С радост да служим на Йехова според волята му

РАЗКАЗАНО ОТ Е. Х. ДААЛЕН

ПОСЛЕДСТВИЯТА от първата световна война се виждаха навсякъде. Стопанската разруха през 1929 год. принуди много хора да се самоубият, защото бяха загубили всичко — имот и спестявания. Освен това, настъпиха суша, пясъчни бури, напаст от скакалци и лоши реколти. Последваха съвсем ниски цени на зърнени храни и домашни животни. Безработицата се увеличаваше. На политическия хоризонт се очертаваше вече нова война. Въобще, положението в света бе такова, каквото бе предсказано в Библията. „Хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които трябва да сполетят земята“ /Лука 21:26/.

По това време моето семейство, родителите ми и седемте братя и сестра ми, живееха в Дакота. Баща ми и майка ми току що бяха преживяли първата световна война. Те бяха загубили фермата си и се опитваха да се съвземат финансово. И понеже имаха много синове, а опасност от нова война съществуваше, те се измъчваха от тази мисъл.

Да опознаеш и вършиш волята на Йехова

По това време, аз още не знаех, че думите на псалмиста толкова много ще повлияят на моя бъдещ живот. Това бяха вдъхновените думи на Давид: „Да изпълнявам волята Ти, о Боже мой, е било радост за мене“ /Псалм 40:8/. Беше 1932 година.

Тогава Едуард Лерсън продаваше още от къща на къща подправки и сапун. Той предложи стоката си и на нас. Обаче, той разполагаше и с нещо много по–важно, с едно благовестие. Той каза, че официалната църква не ни поучава в истината, че Исус управлява като цар на небето, че благовестието трябва да се проповядва и че след войната на Йехова, наречена Хармагедон, справедливите хора ще получат вечен живот /Откровение 16:14, 16; 21:1–4/

Тези думи направиха особено впечатление на майка ми. Едно съседно семейство прояви също интерес. Не след дълго, три семейства, включително и това на Лерсън с готовност приеха библейската истина и редовно и грижливо я изучаваха /Деяния на апостолите 17:11/.

По това време, един проповедник–пионер пристигна с един стар автомобил и позвъни на вратата ни. Моите родители, след разговора, го поканиха, за времето докато проповядва в този район, да живее при нас. Често в разговори до полунощ той ни разказваше за истината за царството на Йехова, изобличаваше ученията на църквата за ада, за Бога в три лица, за безсмъртието на душата и други фалшиви теории. Макар че с нас не се провеждаше редовно изучаване на Библията, ние започнахме да разбираме волята на Бога и намеренията му относно човечеството. Тогава, родителите ми бяха особено радостни, че са опознали библейската истина и се чувстваха някак си облекчени.

С течение на времето ние се запознахме с някои Свидетели на Йехова и посетихме християнската община.

Нова цел в живота

Всичко започна към края на училищното ми образование. През 1934 година започнах проповедничесна дейност и две години след това се покръстих. По това време настъпиха суша и силни пясъчни бури и аз проповядвах в район, който беше съвсем далече. Ние проповедниците, си готвехме сами и спяхме, в зависимот от това къде се намирахме към края на деня, или на земята или в автомобила. Въпреки трудностите, ние се чувствахме щастливи, защото знаехме, че вършим волята на Йехова.

По време на нашата дейност срещнахме една жена, която притежаваше брошурата „РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ХОРАТА“. Като я прочела ѝ станало ясно, че тя съдържа истината. Тя поръчала няколко броя при Обществото на Стражева кула и ги разпространила сред приятелите и съседите си. Тази жена стана ревностна Свидетелка на Йехова.

През 1938 год. брат ми Артур и аз поехме пионерска дейност. Ние проповядвахме предимно в областта на изток в Южна Дакота и в западен Масачузет. По–късно към нас се присъединиха брат ми Хомер и брат Карол Топкинс. Нашата дейност се разшири в Минизота, Луизана, и Йова. Когато през 1941 г. бяхме в Сиокс–сити, като извънредни пионери, получихме областта Уатъртаун в Южна Дакота.

