Вразумяваме, което може да донесе мирен плод
„Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“ (ЕВРЕИ 12:11).
1, 2. (а) Какво според Евреи 12:9–11 употребява спрямо нас Бог ръководейки се от любов? (б) Каква е една от формите за вразумяване и какво може да се постигне с нея?
ВЪРНИ се в мисълта си към детските години. Спомняш ли си как родителите ти са те вразумявали? Повечето от нас си спомнят. Апостол Павел използва това, разглеждайки въпроса за вразумяване от страна на Бога, както четем в Евреи 12:9–11.
2 Бащинското вразумяване, с което Бог въздейства върху нашия духовен живот, може да приеме различни форми. Една от тях е постановлението за изключване на лица от християнската еклезия, които престават или не искат повече да живеят според Божиите указания. Някой наказан така сурово, т.е. подложен на вразумяване, може да се разкае и обърне. Същевременно лоялните членове на еклезията също се вразумяват от това, понеже се учат колко важно е да спазват Божиите възвишени мерила (1 Тимотей 1:20).
3. Как някои реагират на постановлението за изключването?
3 Обаче някой би могъл да попита: „Не е ли много строга тази мярка да бъде изключена една личност и след това дори да не се говори с нея?“ Преди известно време такова мнение било изразено по време на съдебно дело заведено от жена, която е била възпитана в семейство на Свидетели на Йехова. Когато родителите ѝ били изключени тя сама се отлъчила уведомявайки еклезията с писмо. Съгласно с това, членовете на еклезията били информирани, че тя вече не е Свидетел на Йехова. После тя заминала на друго място, а когато след години се върнала, местните Свидетели не искали да говорят с нея. Тогава тя завела съдебно дело. Какъв бил изходът от това нещо и как то би могло да засегне и тебе? За да разберем правилно този въпрос трябва първо да видим какво Библията учи за изключването от еклезията.
Защо такова решително становище?
4. Как се случва понякога на някои членове на еклезията? (Галатяни 6:1; Юда 23).
4 Повечето от истинските християни лоялно подкрепят Бога и неговите справедливи закони (1 Солунци 1:2–7; Евреи 6:10). Обаче понякога някой се отклонява от пътя на истината. Например въпреки помоща на християнските старейшини може някой да нарушава Божиите закони и да не се разкайва. Или може да отхвърли вярата разпространявайки фалшиви учения, или отлъчвайки се от еклезията. Какво трябва тогава да се направи? Такива неща се случвали даже по времето на апостолите. Нека да видим тогава, какво те са писали по този въпрос.
5, 6. (а) Какъв мъдър съвет получихме относно третирането на тези, които извършват сериозни престъпления и не се разкайват? (Матей 18:17). (б) Какви въпроси изискват отговор?
5 Когато един мъж от Коринт непокаяно постоянствувал в неморалност, Павел писал до еклезията: „Да не общувате повече с някого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец или идолопоклонник или хулител или грабител, с такъв дори и да не ядете заедно“ (1 Коринтяни 5:11–13). Същото се отнасяло и за отстъпниците като Именей: „След като съветваш един–два пъти човек, който способствува за някаква секта, отхвърли го, като знаеш, че такъв човек се е извратил и съгрешава“ (Тито 3:10, 11; 1 Тимотей 1:19, 20). Същите мерки се отнасяли и за тези, които се отказвали от еклезията: „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас. Но излязоха за да стане явно, че не всички са от нас“ (1 Йоан 2:18, 19).
6 Можем да се надяваме някой такъв да се разкае, че да бъде приет повторно (Деяния на апостолите 3:19). Обаче до тогава могат ли християни да имат с него ограничени контакти или трябва стриктно да странят от него? Ако е така, то защо?
Напълно отрязани
7. В какво отношение ще се различава нашето постъпване спрямо две групи от грешници?
7 Християните не странят от хората. Имаме нормални контакти със съседите, сътрудниците, съучениците и другите хора и им свидетелствуваме дори ако някои от тях са ‘блудници, сребролюбци, грабители или идолопоклонници.’ Павел писал, че не можем напълно да ги отбегнем, ‘понеже тогава би трябвало да излезем от света’. Но към „брат“, който постъпва така, той наредил да се отнасяме другояче: „Да не общувате повече с някого, който се нарича брат, ако той... [се е възвърнал към такива постъпки], дори да не ядете с такъв заедно“ (1 Коринтяни 5:9–11; Марко 2:13–17).
