„Намерихме Месията!“

„Той [Андрей] първо намира своя брат Симона и му казва: ‘Намерихме Месията (което значи Христос).“ — ЙОАН 1:41.

 1. Какво свидетелствувал Йоан Кръстител относно Исус от Назарет, и какво заключение направил Андрей за Исус?

АНДРЕЙ се вгледал продължително и изпитателно в юдеина, наречен Исус от Назарет. Той не приличал на цар, или на мъдрец, или пък на равин. Нямал царска премяна, нито побелели коси, нито пък фини ръце и нежна кожа. Исус бил млад — около 30–годишен, — с мазолестите ръце и загорялата кожа на физически работник. Сигурно Андрей не бил изненадан, когато разбрал, че Исус бил дърводелец. И въпреки това Йоан Кръстителят казал за този човек: „Ето божия Агнец!“ Предишния ден Йоан казал нещо още по–смайващо: „Тоя е божият Син.“ Възможно ли било това да е вярно? През този ден Андрей прекарал известно време, слушайки Исус. Ние не знаем какво казал Исус; знаем, че неговите думи променили живота на Андрей. Той се завтекъл да намери брат си, Симон, и възкликнал: „Намерихме Месията!“ — Йоан 1:34–41.

 2. Защо е важно да разгледаме доказателствата относно това дали Исус бил обещаният Месия?

² Андрей и Симон (когото Исус прекръстил на Петър) по–късно станали апостоли на Исус. След като бил негов ученик повече от две години, Петър казал на Исус: „Ти си Христос [Месия], Син на живия Бог.“ (Матей 16:16) Преданите апостоли и ученици накрая били готови да дадат живота си за тази вяра. Днес милиони искрени хора са също толкова решени на това. Но въз основа на какви доказателства? Именно доказателствата в крайна сметка правят разликата между вярата и обикновената доверчивост. (Евреи 11:1) Затова нека разгледаме три основни линии на доказателства, които показват, че Исус наистина бил Месията.

Родословната линия на Исус

 3. Какви подробности дават евангелията на Матей и Лука относно родословието на Исус?

³ Исусовата родословна линия е първото доказателство, което Християнските гръцки писания дават в подкрепа на това, че той е Месията. Библията предсказала, че Месията ще дойде от рода на цар Давид. (Псалм 132:11, 12; Исаия 11:1, 10) Евангелието на Матей започва така: „Родословието на Исуса Христа, син на Давида, син на Авраама.“ Матей подкрепя това смело твърдение, проследявайки произхода на Исус през рода на неговия приемен баща Йосиф. (Матей 1:1–16) Евангелието на Лука проследява родословието на Исус през рода на неговата рождена майка Мария, минавайки назад през Давид и Авраам чак до Адам. (Лука 3:23–38)a Така евангелистите най–пълно документират твърдението си, че Исус бил наследник на Давид, както в правен, така и във физически смисъл.

 4, 5. (а) Дали Исусовите съвременници поставяли под съмнение това, че той е от Давидовия род, и защо това е важно? (б) Как небиблейските източници потвърждават Исусовото родословие?

⁴ Дори и най–скептичният опонент на това, че Исус е Месията, не може да отрече твърдението на Исус, че е син на Давид. Защо? Има две причини. Първо, това твърдение било многократно повтаряно в Йерусалим, десетилетия преди градът да бъде разрушен в 70 г. от н.е. (Сравни Матей 21:9; Деяния 4:27; 5:27, 28.) Ако това твърдение било лъжливо, Исусовите противници — а той имал много такива — щели да докажат, че Исус е измамник, с проста проверка на родословието му в обществените архиви.b Но в историята не е записано някой изобщо да е поставял под въпрос това, че Исус произхожда от линията на цар Давид. Явно това твърдение било необоримо. Без съмнение Матей и Лука направили препис на по–известните имена, необходими за доказването на неговия произход в повествованията си, директно от обществените регистри.

⁵ Второ, източници извън Библията потвърждават общото приемане на Исусовото родословие. Например, в Талмуда е записан един равин от четвърти век, който напада цинично Мария, майката на Исус, че ‘си играла на блудница с дърводелците’; но в същия този откъс той признава, че „тя била потомка на принцове и владетели“. Един по–ранен пример за това е историкът от втори век Хегесипус. Той разказал, че когато римският кесар Домициан искал да изтреби всички потомци на Давид, някакви врагове на ранните християни издали внуците на Юда, природения брат на Исус, като „членове на Давидовия род“. Щом Юда бил известен като потомък на Давид, нима Исус не бил такъв? Безспорно! — Галатяни 1:19; Юда 1.