Пионерска дейност по време на първите години от втората световна война

Втората световна война бушуваше. Младите мъже бяха събрани на военна служба. Но, от нас никой не беше повикан, защото като проповедници на Божието царство бяхме считани като духовници. Селските стопани в областта Уотъртаун, се дразнеха, че ние, четири младежи, годни за военна служба сме си губили времето да разнасяме библейска литература от къща на къща, докато синовете им трябвало да участват във войната. Една вечер, в събота, когато предлагахме на минувачите библейски списания, пристигнаха няколко полицаи и ни отведоха в участъка. Те ни заявиха, че в течение на две седмици трябва да напуснем града, ако искаме да не бъдем пратени в затвора. Ние обаче гледахме на нашата дейност като на задача възложена от Йехова и разсъждавахме точно както апостол Павел на когото на времето забранили да проповядва: „Ние трябва да слушаме повече Бога, нашия Господар, отколкото хората“ /Деян. на ап. 5:29/.

Две седмици по–късно когато тъкмо излизахме на улицата за да започнем проповядването, пристигна полицията, арестува ни и ни изпрати в затвора. Още същата вечер бяхме подложени на разпит от прокурора, който бе Инициатор на това задържане. Разпитът трая до сутринта. Ние трябваше да останем в затвора четири дни. Наложеното ни наказание — за всеко списание, което предаваме да заплатим един сент данък върху стойността му 25 сента, стигна до върховния съд на града. Съдът не допусна налагането на подобен данък поради характера на дейността ни. Следователно Йехова благослови и в този случай нашата дейност. Днес в този град съществува една голяма, дейна християнска община на Свидетелите на Йехова.

Обучение за бъдеща дейност

Междувременно сме вече 1942 година. Войната продължаваше да бушува, обаче предстоеше явно още много работа за да се изпълни пророчеството на Исус: „Затова, вървете и правете ученици от всички народи, кръщавайте ги ... и ги обучавайте“ /Мат. 28:19, 20/.

Моят брат и аз получихме формуляр за попълване относно постъпване в първия клас на библейското училище Гилиад, в централата на дружеството Стражева кула. Можете да си представите нашата изненада и радостта ни. Кои бяхме ние за да бъдем удостоени с толкова голямо предимство? Загатна ни се дори, че вероятно ние няма да се завърнем в къщи преди Хармагедон. Но нямаше време и място за разсъждения, защото ние с радост изпълняваме волята на Йехова /Псалм 40:8/. Зарадвахме се още повече, като научихме, че нашия роден брат Лео и жена му Ойнике бяха в същия учебен курс. Шест члена значи от нашето семейство трябваше да принадлежат към първия клас на библейското училище Гилиад.

Последваха интересни месеци, в които ние бяхме поучавани. След това получихме уведомение, че двама от моите братя и аз имаме предимството да бъдем обучавани в централата на дружеството, в Бетел в Бруклин и тогава започнахме да изпълняваме длъжността: окръжни настоятели. Съобразно това, аз трябваше да посещавам повечето от християнските общини в окръга Йова и Небраска. И скоро след това последва назначението ми за мисионер. Мястоназначение: Пуерто Рико. Моят брат Лео, жена му Ойнике и братовчеда ми Доналд бяха също разпределени в този район. Каква благословия! Да, ние почувствахме явно любеобвилната доброта на Йехова.

В нови области да вършим волята на Йехова

На 13 март 1944 год. пристигнахме в Пуерто Рико. Тук ни очакваше голямо изпитание. Сред двамилионното население ние се почувствахме малки и загубени. Освен това, ние не говорехме съвсем добре испански и не всичко разбирахме. Бихме ли могли да издържиме това състояние на нещата? Вярата ни имаше ли достатъчно здрави основи? Бяхме ли наистина убедени, чв това е волята на Йехова. Времето ще покаже.

На втория ден от пристигането си ние се осмелихме, с нашия испански език, да заговорим съседите относно библейската истина. Скоро обаче, стеснението ни изчезна, защото хората бяха много любезни и търпеливи. Ние се срещнахме с две сестри — пионери, които бяха вече тук на служба. Срещнахме също и малкото братя и сестри в Сантурче и Аречибо. Те бяха доволни и щастливи, че чрез нас, новодошлите, получават помощ и подкрепа. Ние разпространихме много християнска литература и срещнахме значителен интерес. За нас беше дори невъзможно с всички, които показваха интерес да изучават Библията, да предприемем учебни курсове. След известно време аз писах в централата ни в Ню Йорк и помолих да ни изпратят още мисионери. Скоро след това, тук пристигнаха и рождените ми братя Артур и Хомер. По–късно бяха изпратени и други мисионери.

