Спаси живота на своето дете!

МАЙКЪЛ и Алфина живеят в една отдалечена долина сред зелените хълмове на Ква–Зулу–Натал (Южноафриканска република). Те посрещнали много предизвикателства, отглеждайки седем деца. С пълната подкрепа на жена си, Майкъл правел всичко, каквото било по силите му, за да се подчини на библейската заповед към бащите: ‘Продължавайте да възпитавате децата си с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова.’ (Ефесяни 6:4, NW) Но понякога се появяват и проблеми.

Например, африканските овчарчета често събират заедно стадата на родителите си, за да имат повече време за игра. Понякога те правят пакости и приказват неща, за които не бива да говорят. Когато синовете на Майкъл отивали да пасат семейното стадо, той строго ги наставлявал да не другаруват с определени деца. (Яков 4:4) Но когато се връщал у дома от работа, понякога ги заварвал да правят това. Тогава трябвало да ги наказва. — Притчи 23:13, 14.

Мислиш ли, че Майкъл бил прекалено строг спрямо децата си? Някои може да смятат така, но Исус Христос казал, че „мъдростта се показва праведна чрез делата си“. (Матей 11:19, NW) Майкъл и Алфина създали любеща атмосфера в своя дом, като прекарвали време заедно с децата си и ги учели на библейските повествования и истини.

Майкъл и Алфина имат четири дъщери — Тембекиле, Сифиве, Толакеле и Тембекани. Те всички са целодневни проповеднички на добрата новина за божието Царство. Двама от синовете им пък служат като председателствуващи надзорници в сборовете на Свидетелите на Йехова. Третият им син, чиято съпруга също е целодневна евангелизаторка, служи като помощник–служител.

Много християнски родители с големи семейства са бивали благословени с успех във възпитанието на децата си. Но някои деца, макар и получили добро родителско възпитание, са изоставяли истината. Без съмнение, техните родители помнят притчата на Исус за блудния син и живеят с надеждата, че техният син или дъщеря ще се разкае и в крайна сметка ще получи спасение. — Лука 15:21–24.

За съжаление обаче, някои християнски родители загубват всичките си деца в света. Това е причина за тревога особено в някои области на Африка, където с децата наглед всичко е наред, докато достигнат юношеска възраст. После, в разцвета на младостта, те биват подмамени от неморалния начин на живот в Сатановия свят. (1 Йоан 5:19) В резултат на това много бащи не могат да отговорят на изискванията да служат като старейшини в сбора. (1 Тимотей 3:1, 4, 5) Очевидно е, че християнският баща трябва да гледа на спасението на своите домашни като на много важен въпрос. Така че какво могат да направят родителите, за да спасят живота на своите деца?

Бъди близък приятел

Исус бил не само съвършен, но и далеч превъзхождал всеки друг човек в знание и опит. Въпреки това той се отнасял към учениците си като към близки приятели. (Йоан 15:15) Затова те желаели да бъдат с него и процъфтявали в негово присъствие. (Йоан 1:14, 16, 39–42; 21:7, 15–17) Родителите могат да се поучат от това. Като малки растения с листа, протегнати към топлите лъчи на слънцето, децата процъфтяват, когато в дома има любеща, приятелска атмосфера.

Родители, дали вашите деца без стеснение се обръщат към вас, за да споделят всички свои тревоги? Дали вие ги изслушвате? Преди да стигнете до някакви заключения, дали ги предразполагате да изкажат своите мисли и чувства, за да получите по–пълна представа за проблема? Дали търпеливо им помагате да намерят отговорите на определени въпроси, като изследвате заедно с тях библейските публикации?

Ето какво разказва една майка от Южноафриканската република: „Ние насърчавахме нашата дъщеря още от първия ѝ училищен ден да ни разказва ежедневните събития. Например, аз я питах: ‘С кого беше по време на обедната почивка? Разкажи ми за новата ви учителка. Как изглежда тя? Какви дейности са планирани за седмицата?’ Веднъж дъщеря ни се върна в къщи и каза, че учителката по английски иска да заведе класа да гледа един филм, за който после ще напишат преразказ. Заглавието на филма звучеше съмнително. Поразпитахме повече за него и разбрахме, че той не е подходящ за християни. Обсъдихме това с цялото семейство. На другия ден нашата дъщеря отиде при учителката и ѝ обясни, че не иска да гледа този филм, тъй като нравите, показани в него, не са в съгласие с нейните християнски убеждения. Учителката размисли върху това и по–късно благодари на дъщеря ни, като каза, че е решила да не води класа да гледа нещо, за което след това и тя самата ще съжалява.“ Любещият интерес относно спасението на дъщеря им, който тези родители така последователно проявявали, донесъл добри плодове. Тя се отличава с радостен, положително настроен характер и сега служи като доброволка в южноафриканския клон на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“.