8. Какъв съвет дал апостол Йоан за отбягването на изключените?
8 В посланието на апостол Йоан намираме подобен съвет подчертаващ колко радикално християните трябва да странят от такива лица: „Всеки, който избързва напред и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога. ... Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не му отправяйте поздрав. Заящото който му отправя поздрав [на гръцки: ха́иро], става съучастник на неговите зли дела“a
9, 10. (а) Как в Израил се отнасяли към непокайващите се престъпници и защо? (б) Как ние днес трябва да гледаме на постановлението относно третирането на грешниците, които не се покайват и биват изключени? (2 Петър 2:20–22).
9 Защо днес също е подобаващо такова решително становище? Нека да помним, че в Божия закон, който бил даден на израилтяните, била заповядана строгата мярка на ‘отрязване’. В случай на сериозно нарушение умишленият виновник бил наказан със смърт (Левит 20:10; Числа 15:30, 31). Останалите, включително и роднините, не могли да говорят повече с него (Левит 19:1–4; Второзаконие 13:1–5; 17:1–7). Тогавашните лоялни израилтяни били хора като нас и изпитвали същите чувства. Но те знаели, че Бог ги обича и е справедлив, а неговият закон пази тяхната морална и духовна чистота. И тъй могли да признаят, че постановлението за „отрязването“ е всъщност добро и правилно (Йов 34:10–12).
10 Ние също можем да бъдем сигурни, че Божието изискване християните да не общуват с грешник, който не се покайва и е изключен от еклезията, е мъдро и за наша защита. „Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни“ (1 Коринтяни 5:7). А също отбягването на тези, които съзнателно се отлъчват, обезпечава християните от евентуалното влияние на техните пренебрежителни изказвания и критичните, дори отстъпнически възгледи (Евреи 12:15, 16).
Как стои въпросът с роднините?
11, 12. (а) Как се отразявало на роднините, когато в Израел някой бил отрязан? (б) Онагледи ползата от послушност.
11 Разбира се, Бог знае, че спазването на неговите справедливи закони за „отрязването“ на престъпниците засяга или се отразява и на роднините. Както беше вече споменато погубването на израилтянина, който е станал престъпник, слагало край на роднинските връзки. Ако синът бил чревоугодник или пияница, родителите трябвало да го доведат до съдиите и ако не се покаел трябвало да вземат участие в изпълнението на справедливата смъртна присъда, за да се ‘отмахне злото от сред Израил’ (Второзаконие 21:18–21). Навярно разбираш, че това не е било лесно за тях. Помисли също как са се чувствували неговите братя, сестри и дядовци. Но поставянето на лоялността към Йехова над роднинската любов можела да ги спаси.
12 Да си спомним случая с Корей. Той застанал на чело на бунта против ръководството на Бога, който си служел с Моисей. Със своята съвършена справедливост Йехова решил, че Корей трябва да умре. А на всички лоялни се дал съвета: „Отстъпете моля от шатрите на тези нечестиви човеци и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.“ Тези техни роднини, които не послушали Божието предупреждение загинали заедно с бунтовника. Обаче някои от семейството на Корей мъдро избрали лоялността към Йехова, което ги спасило, а по–късно спечелили за тях благословии (Числа 16:16–33; 26:9–11; 2 Летописите 20:19).
13. Как ще постъпят лоялните християни, когато член от семейството бъде изключен или се отлъчи?
13 Отрязването от християнската еклезия не причинява незабавна смърт и не прекъсва роднинските връзки. Също човек, който е изключен или сам се е отлъчил най–често продължава да живее под същия покрив с християнската си жена и верните деца. Уважението към Божиите постановления и мерките взети от еклезията ще склони жената и децата да признаят факта, че със своето постъпване баща им е променил това, което дотогава ги свързвало с него в духовно отношение. Тъй като изключването не развързва брака и кръвните връзки, служителите пак могат да изпитват нормални чувства и да поддържат роднински връзки.
14. От какъв библейски съвет трябва да се ръководим, ако става въпрос за общуване с изключен или отлъчил се роднина, който живее извън тесния семеен кръг?
14 Положението обаче е друго, когато изключеният или отлъченият роднина не принадлежи към тесния семеен кръг и живее другаде. Тогава с него може въобще да нямаме връзка. Ако трябва да влезем в контакт поради някакви роднински неща, той сигурно ще е ограничен до минимум в съгласие с Божия принцип: „да не общувате повече с някого, който се нарича брат, ако е блудник или алчен ... или [е извършил някакъв друг тежък грях], дори да не ядете с такъв заедно“ (1 Коринтяни 5:11).
