречен още Варнава) се предоставил на разположение на Йехова. (Деян. 4:36, 37) След като Савел станал християнин, много братя се страхували да общуват с него, защото имал репутация на преследвач на сбора. Но добросърдечният Варнава му се притекъл на помощ. (Деян. 9:21, 26-28) По-късно старейшините в Йерусалим сметнали за необходимо да насърчат братята в далечната сирийска Антиохия. Кого изпратили? Варнава! Това бил добър избор. В Библията четем, че той „започнал да насърчава всички тях да останат лоялни на Господаря с непоколебимо сърце“. (Деян. 11:22-24) Днес Йехова може да помогне и на нас да станем „син на утехата“ за някой събрат. Например той може да ни използва да утешим онези, които са загубили близки в смъртта. Или може да ни подбуди да се обадим на болен или потиснат брат или да го посетим, за да му кажем няколко мили думи. Ще позволиш ли Йехова да те използва, както използвал Варнава? (1 Сол. 5:14) w19.10 22, абз. 8

Понякога, когато си сътрудничим със събратята ни, виждаме не само силните им страни, но и техните слабости. Какво ще ни помогне да запазим приятелството си с тях въпреки несъвършенствата им? Не е реалистично да очакваме съвършенство от нашите братя и сестри. Затова, щом създадем близки приятелства, е нужно да полагаме усилия да ги поддържаме. Ако приятелите ни допуснат грешка, може да се наложи да им дадем любещ, но прям съвет въз основа на Божието Слово. (Пс. 141:5) Ако ни наранят, трябва да им простим. А простим ли веднъж, не бива да се поддаваме на изкушението да говорим отново за случилото се. Колко е важно в тези трудни времена да се съсредоточаваме върху силните страни на братята и сестрите ни, а не върху слабостите им! Така ще заздравим отношенията си с тях. А това е особено важно, защото ще се нуждаем от близки приятели по време на голямото бедствие. w19.11 6, абз. 13, 16

Докато водим библейски изучавания, трябва да полагаме усилия да правим ученици, като ги учим да спазват всичко, което Исус ни е наредил. Нужно е да помогнем на хората да разберат колко важно е да заемат страната на Йехова и на Царството му. Това ще ги мотивира да приложат наученото, да отдадат живота си на Йехова и да се покръстят. Само тогава ще бъдат спасени в неговия ден. (1 Пет. 3:21) Остава още много малко време до края на тази система. Затова не можем да си позволим да продължаваме да изучаваме с хора, които нямат ясното намерение да станат ученици на Христос. (1 Кор. 9:26) Работата ни е неотложна! Има още много хора, които трябва да чуят посланието за Царството, преди да е станало твърде късно. w19.10 11-12, абз. 14-15

Всяка година в Деня на изкуплението народът на Израил се събирал и били принасяни животински жертви. Те напомняли на израилтяните, че имат нужда да бъдат очистени от греха. Първо обаче първосвещеникът имал една задача — да изсипе тамян върху горящи въглени и да изпълни Най-святото с благоуханна миризма. Какво научаваме от това? Според Библията молитвите на верните поклонници на Йехова са като тамян. (Пс. 141:2; Откр. 5:8) Първосвещеникът донасял тамяна пред Йехова с дълбоко уважение. По подобен начин, когато се молим на Бога, го правим с дълбоко уважение и страхопочитание. Много сме благодарни, че нашият Създател ни позволява да се обръщаме към него и да станем близки с него, като дете с баща. (Як. 4:8) Той ни приема за свои приятели. (Пс. 25:14) За нас тази привилегия е толкова ценна, че не бихме искали да го разочароваме. w19.11 20-21, абз. 3-5

Как се гледа на работата там, където живееш? В много страни хората работят по-усилено и по-дълго от когато и да било преди. Такива хора често нямат време да си почиват, да са със семейството си или да удовлетворяват духовните си нужди. (Екл. 2:23) Други пък не обичат да работят и си намират извинения да не го правят. (Пр. 26:13, 14) В света има крайни възгледи за работата, но нека видим как гледат на нея Йехова и Исус. Няма съмнение, че Йехова обича да работи. Исус ясно казал: „Моят Баща работи досега, и аз също работя.“ (Йоан 5:17) Помисли за огромната работа, която Йехова извършил, като създал безброй духовни създания и необятната Вселена. Той направил множество красиви неща и на планетата, на която живеем. w19.12 2, абз. 1-2

