Свободни хора, но носещи отговорност

„Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ — ЙОАН 8:32.

 1, 2. (а) Каква роля играе свободата в човешката история? (б) Кой единствено е истински свободен? Обясни.

СВОБОДА. Каква силна дума! Човечеството е понесло безброй войни и революции, както и неизброими социални вълнения, заради желанието на човеците да бъдат свободни. Да, The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“] казва: ‘В развитието на цивилизацията никоя друга идея не е играла по–важна роля от идеята за свободата.’

² И въпреки това, колко хора са наистина свободни? Колко хора изобщо знаят какво е свобода? The World Book Encyclopedia [„Световна енциклопедия“] казва: „За да могат хората да имат пълна свобода, не трябва да има ограничения относно това как те мислят, говорят или действуват. Те трябва да бъдат наясно какъв избор имат и трябва да имат властта да направят този избор.“ Като имаш предвид това, познаваш ли някой, който да е истински свободен? Кои хора могат да кажат, че нямат „ограничения относно това как мислят, говорят или действуват“? Всъщност, само една личност в цялата вселена отговаря на това описание: Йехова Бог. Той единствен има абсолютна свобода. Само той може да направи какъвто избор пожелае, и след това да го осъществи, независимо от противопоставянето, което среща. Той е „Всемогъщият“. — Откровение 1:8; Исаия 55:11.

 3. При какво условие хората обикновено се радват на свобода?

³ За нисшите човеци свободата може да бъде само относителна. Обикновено тя бива дадена или гарантирана от някаква власт и е свързана с нашето подчинение на тази власт. Да, почти във всички случаи човек може да бъде свободен само ако признава авторитета на гаранта на своята свобода. Например, хората, живеещи в т.нар. „свободен свят“, се радват на много блага, като свобода на движението, свобода на словото и свобода на религията. Какво гарантира тези свободи? Законът на страната. Един човек може да се радва на тези свободи само ако се подчинява на закона. Ако той злоупотреби със свободата си и наруши закона, от него се търси отговорност от страна на властите и свободата му може да бъде драстично ограничена от затворническа присъда. — Римляни 13:1–4.

Божествена свобода — с отговорност

 4, 5. На каква свобода се радват поклонниците на Йехова, и за какво ще ги държи отговорни той?

⁴ През първи век Исус говорел за свободата. Той казал на юдеите: „Ако пребъдете в моето учение, наистина сте мои ученици; и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31, 32) Той не говорел за свободата на словото или свободата на религията. Безспорно той нямал предвид освобождението от римско иго, за което копнеели много юдеи. Не, това било нещо много по–скъпоценно — свобода, дадена не от човешки закони, или по прищявката на някой човешки властник, а от върховния Господар на вселената, Йехова. Това било освобождение от суеверието, свобода от религиозното невежество и още много други неща. Свободата, дадена от Йехова, е истинска свобода и тя ще трае през цялата вечност.

⁵ Апостол Павел казал: „Йехова е дух; и където е духът на Йехова, там има свобода.“ (2 Коринтяни 3:17, NW) През вековете Йехова имал такива отношения с човечеството, че за верните накрая ще бъде възможно да се радват на „славната свобода на божиите чада“. (Римляни 8:21) Междувременно чрез библейската истина Йехова ни дава свобода в известна степен и ни държи отговорни, ако злоупотребим с тази свобода. Апостол Павел писал: „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на когото има да отговаряме.“ — Евреи 4:13.

 6–8. (а) На какви свободи се радвали Адам и Ева, и при какво условие те можели да продължават да им се радват? (б) Какво загубили Адам и Ева за себе си и за своето потомство?

⁶ Отговорността пред Йехова излязла на дневен ред, когато нашите първи човешки родители, Адам и Ева, били живи. Йехова ги създал със скъпоценния дар на свободната воля. И докато използували тази свободна воля по отговорен начин, те се радвали и на други благословии, като например това, че били свободни от страх, свободни от болести, свободни от смърт и можели свободно да се обръщат към своя небесен Баща с чиста съвест. Но когато те злоупотребили със свободната си воля, всичко това се променило.

