Как можеш да бъдеш благодарен за това, което Исус е направил?

ДЕЛА говорят по–силно от думи. Това важи и по отношение на благодарността. Ето защо, ако ти цениш това, което Исус е направил за тебе, ще се чувстваш подтикнат да упражняваш вяра в твоя спасител. Само тогава можеш да се надяваш, че ще извлечеш полза от Исусовата жертва. Спомняш ли си израза „да упражняваш вяра в смисъла, използван в Йоан 3:16? Той означава много повече, от колкото само да вярваш и да потвърдиш духом факта, че Исус е умрял за тебе. Той заключава и да действаш съобразно тази вяра.

Обърни внимание какви напътствия дал Петър на еврейските си слушатели на петдесетница 33 година н.е.: „Покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви“ (Деянията 3:19). Тук става дума за две изисквания. Най–напред трябва да противодействаме на грешните си наклонности и след това, трябва горещо да се молим настойчиво на Бога да ни прости греховете въз основа на принесената от Исус жертва (1 Йоан 2:1, 2).

Подражавай примера на Исус

На въпроса, защо е благодарен за това, което Исус е направил,християнинът Колин, кръстен преди 24 години, отговорил следното: „Разбира се, аз съм благодарен за неговата изкупителна жертва, но в същност неговият пример ми помага най–много. Неговият живот ми служи за образец, който се старая да подражавам“.

Ако ние наистина сме благодарни, не бихме ли подражавали примера на Исус, който той ни е дал по отношение на смирение, покорност и безкористна любов. Устните ни могат да отговорят с „Да“. Но какво показва нашето поведение и начин на действие? Как биха реагирали повечето от нас, ако трябва да изпълнят задача във връзка с истинското обожаване, обаче изисква от нас смирение и жертва, например да се почисти пода на християнската зала, където се провеждат събранията? Каква би била твоята реакция? Ще приемеш ли доброволно такава задача, която от много се зачита за неприятна и унизителна, от благодарност спрямо Исус и неговият небесен Баща? Исус се унижил и оказал на други подобна служба (Йоан 13:2–17; Филипяните 2:7,8).

Нека да разгледаме още един пример. Недоразумения водят често до неприветливи отговори и наскърбления. Каква реакция се очаква обикновено от някой, който се намира в едно помещение с много хора, в което се намира и една личност, която го е наскърбила? Как би се държал ти? Ще бъдеш ли готов от благодарност към Исус и Йехова, да направиш първата стъпка и да се сдобриш с дух на смиреност и кротост с онзи, който те е наскърбил? Точно така постъпили Исус и неговият небесен Баща спрямо грешното човечество (Римляните 5:6–10; (1 Йоан 4:9–11).

Исус се отрекъл не само от небесното си великолепие и не само положил като откупител на човечеството своя земен живот, а чрез ученията си оказал на хората неоценима служба. Нито един друг човек не е повлиял на човечеството така меродавно към добро, както Исус Христос. Той бил учител, който няма равен на себе си. Той поучавал хората за Бога — за неговото име, за неговата личност и неговите преднамерения — и им показал, какво очаква неговият Баща от човешките създания (Йоан 7:45,46).

Превъзходен пример за неговото поучаване е планинската проповед. Там той дал едно правило, което е известно като „златното правило“: „И тъй, всеко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12). Той обяснил също, кои две заповеди от закона са най–голямите, а именно, ‘да възлюбиш Йехова Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила и ближния си като себе си’ (Марко 12:29–31). Не трябва да се забравят неговите пророчества, чието изпълнение показва ясно, къде се намираме съобразно Божият план (Матей, глава 24,25).

Исус подкрепял учението си чрез неговия начин на действие и ни е дал по този начин превъзходен и съвършен пример, който трябва да подражаваме. Той започнал хода си, като посветил себе си в службата да върши волята на Баща си и символизирал това чрез кръщението във вода. Бог го изпратил на земята на първа линия да свидетелствува за истината. Малко преди Исус да умре е могъл да каже на Баща си: „Аз те прославих на земята, като свърших делото, което ти ми даде да върша. Изявих името ти на човеците, които ми даде от света“ (Йоан 17:4,6).

Исус имал желанието неговият пример да бъде последван от други. Това е явно от неговите думи и изказванията на други. „Елате след мене“, и „Ела и ме следвай“, казал Исус съобразно Матейя 4:19; и 19:21. „Христос е пострадал за вас ... и ви е оставил пример да последвате по Неговите стъпки“ и „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа“, писали апостол Павел и Петър (1 Петър 2:21; (1 Коринтяните 11:1). Ти можеш да се окажеш благодарен за това, което Исус като голям Учител и образец е направил за тебе, като и за напред се стараеш да опознаеш основно неговото учение. За това се изисква редовно изучаване на Божието слово и особено на християнско–гръцките писания, които съдържат ученията на Исус. Тъй като ще ти е необходима помощ за да разбереш и правилно да разсъждаваш върху това, което си прочел, ще бъде разумно ако си послужиш за тази цел с издадените средства за изучаване на Библията. Помъчи се да прилагаш добросъвестно в твоя живот това, което си научил, защото павилният начин на действие е от съществено значение. Исус обяснил: „Не всеки, който ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Баща ми, който е на небесата“ (Матей 7:21; 4:17; Лука 4:17–21).

