Какво добро може да произлезе от обсъждането на религията?

РОДИТЕЛИТЕ нетърпеливо очакват първите думи, които ще изрече тяхното дете. Когато сред бърборенето чуят една повтаряща се сричка, може би „мама“ или „тата“, сърцата им се изпълват с щастие. Те бързо споделят новината за това с приятели и съседи. Първите думи на бебето наистина са добра новина, която донася радост.

Звуците, гледките и миризмите, възприети от сетивата на малкото дете, предизвикват отклик. Разбира се, откликът е различен. Но ако след известно време едно бебе не реагира на тези стимули, родителите с основание може да започнат да се безпокоят дали детето им се развива нормално.

Бебетата откликват най–добре на хора, които познават. Когато майката гушне бебето, обикновено то грейва в усмивка. Но докосването на гостуващ роднина може да предизвика сълзи, и дори упорит отказ от страна на бебето да бъде държано от този човек. Повечето близки, които се сблъскват с това, не се отказват. Когато бебето ги опознае по–добре, за тяхна радост бариерата на непознаването е преодоляна и усмивката на бебето бавно се появява.

Подобно на това, много възрастни отказват да обсъждат религиозните си вярвания открито с някой, когото не познават. Те може би не разбират защо един непознат ще иска да разговаря за толкова лично нещо — за религия. В следствие на това те допускат между тях и онези, които говорят за Създателя, да се спусне бариера. Те дори отказват да обсъждат онова, което в края на краищата е една вродена характеристика на хората — желанието за поклонение.

Всъщност, ние трябва да сме заинтересувани да научим за своя Създател, и разговорът с другите може да ни помогне в това. Защото Бог от много време е бил свързан със свободното общуване. Да видим как.

‘Чуй и се научи’

Първото общуване на Бога с човек било с Адам в градината Едем. Но след като Адам и Ева съгрешили, те предпочели да се скрият, когато Бог ги извикал, когато искал да продължи да разговаря с тях. (Битие 3:8–13) Но Библията съхранява подробности относно мъже и жени, които са се радвали на общуването с Бога.

Бог общувал с Ной относно надвисналото унищожение на злия свят по онова време, след което Ной станал ‘проповедник на правдата’. (2 Петър 2:5) Като говорител на Бога пред това поколение, Ной не само проявил вяра в отношенията на Бога с човека, но също така публично заявил, че е на страната на Йехова. На какъв отговор бил свидетел Ной? За съжаление, повечето от неговите съвременници ‘не обръщали внимание, докато не дошъл потопът и не ги завлякъл всичките’. (Матей 24:37–39, NW) Но за наше щастие седем члена от семейството на Ной чули, подчинили се на напътствията на Бога и преживели целосветския Потоп. От тях произлезли всички живеещи днес на земята хора.

По–късно Бог общувал с един цял народ — древния Израил. Чрез Моисей, Бог им дал Десетте заповеди и около 600 други също толкова задължителни закони. Йехова очаквал израилтяните да се подчиняват на всички тези закони. Моисей наредил всеки седем години, по време на ежегодния Празник на колибите, божият Закон да бъде четен на глас. „Събирай людете — наредил той, — мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти.“ С каква цел? „За да чуят и да се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон.“ Всички трябвало да чуят и се научат. Представи си само колко са се радвали те, когато са обсъждали онова, което са били чули! — Второзаконие 31:10–12.

Повече от пет века по–късно юдейският цар Йосафат организирал с първенците си и с левитите една кампания за възстановяване на чистото поклонение на Йехова. Тези мъже пътували из градовете на Юда, учейки жителите им на законите на Йехова. Чрез публичното обсъждане на тези закони царят проявил своята смелост за истинското поклонение. А неговите поданици трябвало да слушат и да се научат. — 2 Летописи 17:1–6, 9.

Даване на свидетелство чрез обсъждане

Бог изпратил своя Син, Исус, на земята, за да служи като негов говорител. (Йоан 1:14) Когато тримата ученици видели Исус преобразен пред очите им, те чули гласа на Бога да казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.“ (Матей 17:5) Те с готовност се подчинили.

Подобно на това Исус напътствувал своите апостоли да заявят божиите цели пред другите. Но когато му оставали около шест месеца служба на земята, Исус съобщил, че работата по проповядването на небесното Царство била толкова обширна, че щели да бъдат нужни много повече ученици. Той обучил 70 от тях как да обсъждат Царството на Бога с непознати и след това ги изпратил да разпространяват това послание публично. (Лука 10:1, 2, 9) Малко преди да се върне при Баща си в небето, Исус подканил последователите си да поемат инициативата и да говорят с другите за това послание, като дори им наредил: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи, . . . учейки ги да съблюдават всички неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW) По целия свят истинските християни днес изпълняват тази задача, като обсъждат добрата новина за божието Царство със своите ближни. Тези разговори им дават възможност да свидетелствуват за истината за Създателя, Йехова. — Матей 24:14.

Мирни, укрепващи обсъждания

Как учениците на Исус трябвало да обсъждат своите вярвания с другите? Те не трябвало да дразнят противниците, нито трябвало да спорят с тях. По–скоро, те трябвало да търсят онези, които приветствуват добрата новина, и след това да им представят библейски доказателства в нейна подкрепа. Разбира се, Бог наблюдавал реакциите на онези, които влизали в контакт с учениците на неговия Син, както заявил Исус: „Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.“ (Матей 10:40) Какво жестоко отхвърляне било това, когато повечето от съвременниците на Исус не приели неговото послание!

