Какво е необходимо, за да бъдеш щастлив?

ПОЛИТИЦИТЕ, избрани от народа, се стремят с всички сили да направят този народ щастлив. В края на краищата службата им зависи от това. Но едно списание говори за „лишен от илюзии и отчужден електорат“ в Полша. Един журналист обяснява, че Съединените щати представляват общество, „изпълнено с недоверие към официалната политика“. Друг автор ни говори за „нарастващата политическа апатия във Франция“. Такава широко разпространена апатия и недоволство, — които в никакъв случай не се ограничават само до тези три страни, — показват, че усилията на политиците да направят хората щастливи нямат успех.

Религиозните водачи също обещават щастие, ако не в настоящия, то поне в един бъдещ живот. Те базират това на предпоставката, че хората имат безсмъртна или превъплъщаваща се душа — една идея, която много хора по различни причини отхвърлят и която е ясно опровергана от Библията. Празните църкви и намаляващите членски списъци показват, че милиони хора вече не смятат, че религията е необходима за щастието. — Сравни Битие 2:7, 17; Езекиил 18:4, 20.

Неудовлетворени сребролюбци

Но ако го няма в политиката или религията, тогава къде може да бъде намерено щастието? Може би в областта на търговията? Тя също твърди, че може да осигури щастие. Тя представя аргументи в своя полза посредством рекламата, казвайки по всякакви начини: Щастието идва от притежаването на всички материални блага и услуги, които могат да се купят с пари.

Изглежда, че броят на хората, търсещи щастие по този начин, се увеличава. Преди няколко години беше съобщено, че всяко второ домакинство в Германия има доста сериозни дългове. Нищо чудно тогава, че реномираният немски вестник „Ди Цайт“ предсказа, че „много [от тези домакинства] нямат дори най–малкия шанс някога да се измъкнат от дълговете си“. Той даде следното обяснение: „Толкова е лесно да изтеглиш всичко до горната граница на кредита, който банката непрекъснато ти предлага — и толкова трудно да измъкнеш врата си от примката.“

Положението в другите високо индустриализирани страни е подобно. Преди няколко години Дейвид Капловиц, социолог към Нюйоркския университет, стигна до извода, че в Съединените щати от 20 до 25 милиона домакинства са сериозно задлъжнели. „Хората са затънали до гуша — каза той, — и това съсипва живота им.“

Това едва ли звучи като щастие! Но дали можем да очакваме светът на търговията да бъде в състояние да постигне онова, което другите две сфери (политиката и религията) явно не могат да постигнат? Богатият цар Соломон веднъж писал: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.“ — Еклисиаст 5:10.

Да търсиш щастие в материалните притежания е все едно да строиш въздушни кули. Може да е много вълнуващо да ги строиш, но ще имаш проблеми, ако решиш да живееш в тях.

Щастието е постижимо, но как?

Апостол Павел нарича Йехова „щастливия Бог“. (1 Тимотей 1:11, NW) Създавайки хората по свой собствен образ и подобие, щастливият Бог им дал способността да бъдат щастливи. (Битие 1:26) Но щастието им щяло да зависи от тяхната служба на Бога, както показал псалмистът: „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова!“ (Псалм 144:15б, NW) Ние можем да разберем по–добре какво включва нашата служба на Бога и как службата ни на Бога води до истинско щастие, като разгледаме няколко от 110–те места в „Превод на новия свят“, където се срещат думите „щастлив“ и „щастие“.

Осъзнавайки духовните нужди

Исус Христос, Синът на Бога, казал в своята прочута Проповед на планината: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ (Матей 5:3) Светът на търговията се опитва да ни подведе да мислим, че купуването на луксозни предмети е достатъчно за щастието. Търговията ни казва, че щастието е да имаш домашен компютър, видеокамера, телефон, кола, най–модерното спортно оборудване, модно облекло. Но това, което не ни казва, е, че десетки милиони хора по света не притежават тези неща, без това да означава, че са нещастни. Макар че е възможно да направят живота по–лесен и удобен, тези неща не са необходими за щастието.

