Да служим единодушно на Йехова
„Тогава ще превърна устните на народите в чисти устни, за да извикат всички името на Йехова и му служат единодушно“ (СОФОНИЯ 3:9, Елберфелдер Библия).
1, 2. (а) Кое пророчество оставя Йехова сега да се изпълнява? (б) Кои въпроси възникват предвид на това пророчество?
ЙЕХОВА БОГ постига днес нещо, за което хората сами никога не биха били в състояние. В нашия разединен свят се говорят около 3 000 езици, но Бог оставя да се изпълни следното пророчество: „Аз [ще] превърна езика на народите в чист език, за да призовават всички името на Йехова, да му слугуват рамо до рамо“ (Софония 3:9).
2 За какво се отнася при този „чист език“? Кой го говори? И какво означава да се служи на Бога „рамо до рамо“? Те говорят „чистия език“
3. Какво е „чистия език“, и защо онези, които го говорят, не са разединени помежду си?
3 На Петдесетница през 33–та г.н.е. Божият дух бил излят върху учениците на Христос, чрез което били способни да говорят езици, които никога не били учили. Така могли да говорят на хората от различни езици „за великите Божии дела“. По този начин Йехова започнал да събира хора от различни народности към единство (Деяния на апостолите 2:1–21, 37–42). Когато по–късно верни неюдеи станали последователи на Исус, Божиите служители били действително един народ с много езици и от различни раси. Тяхното единство никога не е било разкъсано от светски бариери, защото те всички говорят „чистия език“. Става дума за предсказания в Софония 3:9 общ език на библейската истина (Ефесяни 4:25). Онези, които говорят „чистия език“, не са разединени помежду си, а ‘говорят единодушно’ и са „съвършено съединени в един ум и в една мисъл“ (1 Коринтяни 1:10).
4. Как сочи Софония 3:9 върху взаимна работа от хора от различни езици и раси и къде има днес такава взаимна дейност?
4 „Чистият език“ трябвало да направи способни хората от всички нации и раси, да служат на Йехова „рамо до рамо“ или буквално „[с] едно рамо“. Те ще служат на Бога „единодушно“ (Библия, издание на синода да българската Църква, 1982 г.), „в съгласие“ (Библията на Лютер) или „в същия ярем“ (Библията на Хердер). Друг превод гласи: „Тогава ще възвърна на всички народи чисти устни, за да извикат всички името на Йехова и да работят заедно в неговата служба“ (Байнгтон). Такава съвместна работа между хора от всички езици и раси може да се наблюдава само при Свидетелите на Йехова.
5. За какво могат да използват Свидетелите на Йехова всеки човешки език?
5 Понеже всички Свидетели на Йехова говорят „чистия език“ на библейската истина, са в състояние да си служат с всеки човешки език по най–възвишен начин, а именно за слава на Бога и за проповядване на благовестието за Царството (Марко 13:10; Тито 2:7, 8; Евреи 13:15). Колко прекрасно е, че „чистия език“ прави хора от всички народности способни, да служат на Йехова единодушно!
6. Как гледа Йехова на хората, но какво ще бъде от помощ, ако в сърцето на християнин е останало скрито известно пристрастие?
6 Когато Петър свидетелствувал на Корнелий и други неюдеи, казал: „Несъмнено виждам, че Бог не е пристрастен, но че за него във всяка нация човекът, който му се бои и върши право, му е угоден“ (Деяния на апостолите 10:34, 35). В други преводи е казано, че Йехова „не предпочита ни един народ пред друг“, „не гледа на лице“ и „нито един човек ... не облагодетелства или онеправдава“ (Албрехт, Библия, издание на синода на бълг. Църква, 1982 г.; Надежда за всички). Като служители на Йехова трябва също да се отнасяме към хората от всички народности така, както той се отнася към тях. Но какво, ако в сърцето на някой християнин все още се намира известна пристрастност? Тогава от голяма помощ за него ще бъде, да съблюдава, как нашия непристрастен Бог се отнася към служителите си от всяка нация, всеки род, всеки народ и всеки език.
Те са желани
7. Как не се различава християнин от друг християнин от друга нация или раса, що се отнася до отношението му към Бога?
