Съюзи във връзка с Божието вечно намерение

„Йехова . . . помни съюза си, до необозримо време, Словото, което е дал, да стои за хиляди поколения“ (ПСАЛМ 105:7, 8).

 1, 2. Защо можем да кажем, че един съюз оказва влияние на повечето от нас?

ИМА един съюз, който оказва влияние върху тебе — както в миналото, така също и в настоящето и бъдещето. „Какъв съюз“? може би ще попиташ. Имаме предвид брака, защото повечето от нас произлизат от брак и много сами са женени. Също и неженени може би се замислят за благословиите на един бъдещ брак.

² Еврейският пророк Малахия писал преди столетия нещо за „съпругата на твоята младост“, „твоята съдружница и жена на съюза ти“ (Малахия 2:14–16). Той можа да нарече брака съюз, защото под съюз се разбира едно формално споразумение, едно съгласие между две или повече личности, да вършат нещо взаимно. Бракът е двустранен съюз, понеже две личности се споразумяват да станат мъж и жена, като поемат взаимни задължения и очакват трайна полза.

 3. Защо други съюзи могат да окажат по-голямо влияние върху нас отколкото брака?

³ Би могло да се смята, че бракът е съюз, който оказва най-голямо влияние върху нас лично, но в Библията се говори за съюзи, които имат много по-голямо въздействие. В рамките на едно сравнение между библейски и небиблейски съюзи в един труд се посочва, че само в Библията „Редът на отношението между Бог и човека . . . е изграден в обширна, на края на развитието, всемирна система“. Да, тези съюзи са свързани с вечното намерение на нашия любвеобилен Създател. Както ще видим, те съюзи ще ни принесат някога немислими благословии. Но имаме пълно основание да питаме: „Как ще стане това?“

 4. Кой първоначален съюз сочи върху Божието вечно намерение?

⁴ На всички ни е известно какви трагични последствия се появиха, когато Адам и Ева отхвърлиха Божия авторитет. На наследената от Адам и Ева несъвършеност се дължат както болестите, на които сме изложени, така също и смъртта. Но можем да бъдем щастливи, че грехът не можа да осуети Божието намерение, да напълни земята с верни обожатели, радващи се на трайно здраве и непрекъснато щастие. За тази цел Йехова сключи съюз, който според Битие 3:15 гласи: „Ще създам вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното Семе. То ще ти смачка главата, а ти ще му смачкаш петата.“ Но късото съдържание и символичния език на това обяснение поставя много въпроси. Как Йехова би изпълнил съюзното обещание?

 5, 6. (а) Какво Бог реши да използва за осъществяването на своето намерение? (б) Защо трябва да сме заинтересовани от това?

⁵ На Бога се хареса да предвиди определени съюзи — седем, заедно с този в Едем. Всеки от нас, който се надява, да се радва някога на вечни благословии, трябва да разбира, какво означават тези съюзи. Например трябва да знаеме кога и къде са сключени, кой взима участие в тях, какво трябва да се постигне или какви условия играят роля и каква връзка имат тези съюзи по-между си в Божието вечно намерение. Сега е подходящо да се занимаем с тези съюзи, защото на 22 март 1989 година всички християнски еклезии се събраха на тържеството по случай Възпоминателната вечеря, която е свързана непосредствено с тези съюзи и също така пак ще се съберат на 10 април 1990 г.

⁶ Съюзи може би изглеждат на някои като нещо трезвено, строго законно, като нещо толкоз привлекателно за човека. Да обърнем внимание обаче какво е казано в „Теологичен речник към Новия Завет“: „Думите за съюз в стария Ориент както и в гръцко-римския свят . . . са разпределени в две полета от думи: от една страна клетва и задължение, от друга страна любов и приятелство.“ Двата аспекта, клетва и приятелство, може да се считат като основни опори в съюзите на Йехова.

Авраамовият съюз — основа за вечни благословии

 7, 8. Какъв съюз сключи Йехова с Авраам? (1 Летописите 16:15, 16).

⁷ Патриархът Авраам, „бащата на всички . . . които имат вяра“, беше „приятелят на Йехова“ (Римляни 4:11; Яков 2:21–23). Бог сключи съюз с него, като го подкрепи с клетва и който образува основата за това, че можем да получим вечни благословии (Евреи 6:13–18).

