Внимавай да не приписваш на другите погрешни подбуди

ЕДИН известен телевизионен евангелист изобличи сурово свой събрат проповедник, поради това, че извършил прелюбодейство. След по–малко от година обаче обвиняващият евангелист беше заловен с една проститутка.

В друг случай една водеща световна сила изпрати посланици, които да накарат воюващите страни в един конфликт да седнат на масата за преговори. Междувременно същата тази държава тайно изпрати в чужбина свои търговци на оръжие, за да продадат оръжие на стойност милиарди долари.

Чудно ли е, че при толкова често срещано лицемерие скептицизмът почти напълно е изместил доверието? За мнозина поставянето на подбудите на другите под въпрос е станало втора природа.

Като християни ние трябва да внимаваме да не допускаме подобна нагласа да засегне нашите взаимоотношения с верните ни събратя. Въпреки че Исус Христос ни подканил да бъдем „предпазливи като змиите“, когато сме сред неприятелите си, той не казал, че трябва да бъдем подозрителни към неговите истински последователи. (Матей 10:16, NW) Тогава защо е опасно да се приписват погрешни подбуди на другите? В кои области трябва да бъдем особено внимателни, за да избегнем тази склонност? И как можем да запазим своите скъпоценни взаимоотношения с християнските си братя?

Поука от миналото

Да приписваме неоснователно погрешни подбуди на другите е все едно да ги съдим. Това означава, че ние предварително правим заключението, че техните думи или дела са само едно увъртане, криещо нещо непочтено и злонамерено. Често истинският проблем се състои в погрешно виждане на нещата, както може да се види от библейското повествование, намиращо се в книгата Исус Навиев, глава 22.

Израилтяните били завладели Обетованата земя и току–що били получили териториите за своите племена. Племената на Рувим и Гад и половината от племето на Манасия построили край река Йордан един олтар, „забележително голям“. Другите племена погрешно предположили, че това е акт на отстъпничество. Те предположили, че тези три племена ще използуват тази голяма постройка за жертвоприношения, вместо да ходят в шатъра за срещане в Сило, мястото, определено за поклонение. Обвиняващите племена веднага се подготвили за военни действия. — Исус Навиев 22:10–12.

Похвално е, че те първо разговаряли със своите израилтянски братя, като изпратили посланици, водени от Финеес. След като чули обвиненията за невярност, бунт и отстъпничество против Йехова, племената, за които се смятало, че са извършили грях, обяснили причината за построяването на този огромен олтар. Вместо олтар за жертвоприношения, той трябвало да „бъде свидетелство“ за единството на племената на Израил в поклонението на Йехова. (Исус Навиев 22:26, 27) Пратениците се върнали у дома доволни от това, че всичко било наред с техните братя. Така били предотвратени гражданска война и ужасни кръвопролития.

Каква поука е за нас това — никога да не бързаме да приписваме на другите погрешни подбуди! Често онова, което изглежда вярно при едно повърхностно наблюдение, се оказва напълно различно при по–внимателно изследване. Това е така в много аспекти от живота на един християнин.

Нашият възглед относно старейшините

Изпълнявайки своята отговорност ‘да пасат сбора на Бога’, понякога старейшините намират за необходимо да дават съвет на различни хора в сбора. (Деяния 20:28, NW) Например, как реагираме, ако един старейшина разговаря с нас за нашите деца относно лоши другари или неуместно държание с някой от противоположния пол? Дали допускаме, че той има някакви скрити подбуди и си казваме ‘Той никога не е харесвал нашето семейство’? Ако позволяваме такива чувства да ни оказват влияние, по–късно може да съжаляваме. Духовното благополучие на нашите деца може да е изложено на опасност и ние трябва да ценим полезния библейски съвет. — Притчи 12:15.

Когато старейшина в сбора ни дава съвет, нека да не търсим някакви скрити подбуди. Вместо това нека да се запитаме дали има някакъв начин да се възползуваме от неговия основан на Библията съвет. Апостол Павел писал: „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.“ (Евреи 12:11) Затова нека бъдем признателни и да размислим по дадения въпрос по–обективно. Помни, че често на старейшините им е толкова трудно да дадат съвет, колкото на нас ни е трудно да го приемем.

Чувства към родителите

Когато се сблъскват с някакви ограничения, поставени от родителите, някои млади хора поставят под въпрос подбудите на своите родители. Някои младежи може би казват: ‘Защо родителите ми създават толкова много правила? Те сигурно не искат да се радвам на живота.’ Вместо да правят това заключение обаче, младите трябва да анализират обективно ситуацията.