7 Ако си кръстен Свидетел на Йехова, най–вероятно вече си ‘въздишал и охкал поради мерзостите’, които се вършат в настоящата лоша система на нещата (Езекиил 9:4). Ти си бил ‘мъртъв в твоите грехове’, но в своето милосърдие Бог те е притеглил към себе си, чрез Исус Христос (Ефесяни 2:1–5; Йоан 6:44). В това отношение не си се различавал от другите, които сега са твои братя по вяра. Те също са били обезпокоени поради злото, те са били ‘мъртви в греховете си’ и чрез Исус Христос се възползват от Божието милосърдие. И ние всички сме сега Свидетели на Йехова, независимо от расии националности, само благодарение на вярата (Римляни 11:20).
8. Как се изпълнява днес Агей 2:7?
8 Пророческите думи от Агей 2:7 ни помагат да познаем, как да се отнасяме към братя от друга националност. Съобразно този текст Йехова обяснява: „Аз ще разтърся всичките нации и желаните неща на всичките нации ще дойдат; и аз ще изпълня този дом със слава.“ Това предсказано величаене на истинската религия, трябва да стане в Божия истински храм, т.е. в обсега на неговото обожаване (Йоан 4:23, 24). Но какво са „желаните неща на всичките нации“? Това са хиляди, любещи правдата хора, които реагират благоприятно на проповедното дело за Царството. От всички нации и расите се стичат към „Планината на Божия дом“, кръщават се като негови Свидетели и стават част от интернационалното „голямо множество“ (Исаия 2:2–4; Откровение 7:9). Онези, които славят Йехова като членове на земната организация, са чисти, морално безупречни, отдадени на Бога хора — наистина силно желани. Несъмнено всеки истински християнин трябва да има желанието, да окаже братска любов на всички тези желани, които са угодни на нашия общ небесен Баща.
Тяхната личност е нова
9. Защо трябва ние, дори и ако в миналото сме считали чужди за по–маловажни, днес да се отнасяме другояче, тъй като сме станали християни?
9 Нашите вярващи братя и сестри по цялата земя са желани и поради това, защото са последвали съвета, ‘да съблекат старата личност с нейните дела и да облекат новата личност’. „Чрез точно познание [тя ще бъде] обновена ... в образана този, който го е създал, където не може да има грък и юдеин, обрезани и необрезани, чужденец, скит, роб, свободен, но Христос е всичко и във всичко“ (Колосяни 3:9–11). Ако някой по–рано е гледал на юдей, грък или друг чужд като на по–маловажен, трябва сега, понеже е станал християни, да се държи другояче. Независимо от раса, националност или култура, онези, които са „облекли новата личност“, трябва да покажат плодовете на духа — любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вяра, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22, 23). Това ги прави толкова скъпоценни за други обожатели на Йехова.
10. Как може Тито 1:5–12 да ни бъде в помощ, ако се намираме в изкушение да изкажем лошо глобално мнение върху наши братя и сестри по вяра от друга раса или нация?
10 Противоположно на служителите на Йехова, светски хора понякога се изказват с пренебрежение към хора, които не принадлежат към същата народност. Един пророк от Крит казал веднъж за своя собствен народ: „Критяните са винаги лъжци, вредни диви животни, безработни ленивци.“ Апостол Павел си спомнил за тези думи, когато станало нужно да накара да замълчат фалшиви учители между християните на остров Крит. Но Павел със сигурност не искал да каже: „Всички кретянски християни са лъжци, причиняват вреди, са ленивци и лакомници“ (Тито 1:5–12). Не, понеже християни не говорят с пренебрежение за други. При това повечето от онези кретянски християни били облекли „новата личност“ и някои вече отговаряли на библейските изисквания да бъдат назначени за старейшини. Трябва да се замисляме сериозно върху тези неща, когато сме в изкушение да изкажем лошо глобално мнение върху наши братя и сестри по вяра от друга раса или нация.
Други да считаме за по–горни от себе си
11. Какво трябва да направи християнин, който е пристрастен в сърцето си?