⁸ Когато Авраам беше още в Ур, Йехова го насочи да се настани в друга страна. Както се оказа, ставаше дума за Ханаан. Тогава Йехова обеща на Авраам: „Ще направя от тебе голяма нация, и ще те благословя, и ще направя велико името ти; . . . и всички семейства на земята положително ще се благословят чрез тебе“ (Битие 12:1–3).a По-късно Йехова известяваше по-нататъшни подробности относно това обещание, който с право наричаме авраамов съюз: Авраамовото семе или наследство щяло да наследи страната на обещанието; неговото семе или наследници ще бъдат безбройни; от Авраам и Сара щели да произлезат царе (Битие 13:14–17; 15:4–6; 17:1–8, 16; Псалм 105:8–10).

 9. Откъде знаем, че авраамовият съюз се отразява и на нас?

⁹ Бог го нарече „моят съюз между мене и тебе [Авраам]“ (Битие 17:2). Но можем да бъдем сигурни, че този съюз оказва влияние също и върху нашия живот, защото по-късно Бог го разшири с думите: „Аз несъмнено ще те благословя . . . и ще умножа семето ти . . . като звездите на небето и пясъка на морския бряг; и твоето семе ще завладее портата на неприятелите си. И в твоето потомство ще се благословят всички нации на земята“ (Битие 22:17, 18). Ние принадлежиме към тези нации и имаме изгледи, да бъдем благословени в бъдеще.

10. Какво научаваме от авраамовия съюз?

¹⁰ Нека да се спрем за малко и да разсъдим, какво можем да се научим от авраамовия съюз. Както вече Едемския така също и авраамовия съюз сочат върху едно идващо „Семе“ и показва, че Семето ще дойде посредством човешка родова линия (Битие 3:15). При това се касае за родовата линия на Сем, чрез Авраам и неговия син Исаак. С тази линия щяло да бъде свързано Царство и по някакъв начин ще донесе благословии не само за е д н о семейство, а за хората от всички нации. Как се изпълни този съюз?

11. Как се дойде до буквално изпълнение на авраамовия съюз?

¹¹ Произхождащите от Яков (или Израел) наследници на Авраам се умножиха много бързо и станаха голяма нация. Като безбройно буквално семе на Авраам, израилтяните бяха отдадени на чистото обожаване на Бога на Авраам, Исаак и Яков (Битие 28:13; Изход 3:6, 15; 6:3; Деяния на апостолите 3:13). Наистина, те непрекъснато се отвръщаха от чистото обожаване, но „Йехова им оказа милост и ги пожали . . . поради съюза с Авраам, Исаак и Яков; и не искаше да ги изтреби“ (2 Царете [бъл. 4 Царете] 13:23; Изход 2:24; Левит 26:42–45). Дори и след като Бог прие християнската еклезия като свой народ, той оказа известно време милост на израилтяните като на народ, който беше буквалното семе на Авраам (Даниил 9:27).

Духовното семе на Авраам

12, 13. Как Исус се оказа главното Семе в духовното изпълнение на авраамовия съюз?

¹² Авраамовият съюз има още едно изпълнение, а именно духовно. Това по-голямо изпълнение не можеше да се разбере преди времето на Исус, но можем да се радваме, че днес ясно е разпознато. Това изпълнение е обяснено в Божието Слово: „А обещанията се изказаха на Авраам и неговото семе. Не казва: ,И семената‘ както в случай на много такива, а като за един единствен: ,И на твоето Семе‘, което е Христос“ (Галатяни 3:16).

¹³ Да, Семето щяло да дойде само от е д н а линия или едно семейство, което се оказа верно при Исус, който като роден юдеин беше в буквален смисъл потомък на Авраам (Матей 1:1–16; Лука 3:23–34). Освен това, принадлежеше към семейството на по-големия Авраам в небето. Да не забравим, че патриархът Авраам, въз основа на силната си вяра беше готов, да пожертва сина си Исаак, ако Бог беше поискал това (Битие 22:1–18; Евреи 11:17–19). Подобно се отнасяше и с Йехова, когато изпрати на земята своя единороден Син, за да стане изкупителна жертва за верни хора (Римляни 5:8; 8:32). Ето защо Павел по обясним начин означи Христос като главен член на обещаното според съюза семе на Авраам.

14. Кой или какво е вторичната част на авраамовото семе и към какво по-нататъшно разглеждане води това?