„Слугата на Господаря няма нужда да се кара“ — напътствувал апостол Павел. Вместо това той „трябва да бъде нежен към всички, способен да обучава, да се въздържа при сблъсък със зло, да наставлява с мекост онези, които не са настроени благоприятно; защото може би Бог ще им даде разкаяние, водещо до точно познание на истината“. (2 Тимотей 2:24, 25, NW) Начинът, по който Павел известявал добрата новина на хората в Атина (Гърция), дал добър пример. Павел разисквал с юдеите в синагогата им. Всеки ден на пазара той разговарял с ‘ония, с които се случело да се среща’. Макар че, несъмнено, някои просто обичали да чуват нови идеи, Павел говорел прямо и по любезен начин. Той обсъждал със своите слушатели божието послание, което ги призовавало да се покаят. Тяхната реакция била много сходна с реакцията на хората днес. „Едни се подиграваха, а други рекоха: За тоя предмет пак ще те слушаме.“ Павел не настоявал да продължи обсъждането. След като известил своето послание, той ‘си излязъл измежду тях’. — Деяния 17:16–34.

По–късно Павел казал на членовете на християнския сбор в Ефес, че той ‘не се посвенил да им изяви всичко що е било полезно, и да ги поучава и публично и по къщите’. Така той ‘проповядвал [изоснови — NW] и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос’. — Деяния 20:20, 21.

Тези библейски примери показват как верните служители на Бога са разговаряли за религия в библейски времена. Затова днес Свидетелите на Йехова послушно разговарят за религия със своите ближни.

Обсъждания, които постигат много

‘Чуй Словото на Бога.’ ‘Слушай неговите заповеди.’ Колко често тези подкани се появяват в Библията! Ти можеш да откликнеш на тези библейски напътствия следващия път, когато Свидетелите на Йехова те заговорят. Изслушай посланието, което те донасят при теб от Библията. Това послание не е политическо, а подкрепя едно небесно правителство на Бога, неговото Царство. Това е средството, чрез което Бог ще премахне причините за днешните конфликти. (Даниил 2:44) После това управление на Бога от небесата ще направи така, че цялата земя да бъде превърната в рай както градината в Едем.

Един бивш полицейски детектив често отказвал да слуша, когато Свидетелите на Йехова му говорели за Библията. Но с увеличаването на престъпленията, с което се сблъсквал, той изгубил илюзиите си за живота. Затова следващия път, когато го посетил един Свидетел, той му казал, че ще проучи доказателствата за библейското послание. Последвали редовни обсъждания. Макар че полицаят се местил няколко пъти, Свидетелите с радост го издирвали на всяко ново място, за да продължат обсъжданията. Накрая полицаят признал: „Доказателствата, които търсех, бяха точно тук, в Светото писание, през цялото време. Ако тези Свидетели не бяха постоянствували в разговорите си с мене, аз още щях да си бъда там, чудейки се за какво всъщност е този живот. Сега обаче научих истината и ще прекарам остатъка от живота си, търсейки други, които се стремят към Бога като мен.“

Заинтересуваните хора, които са чули, искрено искат да узнаят повече. Те с право очакват основания за вярванията, които им се представят. (1 Петър 3:15) И както малкото дете отрупва родителите си с въпроси и очаква от тях да му отговорят, така и ти с основание очакваш Свидетелите да ти дадат солидни отговори. Можеш да бъдеш сигурен, че те с радост ще дойдат отново и ще разговарят с тебе по–нататък за библейското послание.

Може би вече знаеш малко за Библията. Може би съзнаваш, че онова, което Бог очаква от тебе, изисква някои промени в начина ти на живот. Не се спирай пред тия неща поради страх от това, че божиите изисквания ще ти струват прекалено много. Те само ще ти донесат истинско щастие. Ти ще оцениш това, като напредваш стъпка по стъпка.

Първо, помисли за това кой е Йехова, какво очаква той от теб и какво предлага. Помоли Свидетелите да ти покажат какво казва Библията за това. Провери думите им в своята лична Библия. Като разбереш, че онова, което Свидетелите представят като истината за религията, е разумно, ти без съмнение ще искаш да се задълбочиш в многото други хубави неща, които те могат да споделят с тебе от Писанията. — Притчи 27:17.

Ти си добре дошъл да наблюдаваш Свидетелите на тяхното място за поклонение — Залата на Царството. Там ще чуеш полезни обсъждания на божието Слово. Ще видиш как присъствуващите с радост говорят помежду си за божиите цели. Позволи на Свидетелите да ти помогнат да научиш истината за божията воля за нас днес. Откликни на поканата на Бога да обсъдиш истинското поклонение и ще получиш неговата усмивка на одобрение, и дори вечен живот в рая. — Малахия 3:16; Йоан 17:3.

[Снимка на страница 5]

Ной открито говорел за целта на Бога

[Снимки на страница 7]

Свидетелите на Йехова учат другите на библейската истина, така както правел Павел в древна Атина