Изключителна преданост
ИЗРАЗЪТ „изключителна преданост“ се отнася за факта, че Йехова не търпи никакво съперничество, или поклонението на други богове. Еврейската дума канна̀ се използува само за Бога; тя означава „изискващ изключителна преданост; ревнив“. — Изход 20:5, NW, бел. под линия.
Бог няма да прехвърли на друг почитта, която му се полага. (Исаия 42:8) На Израил се гледало като на женен за Йехова. Като съпруг, Йехова изисквал изключителна преданост, лоялност, вярност от Израил. Йехова бил пламенен, пълен с жар за Израил, в защита на Израил. (Езекиил 36:5) И обратното — непослушанието, ходенето след други богове било изневяра и като такова заслужавало праведния гняв на Йехова и ревността му спрямо неговото собствено име. — Второзаконие 32:16, 21; Езекиил 16:38, 42.
В английския език думата за „изключителна“ идва от латинския корен ексклузус, означаващ „напълно изключен“. Преданост означава силна привързаност и пламенна любов. Следователно изключителната преданост означава другите да са напълно извадени, изключени от мястото на Бога в нашите сърца и действия. Всеки друг и всичко останало е извън тази почетна позиция, която само Бог може да заема.
Йехова изисква изключителна преданост във втората от „Десетте думи“, или Десетте заповеди, написани с божия пръст: „Аз съм Йехова вашият Бог . . . Не трябва да имате никакви други богове против лицето ми [или — „никакви други богове, отричайки мен“]. . . . защото аз, Йехова, вашият Бог, съм Бог, изискващ изключителна преданост.“ (Второзаконие 5:6–9, NW) В Изход 34:14 френският Drioux Version [„Превод Дриу“] (1884 г.) казва: „Бог иска да бъде обичан по уникален начин“, тоест, сам за себе си, единично. Йехова бил и Бог, и Цар на Израил, Глава на религията и на държавата. Затова, ако един израилтянин престъпел първата и втората заповед, като служел на други богове, това означавало, че той бил извършил предателство, измяна, най–сериозното престъпление, заслужаващо най–тежкото наказание.
Изключителната преданост означава също и отношения между господар и слуга. Като Създател Йехова е Собственик и Господар. Той е Бог поради това, че е създал всичко; негово право е да получава изключителна преданост от своите създадени поданици и те трябва да вършат неговата воля. Като научи за Йехова и започне да цени взаимоотношенията си с Бога, умствено здравият човек доброволно ще му отдава изключителна преданост от сърце, и точно това иска Йехова. Той мрази формалната преданост и поклонение. (Матей 15:8, 9) Тези взаимоотношения и идващата от свободна воля преданост, които Йехова желае, били онагледени от Моисеевия закон. Роб, който бил евреин, бил освобождаван през седмата година на своята служба. „Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, тогава господарят му ще го заведе пред Божия съд и като го приведе при вратата или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.“ (Изход 21:2, 5 [бел. под линия], 6) Павел говорел на хората от нееврейски произход в солунския сбор относно доброволното прехвърляне на предаността, което те направили, когато станали християни. Те престанали да бъдат роби на идолите и започнали ‘да служат на жив и истинен Бог’. — 1 Солунци 1:9.
Както личи от Филипяни 2:5–8, и когато бил на небето, и когато бил на земята, Исус разбирал изключителната позиция на своя Баща и му отдавал изключителна преданост. Исус посочил, че най–важната заповед в Закона изисквала всеотдайна любов към Бога. (Матей 22:37) Нещо повече, Исус проявил изключителна преданост към името на Йехова и наблегнал на факта, че неговите ученици трябва да притежават същата нагласа. Изключителната преданост на Исус спрямо неговия Баща е онагледена най–силно в написаното за него в 1 Коринтяни 15:24–28 (NW), където се казва, че след като небесното му царско управление покори всички други власти и врагове, той предава Царството на Бащата и покорява и себе си на него, за да бъде „Бог всички неща за всички“.