¹⁴ Освен това, Павел намеква, че Бог в духовното изпълнение, ще ‘умножи авраамовото семе’. Той писа: „Ако принадлежите на Христос, наистина сте авраамово семе, наследници относно едно обещание“ (Битие 22:17; Галатяни 3:29). При това се отнася за 144 000 помазани с дух християни, които образуват второстепенната част на авраамовото семе. Те не се намират в противоречие с Христос — първичната част на Семето — а ‘принадлежат към Христос’ (1 Коринтяни 1:2; 15:23). Както знаем, много от тях не произлизат от Авраам, тъй като принадлежат към неюдейски нации. Но по-трудно е в духовното изпълнение това, че по природа те не принадлежат към семейството на Йехова, по-големия Авраам, а произхождат от несъвършеното семейство на грешника Адам. Следователно, зависими сме от по-късни съюзи, които да разяснят, какви условия трябва да изпълнят те, за да бъдат част от „авраамовото семе“.

Съюзът на Закона — временно прибавен

15–17. (а) Защо Законният съюз беше прибавен към Амвраамовия съюз? (б) Как беше постигнато всичко това чрез Закона?

¹⁵ Как щеше да бъде запазена линията на Семето от замърсяване или изтребване, докато дойде времето за неговото появяване — след като Бог със сключването на авраамовия съюз направи основната крачка за осъществяването на неговото намерение? Как истински обожател щеше да разпознае Семето, когато се появи? Павел отговаря на този въпрос, като забелязва, че Бог в своята мъдрост прибави временно съюза на Закона. Апостолът писа:

¹⁶ „Но защо ЗАКОНЪТ? Той беше прибавен, за да се изявят престъпленията, докато дойде Семето, на което беше дадено обещанието; и той беше прогласен от ангели чрез ръката на един посредник. . . . ЗАКОНЪТ стана за нас възпитател, който води към Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра“ (Галатяни 3:19, 24).

¹⁷ На планината Синай Йехова сключи с нацията Израил единствения по рода си съюз: съюза на Закона, чийто посредник беше Моисей (Галатяни 4:24, 25).bНародът обясни, че е съгласен с този съюз, който влезе в сила чрез кръвта на бикове и козли (Изход 24:3–8; Евреи 9:19, 20). Посредством съюза израилският народ получи теократични закони и основите за едно справедливо правителство. Съюзът забрани бракове с езичници и участието в неморални действия и фалшиви религиозни обичаи. По този начин той беше закрила за израилтяните и действаше против замърсяване на линията на Семето (Изход 20:4–6; 34:12–16). Тъй като не можеше нито един несъвършен израилтянин да спазва съвършено закона, той изявяваше грехове (Галатяни 3:19). Същевременно посочи необходимостта от съвършен, постоянен свещеник и жертва, която трябваше да се принася година след година. Законът беше сравним с възпитател, който довежда детето до учителя, от когото се нуждае; този беше Месията или Христос (Евреи 7:26–28; 9:9, 16–22; 10:1–4, 11). Щом този закон изпълни целта си, трябваше да приключи (Галатяни 3:24, 25; Римляни 76; виж „Въпроси на читатели“, „Стражева кула“ 1 септември 1989г., стр. 32).

18. Каква друга надежда беше свързана със съюза на Закона, но защо това беше трудно разбираемо?

¹⁸ Когато Бог сключи този временен съюз, спомена следното възхитително намерение: „Ако наистина слушате моя глас и спазвате наистина моя съюз, тогава несъмнено ще бъдете мое специално притежание . . . И вие ще ми бъдете царство от свещеници и свята нация“ (Изход 19:5, 6). Каква надежда! Нация от царе-свещеници. Как би могло да стане това? По-късно в Закона бе установено, че на царуващия род (Юда) и на свещеническия род (Леви) се възлагат различни отговорности (Битие 49:10; Изход 28:43; Числа 3:5–13). Никой не можеше да бъде едновременно регент и свещеник. Но все пак думите от Изход 19:5, 6 създаваха основание да се вярва, че онези, които се намираха под съюза на Закона, ще имат възможност по още неоткрит начин, да бъдат членове на ‘Царство от свещеници и една свята нация’.

Съюзът с Давид за Царство

19. Как в съюзите се сочеше и за царство?

