Споразумение между ‘божия храм’ и идолите в Гърция?

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО горещ летен ден е. Слънцето жари блестящите плочи. Но голямата горещина изглежда не пречи на ентусиазма и на пламенната решимост на едно множество от предани поклонници, принадлежащи към гръцкото православие, които са се насочили към параклиса на върха на хълма.

Ето една изтощена жена, която е пътувала от другия край на страната, тя се мъчи да насили изнурените си крака да вървят. Малко по–нагоре един ентусиазиран мъж, от когото капе изобилна пот, се опитва неспокойно да си проправи път сред блъскащата се тълпа. А едно младо момиче, по чието лице явно са изписани болка и отчаяние, пълзи на силно кървящите си колене. Каква е тяхната цел? Да стигнат навреме, да се помолят пред иконата на „светеца“, който е патрон на тържеството, и ако е възможно, дори да я докоснат и целунат.

Подобни на тази гледки се повтарят по целия свят на местата, посветени на поклонението на „светии“. Явно всички тези поклонници са убедени, че така следват начина, който Бог е дал за връзка със самия себе си, и изразяват своята преданост и вяра. Книгата Our Orthodox Christian Faith [„Нашата православна християнска вяра“] казва: „Ние чествуваме [„светиите“] и приписваме слава и почит на светите им личности . . . , и молим за техните молитви пред Бога за нас и за техните молби и помощ в многото нужди на нашия живот. . . . Ние се обръщаме към закрилата на вършещите чудеса Светии . . . за своите духовни и телесни нужди.“ Освен това според синодалните канони на католическата църква поклонниците трябва да се обръщат към „светиите“ като към ходатаи пред Бога, и както реликвите, така и изображенията на „светиите“ трябва да бъдат почитани.

Основната грижа на един истински християнин трябва да бъде да се покланя на Бога „с дух и истина“. (Йоан 4:24) Затова нека разгледаме някои факти относно начина, по който почитането на „светиите“ е било въведено като част от религиозните традиции на т.нар. християнство. Едно такова изследване би трябвало да е много просветляващо за всеки, който желае да се обръща към Бога по начин, който е приемлив за Него.

Как били приети „светиите“

Християнските Гръцки писания определят като „свети хора“ или „светии“ всички онези ранни християни, които са били очистени от кръвта на Христос и са били отделени за служба на Бога, като бъдещи сънаследници с Христос. (Деяния 9:32; 2 Коринтяни 1:1; 13:13)a Мъже и жени, видни и обикновени членове на сбора — всички били описани като „свети хора“, докато живеели на земята. Явно признанието на това, че те били светии в библейски смисъл, не било отложено за след смъртта им.

Но след втори век от н.е., докато се оформяло отстъпническото християнство, имало тенденция то да бъде популяризирано — да бъде направено религия, която ще е привлекателна за езическите народи и те с готовност ще я приемат. Тези езичници се покланяли на множества от богове, а новата религия била строго монотеистична. Затова чрез приемането на „светии“, които биха заели мястото на древните богове, полубогове и митични герои, би бил възможен компромис. Обсъждайки този въпрос, книгата Ekklisiastiki Istoria [„Църковна история“] казва: „За онези, които били обърнати от езичеството към християнството, било лесно да разпознаят своите изоставени герои в лицата на мъчениците и да започнат да им отдават почитта, която преди това са отдавали на героите си . . . Твърде често обаче отдаването на такава чест на светиите се превръщало в чисто идолопоклонничество.“

Друг справочник обяснява как „светиите“ били въведени в т.нар. християнство: „В отдаването на почит на светиите на гръцката православна църква намираме явни следи от силното влияние, което имала езическата религия. Качествата, които били приписвани на олимпийските богове, преди [хората] да бъдат обърнати към християнството, сега се приписвали на светиите . . . От ранните години на новата религия виждаме нейните привърженици да заменят бога–слънце (Феб Аполон) с Пророк Илия, да строят църкви върху или до руините на древни храмове или капища на този бог, повечето от тях били по върховете на хълмовете и планините, навсякъде, където древните гърци почитали дарителя на светлина Феб Аполон . . . Те дори отъждествили богинята–девица Атина със самата Дева Мария. Така празнотата, възникнала когато идолът на Атина бил съборен, била запълнена в душата на новообърнатия във вярата идолопоклонник.“ — Neoteron Enkyklopaidikon Lexikon [„Нов енциклопедичен речник“], том 1, стр. 270, 271.

Да изследваме например положението, което съществувало в Атина към края на четвърти век от н.е. Повечето от жителите на този град все още били езичници. Едни от най–свещените за тях ритуали били Елевсинските мистерии — едно двойно събитиеb, провеждано ежегодно през февруари в град Елевсин, на 23 километра северозападно от Атина. За да присъствуват на тези мистерии, езичниците атиняни трябвало да вървят по Свещения път (Хиера̀ Ходо̀с). Опитвайки се да осигурят заместващо място за поклонение, първенците на града се оказали доста изобретателни. На същия път, на около десет километра от Атина, бил построен манастирът Дафни, който да привлича езичниците и да ги възпира от това да посещават мистериите. Църквата на манастира била построена върху основата на древния храм, посветен на гръцкия бог Аполон Дафнийски или Питийски.

