„Махнете безбожните“

ТЪЛПАТА го признава за безбожник, който иска да я отблъсне от вярата и нейните богове. Опозорен и подценен, трябва да застане пред нея на публично място. Когато губернаторът започва разпитването, достопочтеният 86 годишен старец излиза напред и потвърждава самоличността си. Казва се Поликарп.

Римският провинциален губернатор Статиус Квадратус се обръща към него със следните думи: „Закълни се в божествения гений на императора; промени твоето убеждение и кажи: ,Махнете невярващите!‘“ Поликарп втренчва погледа си в грамадната тълпа на безбожните езичници, изпълващи стадиона. Посочва върху тях, въздъхва, гледа към небето и казва: „Махнете невярващите!“ Да, „махнете безбожните“!

Проконсулът повтаря настойчиво: „Положи клетва и ще те пусна на свобода. Поругай твоя Христос!“ Но Поликарп отвръща: „Вече 86 години му служа, и никакво зло не ми е сторил. Как бих могъл да богохулствувам против моя Цар, който ме спаси?“

Тогава настъпват приготовления за екзекуцията на стареца. Неговото тяло трябва да бъде погълнато от огъня. Защо? Кой е бил Поликарп? Какви събития довели до неговата смърт?

Младостта на Поликарп

Той бил роден около 69 г.н.е. в Мала Азия, в Смирна (понастоящем турският град Измир). Изглежда, че неговите родители били християни. Растял като изящен мъж, отличавайки се с щедрост, себеотрицание, благоприятно разположение и усърдно изследване на Святото писание. След време станал надзорник на еклезията в Смирна.

Писменни източници съобщават, че в младите си години, Поликарп се възползувал от възможността да се учи пряко от някои апостоли. Един от неговите учители вероятно бил апостол Йоан. Иреней пише даже, че Поликарп „не само получавал напътствия от апостолите и се срещнал с мнозина, които били видяли Христос, но също чрез апостолите бил назначен като надзорник от Смирна за Мала Азия.“ Можем да си представим колко радост и удоволствие изпитвал от такова назидаващо общуване. Със сигурност е бил добре подготвен, за изпълняване на своите задължения като надзорник на еклезията (Деяния на апостолите 20:28; 1 Петър 5:1–4).

Поддържане на основните истини

Началото на надзорническата дейност на Поликарп съвпаднала с тежките години на предсказаното отстъпничество (2 Солунци 2:1–3). Явно охотно изразходвал своите сили в полза на другите. Когато Игнатиус от Антиохия (Сирия), бидейки воден в Рим на мъченическа смърт, помолил филипяните да препратят писмото му за неговата родна еклезия, Поликарп от Смирна се погрижил да стане така. Тогава написал и лично писмо към филипяните.

Това писмо потвърждава някои библейски истини. Поликарп прави разлика между Бог и Христос, и между Отеца и Сина; казва, че спасение получаваме благодарение на „Божията воля посредством Исус Христос.“ Предупреждава за любовта към парите и напомня, че развратници и мъже, които лягат с мъже, няма да наследят Божието Царство. (Сравни 1 Тимотей 6:10; 1 Коринтяни 6:9, 10). Призовава жените да обичат своите мъже, а старейшините да бъдат „съчувствени и милосърдни“. Всички поощрява „ревностно да се стремят към това, което е добро“. Накрая умолява: „Дано Бога и Отеца на нашия Господар Исус Христос, който е Божи Син и наш вечен Върховен свещеник ви укрепват във вяра и в истина, както и във всякаква смиреност, кротост, търпеливост, великодушие, снизхождение и чистота.“

Поликарп много често цитирал Святото писание. В своето писмо към филипяните се позовавал на Евангелието от Матей, Деяния на апостолите и Посланията: към Римляните, 1 Тимотей, 1 Петър, вероятно и на други части от Божието Слово. Това показва, че поне част от лицата, смятащи се за християни, се стараели да спазват библейските принципи в трудния период след смъртта на апостолите.