¹⁹ Накрая Йехова прибави още един съюз, чрез който стана още по-ясно, как ще осъществи намерението си за наша вечна благословия. Установихме, че авраамовият съюз сочи за царство от тези, които образуваха буквалното авраамово семе (Битие 17:6). Също и съюзът на Закона показа да се очакват царе от Божия народ, защото Моисей каза на народа на Израил: „Когато влезеш в земята [на обещанието], . . . и ако речеш: ,Искам да си поставя цар, както всичките нации, които са около мене‘, трябва да поставиш за цар онзи, когото Йехова, твоят Бог избере. . . . Не бива да поставиш над себе си чужденец, който не ти е брат“ (Второзаконие 17:14, 15). Как би въвел Бог такова царство и какво отражение ще даде това на авраамовия съюз?

20. Как Давид и неговите потомци се появиха на хоризонта?

²⁰ Наистина първият цар беше Саул от рода на Вениамин, но него последва смелият и лоялен Давид от рода на Юда (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 8:5; 9:1, 2; 10:1; 16:1, 13). Когато Давид вече беше царувал известно време, на Йехова се хареса, да сключи съюз с този цар. Най-напред той каза: „Ще въздигна твоето семе подир тебе, което ще излезе от твоите чресла; и действително ще утвърдя царството му. Той е, който ще построи дом за името ми, и аз ще утвърдя престола на царството му за необозрими времена“ (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 7:12, 13). Както показват тези думи, при следващия цар се касаеше за Давидовия син Соломон, който беше използван за построяването на дом или храм за Бога. Но това не беше всичко.

21. За какво се беше погрижил Йехова чрез царския съюз с Давид?

²¹ След това Йехова сключи следния съюз с Давид: „Твоят дом и твоето царство ще се утвърдят пред тебе за необозримо време; да, твоя престол ще бъде утвърден за необозримо време“ (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 7:16). С тези недвусмислени думи Йехова основа за Израил в семейството на Давид една царска династия. Но не трябваше винаги един цар да сменя друг. Накрая един от линията на Давид ще царува „за необозримо време“ и „неговият престол [ще бъде] като слънцето пред [Йехова]“ (Псалм 89:20, 29, 34–36; Исаия 55:3, 4).

22. Каква връзка съществува между съюза с Давид и линията на семето, и какви последствия имаше това?

²² Следователно със съюза на Давид линията на семето беше по-нататък ограничена. Самите юдеи в първото столетие познаха, че Месията трябваше да бъде наследник на Давид (Йоан 7:41, 42). Исус Христос, първичната част на обещаното чрез авраамовия съюз семе, изпълни предпоставките, да остане вечния наследник на Давидовото царство, както потвърди ангела (Лука 1:31–33). Така получи правото, да управлява над обещаната земя — земния обсег, над който царуваше Давид. Това трябва да укрепи доверието ни към Исус; той царува въз основа на установен законен ред, т.е. въз основа на божествен съюз.

23. Кои въпроси и неща се нуждаят още от обяснения?

²³ Досега се запознахме с четири от божествените съюзи, как Бог е действал за осъществяването на своето намерение, а именно човечеството да получи вечни благословии. Сигурно разбираш, че картината още не е напълно цяла. Остават въпросите: Чрез кой свещеник и коя жертва може да се промени трайно нещо в несъвършеното състояние на хората. Как могат хора да изпълнят предпоставките, да станат част от семето на Авраам? Съществува ли основание да се вярва, че царството няма да се ограничи само върху една земна област? Как може семето на Авраам, и то както първичното, така също и второстепенното да бъде благословия за „всички нации на земята? Нека да видим.

[Бележки под линия]

Какъв е твоят отговор?

◼ Как чрез авраамовия съюз беше поставена основата за това, че можем да получим вечни благословии?

◼ Кой беше буквалното, плътско семе на Авраам? Кой е символичното Семе?

◼ Защо съюзът на Закона беше прибавен към авраамовия съюз?

◼ Как съюза за царство с Давид служи за осъществяването на Божието намерение?

[Диаграма на страница 19]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Съюзът в Едем Битие 3:15

Авраамовият съюз

Първично семе

Второстепенно семе

Вечни благословии

[Диаграма на страница 20]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Съюзът в Едем Битие 3:15

Авраамовият съюз

Съюзът на Закона

Съюз за царство с Давид

Първично семе

Второстепенно семе

Вечни благословии

[Снимка на страница 16]

За осъществяване на своето намерение относно човечеството, Бог сключи един съюз с верния Авраам