Амонците — народ, който отвърнал на милостта с омраза

ДНЕШНИЯТ град, наречен Аман, столица на Хашемитското кралство Йордания, пази спомена за един народ, изчезнал от лицето на земята. Неговите членове били наречени амонци. Кои били те и какви поуки можем да извлечем от тяхното падение?

Амонците били потомци на праведния мъж Лот. (Битие 19:35–38) Тъй като Лот бил племенник на Авраам, може да се каже, че амонците били братовчеди на израилтяните. Потомците на Лот обаче започнали да се покланят на фалшиви богове. Въпреки това Йехова продължил да проявява интерес към тях. Когато народът на Израил наближил Обетованата земя, Бог предупредил израилтяните: „Не им досаждай [на амонците], нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.“ — Второзаконие 2:19.

Дали амонците били признателни за тази милост? Точно обратното — те отказали да признаят, че Йехова им е дал каквото и да било. Те отвърнали на милостивия интерес на Бога към тях с неотстъпваща омраза към божия народ — израилтяните. Макар че израилтяните зачели заповедта на Йехова и не предприели никакви агресивни действия срещу амонците, те и техните моавски братя сметнали, че са в опасност. Вярно е, че амонците не предприели военна атака, но наели един пророк на име Валаам и поискали от него да прокълне Израил! — Числа 22:1–6; Второзаконие 23:3–6.

Тогава се случило нещо странно. Библията съобщава, че Валаам не могъл да произнесе проклятието си. Той могъл да изрече само благословии за тях с думите: „Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!“ (Числа 24:9) Всички участници в това събитие, включително и амонците, би трябвало да си извлекат добра поука от това: Когато става дума за хората на Бога, той е готов да се намеси в тяхна полза!

Амонците обаче продължили да търсят начини за това как да се противопоставят на Израил. По времето на съдиите амонците се съюзили с моавците и амаличаните и нахлули в Обетованата земя, стигайки чак до Йерихон. Но победата им била краткотрайна, тъй като израилският съдия Аод прогонил нашествениците обратно. (Съдии 3:12–15, 27–30) Едно трудно примирие продължило до времето на съдията Йефтай. В онези дни народът на Израил вече бил изпаднал в идолопоклонство и Йехова бил оттеглил защитата си. Затова за 18 години Бог ‘ги бил предал в ръцете на амонците’. (Съдии 10:6–9) И отново амонците преживели горчиво поражение, когато израилтяните отхвърлили идолопоклонството и настъпили под командуването на Йефтай. — Съдии 10:16–11:33.

Времето на управлението на съдиите в Израил завършило с коронясването на първия цар — Саул. Едва Саул бил започнал да царува и омразата на амонците пак избухнала. Цар Наас атакувал изненадващо израилтянския град Явис–галаад. Когато мъжете на този град потърсили примирие, амонецът Наас отправил следното безогледно изискване: „С това условие ще направя договор с вас: да извъртя десните очи на всички ви.“ Историкът Йосиф Флавий твърди, че това било направено отчасти като защитна мярка, така че „когато левите им очи бъдат покрити с щитовете, те щели да бъдат съвсем безполезни като войници“. Но истинската цел на този жесток ултиматум била да бъде нанесен позор на израилтяните пред другите. — 1 Царе 11:1, 2.

Амонците отново отвърнали на милостта на Йехова с омраза. Но Йехова не пренебрегнал тази зла заплаха. „Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много.“ Под ръководството на божия дух Саул събрал войска от 330 000 бойци, които така разгромили амонците, че ‘нито двама от тях не останали заедно’. — 1 Царе 11:6, 11.

Прекаленото егоистично внимание, което амонците отдавали единствено на своите собствени интереси, тяхната безогледност и алчност в крайна сметка довели до пълната им погибел. Както бил предсказал пророкът на Йехова — Софония, те станали ‘като Гомор . . . вечна пустота; . . . защото укорили людете на Господа на Силите и се надигали против тях’. — Софония 2:9, 10.

Днешните световни водачи трябва да обърнат внимание на онова, което станало с амонците. По подобен начин Бог е проявил към народите милост в известна степен, като им е позволил да живеят на неговото подножие, земята. Но вместо да се грижат за земята, егоистичните народи я погубват, като дори заплашват планетата с ядрено унищожение. Вместо да проявяват милост към поклонниците на Йехова на земята, често народите проявяват омраза, като ги подлагат на жестоко преследване. Следователно, поуката от случая с амонците е тази, че Йехова не смята за нещо маловажно отвръщането на неговата милост с омраза. И в своето определено време ще предприеме действия точно както направил в древността. — Сравни Псалм 2:6–12.

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Фотоархив (Близкоизточна история)

[Снимка на страница 9]

Римски развалини в Аман, на мястото на Рава, столицата на амонците

[Източник]

Фотоархив (Близкоизточна история)

[Снимка на страница 10]

Амонците живеели в тази област

[Източник]

Фотоархив (Близкоизточна история)