Родителите са прекарали години в грижи за своите деца. Те са правили това с големи жертви в материално и в друго отношение. Дали съществува някаква причина, поради която да се направи заключението, че сега те са решени да направят нещастен живота на своите пораснали вече деца? Не е ли по–разумно да мислим, че любовта подтиква тези родители да защищават своите деца и да се грижат за тях? Нима същата любов не ги подтиква да поставят известни ограничения на своите деца, които сега се сблъскват с нови предизвикателства в живота? Колко нелюбезно и неблагодарно би било да приписваме погрешни подбуди на любещите родители! — Ефесяни 6:1–3.

Нашата нагласа към събратята християни

Мнозина имат склонност да съдят за другите предварително и да им поставят етикети. А ако ние самите имаме такава нагласа и изпитваме някакви подозрения към някои хора? Дали в това отношение не сме повлияни от света?

Например, да предположим, че един наш духовен брат има хубава къща и скъпа кола. Дали автоматично трябва да си направим заключението, че той е материалист, който не поставя интересите на Царството на първо място в живота си? Възможно е някои християни да са в състояние да си позволят хубави неща, но това не означава, че те имат лоши подбуди или че не ‘търсят първо царството’. Те може да са много заети в духовните дейности, като щедро използуват своите материални притежания, за да подкрепят интересите на Царството, вероятно по дискретен начин. — Матей 6:1–4, 33.

Християнският сбор през първи век се състоял от всякакви хора — богати и бедни. (Деяния 17:34; 1 Тимотей 2:3, 4; 6:17; Яков 2:5) Бог не оценява хората според тяхното финансово положение, и ние не трябва да правим това. Ние трябва да обичаме своите изпитани и верни събратя, като ‘не вършим нищо с пристрастие’. — 1 Тимотей 5:21.

В този свят, който лежи в силата на Сатан, това да сложиш етикет на някой и да го подозираш приема различни форми. Например, един човек може да бъде смятан за груб или за материалист само заради неговото минало. Като християни обаче, ние не трябва да ставаме жертва на подобна нагласа. Организацията на Йехова не е място за предубеденост и подозрения. Всички истински християни трябва да подражават на Йехова Бог, у когото „няма неправда, нито лицеприятие“. — 2 Летописи 19:7; Деяния 10:34, 35.

Бъди подтикван от любов

Писанията ясно казват, че „всички съгрешиха и не достигат славата на Бога“. (Римляни 3:23, NW) Затова ние трябва да гледаме на своите събратя поклонници като на хора, които се стремят заедно с нас да принасят приемлива служба на Йехова. Ако сме допуснали подозрения или други отрицателни чувства да засегнат взаимоотношенията ни с духовен брат или сестра, нека се молим за божията помощ, за да се преборим с тази нагласа, така че да не станем жертва на Сатан. (Матей 6:13) Той убедил Ева, че Йехова има лоши подбуди, че не е загрижен за нейното благополучие и че крие от нея свобода, която би я направила истински щастлива. (Битие 3:1–5) Приписването на лоши подбуди на нашите братя служи на неговите цели. — 2 Коринтяни 2:11; 1 Петър 5:8.

Ако смятаме, че имаме склонност да приписваме на другите погрешни подбуди, нека да разгледаме примера на Исус Христос. Въпреки че бил съвършен Син на Бога, той не търсел лоши подбуди в своите ученици. По–скоро той търсел доброто в тях. Когато учениците му се препирали за видна позиция, той не предположил, че имат покварени подбуди и не ги заменил с нови 12 апостоли. (Марко 9:34, 35) Тъй като били несъвършени, може би по някакъв начин те били повлияни от културата на отстъпническия юдаизъм, с неговото наблягане на гордостта и класовите различия. Исус знаел, че основната подбуда на неговите последователи била любовта към Йехова. Заради проявата на тази любов и заради това, че се държали близо до Исус, те били богато възнаградени. — Лука 22:28–30.

Да гледаме на своите верни събратя с подозрение би било все едно, че гледаме нещата през изкривен обектив. Нищо не би изглеждало така, както е в действителност. Нека тогава да гледаме през обектива на любовта. Има изобилни доказателства за това, че лоялните събратя християни ни обичат и заслужават нашето любещо внимание. (1 Коринтяни 13:4–8) Затова нека проявяваме към тях любов и да внимаваме да не им приписваме погрешни подбуди.

[Снимка на страница 26]

Как гледаш на другите, които вярно се покланят на Бога?

[Снимка на страница 27]

Доверието и уважението правят Свидетелите на Йехова едно щастливо семейство