11 Може би християнин, който се отнася пристрастно към една раса или националност, ще се издаде чрез думи или дела. Това би могло да нарани други в еклезията, особено в такива еклезии, които се състоят от различни народности. Несъмнено никой християнин не желае да постави единството на Божия народ на такава проверка на издържливостта (Псалм 133:1–3). Ето защо, ако един християнин е пристрастен в сърцето си, може да се обърне в молитва с молбата: „Изпитай ме, о Боже, и познай сърцето ми. Изпитай ме и познай обезпокоителните ми мисли, и виж, дали има в мене някакъв път на болка, и води ме по пътя на необозрими времена“ (Псалм 139:23, 24).
12. Защо не трябва да бъдем горди от себе си или за това, че принадлежим към нашата народност?
12 Нека бъдем реални и да помним, че всички сме несъвършени хора и като такива, само въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос можем да получим признание от Йехова (1 Йоан 1:8 до 2:2). Какво ни отличава значи от другите? Защо трябва да се гордеем с нас или с други принадлежащи към нашата народност, като нямаме нищо, което да не сме получили? (Сравни 1 Коринтяни 4:6, 7.)
13. Как можем да допринесем за единството в нашата еклезия и какво можем да се поучим от Филипини 2:1–11?
13 Ние можем да допринесем за единството в организацията, ако признаем добрите качества на другите и покажем уважение към тях. Следните думи, които апостол Павел, юдеин, писал на неюдейските филипяни, трябва да ни накарат да се замислим: „Направете радостта ми пълна, като бъдете с еднакво умонастроение, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени, като не правите нищо от свадливост или от щеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия за по–горен от себе си.“ Исус Христос ни дава пример за това, как трябва правилно да бъдем настроени към хора от каквато и да е раса или нация. Въпреки, че е бил мощно духовно същество, „стана подобен на човеците“ и се понижи до смърт на мъченически стълб в полза на грешни хора от всяка раса и нация (Филипяни 2:1–11). Не трябва ли тогава като последователи на Исус да бъдем мили, смирени и състрадателни и да считаме други за по–горни от нас?
Да слушаме и наблюдаваме
14. Какво може да ни бъде от помощ, да считаме други за по–горни от нас самите?
14 Може би ще ни бъде по–лесно да считаме други за по–горни от нас, ако слушаме когато казват нещо, или внимателно наблюдаваме тяхното поведение в живота. Може би ще трябва честно да признаем, че например един състарейшина — може би от друга раса — ни надминава в способността си да дава ефективен съвет в теократичното проповедно училище. Може би ще разбереме, че не се дължи непременно на неговия начин на израз и говор, а на неговото умонастроение, когато постига добри резултати в усилията си да помогне на вярващи братя да станат квалифицирани проповедници на Царството. И очевидно Йехова благославя неговите старания.
15. Какво може да ни направи впечатление, когато слушаме изказвания от съвярващи?
15 Когато разговаряме с нашите братя и сестри или слушаме когато дават коментари в събранията, може би осъзнаваме, че известни библейски истини разбират по–добре от нас. Може би ще ни направи също впечатление, че тяхната любов е по–дълбока от нашата, че имат по–голяма вяра или по–голямо доверие в Йехова. Все едно дали принадлежат към същата народност като нас или не, ти ни насърчават към любов и към добри дела, помагат ни, да укрепне нашата вяра, и ни подтикват към по–голямо доверие към нашия небесен Баща (Притчи 3:5, 6; Евреи 10:24, 25, 39). Очевидно Йехова се е доближил до тях и също и ние трябва да се чувстваме тясно свързани с тях. (Сравни Яков 4:8).
Благословен и подкрепян
16, 17. Онагледи факта, че Йехова е непристрастен и благославя служителите си от всички раси и нации.
16 Йехова не е пристрастен и благославя неговите служители от всяка нация и раса. Да вземем например Бразилия. Не от мисионери от чужбина, а от осем бразилиянски моряци е било прието в 1920 г. за първи път благовестието за Царството в тази страна. Божията благословия се познава по това, че през служебната 1987 г. в Бразилия максималното число на проповедници за Царството е възлизало на 216 216 — в една страна със 141 302 000 жители, което означава, че на 654 души се пада един проповедник.