Как Давид станал толкова близък с Йехова? Той учел за Йехова от творенията. Като млад Давид прекарвал много часове на открито, докато пасял овцете на баща си. Вероятно тогава той започнал да размишлява за творенията на Йехова. Например, когато се взирал в нощното небе, Давид не само виждал безбройните звезди, но и качествата на Онзи, който ги бил направил. (Пс. 19:1, 2) Като мислел как е направено човешкото тяло, Давид виждал удивителната мъдрост на Йехова. (Пс. 139:14) Размисълът върху Божиите дела му действал смиряващо. (Пс. 139:6) Каква е поуката за нас? В ежедневието си мисли какво разкриват за Йехова творенията около тебе — растенията, животните и хората. Така всеки ден ще научаваш нещо ново за любещия си Баща. (Рим. 1:20) И всеки ден любовта ти към него ще става по-силна. w19.12 19-20, абз. 15-17

Моисей действал според наученото. Когато бил около 40-годишен, Моисей избрал да се присъедини към Божия народ, евреите, вместо да бъде познат като „син на фараоновата дъщеря“. Той се отказал от видна позиция. Заемайки страната на евреите, които били роби в Египет, Моисей рискувал да си навлече гнева на фараона, могъщ владетел, който бил смятан за бог. Каква забележителна проява на вяра! Моисей се уповавал на Йехова. Такова доверие стои в основата на трайното приятелство. (Пр. 3:5) Каква е поуката за нас? Подобно на Моисей всички трябва да вземем решение: Ще изберем ли да служим на Бога и да се събираме с неговия народ? Може да се наложи да направим жертви, за да служим на Йехова, или да се сблъскаме с противопоставяне от онези, които не го познават. Но ако се уповаваме на небесния си Баща, можем да сме сигурни в подкрепата му! w19.12 17, абз. 5-6

Въпреки че сме направени от пръст от земята, ние имаме много по-висока стойност от шепа пръст. Да помислим откъде знаем, че сме ценни за Йехова. Той е създал хората със способността да отразяват качествата му. (Бит. 1:27) Така ни е издигнал над останалите земни творения и ни е поверил да се грижим за земята и животните. (Пс. 8:4-8) Дори след като Адам съгрешил, Йехова не спрял да цени хората. Той толкова държи на нас, че дал обичния си Син Исус като откуп за греховете ни. (1 Йоан 4:9, 10) Въз основа на откупа Йехова ще възкреси онези, които са починали в резултат на Адамовия грях, както праведните, така и неправедните. (Деян. 24:15) От Словото му разбираме, че сме ценни за него независимо от здравословното ни състояние, финансовото ни положение или възрастта ни. (Деян. 10:34, 35) w20.01 15, абз. 5-6

Човек не наследява небесната си надежда от семейството си, а я получава от Бога. (1 Сол. 2:12) Не би било добре да задаваме въпроси, които могат да наранят другите. Например няма да питаме съпругата на някой помазан брат как се чувства, като знае, че ще живее вечно на земята без съпруга си. В крайна сметка можем да сме напълно сигурни, че в новия свят Йехова „ще удовлетвори желанието на всичко живо“. (Пс. 145:16) Ако не смятаме помазаните за по-важни от другите, ще предпазим и себе си. В какъв смисъл? Библията казва, че някои помазани може да не останат верни. (Мат. 25:10-12; 2 Пет. 2:20, 21) Ако не „се възхищаваме на хората“, ние няма да следваме никого, дори и да е помазан, по-известен или да е дългогодишен служител на Йехова. (Юда 16) Така, в случай че се окаже неверен или напусне сбора, няма да изгубим вярата си в Йехова, нито ще спрем да му служим. w20.01 29, абз. 9-10

Като „любими деца“ на Йехова, ние се стремим да му подражаваме. Правим го, като сме мили и добри и прощаваме на другите. Когато видят доброто ни поведение, онези, които не познават Бога, може да поискат да научат повече за него. (1 Пет. 2:12) Родителите имат основателни причини да подражават на Йехова в отношенията с децата си. Така в тях може да се породи желание и те да изградят приятелство с нашия любещ Баща. Ние се гордеем с небесния си Баща Йехова и искаме другите да го опознаят. Споделяме чувствата на Давид, който писал: „С Йехова ще се гордее душата ми.“ (Пс. 34:2) Но какво да правим, ако сме срамежливи? Може да станем по-смели, като мислим колко много ще зарадваме Йехова и каква полза ще имат другите да знаят за него. Йехова ще ни даде нужната смелост. Той помогнал на братята ни от I в. да са смели и ще помогне и на нас. (1 Сол. 2:2) w20.02 11, абз. 12-13

