Наистина ли е необходима религията?

ВАЖНА ли е за теб религията? Може би ти си член на религиозна група или църква? Ако това е така, ти имаш нещо много общо с хората, живели през 1844 г., годината, в която немският философ Карл Маркс написал: „Религията . . . е опиум за народа.“ По онова време почти всички ходели на църква и религията оказвала силно влияние върху всички слоеве на обществото. Днес това се е променило по драстичен начин и ролята на религията в живота на стотици милиони хора е незначителна или изцяло липсва. Ако ти ходиш на църква, вероятно си сред малцината от твоя район, които правят това.

Какво предизвикало тази промяна? Първо, Карл Маркс развил една антирелигиозна философия, която придобила голямо влияние. Маркс очевидно смятал религията за пречка пред човешкия прогрес. Той твърдял, че човешките нужди биха могли да бъдат задоволени най–добре от материализма, философия, която не оставяла място за Бога или за традиционната религия. Това го довело до изказването: „Първото изискване за щастието на народа е премахването на религията.“

Материалистичната философия на Маркс била доразвита от немския социалист Фридрих Енгелс и от руския комунистически водач Владимир Ленин. Тя станала известна като марксизъм–ленинизъм. До неотдавна над една трета от човечеството живееше под управлението на политически режими, които в по–голяма или по–малка степен следваха тази атеистична философия. Много мъже и жени все още я следват.

Нарастване на секуларизма

Но разпространението на комунистическата философия не било единственото нещо, което отслабило влиянието на религията върху човечеството. Развитието в областта на науката също изиграло известна роля. Например, популяризирането на еволюционната теория накара мнозина да поставят под въпрос съществуването на Създател. Налице са и други фактори.

Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] споменава „откриването на научни обяснения за явления, на които по–рано се е приписвал свръхестествен произход“ и „премахването на влиянието на организираната религия от тези сфери на дейност, като например медицината, образованието и изкуството“. Тези развития довели до нарастването на секуларизма. Какво е секуларизъм? Той се определя като „възглед за живота, . . . основан на предпоставката, че религията и религиозните разсъждения трябва да бъдат пренебрегнати или целенасочено изключени“. Секуларизмът оказва влияние както в комунистически, така и в некомунистически страни.

Но секуларизмът и марксизмът–ленинизмът не били единствените, които отслабили влиянието на религията. Църквите на псевдохристиянството също трябва да поемат от вината. Защо? Защото столетия наред те злоупотребявали с властта си. И учели доктрини, основани на небиблейски традиции и човешки философии, а не на Библията. Така мнозина от тяхното паство били прекалено отслабени духовно, за да устоят срещу атаката на секуларизма.

Нещо повече — самите църкви в по– голямата си част в крайна сметка се поддали на секуларизма. През 19–ти век религиозните учени от псевдохристиянството представили една форма на висш критицизъм, която унищожила за мнозина истинността на Библията като вдъхновено Слово на Бога. Църквите, включително и католическата църква, възприели еволюционната теория. Да, те продължавали да твърдят, че вярват в сътворението. Но те допуснали възможността, че тялото на човека е еволюирало, а само душата му е била създадена от Бога. През 60–те години на нашия век протестантството лансира теологично учение, което провъзгласи „смъртта на Бога“. Много протестантски свещеници одобриха материалистичния начин на живот. Те подкрепиха предбрачните сексуални отношения и дори хомосексуализма. Някои католически теолози развиха освободителна теология, смесвайки католицизма с революционния марксизъм.

Отстъплението на секуларизма

Така, особено през 60–те и до средата на 70–те години, секуларизмът се оказа преобладаващ. След това нещата отново се промениха. Религията, макар и не предимно главните църкви, сякаш започна да си възвръща предишната популярност. По целия свят в края на 70–те и през 80–те години се наблюдаваше процъфтяване на нови религиозни групи.

Каква бе причината за съживяването на религията? Френският социолог Жил Кепел казва, че „получилите светско образование „миряни“ . . . твърдят, че секуларната, светската култура ги е завела в задънена улица и че отстоявайки освобождението си от Бога, хората жънат, каквото са посели чрез своята гордост и суетност, а именно — престъпност, разводи, СПИН, злоупотреба с наркотици [и] самоубийства.“

Отстъплението на секуларизма набра нови сили с неотдавнашното явно рухване на марксизма–ленинизма. За много хора тази атеистична философия се беше превърнала в правдоподобна религия. Не е чудно тогава объркването на онези, които уповаваха на нея! Едно съобщение на вестник „Вашингтон пост“ от Москва цитира един бивш ректор на комунистическата Висша партийна школа, който казал: „Една държава живее не само на основата на икономиката и институциите си, но също и на основата на митологията си и на основателите си. Опустошително за членовете на всяко общество е да открият, че най–великите им митове са основани не на истина, а на пропаганда и фантазия. Но точно това преживяваме ние сега относно Ленин и революцията.“

Говорейки и за комунистическия, и за капиталистическия свят, френският социолог и философ Едгар Морен признава: „Ние видяхме не само рухването на светлото бъдеще, обещавано на пролетариата, но и рухването на автоматичния и естествения прогрес на секуларното общество, където науката, разумът и демокрацията трябваше да причиняват напредък автоматично. . . . Сега няма осигурен прогрес. Бъдещето, на което се надявахме, рухна.“ Такова чувство за празнота изпитват много хора, които уповаваха на усилията на човека да създаде по–добър свят без Бога.

Обновен интерес към религията

Това разпространено по целия свят чувство на разочарование подтиква голям брой искрени хора да осъзнаят необходимостта от духовна съставка в своя живот. Те виждат необходимостта от религия. Но те не са удовлетворени от главните църкви, а някои се съмняват и в новите религии — като различните изцелителни култове, харизматични групи, езотерични секти, и дори групи от поклонници на Сатан. Религиозният фанатизъм също подава грозното си лице. Да, религията се връща в различни форми. Но дали това завръщане ще донесе добро на човечеството? Да, наистина, дали всяка религия наистина отговаря на духовните потребности на човечеството?

[Снимка на страница 3]

„Религията е въздишката на потисканото същество, чувството на един безсърдечен свят и душата на едно бездушно състояние. Тя е опиум за народа“

[Източник]

Снимка: „Ню Йорк Таймс“, Берлин — 33225115

[Снимка на страница 4]

Владимир Ленин (на тази снимка) и Карл Маркс смятали религията за пречка пред човешкия прогрес

[Източник]

Музей на съвременната история — BDIC (Парижки университет)

[Снимка на страница 5]

Марксистко–ленинската идеология събуди големи надежди в сърцата на милиони хора

[Източник]

Музей на съвременната история — BDIC (Парижки университет)

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Cover photo: Garo Nalbandian