Постави обожава нето на Йехова на първо място

Днес повече от 1 056 000 000 хора твърдят, че са християни. Но каква слаба благодарност имат повечето за това, което Исус е направил за тях! Очевидно много са на мнение, че е достатъчно два пъти в годината, на най–голямите празници, да отидат в черква. Други казват: „Аз обичам Бога и спазвам десетте заповеди“. Но колко хора спазват тези заповеди наистина. В съвършения закон, който някога е бил задължителен за нацията Израел и особено в първите четири заповеди — се наблягало особено много на правилната форма на обожаване на Йехова (Изход 20:1 до 11).

Колко от тези, които се наричат християни, следват наистина примера на Исус и прилагат принципите на десетте заповеди във всекидневния си живот? Може ли да се каже, че са ‘изключително предани’ на Йехова, както се изисква това във втората заповед? Известяват ли както Исус по правилен начин Божието име, за което е наблегнато в третата заповед? Истинските християни са не само почтени, а поставят обожаването на Йехова в тяхният живот на първо място (Матей 6:33)

Много християни осъзнават, че събранията са част от истинското обожаване. Но зачитал ли си някога посещението на християнските събрания като на знак за благодарност? Апостол Павел бил на това мнение и причината за това споменава в Х глава от посланието си към евреите. Той показал също колко е опасно да си равнодушен спрямо християнските събрания. Ако някой християнин има такова отношение, той може да загуби кураж и да спре с вършенето на добри дела на вяра. При други може да отслабне уважението за Божият път на спасение, който той е направил достъпен чрез Исус Христос. Ако в един такъв случай не се предприеме нищо, тогава вярата постепенно и постепенно ще отслабне и последицата от това ще бъдат предумислени грехове и дори отстъпничество. То може да доведе до там, че Божият дар да бъде счетен като „нещо просто“ или за нещо съвсем обикновено, което представлява наскърбление на Йехова и Исус (Евреите 10:23–31).

Обърни внимание на предупреждението на апостол Павел, което е отправено към ония, които омаловажават събранията и фактически отхвърлят Божият дар, който ни служи за спасение. „Някой, който е престъпил Моисеевият закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели; тогава колко по–тежко наказание мислите ще заслужи оня, който е потъпкал Божият Син и е счел за просто нещо кръвта на завета с която е осветен и е грубо оскърбил чрез пренебрежие духа на незаслужената благодат?“ (Евреите 10:28, 29).

Закона е бил Божий дар чрез Моисей. Павел искал да припомни на читателите на неговото послание следното: След като неразкайващи се престъпители на Божият закон са били наказвани със смърт, колко повече заслужават наказание ония, които пренебрегват по–голямият Божий дар чрез Исус Христос, по–голямият Моисей. Който оскверни Божият Син,неговият спасител и презре неговата жертва, на него му предстои „втората смърт“ — строго наказание без надежда за възкресение (Откровението 21:8; Второзаконие 13:6–10; 17:2–7).

Павел показал също колко неблагодарен е някой, който умишлено греши или един отстъпник. Такъв човек се провинява в тройно нарушение. Първо е „стъпкал с краката си Божият син“. Той гледа на Исус като на враг, защото в древността победителят е поставял крака си на врата на победеният неприятел или гледа на Исус с презрение, защото хората потъпкват с краката си това, което презират (сравни Матей 7:6). Второ е „счел за просто нещо проляната при завета кръв“. Той отрича средството, чрез което е обявен за чист (Исусовата кръв). Той оценява кръвта, чрез която е влезъл в сила новия завет като от несъвършен човек; той не я зачита като нещо свято. Трето, „той е оскърбил духът на незаслужената благодат“. Той се е провинил в злословене против действената Божия сила, да, той се е противопоставил умишлено на влиянието на Йехова, като казва, че Духът е без цена и затова ненужен за него (Ефесяните 4:30).

Към един такъв акт на презрение няма да се стигне, ако ние знаеме как да цениме Божият дар, който ни служи за спасение. Нашето уважение можем да покажем между другото и чрез посещение на християнските събрания. Тъй като Исус и Йехова са невидими присъстващи в събранието, благодарни християни никога няма да ги пренебрегнат, както го правят отстъпниците, а ще положат всички усилия да ги посещават редовно (сравни Малахия 3:16; Матей 18:20).

Бъди благодарен за това, което Исус е направил за тебе. Упражнявай чиста вяра в неговата откупителна жертва. Подражавай неговото държание спрямо други. Постави обожаването на Йехова, неговият Баща на първо място в твоя живот. По такъв начин можеш да кажеш: „Благодарност да бъде на Бог за неговият неописуем дар“ на незаслужена добрина чрез Исус (2 Коринтяните 9:15).

[Снимка на страница 31]

Как можеш да покажеш, че си благодарен на Исус Христос