17 Да разгледаме друг пример на Божията благословия. През април 1923 г. брат В.Р. Браун и неговата жена, двама черни Свидетели на Йехова от остров Тринидад (Карибик), били изпратени в западна Африка да проповядват там благовестието за Царството. През дългогодишната им дейност брат Браун бил известен като „Браун–Библията“. Тези двама Свидетели „насаждали“, и „Бог ... го прави да расте“. Междувременно в тази огромна област работили и други (1 Коринтяни 3:5–9). Днес в Гана има повече от 32 600 проповедници и в Нигерия над 133 800.
18, 19. Въведи примери, които показват, че нашия непристрастен Бог закриля неговите служители от всички раси и нации.
18 Йехова благославя всички негови служители от всички нации и раси, но не само това, той също ги подкрепя. Нека да вземе случая с двама японски Свидетели на Йехова. На 21–ви юни 1939 г. Катузо Миура и неговата жена били арестувани несправедливо и хвърлени в затвора. За техния петгодишен син, от когото били разделени, трябвало да се грижи баба му. Сестра Миура била освободена след осем месеца, но брат Миура останал две години в арест, преди да го поставят пред съд. Той трябвало да претърпи малтретиране, бил признат за виновен и го осъдили на пет години затвор. В затвора в Хирошима, Йехова го подкрепял и подсилвал чрез утехата от Свещеното Слово, която никога не отмалява. Като по чудо брат Миура преживял експлозията на атомната бомба на 6–ти август 1945 г., при която затвора бил разрушен. Два месеца след това могъл да бъде отново при жена си и неговия син в северна Япония.
19 По време на Втората световна война Свидетелите на Йехова били силно преследвани в много страни. Р.А. Винклер, немски брат, например преживял много лоши времена в концентрационните лагери на националсоциалистите в Германия и Холандия. Понеже отказал да предаде неговите съсвидетели, бил бит толкова жестоко, че бил обезобразен. „Мисълта за обещанието на Йехова, че ще ни пристои във всички наши трудности, ме утешаваше и крепеше, така че да мога да понасям всичко ... В неделята бях бит от Гестапо и на следващия ден в понеделник трябваше отново да бъда разпитван. Какво щеше да стане и какво трябваше да правя? Аз се молех на Йехова и вярвах на неговите обещания. Знаех, че трябваше да си послужа с теократична военна хитрост, за да запазя моите християнски братя. Това беше за мене тежко изпитание и на 17–тия ден бях напълно разбит; благодарих на Йехова, че в неговата сила можах да издържа това изпитание и да запазя моята безупречност“ (Псалм 18:35; 55:22; 94:18).
Благодарни за нашето братство
20. Как могат нашите съвярващи от всяка нация и раса да се издигнат още повече в нашето уважение?
20 Няма никакво съмнение, че Йехова благославя и укрепва неговите Свидетели от всяка нация и раса. Той не е пристрастен, и също и ние нямаме никакво основание като негови отдадени служители, да проявяваме пристрастие. Нашите братя и сестри от всяка нация и раса ще заемат още по–голямо място на уважение в нас, като вземем под внимание, в кое отношение ни превъзхождат. Те също се ръководят от небесната мъдрост, която не прави никакви предпочитания, а принася превъзходни плодове (Яков 3:13–18). И с техната любезност, щедрост, безупречност и други богосъобразни качества ни дават добър пример.
21. На какво трябва да бъдем решени?
21 Колко благодарни трябва да бъдем за нашето смесено от раси, многонационално братство! Нека с помоща и благословията на Бога, бъдем решени да му служим „рамо до рамо“ в братска любов и взаимно уважение. Да, трябва да бъде сериозно наше желание и здраво намерение да му служим единодушно.
Как гласят твоите коментари
◻ За какво подготвя „чистият език“ Свидетелите на Йехова от различните народности?
◻ Как се изпълнява днес Агей 2:7, и как трябва да повлияе това на нашето мнение за други служители на Йехова?
◻ Как може да въздейства Филипяни 2:3 на нашето отношение към хора от всяка раса и нация?
◻ Какво ще установим по отношение на съвярващи от друг национален произход, ако ги слушаме и внимателно наблюдаваме?
[Снимка на страница 28]
Хора от всяка нация и раса славят единодушно Йехова
[Снимка на страница 29]
Който слуша внимателно други Свидетели на Йехова и ги наблюдава, ще бъде трогнат от любовта и вярата, която се изразява в думите и делата им