„Даниил“ — достоверна пророческа книга

БИБЛЕЙСКИЯТ запис ни казва: „В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил виде сън и видения над главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите“ (Даниил 7:1).

Това се е случило през втората половина на шестото столетие пр.н.е., тогава Даниил е описал този, както и други сънища и видения, които днес се отнасят за нас. Намираме „същността“ на всички тези видения в пророческата книга на Даниил.

Автентичен пророк

Христос сам е свидетелствувал, че Даниил е бил пророк. Интересно е, че Исус е извършил това в собственото си пророчество за белега на своето „присъствие и приключването на системата на нещата“. По този начин е прехвърлил цялостното изпълнение на пророчеството на Даниил в наше време, където ние сме свидетели на различните елементи на белега като: международни войни, недостиг на храна, земетресения и всемирни бедствени злочестия (Матей 24:3–8, 15).

Исус е заявил: „Много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина; ... тази блага вест за Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят. Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророка Даниил, да стои на свято място (читателят да употреби способност на разпознаване), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините. ... Истина ви казвам, това поколение в никакъв случаи няма да премине, докато всички неща не се сбъднат (Матей 24:3–8 и 15).

Фактът, че Исус е предупредил, че щяло да има фалшиви пророци, а след това е насочил вниманието на учениците си към „пророка Даниил“, доказва, че той е считал Даниил за истински Божий пророк. Ние отбелязахме в предишната статия, че някои от вдъхновените пророчески изказвания на Даниил — като предсказването за временното умопомрачаване на Навуходоносор и падането на Вавилон — са се изпълнили по време на живота на Даниил. Но той е предсказал неща, които щели да се реализират стотици години по–късно. Кои са някои от тези дългосрочни пророчества, записани в книгата на Даниил?

Идването и смъртта на Месия

Едно от пророчествата, което ясно окачествява Даниил като автентичен пророк, говори за седемдесет пророчески седмици. Четем там отчасти: „Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия град, за завършване на престъплението и прекратяване на греха и правене умилостивение за беззаконието ... Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се възстанови и съгради изново Ерусалим, до Месия, Водителят, ще бъдат седем седмици, [и] по–нататък шестдесет и две седмици [което прави общо 69 седмици]. ... И след шестдесетте и две седмици [и предишните 7, т.е. 7+62, значи след 69–тата седмица] Месия ще бъде отрязан ... И той ще поддържа валидността на завета с мнозина за една седмица [70–тата седмица]; а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и жертвоприносът“ (Даниил 9:24–27).

Много еврейски, католически и протестантски библейски учени са на мнение, че при „седмиците“ от това пророчество става въпрос за седмици–години. В „Ривайзд стандърт вершън“ се казва: „Седемдесет седмици от години са определени за народа ти“, а в „Библията на съвременен немски“ (1982 г.) се казва: „Седемдесет седмици–години трябва да преминат според Божия план, докато той смени съдбата на народа ти.“ Тези 490 години са започнали от 455 г. пр.н.е., когато Неемия е бил упълномощен от персийския цар Артаксеркс ‘да възстанови и съгради изново Ерусалим’ (Неемия 2:1–8). Шестдесет и девет седмици–години по–късно, т.е. през 29 г. от н.е., Исус е бил кръстен и помазан, чрез което станал Христос или Помазаника, Месия. „В половината на седмицата [70–тата]“ през 33 г. н.е., е бил „посечен“ или „отрязан“. Неговата жертвена смърт представлявала изкупление за греховете на човечеството и по този начин направил „да престанат“ животинските жертви от Закона на Моисейa.

Поради това достоверно пророчество еврейският народ от първото столетие е знаел, „че седемдесетте седмици–години, определени от Даниил, завършвали; никой не е бил изненадан чувайки Йоан Кръстителят да известява, че Царството на Бога се е приближило“ (Manuel Biblique от Bacuez и Vigouroux).

Звероподобни световни империи

Друго дългосрочно пророчество с изключително значение за живеещите днес хора, предсказва редът на световните империи, символизирани от страхотни зверове, които трябвали да отстъпят място на Божието Царство.

Даниил разказва: „Видях в нощните си видения ... И четири големи зверове възлезоха из морето, различни един от друг. Първият бе като лъв ... След това, ето друг звяр, вторий, приличен на мечка ... Подир това като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як ... Тия четири голями зверове са четирма царе, които ще се издигнат от земята. Но светиите на Всевишния ще приемат Царството и ще владеят Царството до века и до вечни времена“ (Даниил 7:2–18).

Това, че зверовете представляват световни империи е очевидно от друго видение на Даниил. Разяснявайки го той пише: „Двата рога на овена, който си видял са царете на Мидия и Персия. Буйният козел е гръцкият цар“ (Даниил 8:20, 21).