⁷ Йехова поставил Адам и Ева в градината Едем и за тяхна радост им дал плодовете на всички дървета в градината — с изключение на едно. Това дърво той запазил за себе си; то било „дървото за познаване доброто и злото“. (Битие 2:16, 17) Ако се били въздържали да ядат от плода на това дърво, Адам и Ева щели да признаят, че само Йехова бил свободен да определя стандартите за добро и лошо. Ако те били действували отговорно и се били въздържа̀ли от яденето на забранения плод, Йехова щял да продължи да осигурява останалите им свободи.

⁸ Уви, Ева послушала коварното предложение на змията относно това тя сама да ‘познава доброто и злото’. (Битие 3:1–5) Първо тя, а след това и Адам яли от забранения плод. В следствие на това, когато Йехова Бог дошъл да говори с тях в градината Едем, те се засрамили и се скрили. (Битие 3:8, 9) От този момент те били грешници, загубили чувството за свобода в общението с Бога, което идвало от чистата съвест. Заради това те изгубили и свободата от болести и смърт, както за себе си, така и за потомците си. „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ — Римляни 5:12; Битие 3:16, 19.

 9. Кои личности са известни с това, че използували добре известната свобода, на която се радвали?

⁹ И все пак човечеството все още притежавало свободната воля и с течение на времето някои несъвършени хора я използували по отговорен начин, за да служат на Йехова. Имената на някои от тях са запазени за нас от древността. Мъже като Авел, Енох, Ной, Авраам, Исаак и Яков (наричан още Израел) са примери за хора, които използували степента на свобода, на която все още се радвали, за да вършат божията воля. И в резултат на това те сполучили.

Свободата на божия избран народ

10. Какви били условията на договора, който Йехова сключил със своя специален народ?

¹⁰ По времето на Моисей, Йехова освободил синовете на Израел — които тогава наброявали милиони, — от робство в Египет и сключил договор с тях, като по този начин те станали негов специален народ. Според този договор израелтяните имали свещеничество и система от животински жертвоприношения, които по символичен начин покривали техните грехове. Така те имали свободата да се обръщат към Бога в поклонение. Те също имали система от закони и правила, които трябвало да ги пазят свободни от суеверни практики и фалшиво поклонение. По–късно те щели да получат в наследство Обетованата земя, с уверението за божествена помощ срещу техните неприятели. Техният дял от договора изисквал израелтяните да спазват Закона на Йехова. Израелтяните охотно приели това условие, казвайки: „Всичко, което [Йехова] е казал, ще сторим.“ — Изход 19:3–8; Второзаконие 11:22–25.

11. Какво било последствието от това, че Израел не спазил своята част от договора с Йехова?

¹¹ В течение на повече от 1500 години израелтяните имали специални взаимоотношения с Йехова. Но те многократно не спазвали договора. Отново и отново те били съблазнявани от фалшивото поклонение и попадали в плен на идолопоклонничество и суеверие, така че Бог позволявал да бъдат физически поробвани от неприятелите си. (Съдии 2:11–19) Вместо да се наслаждават на освобождаващите благословии, произлизащи от спазването на договора, те били наказвани поради нарушаването му. (Второзаконие 28:1, 2, 15) Накрая, през 607 г. пр.н.е. Йехова позволил народът да бъде поробен във Вавилон. — 2 Летописи 36:15–21.

12. Какво станало ясно накрая относно договора на Моисеевия закон?

¹² Това бил суров урок. Те трябвало да научат от него колко важно е да спазват Закона. Но въпреки това, когато след 70 години израелтяните се върнали в своята земя, те продължавали да не спазват както трябва Договора на Закона. Почти сто години след завръщането им, Йехова казал на израелските свещеници: „Вие се отклонихте от пътя, направихте мнозина да се спъват в закона, извратихте завета, направен с Левий.“ (Малахия 2:8) Да, дори и най–искрените измежду израелтяните не могли да достигнат до висотата на съвършения Закон. Вместо да бъде благословия, той, според думите на апостол Павел, се превърнал в „проклятие“. (Галатяни 3:13) Явно, нещо повече от Моисеевия Договор на закона било необходимо, за да доведе несъвършените верни хора до славната свобода на божиите деца.

Характерът на християнската свобода

13. Каква по–добра основа за свобода била осигурена накрая?

¹³ Това нещо повече била изкупителната жертва на Исус Христос. Около 50–а година от н.е. Павел писал до сбора от помазани християни в Галатия. Той описал как Йехова ги освободил от робството на Договора на Закона и казал: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“ (Галатяни 5:1) В какви отношения Исус освободил хората?

14, 15. В кои чудесни отношения Исус освободил юдеите и неюдеите?

¹⁴ След Исусовата смърт юдеите, които го приели като Месията и станали негови ученици, влезли в нов договор, който заменил стария Договор на Закона. (Йеремия 31:31–34; Евреи 8:7–13) Намирайки се под този нов договор, те — а и нееврейските вярващи, които по–късно се присъединили към тях, — станали част от един нов, духовен народ, който заменил физическия Израел като специален народ на Бога. (Римляни 9:25, 26; Галатяни 6:16) Като такъв народ те се радвали на свободата, която Исус обещал с думите: „Истината ще ви направи свободни.“ Освен че ги освободила от проклятието на Моисеевия закон, истината освободила юдейските християни от всички обременяващи традиции, които религиозните водачи били струпали върху тях. Тя освободила и неюдейските християни от идолопоклонството и суеверията на тяхното предишно поклонение. (Матей 15:3, 6; 23:4; Деяния 14:11–13; 17:16) Но това не било всичко.

¹⁵ Когато говорел за истината, която освобождава, Исус казал: „Истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.“ (Йоан 8:34) Откакто Адам и Ева съгрешили, всеки човек, живял някога, бил грешник, а следователно и роб на греха. Единственото изключение бил самият Исус, и жертвата на Исус освободила вярващите от това робство. Вярно е, че те все още били несъвършени и грешни по природа. Но сега те можели да се разкаят за греховете си и да молят за прошка въз основа на Исусовата жертва, уверени, че молбите им ще бъдат чути. (1 Йоан 2:1, 2) Въз основа на Исусовата изкупителна жертва Бог ги обявил за праведни и те можели да се обърнат към него с очистена съвест. (Римляни 8:33) Нещо повече, тъй като откупът открил перспективата за възкресение за вечен живот, истината дори ги освободила от страха от смъртта. — Матей 10:28; Евреи 2:15.

16. Как християнската свобода била по–всеобхватна от която и да било свобода, предлагана от света?

¹⁶ По чудесен начин християнската свобода била открита пред мъже и жени, независимо от тяхната ситуация от човешка гледна точка. Бедни хора, затворници, дори роби можели да бъдат свободни. От друга страна, височайшите люде измежду народите, които отхвърлили посланието за Христос, продължавали да бъдат в робство на суеверието, греха и страха от смъртта. Никога не бива да преставаме да благодарим на Йехова за тази свобода, на която се радваме. Нищо, което светът предлага, не може дори отчасти да се сравнява с нея.

Свободни, но носещи отговорност

17. (а) Как някои хора през първи век загубили християнската си свобода? (б) Защо не трябва да бъдем измамени от привидната свобода в света на Сатан?

¹⁷ През първи век, вероятно огромното мнозинство от помазаните християни се радвали в своята свобода и запазвали лоялността си, каквото и да им струвало това. Уви, някои от тях опитали християнската свобода с всичките ѝ благословии, и след това я презрели, връщайки се към робията в света. Защо станало това? Несъмнено вярата на мнозина отслабнала и те просто ‘я изгубили’. (Евреи 2:1) Други ‘отхвърлили вярата и чистата съвест, и отпаднали от вярата’. (1 Тимотей 1:19) Може би те се поддали на материализъм или на неморален начин на живот. Колко важно е да пазим вярата си и да градим върху нея, бидейки заети в лично изучаване, общуване, молитва и християнска дейност! (2 Петър 1:5–8) Нека никога не преставаме да ценим християнската си свобода! Вярно е, че някои могат да бъдат изкушени от разпуснатостта, която наблюдават извън сбора, смятайки, че онези в света са по–свободни от нас. Но в действителност онова, което изглежда като свобода в света, обикновено е просто безотговорност. Ако ние не сме роби на Бога, тогава сме роби на греха, и това робство има горчива заплата. — Римляни 6:23; Галатяни 6:7, 8.

18–20. (а) Как някои хора станали „врагове на позорния стълб“? (б) Как някои ‘използували свободата си като покривало за злото’?

¹⁸ По–нататък, в писмото си до Филипяните, Павел писал: „Има много, които аз често споменавах, но сега ги споменавам и с плач, които ходят като врагове на позорния стълб на Христос.“ (Филипяни 3:18, NW) Да, имало бивши християни, които се превърнали във врагове на вярата, вероятно ставайки отстъпници. Колко важно е да не следваме техния път! В допълнение Петър писал: „[Бъдете] като свободни, обаче не употребяващи свободата за покривало на злото, но като божии слуги.“ (1 Петър 2:16) Как може човек да използува свободата си като покривало на злото? Като върши сериозни грехове — може би тайно, — но продължава да общува със сбора.

¹⁹ Спомни си Диотреф. Йоан казал за него: „Диотреф, който обича да първенствува между тях [в сбора], не ни приема. . . . Не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат и ги пъди от [сбора].“ (3 Йоан 9, 10) Диотреф използувал своята свобода като покривало за собствените си себелюбиви амбиции.

²⁰ Ученикът Юда писал: „Някои мъже са се промъкнали, които отдавна са били посочени от Писанията за това осъждане, безбожни мъже, които обръщат незаслужената милост на нашия Бог в оправдание за разпуснато поведение, и които се оказват неверни спрямо нашия единствен Собственик и Господар, Исус Христос.“ (Юда 4, NW) Докато били свързани със сбора, тези хора оказвали покваряващо влияние. (Юда 8–10, 16) В Откровение четем, че в сборовете в Пергам и Тиатира имало сектантство, идолопоклонство и неморалност. (Откровение 2:14, 15, 20–23) Каква злоупотреба с християнската свобода!

21. Какво очаква онези, които злоупотребяват с християнската си свобода?

²¹ Какво очаква онези, които злоупотребяват с християнската си свобода по този начин? Спомни си какво се случило на Израел. Израел бил божият избран народ, но накрая Йехова го отхвърлил. Защо? Защото израелтяните използували взаимоотношенията си с Бога като покривало за злото. Те се хвалели, че били синове на Авраам, но отхвърлили Исус, Семето на Авраам и Избрания Месия на Йехова. (Матей 23:37–39; Йоан 8:39–47; Деяния 2:36; Галатяни 3:16) „Божият Израел“ като цяло няма да се окаже неверен като тях. (Галатяни 6:16) Но всеки отделен християнин, който причинява духовно или морално замърсяване, в крайна сметка ще получи наказание, дори неблагоприятна присъда. Всички ние носим отговорност за това как използуваме християнската си свобода.

22. Каква радост ще получат онези, които използуват християнската си свобода, за да служат на Бога?

²² Колко по–добре е да служим на Бога и така да бъдем истински свободни. Само Йехова дава свободата, която наистина е от значение. Стихът от Притчи казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Нека използуваме своята християнска свобода за реабилитацията на Йехова. Ако правим това, животът ни ще има смисъл, ние ще донесем радост на нашия небесен Баща и накрая ще бъдем сред онези, които се радват на славната свобода на божиите чада.

Можеш ли да обясниш?

◻ Кой единствено е истински щастлив?

◻ На кави свободи се радвали Адам и Ева, и защо ги загубили?

◻ На какви свободи се радвали израелтяните, когато спазвали своя договор с Йехова?

◻ Какви свободи получили онези, които приели Исус?

◻ Как някои хора в първи век загубили или злоупотребили с християнската си свобода?