Месианските пророчества

 6. Колко месиански пророчества има в Еврейските писания?

⁶ Друга линия на доказателства, че Исус бил Месията, са изпълнените пророчества. В Еврейските писания изобилствуват пророчества, които се отнасят за Месията. В своя труд The Life and Times of Jesus the Messiah [„Животът и дните на Исус Месията“] Алфред Едерсхайм изброява 456 пасажа в Еврейските писания, които древните равини смятали за месиански. Обаче равините имали много погрешни идеи за Месията; много от пасажите, които те посочвали, изобщо не са месиански. И въпреки това налице са десетки пророчества, които идентифицират Исус като Месията. — Сравни Откровение 19:10.

 7. Кои са някои от пророчествата, които Исус осъществил през своето пребиваване на земята?

⁷ Някои от тях са: града, в който се родил (Михей 5:2; Лука 2:4–11); трагедията на масовото детеубийство, което било извършено след раждането му (Йеремия 31:15; Матей 2:16–18); че той щял да бъде извикан от Египет (Осия 11:1; Матей 2:15); че владетелите на народите ще се обединят, за да го унищожат (Псалм 2:1, 2; Деяния 4:25–28); щял да бъде предаден за 30 сребърника (Захария 11:12; Матей 26:15); дори и за начина, по който щял да умре. — Псалм 22:16, NW, бел. под линия; Йоан 19:18, 23; 20:25, 27.c

Идването му било пророкувано

 8. (а) Кое пророчество посочва точно кога ще дойде Месията? (б) Кои два фактора трябва да бъдат известни, за да се разбере това пророчество?

⁸ Нека се съсредоточим само върху едно пророчество. В Даниил 9:25 („Български превод на Библията“, 1874 г.) на юдеите било казано кога ще дойде Месията. Текстът гласи: „Познай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Йерусалим, до Месия, Вожда, ще бъдат седем седмици, и шестдесет и две седмици.“ На пръв поглед това пророчество може да изглежда неразбираемо. Но общо взето трябва да открием само две сведения — началната точка и периода от време. Нека онагледим с пример: ако имаш карта, която показва къде има съкровище, скрито на „50 лакътя източно от кладенеца в градския парк“, може би ще ти се стори, че сведението е твърде неясно — особено ако не знаеш къде се намира този кладенец или колко е дълъг един ‘лакът’. Нима обаче няма да потърсиш информация за тези две неща, за да намериш къде е съкровището? Да, с пророчеството на Даниил е същото нещо, само че ние търсим началното време и продължителността на периода, който следва.

 9, 10. (а) Коя е началната точка, от която започват да бъдат броени 69–те седмици? (б) Колко дълги били 69–те седмици, и откъде разбираме това?

⁹ Първо, необходима ни е началната точка — датата, когато ‘е излязла заповедта за съграждане изново на Йерусалим’. След това трябва да разберем колко е дълъг периодът, който започва от тази точка, тоест, колко са дълги тези 69 (7 плюс 62) седмици. Нито едно от двете неща не е трудно за откриване. Неемия достатъчно ясно ни казва, че заповедта за построяването отново на стените на Йерусалим, което най–после възстановило града, излязла „в двадесетата година на цар Артаксеркса“. (Неемия 2:1, 5, 7, 8) Това помества нашата начална точка в 455 г. пр.н.е.d

¹⁰ Що се отнася до тези 69 седмици, дали те могли да бъдат буквални седмици, съставени от седем дни? Не, защото Месията не се появил само малко повече от година след 455 г. пр.н.е. Така че повечето библейски изследователи и многобройни преводи (включително и юдейският Tanakh [„Танак“] в бележка под линия към този стих) са съгласни, че това са седмици „от години“. Понятието за ‘седмица от години’, или за седемгодишен цикъл, било познато на древните юдеи. И както спазвали един сабат–ден на всеки седми ден, така имали и една сабат–година всяка седма година. (Изход 20:8–11; 23:10, 11) Така че 69 седмици от години ще са равни на 69 пъти по 7 години, тоест, 483 години. Сега остава само да броим. Като преброим 483 години, започвайки от 455 г. пр.н.е., стигаме до 29 г. от н.е. — същата година, в която Исус бил покръстен и станал мешѝах, Месията! — Виж „Седемдесетте седмици“, Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“], том 2, стр. 899.

