Защо Бог още не е изпълнил присъдата си?

ВЕЧЕ 20 години след смъртта на Исус е имало вече християни, които очаквали „идването“ на съда на Йехова. Затова апостол Павел се чувствал подтикнат да им пише: „Денят на Йехова ... няма да дойде, докато първо не дойде отпадъка и не се открие човекът на беззаконието, синът на погибелта.“ Наистина, Павел признава, че „тайната на беззаконието“ ‘вече действувала’ по онова време, но очевидно не в такъв размер, че Божият съд вече да дойде (2–ри Солунци 2:2, 3, 7, 8).

Двойно събиране

Отпадъка положително трябвал да настъпи, но Божият предумисъл в никакъв случай не би бил осуетен, а именно, да избере 144.000 верни християни като небесни съуправители със Синът му Исус. (Виж Откровение 14:1–5.) Съдът можел да се проведе едва след като се достигне и запечати пълният брой от Бог. В Откровение 7:2, 3 се казва: „На четирите ангела ... [се каза]: ‘Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата [като пуснат опустошаващите ветрове на Божият съд срещу нациите], преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.’“ Днес знаем, че това дело още не бе завършено през 1914 година, когато се издигна Царството.

Затова бе невъзможно Божият съд да дойде по онова време, както се надявали някои на това. В английското издание на Стражева Кула от 1–ви януари 1914 г. се показва възможността на таково развитие с думите: „1914–та година [е] последната година, която Библията обозначава като ‘времена на нациите’ ... [Въпреки това] ние съвсем не сме сигурни, че тази 1914–та година ще доведе толкова коренна и бърза промяна в управлението на времената, както ние го очаквахме.“ Но както се показа по–нататък в това издание, християните били благодарни, че осъзнали чрез библейската хронология близо предстоящият божествен съд. След това се продължава с думите: „Ние вярваме, че хронологията е благословия. Ако чрез нея ние сме събудени сутринта няколко минути или часове по–рано, отколкото това трябвало да стане, тогава това е за добре. Тези, които са будни, достигат благословията.“

Към тези, които ще достигнат благословията, трябвало според Библията да се присъедини още едно „голямо множество, което никой не можеше да преброи, от всички нации и племена и народи и езици“. Едва през 1935 година напълно се разбра, че това „голямо множество“ се образува от хора, „които идват от голямото бедствие“, т.е. от хора, които са напуснали организацията на Сатана и са застанали на Божията страна, въз основа на което ще преживеят божествения съд. Събирането на това „голямо множество“ се върши вече повече от петдесет години в съответствие с Божия предумисъл. Ние можем да се радваме, че божествения съд ще се изпълни едва след завършването на това жизнено спасително дело (Откровение 7:9, 14).

Политически развития

За времето преди Божия съд се предсказаха също и известни политически развития. Цялостното изпълнение на данаиловото пророчество относно „двата царе“ (глава 11) очевидно сега непосредствено предстои.a Когато изпълнението достигне връхната си точка, тогава ще се изпълни Божият съд. (Сравни Данаил 2:44.)

Въпреки че световните сили и техните блокове — „царят на юга“ и „царят на севера“ — са враждебно настроени помежду си, те са представени в една световна политическа организация от която хората днес „се възхищават с удивление“. Библията дава подходящо описание на основаното след Първата световна война Общество на народите и следващата го Организация на Обединените Нации, основана след Втората световна война (Данаил 11:40; Откровение 17:8).

„Двата царе“ които, при все, че вървят в идеологическа и политическа насока съвсем различни пътища, са обединени и имат голямо влияние върху запазването на „мира и безопасността“ в света. Това също е от голямо значение, понеже в библейското пророчество се казва: „Когато казват: ‘Мир и безопасност!’, тогава ще ги постигне внезапно погубление.“ Разбира се, че сега още не знаем, до каква степен тези „двама царе“ ще решат — дали за себе си или във връзка с Обединените Нации — политическите, стопанските, околосветните и социалните проблеми на света, за да помислят, че имат основание за това провъзгласение (1–ви Солунци 5:2, 3).

Обаче точно знаеме, че Обединените Нации, заедно с членовете държави включително и всеизвестните двама царе ще бъдат съдени от Бог и ще ‘отидат в унищожението’. Ние също така знаем, че поколението от 1914 година няма вече дълго да живее. Затова остава само много малко време до цялостното изпълнение на това пророчество. Но също така знаем, че Исус ни е дал обещанието, че „това поколение в никакъв случай няма да премине, докато не станат всички тези неща“ (Откровение 17:11; Марко 13:30).

Йехова няма да се колебае — а ти?

Ако ти вече изучаваш Библията и познаваш предумислите на Йехова, тогава не се колебай да прибягаш към символичното място, където Бог дава своята закрила. „Търсете правда, търсете кроткост“ за да бъдете „защитени в деня на гнева на Йехова“ (Софония 2:1–3).

Спомни си за християните през първото столетие, които избягали от Ерусалим през 66 година от н.е. поради това, че обърнали внимание на знака за предстоящия съд, предсказан от Исус. Този, който се колебал с бягството, независимо поради какви причини, вероятно допуснал да бъде измамен от някакво чувство на сигурност когато видял, че римляните, които отначало били обсадили града и след това неочаквано се оттеглили, не се били завърнали веднага. Изминали седмици, месеци, години. Някои може би мислели, че Йехова още се колебаел с изпълнението на съда си. Но внезапно и неочаквано римляните се завърнали през 70–та година от н.е. За тези, които още се намирали в града, нямало вече спасение (Лука 21:20–22).

От друга страна не бива, всички тези, които вече са се отдали на Бог за да вършат неговата воля и които вече се намират на неговото място на сигурността, да се колебаят да изпълняват тяхното християнско задължение. Те не бива да се молят да бъдат освободени от възвестяването на съдебната вест на Йехова, както Йона опитал да стори това, когато му било заповядано да предупреди жителите на Ниниве от божествения съд. Също така не бива да са бездейни и така да се каже да се сърдят като Йона за това, че нещата не са се развили толкова бързо, както те се надявали (Йона 1:1, 2; 4:2, 5, 10, 11; 2 Петър 3:15).

В английското издание на Стражева Кула от 1–ви юни 1906 сполучливо се казва във връзка с изпълнението на Божия съд: „Времето напълно ще покаже божествената мъдрост, която изглежда като немилостиво закъснение за късогледното човечество ... в милостта си Бог ни откри неговия начин на гледане и ни позволи да погледнем в славното бъдеще ... и до тази степен, до която ние можем да го разберем и да вярваме, ще останеме [в истината] и ще се радваме. Междувременно обаче, трябва ние, които сме освежени чрез тази прекрасна переспектива по такъв милостив начин, търпеливо да чакаме краят, колкото и да е болезнено този период на чакане.“

И ние желаеме да чакаме и то със същото дълбоко убеждение, което бе присъщно на Авакум: „[То] непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3).

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

Какво трябва да стане преди изпълнението са божествения съд

Отпадъка (2–ри Солунци 2:2, 3)

Запечатването на 144–те хиляди

Събирането на „голямото множество“, което ще преживее (Откровение 17:14)

Основаването на Обществото на Народите, последвано от Обединените Нации (Откровение 17:8)

Последната конфронтация между двата голями национални блока (Данаил 11:40, 44, 45)

Световното продъзгласяване на „мир и безопасност!“ (1–ви Солунци 5:2, 3)

[Снимка на страница 7]

Петър познал, че Божието търпение допринася за спасяването на човешки живот. Йона се оплаквал от това. Кой пример искаш да подражаваш?