Мнозина, които изучават Библията, напредват и се покръстват. Но някои се колебаят да станат ученици на Христос. Макар че им харесват духовните ни обсъждания, те не напредват. Ако водиш изучаване с някого, несъмнено искаш да му помогнеш да прилага наученото и да се покръсти. Йехова иска хората да му служат от любов. Затова целта ни е да помогнем на изучаващите да разберат, че той се интересува лично от тях и много ги обича. Искаме да им помогнем да гледат на Йехова като на „баща на сирачето и съдия на вдовицата“. (Пс. 68:5) Голямата любов на Бога към тях навярно ще ги трогне и тяхната любов към него ще се засили. Затова помогни на изучаващите си да разберат, че любещият ни Бог иска те да имат вечен живот и е готов да ги подкрепи в усилията им да го получат. w20.01 3, абз. 7-8

Апостол Павел бил смирен и затова търсел и получавал насърчение от приятелите си. Той не се притеснявал, че ще го сметнат за слаб, ако признае, че е бил утешаван във време на беда. (Кол. 4:7-11) Когато смирено признаваме, че се нуждаем от утеха, братята и сестрите ни с радост ще ни подкрепят. Павел знаел, че ще намери утеха в Писанието. (Рим. 15:4) В него намирал също мъдрост, за да се справи с всяко изпитание. (2 Тим. 3:15, 16) Когато за втори път бил затворник в Рим, той усещал, че скоро ще умре. Павел помолил Тимотей да дойде бързо и да му донесе „свитъците“. (2 Тим. 4:6, 7, 9, 13) Защо? Тези свитъци вероятно били части от Еврейските писания, които апостолът можел да използва в личното си изучаване. Ако подражаваме на Павел, като изучаваме редовно Божието Слово, Йехова ще ни утешава чрез него независимо от изпитанията ни. w20.02 23, абз. 14-15

Елифаз, Валдад и Софар не мислели как да помогнат на Йов. Вместо това търсели начин да докажат, че е направил нещо погрешно. Някои от думите им били истина, но повечето неща, които казали за Йов и Йехова, били или груби, или неверни. Те сурово осъдили Йов. (Йов 32:1-3) Как реагирал Йехова? Гневът му пламнал против тримата мъже. Той ги нарекъл глупави и им казал да поискат от Йов да се помоли за тях. (Йов 42:7-9) От лошия пример на Елифаз, Валдад и Софар можем да извлечем няколко поуки. Първо, не бива да съдим братята си. (Мат. 7:2-5) Вместо това е добре внимателно да ги изслушваме, преди да говорим. Само така ще можем да разберем ситуацията им. (1 Пет. 3:8) Второ, когато говорим, трябва да сме сигурни, че думите ни са мили и твърденията ни са верни. (Еф. 4:25) И трето, Йехова живо се интересува какво говорим. w20.03 22-23, абз. 15-16

Често, докато учим другите за Йехова, самите ние го опознаваме по-добре. Например виждаме ясни доказателства за състраданието му, когато той ни насочва към хората с правилна нагласа. (Йоан 6:44; Деян. 13:48) Виждаме силата на Божието Слово в действие, когато изучаващите ни прекратят лошите си навици и започнат да обличат новата личност. (Кол. 3:9, 10) Виждаме доказателства и за дълготърпението на Бога, понеже той дава на мнозина в района ни много възможности да научат за него и да бъдат спасени. (Рим. 10:13-15) Но без значение колко дълго служим на Йехова, не бива да приемаме отношенията си с него за даденост. Един от най-ясните начини да покажем, че държим на приятелството си с Бога, е, като говорим с него в молитва. Доброто общуване е жизненоважно за едно здраво приятелство. Затова се приближавай до Бога, като му се молиш често и не се притесняваш да изливаш пред него най-съкровените си чувства. w19.12 19, абз. 11, 13-14

Само каква утеха ни носи тази мисъл! Като Цар на Божието Царство, Исус ще поправи всяка вреда, която ни причиняват Сатана и неговият свят. (Иса. 65:17; 1 Йоан 3:8; Откр. 21:3, 4) Това ни дава чудесна надежда за бъдещето! И въпреки че ни е дал нелека задача, Исус е с нас и ни подкрепя през последните дни на тази система. (Мат. 28:19, 20) Каква смелост ни вдъхва това! Утехата, надеждата и смелостта са ключови за постигането на вътрешен мир. Как тогава да запазиш вътрешния си мир, когато изпитваш тревоги заради сериозни изпитания? Като подражаваш на Исус. Първо, постоянствай в молитва. Второ, бъди послушен на Йехова и проповядвай пламенно дори когато ти е трудно. И трето, разчитай на приятелите си. Тогава мирът от Бога ще пази ума и сърцето ти. (Флп. 4:6, 7) Подобно на Исус ти ще преодолееш всяко изпитание. (Йоан 16:33) w19.04 13, абз. 16-17