Така и четирите звяра от Даниил, глава 7, символизират четири световни империи датиращи от негово време и достигащи чак до времето на установяването на Божието Царство. Даниил преживя времето на рухването на Вавилонската световна империя (на лъва) и началото на следващата я Мидия и Персия (на мечката). Даниловото дългосрочно пророчество предсказа упадъка на Мидия и Персия пред Гърция (леопарда), която по ред е щяла да бъде изместена от „четвъртия звяр“. Римската империя и нейния израстък Англо–Американската световна сила.b

Даниил верно е предсказал последователността на световните сили, всяка от които е проливала кръв подобно на диви зверове, в стремежа си към световна хегемония. Също и справедливото Царство, предречено от него, в най–скоро време ще заеме мястото на днешните политически власти. Във видение Даниил видял, как на „Човешкият Син“, Исус. Месия, от „Стария по дни“, Йехова Бог, „се даде владичество, слава и Царство, за да му слугуват всичките племена, народи и езици“. Ще осигури ли това трайно разрешение на човешките проблеми? Да, за властвуването на Исус тук се казва, че е „вечно владичество, което няма да премине и Царството му няма да се разруши“ (Даниил 7:13, 14; сравни Матей 16:27, 28; 25:31).

Краткосрочните и дългосрочните пророчества, които разгледахме накратко в тези две статии са само част от сънищата, виденията и пророчествата, съдържащи се в книгата на Даниил. Тези примери доказват, че Даниил е достоверна пророческа книга — история написана предварително. Изпълнението на неговите пророчества продължава и през 20–ия век и носи чудесна надежда.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 7]

„ТЕОРИЯ НА „ПО–КЪСНО ДАТИРАНЕ“

БИБЛИЯТА приписва книгата на Даниил на пророка със същото име, въз основа на което написването ѝ е станало през VI век пр.н.е. (Даниил 7:1). Но съдържащите се в нея пророчества са толкова поразителни, че много хора се съмняват, че са били написани преди предсказаните събития. Някои нехристияни и дори много коментатори на Библията, считащи себе си за християни, са всявали съмнения за автентичността на книгата Даниил. Те предпочитат така нареченото „маавейско“ датиране, по–късно датиране, теория, първоначално издигната през III век н.е. от антихристиянския философ Порфирий. Какви са аргументите в полза на тази теория и какви са техните стойности?

Въз основа на предположението, че пророчествата са невъзможни, Порфирий е твърдял, че книгата носеща името на Даниил е била всъщност написана от неизвестен евреин през времето на „маавейския“ период, във втория век преди н.е., т.е. след като много от събитията, предсказани в Даниил, вече са се случили. Теоретизирал е, че измамникът, пишейки от името на Даниил, е имал за цел да подкрепи духа на евреите по време на въстанието на макавейците срещу селеуцидите през II век пр.н.е. Но могло ли е пълното с уважение и ненасилствено поведение на Даниил и тримата му юдейски другари във Вавилон, разглеждано от всички страни, да представлява подстеркателство за въоръжено въстание? Това е абсолютно невъзможно! (Даниил 1:8; 2:49; 3:16 до 18, 30). Появяването на ‘Месия, Водачът’ точно в определеното време, а именно през 29 г.н.е. при привършването на 69 „седмици“–години от Даниил 9:25, също правят претенциите на Порфирий за второто столетие пр.н.е. да изглеждат безразсъдни.

Съгласно еврейският историк Йосиф Флавий, канонът на еврейските Писания, които включват „Даниил“, е бил завършен по времето на Ездра, в V столетие пр.н.е. Следователно как може да се каже, че „Даниил“ е била написана по–късно, чак през второто столетие пр. н.е.? Освен това, известните „Ръкописи от Мъртвото море“ са показали, че книгата на Даниил е била общоприета за част от Писанията в еврейските къртове през второто столетие пр. н.е. Така ли щяло да бъде, ако тази книга е била тогавашно съвременно дело?

Друг аргумент, употребен от Порфирий и много висши критици е, че книгата на Даниил съдържа исторически неточности. Техната теория гласи, че Даниил я написал през II в. пр.н.е. Но по онова време проникновените евреи са отхвърлили I–ва Маавейска книга като негодна за включване в канона на Писанията, макар че са я считали за историческа вярна. Образованите евреи, които са имали достъп до трудовете на такива световни историци като Херодот, непременно щели да отхвърлят книгата на Даниил, ако е съдържала исторически грешки. Освен това, археологическите открития са потвърдили съществуването на Валтасар и други детайли от „Даниил“, които Порфирий и другите висши критици смятали за неверни.

Във връзка с обвинението на Порфирий, че пророчествата на Даниил били писани след предсказаните събития, Филип Р. Дейвис от факултета за изучаване на Библията към Университета в Шефилд (Англия), пише: „Заслужаващо съжаление е мнението, че книгата Даниил всъщност представлява умишлена измама за (уж) наивните читатели, за да служи на привидно похвални цели чрез подли лъжи ... Трудно ми е да припиша такава наивност на първите читатели на книгата. Ако има наивност, то в този случай тя най–вероятно е от страна на рационалистическите критици“ (Journal for the Study of the Old Testament издание 17, 1980 г.).

Не бива да ни изненадва, ако неоплатонически философ отрича, че библейски писач е бил вдъхновен от Бог за да предскаже бъдещи събития. Но тъжно е, когато коментатори на Библията, които претендират, че са християни, се опитват да подкопаят доверието във важна пророческа книга на Писанията. Това показва липса на вяра в Този, който казва: „От началото изявявам края и от древните времена нестаналите неща“ (Исаия 46:10).

[Диаграма на страница 5]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

70 седмици (490 години)

69 седмици (483 години) 1 седмица (7 години)

455 пр.н.е 29 г.н.е. 33 г.н.е. 36 г.н.е.

[Снимки на страница 6]

Вавилон

Мидия и Персия

Гърция

Рим — Великобритания и САЩ