Исус дал великолепен пример относно това как да се отнасяме с децата на другите. Той обичал да е заедно с тях. (Марко 10:13–16) А колко щастливи би трябвало да са родителите да вършат разни неща със собствените си деца! В някои части на Африка бащите се стесняват, ако някой ги види, че играят на топка или на някаква друга игра със синовете си. Но християнският баща никога не бива да се смята за толкова важен, че да не го виждат, че се занимава с децата си. Младите имат нужда от родители, които с радост да отделят време за тях. Тогава за децата е по–лесно да изкажат своите тревоги. Когато тези емоционални потребности са пренебрегвани, децата може да станат раздразнителни или затворени в себе си, особено когато постоянно биват коригирани.

Пишейки на Колосяните за семейните отношения, Павел казва: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.“ (Колосяни 3:21) Това може да показва, че понякога се получава неравновесие — твърде много дисциплиниране и твърде малко приятелство. Децата, включително и тези в юношеска възраст, които биват обичани и ценени, е много по–вероятно да откликнат на необходимото дисциплиниране.

Любовта към Бога

Най–скъпоценното наследство, което родителите могат да предадат на децата си, е техният собствен пример в проявяването на любов. На децата им е необходимо да видят и да чуят как родителите им изразяват и показват истинска любов към Бога. Един младеж, който служи в южноафриканския клон на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, обяснява: „Когато бях малко момче, помагах на баща ми из къщата. Обичах да му помагам, просто защото татко наистина беше признателен за малкото, което успявах да свърша. Той използуваше това време, за да ми разказва много неща за Йехова. Спомням си, например, една събота, когато работехме усилно, за да окосим ливадата. Беше много горещо. Татко се потеше, затова аз изтичах и донесох две чаши вода, като сложих лед в тях. Татко каза: ‘Синко, виждаш ли колко е мъдър Йехова? Ледът плува върху водата. Ако потъваше, всичко живо по дъното на езерата и реките щеше да умре. Вместо това обаче ледът служи като изолиращо одеяло! Нима това не ни помага да опознаем по–добре Йехова?’a По–късно, когато бях в затвора заради въпроса за неутралитета, имах много време за размисъл. Когато една нощ в килията си се почувствувах потиснат, си припомних тези думи на татко. Колко богато значение съдържаха те! Бих се покланял вечно на Йехова, ако е възможно.“

Да, на децата им е необходимо да видят любовта към Бога, отразяваща се във всичко, което правят техните родители. Любовта към Бога и охотното послушание спрямо него би трябвало да се виждат особено ясно като подбуждаща сила за присъствието на християнските събрания, участието в проповедната служба и за семейното четене и изучаване на Библията. (1 Коринтяни 13:3) И най–важното — любовта към Бога трябва да се отразява в сърдечните семейни молитви. Изключително е значението на това да дадете такова наследство на своите деца. Затова на израилтяните било наредено: „Трябва да обичаш Йехова своя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, и с цялата си жизнена сила. И тези думи, които ти заповядвам днес, трябва да се окажат в твоето сърце; и ти трябва да ги внедриш в своя син и да говориш за тях, когато седиш в дома си, и когато ходиш по пътя, и когато си лягаш и когато ставаш.“ — Второзаконие 6:5–7, NW; сравни Матей 22:37–40.

Голяма пречка за това да обичаме Бога и да го слушаме е нашата наследена грешна природа. (Римляни 5:12) Затова Библията нарежда също: „О, вие, които обичате Йехова, мразете лошото.“ (Псалм 97:10, NW) Лошите мисли често водят до лоши постъпки. За да ги избегне, едно дете трябва да развива също и друга изключително важна черта.