Аз бях натоварен да посетя някои градове, където имах възможност да помогна на много хора да се запознаят с библейската истина и да се отдадат на Йехова. За един случай аз си спомням особено добре. Касае се за една 60 годишна жена, Сузана Мангуал. Тя живееше в къща построена на два и половина метра височина. Към терасата на къщата водеше стълба. Сузана беше страстна пушачка и затова кашляше непрекъснато. Тя отдавна не беше слизала от терасата. Когато я заговорих тя показа веднага известен интерес. Скоро тя започна бързо да напредва в изучаване на Библията. На път за един конгрес на Свидетелите на Йехова, който се състоя на отсрещната страна на острова, тя реши никога вече да не пуши и прояви желание да се покръсти. Когато се завърна у дома, Сузана вече не стоеше на терасата си в къщи, а започна да подражава на проповедниците. И не мина дълго влеме тя беше вече общ пионер.

Проповедническото дело в Пуерто Рико напредваше и се разрастваше и затова стана необходимо присъствието на един окръжен настоятел, който непрестанно да пътува и посещава различните християнски общини. Тогава изглеждаше, че волята на Йехова беше това предимство да се падне на мене. Малко след това посетих всички християнски общини в Пуерто Рико и островите, а така също и жилищата на мисионерите и някои групи от проповедниците. Обаче във връзка с голямото разрастване на проповедническото дело станаха необходими и други промени.

През ноември 1951 год. получих покана от дружеството в Ню Йорк да заема поста настоятел на клона в Куба. Това много ме изненада. Дали бих могъл да се справя със значителната работа на един клон, в който имаше над десет хиляди проповедници. Аз се чувствах неспособен за тази отговорна задача, но изглеждаше, че и сега беше волята на Йехова и аз реших да опитам. Наистина Йехова ми помогна, а така също и четирмата братя в клоиа ме подкрепиха сериозно. Тук аз прекарах две благословени години и опознах стотици християнски братя и сестри. Някои от тях още съм запазил в сърцето си и си мисля за тях.

Обаче междувременно настъпи нова промяна. От библейски съображения помолих централата ни да ме върне отново в Пуерто Рико. Така и стана. Централата предложи да поема длъжността ръководител на тамошния клон, което означаваше извънредно много и непосилна работа. Ако и това наистина също беше волята на Йехова, аз реших да поема тази работа. Радостта ми бе голяма да бъда отново сред порториканските ми братя и сестри. Не измина много време и една сестра–мисионер и аз решихме заедно, като семейна двойка, да служим на делото. И така, през март 1959 год. сестра Бетиние Рап стана Бетиние Ван Даален. От тогава водим щастлив семен живот.

Проповедническото и учебно дело значително напредваше и ние се чувствахме благословени от Йехова. Обаче, очертаваше се нова промяна.

С радост продължаваме да вършим делото на Йехова

В началото на 1963 год. бях поканен да посещавам курс за окръжни настоятели и помощниците им, което трая девет месеца. По време на моето отсъствие в клона работеше Роналд Паркин, който преди това беше посещавал този курс. И на края на курса Йехова ми възложи нова задача — аз трябваше да ръководя проповедническото дело на Бахамските острови.

И наистина службата ми там беше чудесно преживяване. Ние, жена ми и аз установихме, че тук хората са приветливи, търпеливи и религиозни. Те с готовност водят разговори върху Библията. Доказателство за това е изучаването на съдържанието на книгата „Моята книга с библейски разкази“. Когато Свидетелите на Йехова предлагали тази книга от къща на къща, една 76 годишна сестра, като помощник пионер разпространи над сто такива книги. Една друга сестра, единствената Свидетелка на Йехова в един отдалечен остров разпространила 60 книги. Да, може с положителност да се каже, че жителите на Бахамските острови имат голям респект пред Библията.

По време на 18–годишната ни служба на тези острови, проповедническата дейност отбеляза значителен напредък, който нашият Небесен Баща благослови. Свидетелите на Йехова са добре познати на тези острови и много проповедници положиха свръх усилия да открият смирени и добри хора, докато е още време.

Понастоящем ние служим във Флорида, като пионери и си спомняме за многото хубави години, през които ние на караибските острови разпространявахме и възхвалявахме волята на Йехова. Благословията на Йехова винаги ни придружаваше, защото се поставяхме под ръководството на Неговия Дух. Да. Наистина е радост да служиш на Йехова според волята му.

[Карта на страница 22]