Подобно на Павел, онези, които осъзнават духовната си нужда, казват: „Като имаме прехрана и дреха на себе си, трябва да сме задоволени с тези неща.“ (1 Тимотей 6:8) Защо? Защото удовлетворяването на духовните нужди е онова, което води до вечен живот. — Йоан 17:3.

Има ли нещо лошо в това да се радваме на хубави неща, ако имаме пари да си ги купим? Вероятно не. И все пак нашата духовност бива укрепена, ако се научим да не задоволяваме всяка прищявка, или да купуваме нещо, само защото можем да си го позволим. Така се учим да бъдем доволни и да поддържаме щастието, както правел Исус, макар че неговото имотно положение не било най–доброто според светските стандарти. (Матей 8:20) Павел също не изразявал нещастие, когато писал: „Научих [се] да съм задоволен в каквито и обстоятелства да се намирам. Наистина, зная какво е да имаш малко припаси, зная и какво е да имаш изобилие; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната как да бъда сит, и как да гладувам, как да имам в изобилие, и как да страдам в оскъдица.“ — Филипяни 4:11, 12.

Упование в Йехова

Осъзнаването на духовната нужда показва желание за упование на Бога. Това допринася за щастието, както обяснил цар Соломон: „Щастлив е този, който разчита на Йехова.“ — Притчи 16:20.

Но нима не е факт, че много хора разчитат повече на парите и имота, отколкото на Бога? От тази гледна точка за мотото „На Бога уповаваме“ едва ли има по–неподходящо място от това да бъде печатано върху пари, макар че този израз се намира върху банкнотите на паричната единица на САЩ.

Цар Соломон, на когото не липсвало нито едно от благата, които можели да се купят с пари, разбрал, че разчитането на материалните притежания не води до трайно щастие. (Еклисиаст 5:12–15) Парите в банката могат да бъдат загубени при банкрут или чрез инфлация. Недвижимото имущество може да бъде разрушено от силни бури. Макар че застраховките отчасти покриват материалните загуби, те никога не могат да компенсират емоционалните загуби. Акциите и ценните книжа могат да загубят стойността си в един миг при внезапен срив на пазара. Дори и една добре платена работа може — по редица причини — да е налице днес, но да бъде загубена утре.

Поради тези причини онзи, който уповава на Йехова, вижда мъдростта в това да послуша Исусовия съвет: „Престанете да си събирате съкровища на земята, където молци и ръжда ги изяждат, и където крадци се вмъкват и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда не ги изяжда, и където крадци не се вмъкват да крадат.“ — Матей 6:19, 20.

Какво по–голямо чувство на сигурност и усещане за щастие би могло да съществува, отколкото това да знаеш, че се доверяваш на Всемогъщия Бог, който винаги осигурява необходимото? — Псалм 94:14; Евреи 13:5, 6.

Приемайки порицание от Бога

Съветът, и дори порицанието, са добре дошли, когато са давани в дух на любов от истински приятел. Един човек, който твърдял, че е приятел на божия слуга Йов, веднъж му казал, изпълнен със съзнание за собствената си праведност: „Щастлив е онзи човек, когото Бог порицава.“ Макар че това изказване е вярно, онова, което Елифаз имал предвид с тези думи — че Йов имал сериозно провинение, — не било истина. Какъв ‘окаян утешител’! Но когато по–късно Йехова порицал Йов по любещ начин, той смирено приел порицанието и така заслужил още по–голямо щастие. — Йов 5:17; 16:2; 42:6, 10-17.

Днес Бог не говори на своите служители директно, както говорил на Йов. Вместо това той ги порицава чрез своето Слово и чрез своята ръководена от духа организация. Но християните, които преследват материалистични интереси, често нямат нито времето, нито силата, нито склонността да изучават Библията редовно и да присъствуват на всички събрания, осигурени от организацията на Йехова.