Дейността му в Смирна

Смирна бил древен крайбрежен град в Мала Азия. Бил оживен и добре проспериращ търговски център. Също така бил център за култ на държавата. Например върху монети и надписи, римски имератори видно били изобразявани като богове. Езическите религиозни философи също подкрепяли императорската власт.

Мнозина християни, свързани с еклезията в Смирна, явно били материално бедни, но на времето получили похвала затова, че са духовно богати. Колко обнадеждаващи са били думите на Исус, записани чрез апостол Йоан: До „ангела“ — помазаните с дух надзорници — в Смирна: „Зная твоите дела, твоята скръб и беднота — но ти си богат — и как те клеветят ония, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинска синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, Дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и аз ще ти дам венеца на живота“ (Откровение 2:8–10).

Духовното богатство, което продължавали да притежават смятащите се за християни в Смирна, без съмнение имало пряка връзка с присъщото надзорничество на старейшините. Това бил период на бурни религиозни борби и членовете на еклезията изпълнявали своята служба между противоречиви вероучения и култове. Свидетелствували на територия с разпространени демонически практики, включително с магии и астрология, създаващи атмосфера, която сама по себе си била преситена с духа на безбожността.

Към враждебността на езическите маси допълнителна жестока омраза проявявали и евреите. На 23 февруари 155 г.н.е., когато Поликарп мъченически загива, фанатичните евреи изглежда, че помагали при събирането на дърва за огън, макар че екзекуцията съвпадала с деня на великия съботен ден.

Кои са безбожните?

Поликарп искал да остане в Смирна и да погледне в лицето опасността, когато щели да дойдат за него враговете. Но поради настояване на другите се оттеглил до едно от съседните села. Когато неговото местонахождение било открито, не искал отново да се премества, за да се изплъзне от преследвачите, но само казал: „Нека се извършва Божията воля!“.

Поликарп влиза на арената на амфитеатъра и застава пред губернатора и огромната трескава тълпа. Когато проконсулът настоява да окаже божестевна чест на императора, Поликарп заявява открито: „Аз съм християнин. Ако искаш да се запознаеш с християнското учение, тогава определи ден и ме изслушай!“ Губернаторът отвръща: „Убеди народа.“ Но Поликарп отговаря: „Размислих, че ти си този, с когото си струва да разговарям, защото сме обучавани да оказваме цялото полагащо се уважение на власти и началства, до тогава, докато не се изисква от нас компромис.“ Малко след това Поликарп изгаря на кладата, тъй като не искал да се отрече от Исус Христос.

Позицията на Поликарп като християнин може да определи самият Бог. А как е днес? Огромно множество истински християни също не иска да се отрече от Христос. С голяма готовност възвестяват, че той е месиянският Цар, поставен на престола на небето. Тези Свидетели на Йехова също така изтъкват, че близо е осъществяването на пророческите думи на Исус за „голямото бедствие“, най-големият катаклизъм, какъвто е сполетял света. Но той няма да означава погибел на човечеството, а край на злото. Възможно е преживяването в един нов справедлив свят на мира и радостта (Матей 24:13, 21, 34; 2 Петър 3:13).

Кой би искал да се бори против предвестниците на толкова радостна новина? Само хора, които наистина са безбожни, даже ако биха имали „вид на Божия преданост“ (2 Тимотей 3:5). Фалшивите религиозни учени заслепяват умовете на някои и мнозина се поддават на „измамителни духове и демонски учения“ (1 Тимотей 4:1). От ръцете на безбожните, съвременните християни срещат страдания, а понякога даже смърт. Обаче верните Божии слуги ще останат непобедими, тъй като накрая ще получат награда — вечен живот. Преди това да настъпи, лоялно ще прокламират Божието Царство и непоколебимо ще защитават библейската истина.