„Молитвен дом за всичките народи“
„Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи’?“ — МАРКО 11:17.
1. На какви отношения с Бога се радвали Адам и Ева първоначално?
КОГАТО Адам и Ева били създадени, те се радвали на близки взаимоотношения със своя небесен Баща. Йехова Бог разговарял с тях и начертал прекрасната си цел за човешкия род. Несъмнено те често били подтиквани да възхваляват Йехова за прекрасните му дела на сътворение. Ако Адам и Ева имали нужда от ръководство, като обмисляли бъдещата си роля като баща и майка на човешкото семейство, те биха могли да се обърнат към Бога от всяко място в своя райски дом. Те не се нуждаели от услугите на свещеник в храм. — Битие 1:28.
2. Каква промяна настъпила, когато Адам и Ева съгрешили?
2 Ситуацията се променила, когато един бунтовен ангел подмамил Ева да мисли, че нейното положение в живота би могло да се подобри, ако тя отхвърли върховенството на Йехова, заявявайки, че тя може ‘да бъде като Бога’. Съответно на това Ева яла от плода на дървото, от което Йехова бил забранил да се яде. След това Сатан използувал Ева да изкуши своя съпруг. За нещастие Адам послушал своята грешна съпруга, като по този начин показал, че цени отношенията си с нея повече от взаимоотношенията си с Бога. (Битие 3:4–7) Всъщност Адам и Ева избрали Сатан за свой бог. — Сравни 2 Коринтяни 4:4.
3. Какви били лошите последици от бунта на Адам и Ева?
3 Правейки това, двамата от първата човешка двойка изгубили не само ценните си взаимоотношения с Бога, но също така и перспективата да живеят вечно в един земен рай. (Битие 2:16, 17) Накрая техните грешни тела западнали и те умрели. Потомството им наследило това грешно състояние. „Затова — както казва Библията — смъртта мина във всичките човеци.“ — Римляни 5:12.
4. Каква надежда дал Бог на грешното човечество?
4 Нещо било необходимо, за да се помири грешното човечество със своя свят Създател. Когато осъдил Адам и Ева, Бог дал надежда на тяхното бъдещо потомство, като обещал „семе“, което ще спаси човечеството от последиците на Сатановия бунт. (Битие 3:15, „Синодално издание“, 1993 г.) По–късно Бог разкрил, че Семето на благословиите щяло да дойде чрез Авраам. (Битие 22:18, СИ–93) Имайки предвид тази любеща цел, Йехова се спрял на потомците на Авраам, израилтяните, за свой избран народ.
5. Защо трябва да проявяваме интерес към подробностите от Договора на Закона, който Бог сключил с Израил?
5 През 1513 г. пр.н.е. израилтяните влезли в договорни отношения с Бога и се съгласили да се подчиняват на неговите закони. Този Договор на Закона трябва да интересува силно всички, които искат да се покланят на Бога днес, защото той сочел към обещаното Семе. Павел казал, че той съдържал „в себе си . . . сянка на бъдещите добрини“. (Евреи 10:1) Когато Павел направил това изказване, той обсъждал службата на израилските свещеници в една преносима скиния, или шатър за поклонение. Той бил наричан ‘храм на Йехова’ или ‘дом на Йехова’. (1 Царе 1:9, 24, NW) Като изследваме святата служба, принасяна в земния дом на Йехова, ние можем да оценим по–пълно милостивата уредба, чрез която грешните хора днес могат да се помирят с Бога.
Най–святото
6. Какво се намирало в Най–святото, и как било представено там божието присъствие?
6 „Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове“ — казва Библията. (Деяния 7:48) И все пак присъствието на Бога в неговия земен дом било представено от облак, в най–вътрешното отделение, наричано Най–святото. (Левит 16:2) Явно този облак излъчвал ярка светлина, която осветявала Най–святото. Той се намирал над едно свещено ковчеже, наричано „ковчеже на договора“, в което имало каменни плочи, върху които били издълбани някои от заповедите, дадени на Израил от Бога. Върху капака на ковчежето имало два златни херувима с разперени криле, които изобразявали духовни създания от висш ранг в божията небесна организация. Чудодейният облак светлина бил разположен над капака и между херувимите. (Изход 25:22, NW) Това изобразявало Всемогъщия Бог, седнал като на трон в една небесна колесница, поддържана от живи херувими. (1 Летописи 28:18) То обяснява защо цар Езекия се молел: „Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите.“ — Исаия 37:16.
Святото
7. Какво било обзавеждането на Святото?
7 Второто отделение на шатъра било наричано Святото. Вътре в тази част, от лявата страна на входа стоял красив светилник със седем рамена, а от дясната страна имало маса с хляб. Направо имало олтар, от който се разнасял ароматът на горящи благоухания. Той се намирал пред една завеса, която разделяла Святото от Най–святото.
8. Какви задължения извършвали редовно свещениците в Святото?
8 Всяка сутрин и всяка вечер един свещеник трябвало да влезе в шатъра и да изгори благоухания на олтара. (Изход 30:7, 8) Сутрин, докато изгаряли благоуханията, седемте лампи, които се намирали върху златния светилник, трябвало да бъдат напълнени с масло. Вечер лампите се запалвали, за да осигурят светлина за Святото. На всеки сабат един свещеник трябвало да постави 12 пресни хляба на масата с хляба. — Левит 24:4–8.
Дворът
9. Каква била целта на съда с вода, и какви поуки можем да извлечем от това?
9 Шатърът имал също и двор, заграден с ограда от платнища. В този двор се намирал голям съд, в който свещениците измивали ръцете и краката си, преди да влязат в Святото. Те трябвало да се мият също и преди принасянето на жертвите на олтара, който се намирал на двора. (Изход 30:18–21) Това изискване за чистота е ярко напомняне за божиите служители днес относно това, че те трябва да полагат усилия за физическа, морална, умствена и духовна чистота, ако искат поклонението им да бъде приемливо за Бога. (2 Коринтяни 7:1) След време станало така, че дървата за огъня на олтара и водата за умивалника били носени от храмови роби неизраилтяни. — Исус Навиев 9:27.
10. Кои били някои от приносите, правени на олтара за жертвоприношенията?
10 Всяка сутрин и всяка вечер едно младо жертвено агне било изгаряно на олтара заедно със зърнен принос и питие. (Изход 29:38–41) Други жертви били принасяни на специални дни. Понякога трябвало да бъдат принасяни жертви поради някакъв конкретен личен грях. (Левит 5:5, 6) Друг път израилтяните можели да принасят доброволна примирителна жертва, порции от която били ядени от свещениците и от онзи, който правел приноса. Това показвало, че грешните хора можели да имат мир с Бога, като образно казано, се хранели заедно с Него. Дори и един чужденец можел да стане поклонник на Йехова и да има привилегията да принася доброволни приноси в Неговия дом. Но за да покажат полагащото се уважение към Йехова, свещениците можели да приемат само приноси от най–добро качество. Брашното на зърнените приноси трябвало да бъде фино смляно, а животните за жертва трябвало да бъдат без недостатък. — Левит 2:1; 22:18–20; Малахия 1:6–8.
11. (а) Какво се правело с кръвта на животинските приноси, и към какво сочело това? (б) Как Бог гледа на човешката и на животинската кръв?
11 Кръвта на тези жертви била донасяна до олтара. Това служело за ежедневно напомняне на хората от народа, че те са грешници и имат нужда от изкупител, чиято пролята кръв би очистила техните грехове завинаги и би ги спасила от смъртта. (Римляни 7:24, 25; Галатяни 3:24; сравни Евреи 10:3.) Тази свещена употреба на кръвта също напомняла на израилтяните, че кръвта представя живота и че животът принадлежи на Бога. Всяка друга употреба на кръвта от хората винаги е била забранена от Бога. — Битие 9:4; Левит 17:10–12; Деяния 15:28, 29.
Денят на изкуплението
12, 13. (а) Какво бил Денят на изкуплението? (б) Какво трябвало да направи първосвещеникът, преди да донесе кръвта в Най–святото?
12 Веднъж годишно на Деня на изкуплението целият народ на Израил, включително и пришълците, които се покланяли на Йехова, трябвало да прекратят всяка работа и да постят. (Левит 16:29, 30) На този важен ден народът бивал очистен от греха по фигуративен начин, за да може да се радва на мирни отношения с Бога през следващата година. Нека да си представим тази сцена и да разгледаме някои от основните моменти.
13 Първосвещеникът е в двора на скинията. След като се е измил с водата в умивалника, той коли юнец за жертва. Кръвта на юнеца се излива в купа; тя ще бъде използувана по специален начин, за да направи умилостивение за греховете на свещеническото племе на Леви. (Левит 16:4, 6, 11) Но преди да продължи нататък с жертвоприношението, първосвещеникът трябва да направи нещо. Той взема благоухания (вероятно гребвайки с черпак), и една кадилница с нагорещени до червено въглени от огъня на олтара. След това той влиза в Святото и отива към завесата на Най–святото. Той бавно минава покрай завесата и застава пред ковчежето на договора. След това, без да бъде виждан от очите на друг човек, той налива благоухания върху нажежените въглени и Най–святото се изпълва с облак от сладко ухание. — Левит 16:12, 13.
14. Защо първосвещеникът трябвало да влезе в Най–святото с кръвта на две различни животни?
14 Тогава Бог е готов да прояви милост и да бъде умилостивен по фигуративен начин. По тази причина капакът на ковчежето бил наречен „седалище на милостта“ или „капак на умилостивението“. (Евреи 9:5, NW, бел. под линия) Първосвещеникът излиза от Най–святото, взема кръвта от юнеца и отново влиза в Най–святото. Както е наредено от Закона, той потапя пръста си в кръвта и я попръсква седем пъти пред капака на ковчежето. (Левит 16:14) След това той отива пак на двора и коли един козел, който е жертва за грях „за людете“. Той донася малко от кръвта на козела в Най–святото и прави с нея същото, каквото и с кръвта на юнеца. (Левит 16:15) В Деня на изкуплението се извършвали също и други важни служби. Например, първосвещеникът трябвало да положи ръката си на един друг козел и да изповяда върху него ‘беззаконията на израилтяните’. Този жив козел след това бил отвеждан в пустинята, за да отнесе надалеч, образно казано, греховете на народа. По този начин изкуплението било правено всяка година „за свещениците и за всичките люде на обществото“. — Левит 16:16, 21, 22, 33.
15. (а) В какво отношение храмът на Соломон бил подобен на скинията? (б) Какво казва книгата Евреи относно свещената служба, извършвана в скинията и в храма?
15 През първите 486 години от историята на Израил като народ, имащ договор с Бога, подвижната скиния служела като място за поклонение на техния Бог, Йехова. Тогава Соломон, цар на Израил, бил удостоен с привилегията да построи постоянна сграда. Макар че този храм трябвало да бъде по–голям и по–сложен, осигурените от Бога планове следвали същия модел като този на скинията. И както скинията, и той бил предобраз на още по–велика, по–действена уредба за поклонение, която Йехова щял да ‘постави, а не човек’. — Евреи 8:2, 5; 9:9, 11.
Първият храм и вторият храм
16. (а) Каква любеща молба отправил Соломон, когато посвещавал храма? (б) Как Йехова показал, че приема молбата на Соломон?
16 Когато посвещавал този славен храм, Соломон включил и следната вдъхновена молба: „За чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име . . . — когато дойдат, та се помолят в тоя дом, тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.“ (2 Летописи 6:32, 33) По ясен начин Бог показал това, че приема тази молитва на посвещаване на Соломон. Огън паднал от небето и погълнал животинските жертвоприношения върху олтара, и славата на Йехова изпълнила храма. — 2 Летописи 7:1–3.
17. Какво станало накрая с храма, построен от Соломон, и защо?
17 За съжаление израилтяните загубили здравия си страх от Йехова. След време те осквернили великото му име чрез кръвопролития, идолопоклонство, блудство, кръвосмешение и чрез лошо отношение спрямо сираците, вдовиците и чужденците. (Езекиил 22:2, 3, 7, 11, 12, 26, 29) Затова през 607 г. пр.н.е. Бог изпълнил присъда, като довел вавилонските войски да разрушат храма. Преживелите израилтяни били отведени в плен във Вавилон.
18. Какви привилегии се открили пред някои мъже неизраилтяни, които всеотдайно подкрепяли поклонението на Йехова по времето на втория храм?
18 След 70 години остатък от разкайващи се юдеи се върнали в Йерусалим и били удостоени с привилегията да възстановят храма на Йехова. Интересно е да се отбележи, че имало недостиг на свещеници и левити, които да служат във втория храм. В резултат на това нетинимите, които произлизали от храмови роби неизраилтяни, получили по–големи привилегии като служители в дома на Бога. Но те никога не станали равни на свещениците и левитите. — Ездра 7:24; 8:17, 20.
19. Какви обещания направил Бог относно втория храм, и как те се осъществили?
19 Отначало изглеждало, че вторият храм няма да може дори да се сравни с първия. (Агей 2:3) Но Йехова обещал: „Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня тоя дом със слава . . . Последната слава на тоя дом ще бъде по–голяма от предишната.“ (Агей 2:7, 9) В изпълнение на тези обещания вторият храм придобил по–голяма слава. Той просъществувал 164 години по–дълго от първия и много повече поклонници от много повече страни се стичали в дворовете му. (Сравни Деяния 2:5–11.) Едно обновление на втория храм започнало в дните на цар Ирод и дворовете му били разширени. Издигнат на масивна каменна платформа и заобиколен от красиви колонади, той съперничел по величие на първоначалния храм, построен от Соломон. Той включвал голям външен двор за хората от народите, които искали да се покланят на Йехова. Една каменна преграда разделяла този Двор на езичниците от вътрешните дворове, запазени само за израилтяни.
20. (а) Каква забележителна чест се паднала на възстановения храм? (б) Какво показало, че юдеите имали погрешен възглед за храма, и какво направил Исус в отговор на това?
20 Този втори храм се радвал на голямата чест Исус Христос, Синът на Бога, да поучава в дворовете му. Но както и при първия храм, юдеите като цяло не гледали по правилен начин на своята привилегия да бъдат пазители на божия дом. Да, те дори допуснали търговци да въртят търговия в двора на езичниците. Освен това на хората било позволено да използуват храма като по–пряк път, когато разнасяли разни предмети из Йерусалим. Четири дни преди смъртта си Исус изчистил храма от такива светски обичаи, като непрекъснато повтарял: „Не е ли писано: ‘Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи’? А вие го направихте ‘разбойнически вертеп’.“ — Марко 11:15–17.
Бог изоставя земния си дом завинаги
21. Какво показал Исус относно йерусалимския храм?
21 Поради смелите действия на Исус при поддържането на чистото поклонение на Бога, юдейските религиозни водачи били решени да го убият. (Марко 11:18) Знаейки, че скоро ще бъде убит, Исус казал на юдейските религиозни водачи: „Ето, вашият дом се оставя пуст.“ (Матей 23:37, 38) Така той показал, че скоро Бог вече нямало да приема поклонението, принасяно в буквалния храм в Йерусалим. Той вече нямало да бъде „молитвен дом за всичките народи“. Когато учениците на Исус му посочили великолепните постройки на храма, той казал: „Не виждате ли всичко това? . . . Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.“ — Матей 24:1, 2.
22. (а) Как думите на Исус относно храма били изпълнени? (б) Какво търсели ранните християни, вместо да съсредоточават надеждите си на един земен град?
22 Пророчеството на Исус било изпълнено 37 години по–късно, през 70 г. от н.е., когато римските войски унищожили Йерусалим и неговия храм. Това дало ярко доказателство, че Бог наистина бил изоставил своя буквален дом. Исус не предсказал, че ще има възстановяване на друг храм в Йерусалим. Относно този земен град апостол Павел писал на християните от еврейски произход: „Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.“ (Евреи 13:14) Ранните християни очаквали с нетърпение да станат част от „небесния Йерусалим“ — подобното на град Царство на Бога. (Евреи 12:22) Следователно истинското поклонение на Йехова вече не е съсредоточено около един физически храм на земята. В следващата си статия ще разгледаме по–висшата уредба, която Бог е постановил за всички, които искат да му се покланят „с дух и истина“. — Йоан 4:21, 24.
Въпроси за преговор
◻ Какви взаимоотношения с Бога загубили Адам и Ева?
◻ Защо трябва да ни интересуват характеристиките на скинията?
◻ Какво научаваме от дейностите в двора на скинията?
◻ Защо Бог позволил храмът му да бъде разрушен?
[Снимки на страници 10, 11]
Храмът, възстановен от ирод
1. Най–святото
2. Святото
3. Олтарът на всеизгарянията
4. Леяното море
5. Дворът на свещениците
6. Дворът на Израил
7. Дворът на жените