11. Как можем да отговорим на онези, които казват, че това е само съвременна интерпретация на Данииловото пророчество?

¹¹ Някой може да възрази, че това е просто съвременна интерпретация на пророчеството, за да се нагоди към историята. Но ако е така, тогава защо хората в дните на Исус очаквали Месията да се появи по онова време? Християнският историк Лука, римските историци Тацит и Светоний, юдейският историк Йосиф Флавий и юдейският философ Филон живели близо до това време и те всички свидетелствуват за това състояние на очакване. (Лука 3:15) Някои изследователи днес твърдят, че римското иго карало юдеите да копнеят за Месията и да го очакват в онези дни. Но защо тогава юдеите не очаквали Месията по време на бруталното гръцко потисничество няколко века по–рано? Защо Тацит казва, че „мистериозни пророчества“ карали юдеите да очакват могъщи владетели да дойдат от Юдея и да „установят всемирна империя“? Аба Хилел Силвър потвърждава в своята книга A History of Messianic Speculation in Israel [„История на месианските хипотези в Израел“], че „Месията бил очакван към втората четвърт на първи век от н.е.“, не заради римското потисничество, а заради „популярната хронология на онова време“, която отчасти произтичала от книгата на Даниил.

Идентифициран от горе

12. Как Йехова идентифицирал Исус като Месията?

¹² Третият тип доказателства за това, че Исус е Месията, е свидетелствуването на самия Бог. Според Лука 3:21, 22, след като Исус бил покръстен, той бил помазан с най–святата и най–могъщата сила във вселената — светия дух на Йехова Бог. И със своя собствен глас Йехова потвърдил, че одобрява Сина си, Исус. При два други случая Йехова говорил директно на Исус от небето, като по този начин показал своето одобрение: веднъж пред трима от Исусовите апостоли, и втори път пред множество наблюдатели. (Матей 17:1–5; Йоан 12:28, 29) Освен това ангели били изпратени от горе, за да потвърдят статута на Исус като Христос, или Месията. — Лука 2:10, 11.

13, 14. Как Йехова показал своето одобрение за Исус като Месия?

¹³ Йехова показал одобрението си на своя помазаник, като го упълномощил да извърши велики дела. Например, Исус изрекъл пророчества, които подробно изразявали историята предварително — някои от тях достигали чак до нашето време.e Също така той извършил чудеса, като хранел гладните и лекувал болните. Той дори възкресявал мъртви. Дали неговите последователи по–късно просто съчинявали истории за тези могъщи дела? Исус извършил много от чудесата си пред очевидци, понякога пред хиляди хора едновременно. Дори и Исусовите врагове не можели да отрекат, че той наистина извършил тези неща. (Марко 6:2; Йоан 11:47) Освен това, ако Исусовите последователи били склонни да измислят такива сведения, тогава защо те били толкова откровени, когато ставало дума за собствените им грешки? Наистина — дали те щели да бъдат готови да умрат за една вяра, основана само на митове, които те лично били измислили? Не. Исусовите чудеса са факти от историята.

¹⁴ Свидетелствуването на Бога, че Исус е Месията, продължило. Посредством своя свети дух Той се погрижил доказателствата за месианството на Исус да бъдат записани и да станат част от най–превежданата и най–разпространената книга в цялата история.

Защо юдеите не приели Исус?

15. (а) Колко всеобхватни са доказателствата, идентифициращи Исус като Месия? (б) Какви очаквания на юдеите довели до там, че много от тях отхвърлили Исус като Месия?

¹⁵ Следователно, тези три категории доказателства включват буквално стотици факти, които идентифицират Исус като Месията. Нима това не е достатъчно? Представи си, че подаваш молба за шофьорска книжка или кредитна карта и ти кажат, че три документа за самоличност не са достатъчни — трябва да донесеш стотици такива. Колко нелогично би било това! Ясно е тогава, че самоличността на Исус е напълно засвидетелствувана в Библията. Но защо много от самите сънародници на Исус отхвърлили всички тези доказателства, че той е Месията? Защото доказателствата, колкото и да са важни за истинската вяра, не са гаранция за вяра. За съжаление много хора вярват, каквото искат да вярват, дори и когато са изправени пред необорими доказателства. Що се отнася до Месията, повечето юдеи имали напълно определени идеи за онова, което искали да стане. Те искали политически месия, който би сложил край на римското иго и би върнал на Израел славата, напомняща в материално отношение славата от дните на Соломон. Как тогава биха могли те да приемат този скромен син на дърводелец, този назарянин, който не проявявал интерес към политика или богатство? И най–вече — как би могъл той да бъде Месията, след като страдал и умрял позорно на стълба на мъченията?