Доказателство за внедряването на езически божества в почитането на „светиите“ може да се намери и на остров Китира (Гърция). На един от планинските върхове на острова има два малки византийски параклиса — единият от тях е посветен на „свети“ Георги, а другият — на Дева Мария. Разкопки показват, че там е било мястото на едно минойско високопланинско капище, което служело като място за поклонение още преди почти 3500 години. По време на шести или седми век от н.е. „християните“ построили свой параклис на „свети“ Георги точно на мястото на същото това високопланинско капище. Този ход бил дълбоко символичен; този напреднал център на минойската религия владеел морските пътища през Егейско море. Двете църкви били построени там, за да осигурят благоволението на Дева Мария и „свети“ Георги, който бил чествуван на същия ден като „защитника на моряците“ „свети“ Никола. Един вестник, който съобщил за това откритие, казал: „Днес [гръцкият православен] свещеник ще се изкачи на планината, точно както би се изкачил в древно време минойският свещеник“, за да извърши религиозна служба!

Обобщавайки степента, до която отстъпническото християнство било повлияно от езическата гръцка религия, една историчка казва: „Езическата основа на християнската религия често остава непроменена в популярните вярвания, като така свидетелствува за трайния характер на традицията.“

‘Да се покланяме на онова, което знаем’

Исус казал на самарянката: „Ние се покланяме на онова, което знаем . . . Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“ (Йоан 4:22, 23) Обърни внимание, че е задължително да се покланяме с истина! Следователно е невъзможно да се покланяме на Бога по приемлив начин без точно познание за истината и дълбока любов към нея. Истинската християнска религия трябва да бъде основана на истината, а не на традиции или обичаи, заети от езичеството. Ние знаем какво изпитва Йехова, когато хората се опитват да му се покланят по погрешен начин. Апостол Павел писал на християните в древногръцкия град Коринт: „И какво съгласие има Христос с Велиала? . . . И какво споразумение има Божият храм с идолите?“ (2 Коринтяни 6:15, 16) Всяко усилие да се постигне хармония между храма на Бога и идолите Го отвращава.

Освен това по много ясен начин Писанията отхвърлят идеята човек да се моли на „светии“, за да действуват те като ходатаи в негова полза пред Бога. В своята молитва–образец Исус учел, че молитвите трябва да се отправят само към Бащата, тъй като той наредил на своите ученици: „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!“ (Матей 6:9) Исус казал още: „Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.“ А апостол Павел казал: „Има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.“ — Йоан 14:6, 14; 1 Тимотей 2:5.

Ако ние наистина искаме нашите молитви да бъдат чути от Бога, е необходимо да се обръщаме към него по начина, по който нарежда неговото Слово. Подчертавайки единствения валиден начин, по който да се обръщаме към Йехова, апостол Павел казал също: ‘Христос Исус [е], Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас.’ „Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.“ — Римляни 8:34; Евреи 7:25.

‘Поклонение с дух и истина’

Отстъпническото християнство нито имало духовната сила, нито подкрепата на божия свети дух, който да подбужда езичниците да изоставят своето фалшиво поклонение и да следват истинските учения на Исус Христос. То приело езически вярвания и обичаи в своя стремеж да събира привърженици, да има власт и популярност. По тази причина то не създало здрави християни, приемливи за Бога и за Христос, а псевдовярващи, „плевели“, неподходящи за Царството. — Матей 13:24–30.

Но през това време на края, под ръководството на Йехова се развива едно грандиозно движение за възстановяване на истинското поклонение. Независимо от своя културен, социален или религиозен произход, хората на Йехова по целия свят се опитват да приведат своя живот и вярвания в хармония със стандартите на Библията. Ако искаш да научиш повече за това как да се покланяш на Бога „с дух и истина“, моля, свържи се със Свидетелите на Йехова там, където живееш. Те ще се радват много да ти помогнат да принасяш приемлива свята служба на Бога, основана на твоите мисловни способности и на точното познание на неговото Слово. Павел писал: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ А на Колосяните той казал: „Ние, от деня, когато чухме за това, не сме престанали да се молим за вас и да искаме вие да се изпълните с точното познание на Неговата воля в пълна мъдрост и духовно разбиране, за да ходите достойно за Йехова, така че да сте му напълно угодни, като продължавате да давате плод във всяко добро дело и да растете в точното познание на Бога.“ — Римляни 12:1, 2; Колосяни 1:9, 10, NW.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 28]

Невероятно предназначение на Партенона

„Християнският“ император Теодосий II, който издал декрети, отнасящи се до град Атина (438 г. от н.е.), забранил езическите ритуали и мистерии, затворил езическите храмове. След това те могли да бъдат превърнати в християнски църкви. Единственото изискване за успешно превръщане на един храм в църква било той да се очисти, като в него се постави кръст!

Един от първите храмове, превърнат в църква, бил Партенонът. За да бъде направен подходящ за „християнски“ храм, Партенонът бил основно ремонтиран. От 869 г. от н.е. той служел за катедрала на Атина. Отначало бил почитан като църквата на „Светата мъдрост“. Това можело да бъде целенасочено напомняне на факта, че първоначалната „собственичка“ на храма, Атина, била богинята на мъдростта. По–късно той бил посветен на „Нашата атинска господарка“. След осем века на православна употреба, храмът бил превърнат в католическа църква „Света Мария от Атина“. Това религиозно „преработване“ на Партенона продължило и когато през 15–и век отоманските турци го превърнали в джамия.

Днес Партенонът, този древен дорийски храм на Атина Партенос („Девицата“), гръцката богиня на мъдростта, е посещаван от хиляди туристи просто като шедьовър на гръцката архитектура.

[Снимка на страница 26]

Манастирът Дафни: Едно заместващо място за поклонението на езичниците от древна Атина