15. Какво в такива случаи ще помогне на родителите да владеят своите чувства? (Псалм 15:1–5; Марко 10:29, 30).
15 Разбира се, че с оглед на роднинските чувства, като например на дядовците към внуците това може да не бъде лесно. Обаче означава изпитание на лоялността към Бога, както казала една сестра, чието изказване е споменато на страница 21. Всеки, на когото изключеният роднина е създал болка и неприятности може да се насърчава от примера на някои членове от семейството на Корей (Псалм 84:10–12).
Съдебното решение
16–18. Какво съдебно решение се издало за споменатото дело и какви други основания притурил съдът?
16 Със сигурност искаш да знаеш как завършило делото, което завела споменатата жена, раздразнена от това, че бившите ѝ познати не искали да разговарят с нея, понеже отхвърлила вярата си и се отлъчила от еклезията.
17 Федералният окръжен съд отхвърлил нейната жалба, основавайки се на това, че съдът не се меси в дисциплинарните неща на Църквите. Тогава тя подала жалба до по–висша инстанция. Единомисленото по становление на федералния апелативен съдb почивало на по–широката основа от първият допълнителен член (на американската конституция): „Понеже обичаят за необщуването с някои личности принадлежи към религиозните практики на Свидетелите на Йехова, констатираме, че правилото за свобода на вероизповедани ето прието в конституцията на САЩ, не позволява да се съгласим с изискванията на тъжителката. Подсъдимите имат конституционно предоставено право да не общуват с нея. Във връзка с това остава в сила решението на окръжния съд.“
18 В обоснованието четем: „Необщуването с някои личности е обичай практикуван от Свидетелите на Йехова в съгласие с тяхното тълкуване на каноническия текст, което нямаме право да изменяме ... Подсъдимите могат безпрепятствено да изразяват своите религиозни убеждения ... Съдът изобщо не се занимава с подробно изследване на отношенията между членовете (или бивши членове) на някакво вероизповедание. Църквите имат голяма свобода при прилагането на дисциплинарни средства спрямо такива лица. Съгласяваме се с мнението на съдията Джексън [бивш съдия на Върховния съд на САЩ], че ‘религиозните действия извършвани от последователите на някоя вяра са и трябва да бъдат свободни от ограничения — почти абсолютно свободни, колкото е възможно’. ... Членовете на Църквата, която тъжителката е решила да напусне, са решили, че не искат да поддържат с нея никакъв контакт. Смятаме, че имат пълно право за таково решение.“
19, 20. Защо лицето, което се е отлъчило от еклезията не може съдебно да получи парично обезщетение?
19 Апелативният съд е сметнал, че дори ако тази жена болезнено чувства това, че старите ѝ познати не искат да разговарят с нея, но „да ѝ позволят да получи обезщетение за нематериална или духовна вреда, би било ограничение на религиозната свобода на Свидетелите на Йехова несъгласно с конституцията ... Гарантираното чрез конституцията свободно упражняване на религията изисква, обществото да приеме този вид щети, които понесла жената, като цена, която заслужава да бъде платена, за да се запази правото на религиозно различие в мнението, присъщо на всеки гражданин.“ До известна степен това съдебно решение придобило дори още по–голямо значение след оповестяването му. Защо? Жената после се отнесла до Върховния съд молейки отново да се разгледа делото и евентуално да се измени дотогавашното постановление. Обаче през октомври 1987 година Върховният съд на САЩ отхвърлил тази молба.
20 От решението, което се издало по този важен въпрос следва, че изключеният или отлъченият не може да получи съдебно обезщетение от Свидетелите на Йехова за това, че не искат да общуват с него.c Понеже еклезията приложила съвършения принцип, който всеки от нас може да намери в Библията, даденото лице само понася вина за щетите, на които се е изложило.
Вразумяване — от голяма полза
21. Защо изключването трябва да се оценява уравновесено?
21 Някои странични лица чувайки за изключването на виновника, който не може вече да разговаря с членовете на християнската еклезия, понякога са склонни да му съчувстват. С право ли? Нека разгледаме каква полза има от такова постъпване както за него, така и за другите.
22, 23. Покажи с пример колко е важно и полезно да се гледа на изключения така, както желае Бог?
22 В началото на статията е цитирано изказването на Линет, която била например решила да прекъсне всякакво общуване с изключената си сестра Маргарет. Заедно със своите християнски роднини е вярвала, че пътят на Йехова е най–добър. И наистина е така.