Страхът от Бога

Любовта, смесена с почтителен страх от това да не разгневим Йехова, е нещо много желателно. Сам Исус Христос ни дал съвършен пример за личност, която намирала наслада „в страха от Йехова“. (Исаия 11:1–3, NW) Такъв страх е изключително необходим, когато детето достигне разцвета на младостта и започне да изпитва силни сексуални импулси. Страхът от Бога може да помогне на младия човек да устои на светския натиск, който може да доведе до неморално поведение. (Притчи 8:13) В някои общества родителите се стесняват да учат децата си как да се справят със сексуалните изкушения. Всъщност мнозина дори смятат, че е погрешно да се обсъждат тези въпроси. Но какъв е резултатът от такова пренебрегване от страна на родителите?

Трима специалисти в областта на медицината, които се казват Буга, Амоко и Тсайеийана, интервюирали 1702 момичета и 903 момчета от земеделските области Транскей (Южноафриканската република). Списанието South African Medical Journal [„Южноафрикански медицински журнал“] съобщава, че „76% от момичетата и 90,1% от момчетата в тази анкета вече имали опит в сексуалните отношения“. Средната възраст на момичетата била 15 години и много от тях били накарани насила да участвуват в сексуално сношение. Над 250 от тях били преживели една или повече бременности. Друго следствие били често срещаните случаи на венерически заболявания.

Явно много родители не виждат необходимост да учат децата си как да избягват предбрачните сексуални отношения. Вместо това горното списание обяснява: „Раждането на деца и майчинството са високо ценени атрибути на жената в земеделското общество на областта Транскей и това бива забелязано бързо от момичетата, които току–що са излезли от пубертета.“ Същият проблем е забелязан и в други части на света.

Много млади хора в Африка критикуват своите родители, че не им помагат да разберат своята сексуалност. Някои родители християни се срамуват да използуват книгата Your Youth—Getting the Best Out Of It [„Твоята младост — как да я използуваш най–добре“].b На страници 20–23 тя обяснява почтената употреба на сексуалните органи и промените, които стават през пубертета.

Християнските родители, които откликват на предизвикателството да обсъждат с децата си божия възглед за сексуалните отношения, заслужават похвала. Това става най–добре постепенно, според способността на детето да разбира нещата. В зависимост от такъв фактор като възрастта на детето може да е необходимо родителите да посочват конкретно имената на частите на тялото и техните функции. Иначе едно неопитно дете може да не разбере казаното. — 1 Коринтяни 14:8, 9.

Един баща от Южноафриканската република, който има две дъщери и един син, обяснява: „Често имах възможност да обсъждам деликатния въпрос на сексуалните отношения дори и с момичетата. Съпругата ми обаче обърна специално внимание на нашите дъщери, като използуваше книгата „Твоята младост — как да я използуваш най–добре“. [Виж стр. 26–31.] Когато синът ми беше на 12 години, реших да го взема на дълга разходка из планината. Тогава обсъдихме подробно развитието на тялото на едно момче и привилегированата цел, на която ще служи това по–късно в брака. Разговарях с него също и за необходимостта да се избягва унизителният навик на онанизма, а също и за необходимостта на момичетата да се гледа с почит и уважение — както той гледа на майка си и сестрите си.“

Радостни възнаграждения

Бащата и майката, за които ставаше дума преди малко, са работили усърдно и са щастливи, че имат добри резултати при възпитаването на своите три деца. И тримата вече са големи, женени за верни християни. Синът им и техните зетьове служат като старейшини в християнския сбор и две от семействата са вече дълги години в целодневна евангелизаторска служба.

Да, родителите, които работят усилно за спасението на своите деца, могат да очакват радостно възнаграждение от децата, които изберат да откликнат на такова библейско обучение, защото Притчи 23:24, 25 (NW) казва: „Който стане баща на мъдър син, ще се радва в него. Баща ти и майка ти ще се радват.“ Ето, например, голямото семейство, споменато във встъплението на тази статия. „Когато мисля за духовния напредък, който постигнаха моите деца — казва Алфина, — сърцето ми се изпълва с радост.“ Нека всички родители християни работят за това радостно възнаграждение.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 23]

Един баща може да намери най–подходящата ситуация, за да обясни фактите от живота