Според Притчи 3:11–18, човекът, когото Бог порицава, осъзнава мъдростта на това да приеме порицанието: „Щастлив е човекът, който е намерил мъдрост, и човекът, който придобива проницателност, защото да я имаш като печалба е по–добре, отколкото сребро да спечелиш, и да я имаш като добив, е по–добре от самото злато. Тя е по–ценна от корали, и всичките ти други наслади не могат да се сравнят с нея. В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ — богатство и слава. Пътищата ѝ са приятни пътища, и всичките ѝ пътеки — мирни. Тя е дърво на живот за онези, които се хващат за нея, и щастливи биват наричани онези, които здраво се държат за нея.“

Чисти и миролюбиви

Исус описва щастливите хора като „чисти по сърце“ и „миролюбиви“. (Матей 5:8, 9) Но колко е лесно в един свят, който насърчава материалистичен начин на живот, егоистичните, и може би дори нечисти желания, да пуснат корени в нашите сърца! Ако не бъдем ръководени от божествена мъдрост, колко е лесно дори да бъдем заблудени да търсим финансово благополучие чрез съмнителни средства, които биха унищожили мирните ни отношения с другите! Не без основание Библията предупреждава: „Любовта към парите е корен на всевъзможни вредни неща, и като се стремяха към тази любов, някои се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много болки.“ — 1 Тимотей 6:10.

Любовта към парите поощрява един егоистичен кръгозор, който подхранва неудовлетворение, неблагодарност и алчност. За да попречат на подобен неправилен дух да се развие, преди да вземат важни финансови решения, някои християни си задават въпроси като: Наистина ли ми трябва това? Наистина ли аз имам по–голяма нужда от тази скъпа покупка, или тази добре платена, времепоглъщаща работа, отколкото милионите други хора, които трябва да живеят без нея? Дали не бих могъл да изразходвам парите или времето си по по–добър начин, като увелича своя дял в чистото поклонение, в подкрепата на целосветската проповедна дейност или подпомагайки хора, които са по–необлагодетелствувани от мен?

Проявявайки издръжливост

Едно от изпитанията, които Йов бил принуден да издържи, било материалното лишение. (Йов 1:14–17) Както показва неговият пример, издръжливост се изисква във всеки аспект на живота. Някои християни трябва да издъ̀ржат преследване; други — изкушение; трети — икономически условия, които са далеч от идеалните. Но независимо от вида си, всяка издръжливост ще бъде възнаградена от Йехова, както писал християнският ученик Яков относно Йов: „Ние наричаме щастливи онези, които са издържали.“ — Яков 5:11.

Ако пренебрегнем духовните интереси, за да подобрим икономическото си положение, това може да донесе временно облекчение в материално отношение, но дали ще ни помогне да поддържаме ярък образа на трайното икономическо облекчение, което ще настъпи при божието Царство? Дали си заслужава да поемем риска заради него? — 2 Коринтяни 4:18.

Да намерим щастие сега и завинаги

Явно е, че някои хора оспорват възгледа на Йехова за това какво е необходимо, за да бъдат хората щастливи. Пропускайки по–важната дълготрайна полза, те не виждат някаква непосредствена лична полза в правенето на онова, което Бог съветва. Те не разбират, че упованието на материалните неща е суета и води до безизходица. Библейският писател правилно задава въпроса: „Когато хубавите неща стават много, със сигурност стават много и онези, които ги ядат. И каква полза има за важния им притежател, освен да ги гледа с очите си?“ (Еклисиаст 5:11; виж също Еклисиаст 2:4–11; 7:12.) Колко бързо угасва интересът и нещата, без които ни се е струвало, че просто не можем, биват прибирани на рафта, като само заемат място и събират прах!

Истинският християнин никога няма да се остави да бъде манипулиран, за да ‘не пада по–долу от Иванови’ например по отношение на материалните неща. Той знае, че истинската стойност се измерва не с онова, което човек има, но с онова, което човек е. В неговия ум няма съмнение относно онова, което е необходимо, за да бъде човек щастлив, истински щастлив: да се радва на хубави взаимоотношения с Йехова и да бъде зает в Неговата служба.

[Снимка на страница 20]

Материалните неща сами по себе си никога не могат да донесат трайно щастие

[Снимка на страница 22]

Библията казва: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда“