Лидия — една гостоприемна поклонничка на Бога
ОЩЕ от древни времена служителите на истинския Бог са се отличавали със своето гостоприемство. (Битие 18:1–8; 19:1–3) Определяно като „любов, обич или доброта към чужденци“, гостоприемството, което произлиза от искрено сърце, дори днес е белег на истинското християнство. Всъщност това е изискване за всички, които искат да се покланят на Бога по приемлив начин. — Евреи 13:2; 1 Петър 4:9.
Една жена, която проявила гостоприемство по образцов начин, била Лидия. Тя ‘принудила’ християнските мисионери, които посетили Филипи, да останат в дома ѝ. (Деяния 16:15) Въпреки че Лидия е спомената съвсем накратко в Писанията, малкото неща, които се казват за нея, могат да бъдат насърчение за нас. По какъв начин? Коя била Лидия? Какво знаем за нея?
„Продавачка на морави платове“
Лидия живеела във Филипи, столицата на Македония. Тя била обаче от Тиатир, един град в областта Лидия (западна Мала Азия). Поради тази причина някои хора предполагат, че името „Лидия“ било прякор, който ѝ бил даден във Филипи. С други думи тя била „лидийката“, както жената, на която Исус свидетелствувал, можела да бъде наречена „самарянката“. (Йоан 4:9) Лидия продавала „морави платове“, или дрехи, оцветени с тази боя. (Деяния 16:12, 14) За съществуването на хора, които правели бои, както в Тиатир, така и във Филипи, свидетелствуват надписи, открити от археолози. Възможно е Лидия да се е преместила заради работата си, или за да води своя лична търговия, или като представителка на някакво сдружение на бояджии от Тиатир.
Моравата боя можела да се получи от различни източници. Най–скъпата се извличала от някои видове морски мекотели. Според римския поет от първи век Марк Аврелий една мантия от най–добрия морав плат от Тир (друг център, където се произвеждала тази материя) можела да струва повече от 10 000 сестерции, или 2500 динарии, равностойността на заплатата на един работник за 2500 дни. Ясно е, че такива дрехи били луксозни и че само малцина можели да си ги позволят. Затова Лидия може би е имала добро икономическо положение. Така или иначе тя била в състояние да окаже гостоприемство на апостол Павел и неговите придружители — Лука, Сила, Тимотей и може би други.
Проповядването на Павел във Филипи
Около 50 г. от н.е. Павел за първи път стъпил в Европа и започнал да проповядва във Филипи.a Когато пристигал в нов град, Павел имал обичай да посещава синагогата, за да проповядва първо на юдеите и прозелитите, които се събирали там. (Сравни Деяния 13:4, 5, 13, 14; 14:1.) Според някои източници обаче римският закон забранявал на юдеите да изповядват религията си в „свещените граници“ на Филипи. Затова, след като прекарали там „няколко дни“, в деня на сабат мисионерите намерили едно място зад една река, извън града, където ‘предполагали, че става молитва’. (Деяния 16:12, 13) Явно това била река Гангитис. Там мисионерите намерили само жени, една от които била Лидия.
„Богобоязлива жена“
Лидия била „богобоязлива жена“, но тя вероятно била прозелитка в юдаизма, търсеща религиозната истина. Въпреки че имала хубава работа, Лидия не била материалистка. Вместо това тя отделяла време за духовните неща. ‘Господ отворил сърцето ѝ да внимава на това, което Павел говорел’, и Лидия приела истината. Всъщност, ‘тя и домът ѝ се кръстили’. — Деяния 16:14, 15.
Библията не уточнява кои били другите членове на дома на Лидия. Тъй като изобщо не се споменава за съпруг, тя може би е била неженена или вдовица. Може би „домът ѝ“ се състоял от нейните близки, но думата може също да се отнася и до роби или слуги. Така или иначе Лидия пламенно споделила нещата, които научила, с онези, които живеели с нея. И каква радост трябва да е имала, когато те повярвали и приели истинската вяра!
‘Тя ни принуди да дойдем’
Преди да срещнат Лидия, мисионерите вероятно трябвало да се задоволяват с квартири, които имали на собствени разноски. Но тя се радвала, че може да им предложи друга квартира. Фактът обаче, че тя трябвало да настоява, предполага, че донякъде Павел и неговите придружители са се съпротивлявали. Защо? Павел искал да ‘направи благовестието безплатно, така щото да не използува напълно своето право в благовестието’ и да не бъде товар за никого. (1 Коринтяни 9:18; 2 Коринтяни 12:14) Но Лука добавил: „И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.“ (Деяния 16:15) Лидия била загрижена повече за това да бъде вярна на Йехова и оказването на гостоприемство явно било доказателство за нейната вяра. (Сравни 1 Петър 4:9.) Какъв отличен пример! Дали ние също използуваме материалните си притежания, за да подкрепяме интересите на добрата новина?
Братята във Филипи
Когато Павел и Сила били освободени от затвора, след случката с обладаната от демони слугиня, те се върнали в дома на Лидия, където намерили няколко братя. (Деяния 16:40) Вярващите в новообразувания сбор във Филипи може би редовно използували дома на Лидия за място за събрания. Логично е да мислим, че нейният дом продължил да бъде център на теократичната дейност в града.
Първоначалното топло гостоприемство, проявено от Лидия, се оказало характерно за целия сбор. Въпреки бедността си, при няколко случая Филипяните изпращали на Павел нещата, от които се нуждаел, и апостолът бил много признателен за това. — 2 Коринтяни 8:1, 2; 11:9; Филипяни 4:10, 15, 16.
Лидия не е спомената в писмото, изпратено от Павел до Филипяните около 60–61 г. от н.е. Писанията не разкриват какво се случило с нея след събитията, описани в Деяния, глава 16. Въпреки това краткото споменаване на тази енергична жена ни кара да искаме да ‘се предаваме на гостолюбие’. (Римляни 12:13) Колко сме признателни, че сред нас има християни като Лидия! Тяхната нагласа допринася много за това в сборовете да владее сърдечен и приятелски дух за славата на Йехова Бог.
[Бележка под линия]
a Тъй като бил сред най–важните градове на Македония, Филипи бил една сравнително процъфтяваща военна колония, управлявана от юс италикум (италийски закон). Това законодателство гарантирало на филипяните права, подобни на тези, на които се радвали римските граждани. — Деяния 16:9, 12, 21.
[Блок на страница 28]
Животът на юдеите във Филипи
Животът във Филипи сигурно не е бил лесен за юдеите и прозелитите в юдаизма. Може би е имало известни антиюдейски настроения, тъй като малко преди посещението на Павел, император Клавдий изгонил юдеите от Рим. — Сравни Деяния 18:2.
Забележително е, че Павел и Сила били изправени пред съда, след като излекували слугинята, която имала гадателски дух. Нейните собственици, лишени от един рентабилен източник на доходи, използували предразсъдъците на своите съграждани, като твърдели: „Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.“ В резултат на това Павел и Сила били бити с пръчки и хвърлени в затвора. (Деяния 16:16–24) В такава обстановка да се покланяш открито на Йехова, Бога на юдеите, изисквало смелост. Но явно Лидия нямала нищо против да бъде различна.
[Снимки на страница 27]
Развалини край Филипи