Дали това наистина е кражба?

АБИОДУН бил оберкелнер в един голям хотел в Нигерия. Една вечер, когато затварял банкетната зала, той намерил чанта с пари, съдържаща равностойността на 1827 щатски долара. Той веднага предал парите, които по–късно били потърсени от собственичката, гостенка на хотела. Управата на хотела наградила Абиодун с двойно повишение, и му дала своята награда „най–добър работник на годината“. Собственичката на парите също го възнаградила.

Местното списание Quality [„Качество“] описало случая, наричайки Абиодун „добрия самарянин“. Когато бил попитан от „Качество“ дали не е изпитал изкушението да задържи парите за себе си, Абиодун казал: „Аз съм един от Свидетелите на Йехова. Така че ако намеря нещо, което не е мое, аз го връщам на неговия собственик.“

Много хора от колектива били изненадани от проявата на честност от страна на Абиодун. Неговите събратя Свидетели били доволни от това, което се случило, но не били изненадани. По цялата земя Свидетелите на Йехова са известни със своите високо морални принципи. Сред тях честността не е изключение; тя е правило, жизненоважна част от истинското християнство.

Понякога обаче обстоятелствата изглежда могат да замъглят границата между това, което е честно и това, което не е. Да вземем за пример следната ситуация. Фестъс, който отговарял за даренията и счетоводството в един сбор на Свидетелите на Йехова в Западна Африка, се оказал в отчаяна нужда за пари.a Неговата съпруга се нуждаела от сериозна операция, за която лекарите ѝ казали, че не бива да се отлага. Болницата искала половината от парите предварително.

Фестъс нямал толкова пари. Поискал от няколко души на заем, но те му отказали. Тогава той се сетил за парите, които му били поверени и разсъдил: „Дали е правилно да подложа моята жена на опасността да умре, когато мога да направя нещо, за да предотвратя това? Защо да не „взема на заем“ от парите на сбора? Аз мога да ги върна, когато някои хора ми платят това, което ми дължат.“

Фестъс използувал парите, които не били негови, за да плати на болницата. Дали неговите разсъждения били правилни? Оправдано ли е неговото действие от гледна точка на спешната ситуация, пред която бил изправен?

Чии пари са това?

При анализирането на тези въпроси, нека накратко прегледаме няколко аспекта, засягащи източника и целта на парите, които взел Фестъс. Тези суми идват от доброволни дарения, направени от членовете на сбора, които искат да подкрепят чистото поклонение на Йехова. (2 Коринтяни 9:7) Те не се използуват за плащане на заплати, тъй като на никого не се плаща за това, което прави в сбора. Точно обратното, дарените пари се използуват главно за осигуряване и поддръжка на място за събрания, обикновено Зала на Царството. Така се осигурява подходящо и удобно място, където хората — млади и стари, богати и бедни — могат да се срещат, за да получават библейски напътствия.

Чии пари са това? Те принадлежат колективно на сбора. Никой член поотделно не определя как ще бъдат изразходвани тези пари. И макар че старейшинското тяло ръководи плащанията на текущите разходи на сбора, когато възникне извънредно плащане, старейшините представят въпроса пред целия сбор за одобрение.

Вземане на заем или кражба?

Тъй като планирал да възстанови парите колкото е възможно по–бързо, Фестъс гледал на своето действие като на вземане на заем. Обаче Webster’s New Dictionary of Synonyms [„Нов речник на синонимите на Уебстър“] използува други думи относно „вземането и прибирането на нечия собственост, обикновено тихомълком или без уведомяване на собственика и винаги без неговото съгласие“. Тези думи са „кражба“ и „крадец“. Без разрешение или упълномощяване, Фестъс взел пари, които принадлежали на сбора. Така, че — да, той бил виновен за кражба. Той бил крадец.

Разбира се, има степени на виновност в мотивите за една кражба. Можем да разберем това от примера на Юда Искариотски, на когото била поверена грижата за парите, принадлежащи на Исус и на верните апостоли. Библията казва: „[Юда] бе крадец, и като държеше касата вземаше от това, което пускаха в нея.“ (Йоан 12:6) Подтикнат от лошо сърце и отявлена алчност, Юда се провалял все повече. Накрая пропаднал дотам, че предал Сина на Бога — за 30 сребърника. — Матей 26:14–16.

Фестъс обаче бил подтикнат от загриженост към своята болна съпруга. Дали това означава, че той нямал вина? Ни най–малко. Ето какво казва Библията за кражбата в друга, изглеждаща спешна ситуация: „Дори крадецът не се пропуска ненаказан, даже ако краде да насити душата си, когато е гладен; и ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.“ (Притчи 6:30, 31) С други думи, когато бъде хванат, крадецът трябва да понесе пълното наказание на закона. Според Моисеевия закон, крадецът трябвало да заплати за престъплението си. Така че вместо да насърчава или да оправдава кражбата, Библията предупреждава, че дори в екстрени ситуации кражбата може да има за резултат икономическа загуба, позор, и най–страшното, загуба на одобрението на Бога.

Като Свидетели на Йехова, всички истински християни, особено онези, на които са поверени отговорности в сбора, трябва да бъдат за пример, „непорочни“. (1 Тимотей 3:10) Фестъс не получил парите, които очаквал, и затова не успял да възстанови парите, които бил взел. Онова, което той направил, станало явно. Какво се случило с него? Ако той бил неразкайващ се крадец, щял да бъде изключен от чистия християнски сбор. (1 Петър 4:15) Но той бил покрусен и се разкаял. Затова могъл да остане в сбора, макар че загубил привилегиите си в службата.

Доверяване на Бога

Апостол Павел предупредил, че ако човек, който твърди, че служи на Йехова, открадне, това може да донесе позор върху името на Бога и хората, носещи Неговото име. Павел писал: „Ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? Защото . . . поради вас се хули Божието име.“ — Римляни 2:21, 24.

Агур, един мъдър мъж от древността, изразил същата мисъл. В молитвата си той помолил: „Да не би да осиромашея та да открадна. И да употребя скверно името на моя Бог.“ (Притчи 30:9) Забележи, че мъдрият човек признава, че сиромашията може да доведе до обстоятелства, които могат да изкушат дори праведния човек да открадне. Да, трудните времена могат да подложат на изпитание християнската вяра във възможностите на Йехова да се погрижи за нуждите на своите хора.

Обаче лоялните свидетели на Йехова, включително онези, които са бедни, имат вяра, че Бог „възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Те знаят, че Йехова възнаграждава верните си хора, като им помага да се грижат за своите нужди. Исус ясно потвърдил това в своята Проповед на планината, казвайки: „И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? . . . Понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ — Матей 6:31–33.

Как Бог осигурява необходимото за нуждаещите се в християнския сбор? По много начини. Един от тях е чрез събратята по вяра. Хората на Бога проявяват искрена любов един към друг. Те много сериозно приемат библейското напомняне: „Но ако някой, който има световните блага̀, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.“ — 1 Йоан 3:17, 18.

По целия свят, в повече от 73 000 сбора, над четири и половина милиона Свидетели на Йехова усърдно се стремят да служат на Бога според неговите праведни принципи. Те знаят, че Бог никога няма да изостави своите верни служители. Онези, които много години са служили на Йехова, издигат глас в съгласие с цар Давид, който писал: „Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведният оставен, нито потомството му да проси хляб.“ — Псалм 37:25.

Колко по–добре е да вярваме на Бога, който е вдъхновил тези думи, отколкото да позволим, когато и да било, да бъдем изкушени да откраднем и може би завинаги да загубим божието благоволение! — 1 Коринтяни 6:9, 10.

[Бележка под линия]