16. Защо Исусовите последователи трябвало да пренагласят своите очаквания относно Месията?

¹⁶ Самите Исусови ученици били потресени от смъртта му. След славното му възкресение те явно се надявали, че той ‘ще възвърне царството на Израел’ веднага. (Деяния 1:6) Но те не отхвърлили Исус като Месия, само защото тази лична надежда не се осъществила. Те проявявали вяра в него, основана на изобилните доказателства, с които разполагали, и тяхното разбиране постепенно нараствало; загадките се изяснявали. Те разбрали, че Месията не би могъл да изпълни всичките пророчества, записани за него, през краткото му пребиваване като човек на земята. Та нали едно пророчество казвало, че той ще дойде скромно, яздейки на осле, докато друго говорело за неговото идване в слава върху облаците! Как биха могли и двете неща да бъдат истина? Явно той трябвало да дойде втори път. — Даниил 7:13; Захария 9:9.

Защо Месията трябвало да умре

17. Как Данииловото пророчество ясно показало, че Месията трябвало да умре, и поради каква причина той щял да умре?

¹⁷ Освен това месианските пророчества ясно посочили, че Месията трябвало да умре. Например, същото пророчество, което предсказва кога ще дойде Месията, в следващия си стих казва: „И подир шестдесет и две седмици [които следват седемте седмици] Месия[та] ще бъде посечен.“ (Даниил 9:26) Еврейската дума кара̀т, използувана тук за „посечен“, е същата дума, която била използувана за смъртна присъда според Моисеевия закон. Без съмнение Месията трябвало да умре. Защо? Стих 24 дава отговора: „За довършване [на] греховете и за правене омилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда.“ Юдеите добре знаели, че само жертва, смърт, можела да изкупи греха. — Левит 17:11; сравни Евреи 9:22.

18. (а) Как Исаия, 53 глава показва, че Месията трябва да страда и да умре? (б) Какъв привиден парадокс повдига това пророчество?

¹⁸ Исаия, 53 глава говори за Месията като за специален Служител на Йехова, който трябвало да страда и да умре, за да покрие греховете на другите. Стих 5 казва: „Той биде наранен поради нашите престъпления; бит биде поради нашите беззакония.“ Същото пророчество, след като ни казва, че Месията трябва да умре като „принос за грях“, разкрива, че същият Месия „ще продължи дните си, и това, в което [Йехова] благоволи, ще успее в ръката му“. (Стих 10) Нима това не е парадокс? Как би могъл Месията да умре, и след това да „продължи дните си“? Как би могъл той да бъде принесен като жертва, и след това да направи ‘това, в което Йехова благоволи, да успее’? Да, наистина, как би могъл той да умре и да остане мъртъв, без да изпълни най–важните пророчества, отнасящи се за него — че ще управлява вечно като Цар и ще донесе мир и щастие за целия свят? — Исаия 9:6, 7.

19. Как възкресението на Исус примирява привидно противоречивите пророчества относно Месията?

¹⁹ Този привиден парадокс бил разрешен от едно–единствено ярко чудо. Исус бил възкресен. Стотици юдеи с честни сърца станали свидетели на тази славна реалност. (1 Коринтяни 15:6) По–късно апостол Павел писал: „Този човек [Исус Христос] принесе завинаги една жертва за греховете и седна до десницата на Бога, от тогава очаквайки времето, когато неговите врагове ще бъдат положени като столче под краката му.“ (Евреи 10:10, 12, 13, NW) Да, едва след като Исус бил възкресен за небесен живот и след известно време на ‘очакване’, той щял да бъде възкачен на престола като Цар и да предприеме действия срещу враговете на своя Баща, Йехова. В своята роля на небесен Цар, Исус Месията засяга живота на всеки един човек, който живее днес. По какъв начин? Нашата следваща статия ще разгледа това.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо да изследваме доказателствата относно това дали Исус е обещаният Месия?

◻ Как родословието на Исус потвърждава, че той е Месията?

◻ Как библейските пророчества помагат да се докаже, че Исус бил Месията?

◻ По какви начини Йехова лично потвърдил Исусовата самоличност като Месията?

◻ Защо толкова много юдеи отхвърлили Исус като Месията, и защо тези основания не били солидни?

[Снимка на страница 12]

Всяко едно от множеството Исусови чудеса представлявало допълнително доказателство, че той е Месията