Служителите на Царството приемат предизвикателството
„Какво е, прочее, Аполос? И какво е Павел? ... служители, чрез които повярвахте.“ — 1–ви Коринтяни 3:5.
1. (а) Какво се оспорва днес в областта на религията и защо? (б) Каква империя е застрашена и какво ще стане с нея?
ДНЕС авторитетът на духовниците е оспорван. Все по–често политическите елементи на този свят се обръщат срещу религията, включително и „християнската“, считайки я за престъпник, който изтръгва пари чрез заплашване и насилие. Дори на абсолвентите от духовните семинарии са оспорвани качествата на пълноправни служители и тяхната дейност е забранена в страните настроени антирелигиозно. Да, световната империя на фалшивата религия е атакувана и е осъдена да бъде прицел — което пък ще завърши с нейното унищожение. Божественият Създател на истинското обожаване го е предсказал и е определил времето, когато ще се изпълни това пророчество. Живите същества от цялата вселена ще бъдат щастливи вследствие на това изумително събитие.
2. Какво ще остане, а какво ще премине относно религията?
2 Но, нерелигиозността не ще царува дълго на земята, а ще зацарува оправданият Създател на вселената! Да, и истинската религия на безсмъртния и всемогъщ Бог ще зацари! Ето защо, макар милиони хора да оспорват очевидността, още сега практикуващите чистото обожаване на Бога са живи и активно действащи на земята. А това старо изказване, от преди няколко века, е вярно и днес: „Понеже от създаването на [света] това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно — разбраемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение“ (Римляни 1:20).
3, 4. (а) Как може да се докаже, че Йехова има на земята свои служители? (б) Откъде знаем, че духовниците на Великия Вавилон не след дълго ще останат без работа?
3 Когато през първия век н.е. били писани по–горните думи. Бог Йехова е имал свои служители на земята. Затова апостол Павел е могъл да напише: „Какво е прочее, Аполос? И какво е Павел? ... служители, чрез които повярвахте ... Аз насадих, Аполос напои, но Бог прави да расте“ (1 Коринтяни 3:5–9/
4 И днес също Йехова трябва да има служители на земята. Но Той не употребява религиозните служители на Великия Вавилон, световната империя на фалшивата религия. Напротив, те скоро ще загубят длъжностите си, когато Великият Вавилон бъде унищожен. Това предсказание е написано в Откровението 16:19: „И великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за Великия Вавилон за да му даде чашата с виното от яростния Си гняв“.
5. Какво се е случило в древния Вавилон през 539 г. пр.н.е.? Какво ще се случи с духовниците и останалите привърженици на Великия Вавилон?
5 Тогава какво ще стане с хората, които останат вярни на религиозните системи, обслужвани от професионалните служители на Великия Вавилон? Е добре, виж какво се е случило през онази нощ на 539 г. пр.н.е., когато цар Валтасар и поканените от него благородници възхвалявали вавилонскити богове на голямо пиршество, пренебрегвайки обсаждащите града мидяни и персиици. Най–напред пируващите получили предупреждение, виждайки надпис появящ се по чуден начин на стената на банкетната зала и чули тълкуването му от пророка на Йехова Даниил. След това същата нощ паднал Вавилон, а царят и останалите гости отдаващи чест на фалшивите богове загинали от нашествениците победители (Даниил V глава). Подобно нещастие чака духовните служители и тези, които са свързани с религиозните организации на Великия Вавилон.
Божии служители са неотложно необходими
6. (а) Какво е предвидил Бог за човечеството през днешния критичен период? (б) Кога са се свършили времената на нациите и какво е казал Исус за това?
6 Никой не може разумно да опровергае факта, че сега живеем в най–критичния период от човешката история след световния потоп от дните на Ной. (2 Тимотея 3:1–5). Следователно необходимо е да съществуват днес истински служители на ноевия Бог. Както Йехова предупредил съвременниците на Ной и участниците в пирана Валтасар, също така и в днешно време Той несъмнено насочва неотложно послание към човешкото семейство от 1914 г. годината, през която избухва Първата световна война. Действително в течение на около четири десетилетия Божиите служители публично разгласявали в голям мащаб, че тази година ще отбележи края на Времената на езичниците, за които Исус казал: „Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на нациите [езичниците]“ (Лука 21:24).
7. (а) Докога древният Ерусалим е бил тъпкан от нееврейските народи? (б) За какво се отнасят думите на Исус, че Ерусалим ще бъде тъпкан от нациите?
7 През около 53 години след 1914 г. т.е. до Шестдневната война от 1967 г., земният Ерусалим продължавал да бъде тъпкан от нееврейските народи. Очевидно е, обаче, че думите на Исус не се отнасяли за днешния израелски Ерусалим, а за това, което този град е представлявал до 607 г. пр.н.е. Какво по–точно? Царството на Бог Йехова, където властвувал помазаният от Него цар от династията на Давид! (Лука 1:32; 2 Летописи 29:11).
8. На кого Йехова е дал царството на Давид и защо хората не могли да съзрят как този владетел е започнал да властвува?
8 Бог Йехова щял да даде това царство на Исус Христос, който произхождал от рода на Давид. Изправен пред Пилат Исус заявил, че неговото Царство не е от този свят, като означил, ме това щяло да бъде небесно (Йоан 18:36). Логично е да заключим, че след изтичането на времената на нациите Исус е щял да поеме властта в невидимите небеса. Неговото възкачване на трона се състояло по невидим за човешки очи начин, за това никой на земята, нито ние, нито езическите народи, не е могъл да съзре, как през 1914 г. този законен Владетел получил от Бога Царството си. Разбира се народите не са повярвали в новината за това събитие, макар народът на Йехова да я разгласявял още от седемдесетте години на миналото столетие.
9. (а) Какво направили народите, показвайки, че презират посланието на Царството? (б) Какво е станало необходимо поради това, което народите извършили през 1914 год.?
9 През октомври 1914 г., не обръщайки внимание на посланието на Царството, народите започнали да се потапят във война. Съгласно с това, което е предсказано в Псалм 2:1–12, те се оказали врагове на Христос и не поискали, в знак на верност и от даденост, ‘да целунат’ този новоустановен Цар. Следователно трябвало да се изпълнят следните думи от Псалм 110:1, 2: „Йехова рече на моя Господ: ‘Седни от дясно ми докле положа враговете ти за твое подножие’. Йехова ще простре от Сион скиптъра на силата ти казвайки: ‘Владей всред враговете си“’.
10. (а) При какви условия Исус поел властта през 1914 г.? (б) Кой през XX–тия век действува от името на Йехова?
10 Когато Исус седнал от дясната страна на Бога очаквайки времето за започване на царуването му всред неприятелите, еврейските противници изразили ненавистта си към апостолите му (Деяния на апостолите 4:24–26). По същия начин, възвеличеният Исус Христос започнал да владее всред неприятелите си след края на времената на нациите от 1914 г. Затова в днешния XX–ти век, както и в миналото, всред неприятелите на Йехова действали пратеници — истински служители на Царството. Те са Негови свидетели (Исаия 43:10–12).
Да защитаваме нашата квалификация на Божи служители
11. Кой оспорва, че Свидетелите на Йехова са упълномощени от Бога служители на Царството?
11 Винаги е съществувала необходимост истинските, посветени от Бога служители на Царството, да защитават правото си за такава служба. Подобна е истината и за Свидетелите на Йехова от XX–ия век. Тяхната квалификация на съответно посветени Божии служители била оспорвана и пренебрегвана. От кого? Най–вече от абсолвентите на семинариите на номиналното християнство, които след получаване на диплома стават платени свещеници. Считат, че са надлежно обучени и съответно квалифицирани, че изключително те са професионални свещеници на Бога на Библията.
12. Авторитетът на кой бележит християнин е бил оспорван през 1–вия век н.е.? Как би трябвало да се отнасяме към всеки, който би разгласявал друга добра новина?
12 Положението е било същото и през първия век на н.е. В римската провинция Галатия стигнало до там, че дори на вдъхновения писател на около половината от Християнските гръцки писания, квалификацията му на апостол на Исус Христос била оспорвана, поставена била под съмнение правилността на това, което научил за християнизма. Затова трябвало да пише на Галатяните: „Чудя се, как вие оставяте Онзи, който ви призовава чрез Христовата благодат и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и сами ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен това, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяните 1:6–9)
13. Защо галатяните не е трябвало да оспорват авторитета на Павел?
13 Истина е, че този писател, апостол Павел, не е познал християнизма непосредствено от Исус или неговите 12 апостоли. По–късно обаче, Павел е пребивавал известно време с апостол Петър, т.е. Кифа (Йоан 1:42; Галатяните 1:18, 19). Въпреки това защитавайки позицията си на вещ служител на добрата новина, която Бог открил чрез Исус Христос, Павел е могъл да напише на проявяващите непостоянство християни в Галатия: „И когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрезаните“ (Галатяните 2:9). Поради това галатийските християни били длъжни да се запитат: „На какво основание оспорваме изказванията на Павел и се отвръщаме от него, щом апостолите на Исус — Петър, Яков и Йоан са го намерили верен вестител на истинската добра новина?“
14. Защо не е изненадващо, че квалификациите на Свидетелите на Йехова са оспорвани?
14 Но какво да се каже за народа на Йехова днес? Щом личност като Павел е трябвало да защитава квалификациите си на служител на Бога и на Христос, защо да се изненадваме, че и към нас — отдадените и кръстени Свидетели на Йехова — са отправяни подобни възражения и трябва да защитаваме положението си на служители на Царството? Разбира се, както е в случая с Павел, така и тези неоснователни констатации не са никакви доказателства.
Дори срещу Исус имало възражения
15. На коя личност, превъзхождаща апостолите, също били оспорвани квалификациите? От кого получил тези квалификации?
15 Дори Исус Христос срещал възражения от своите сънародници, които не искали да го приемат за пълномощен служител на Бога. Например четем: „Но като измина вече половината от празника на листошатрите, Исус възлезе в храма и започна да поучава. Затова евреите се чудеха и казваха: ‘Как така е учен този мъж, като не е следвал в училищата?’“ Исус приел хвърленото предизвикателство казвайки: „Моето учение не е мое, а на Онзи, който ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае, дали учението е от Бога или аз от себе си говоря. Който говори от себе си, търси своята си слава, а който търси славата на Онзи, който го е пратил, той е истински и в него няма неправда“ (Йоан 7:14 до 18).