23 Сестра ѝ казала по–късно: „Ако не бяхте се отнесли така сериозно към моето изключване, съмнявам се, че толкова бързо бих започнала да се старая за присъединяване. Пълното откъсване от най–близките и от еклезията разбуди в мене много силно желание да се покая. ... Напълно осъзнах всичкото зло на моето поведение и сериозността от отвръщането ми от Йехова.“
24. Как отношението на една сестра към изключените се отразило на нея и на другите?
24 Родителите на Лори също били изключени. Обаче тя сама признала: „Аз не прекъснах общуването с тях, а още повече го засилих. Времето минаваше и ставах все по–малко активна. Стигна се и до това, че престанах да посещавам събранията.“ Тогава тя прочела статиите от Стражева кула от 1–ви и 15–ти декември 1981 година, в които бил разгледан съвета от 1 Коринтяни 5:11–13 и 2 Йоан 9–11. „Беше така, като че ли блесна светлина пред мене“, писала тя. „Стана ми ясно, че трябва да се променя. Сега разбирам по–добре значението на Матей 10:34–36. На родителите ми не беше лесно да се съгласят с моето решение, понеже моят петгодишен син им беше единственият внук и много го обичаха.“ Дано загубването на тази връзка трогне сърцето на тези родители, какъв то бил случая с Маргарет. За Лори вразумяването било от помощ: „Пак участвам в проповедническата дейност. Благодарение на това, че коригирах своето поведение заздравиха се моя брак, моето семейство и аз също.“
25. Какво отшошение към вразумяването имала една личност, която е била повторно приета в еклезията?
25 Нека също да помислим какво чувства някой, който е бил изключен, а после отново приет в еклезията. Санди писала: „Искам да благодаря за [горепосочените] поучителните статии за вразумяване и изключване които са от голяма полза. Извънредно много се радвам, че Йехова така обича своя народ, че бди неговата организация да бъде чиста. На странични лица може да се струва това жестоко, но то е необходимо и свидетелствува за любов. Благодарна съм за това, че нашият небесен Отец е обичащ Бог и охотно прощава.“
26. Какъв справедлив плод може да донесе поддаването на вразумяване?
26 И тъй нашият Бог, който изисква закоравелия грешник да бъде отстранен от обществото, също с любов показва, че може да бъде приет, ако се покае и се отвърне. (Лице, което се е отлъчило само, също може да стане отново член на еклезията.) След това ще може да бъде утешен от християните, които ще проявят любов към него (2 Коринтяни 2:5–11; 7:8–13). Наистина е така, както написал Павел: „Никое вразумяване не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод на тия, които са се обучавали чрез него“ (Евреи 12:11).
Въпроси за припомняне
◻ В какъв смисъл изключването може да бъде форма за вразумяваме?
◻ Защо християните се отнасят другояче към изключените отколкото към грешниците от света?
◻ За кое библейско нареждане трябва да помним дори ако изключения е наш роднина?
◻ До какъв извод стигнал апелативният съд относно делото заведено от личност, която се отлъчила?
◻ Какво можем да се научим от изказванията на някои личности за изключването?
[Бележки под линия]
a Йоан използва тук думата ха́иро, която била един поздрав, като например „добър ден“ (Деяния на апостолите 15:23; Матей 28:9). Той не използвал аспа́зомай (както в стих 13), която „[означава] повече отколкото само ‘поздравявам’, нещо като приятелско отношение, ухажване, обичане, привързване“ и вероятно по–сърдечно поздравяване, дори с пригръщане (Лука 10:4; 11:43; Деяния на апостолите 20:1, 37; 1 Солунци 5:26). Следователно указанието във 2 Йоан, стих 11–ти може да означава, съответния да не се поздравлява даже и с „добър ден“ (Виж Стражева кула от 15–ти юли 1985 г., стр. 31, немски език.)
b 819 F.2D 875 (9TH CIR. 1987).
c Въпреки, че различни хора се отнесли към съда, нито един съд не издал присъда против Свидетелите на Йехова за тяхния библейски обоснован обичай, да отбягват известни хора.
[Текст в блока на страница 21]
„Пълното ‘отрязване’ на всякакво общуване с [моята изключена сестра] Маргарет постави на изпитание нашата лоялност спрямо постановлението на Йехова. Това даде възможност на нашето семейство да покаже, че пътят на Йехова е най–добър“ (Линет).