16. Защо еврейските религиозни водачи смятали, че имат основание да оспорват учителските квалификации на Исус?
16 Религиозните водачи на юдаизма видели в Исус обикновен галатянин. Разбира се, не го считали за неспособен да чете поради това, че не завършил училище, особено таково от рода на семинариите. Исус бил вече доказал, че умее да чете Еврейските писания (Лука 4:16–21). По–скоро евреите от Юда и Ерусалим не могли да се съгласят, че този бивш дърводелец, без да бъде теолог, се равнявал с техните книжници, фарисеи и садукеи. Те мислели: „Как така се осмелява той публично да твърди, че познава значението и приложението на Еврейските писания и при това да говори с такъв авторитет?“ Именно поради това евреите станали толкова духовно глухи, че не чули божествената истина. Били твърде горделиви за да приемат това, което учил човек без диплома от теологическо училище.
„Научен от Йехова“
17. Кой Учител не са забелязали еврейските религиозни предводители във връзка с Исус? Какъв ученик е бил Исус?
17 Опиращите се на светската мъдрост евреи не забелязали Този, от когото в действителност бил поучаван Исус. Неговите учения произхождали от най–големия Учител — Бог Йехова! (Йов 36:22). В това отношение Исус е казал във връзка с Бог: „Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че аз съм, и че от себе си нищо не върша; а така, както Бащата ме научил, това говоря“ (Йоан 8:28). Оказал се е най–добият ученик на най–знаменития Учител във вселената. И всичко това било заслуга на неговия Възпитател. Нищо чудно, че жителите на Назарет казали на бившия си съгражданин: „От къде са тогава тая мъдрост и тия велики дела?“ (Матей 13:54).
18. (а) Какъв учител ни е нужен? (б) Какво е казал Исус за най–големия Учител и за Неговите ученици?
18 За да разберем Библията би трябвало да имаме най–добрия учител. Всъщност такъв учител е Вдъхновителят на тази несравнима Книга. Когато бил на земята, Исус казал на членовете на видимата организация на Учителя: „Никой не може да дойде при мене, ако не го привлича Бащата, който ме е пратил, и аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в ПРОРОЦИТЕ: ‘Всички ще бъдат научени от Йехова.’ Всеки, който е чул от Бащата и се е научил, дохожда при мене“ (Йоан 6:44, 45). Исус е цитирал тук пророчеството на Исаия 54:13, където четем: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Йехова и голям ще бъде мирът на чадата ти“.
19. Чии „чада“ са щяли да бъдат научените от Йехова?
19 Все пак можем да се запитаме: Чии „чада“ щели да бъдат „научени от Йехова“? Това пророческо обещание било дадено на една символична „жена“, която щяла да бъде майка на известни „чада“. Към тази „жена“ били насочени думите от Исаия 51:1: „‘Весели се, неплодна, която не раждаш; Запей с радост и възкликни, ти, която не си била в болките на раждане, защото повече са чадата на самотната, отколкото чадата на омъжената’ — казва Йехова“.
20. Какво според 2 Коринтяните 13:5 трябва непрекъснато да правят християните? Каква връзка има това с техните квалификации на служители на Царството?
20 Въз основа на това, че Йехова се обръща към тази „жена“ и че е Учителя на „чадата“ ѝ, трябва Той символично да бъде неин мъж, а тя — Неговата, сравнена с жена, небесна организация. Нейните „чада“ са учениците на най–знаменития Учител. Разбира се, както „чадата“, т.е. помазаните последователи на Исус, така също и придружаващите ги членове на „голямото множество“, трябва непрестанно да постъпват съгласно с напътствията давани от Йехова (Откровение 7:9). В противен случай не биха могли да се придържат към напомнянето на Павел: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; оказвайте се годни постоянно“ (2 Коринтяните 13:5). Ако отдадените на Бога, кръстени християни продължават да постъпват така и усръдно да се учат под ръководството на най–големия Учител, те ще притежават необходимата квалификация на упълномощени от Йехова служители на Царството. Сега ще видим, как те доказват своята квалификация.
Какво би казал?
◻ Как би доказал, че Йехова има свои — служители на земята?
◻ Какво представлявал ‘тъпкания от нациите Ерусалим’?
◻ Какво е трябвало да направи Исус, тъй като нациите презряли Царството?
◻ Защо не трябва да ни очудва, че е оспорвано правото на Свидетелите на Йехова на Божии служители?
◻ Какво не забелязали еврейските религиозни водачи, които поставяли под съмнение учителските квалификации на Исус?
[Снимка на страница 11]
Посредством Данаил Йехова отправил известие към участниците в пира на Валтасар и така също днес употребява служителите си за обнародване на спешното послание
[Снимка на страница 13]
Религиозните предводители били твърде горди, за да признаят дори и Исус Христос за Божий служител.