Нека братската ви любов продължава!

„Нека братската ви любов продължава.“ — ЕВРЕИ 13:1, NW.

1. Какво би трябвало да правиш, за да поддържаш един огън в студена нощ, и каква подобна отговорност имаме всички ние?

НАВЪН е опасно студено и температурата продължава да пада. Единственият източник на топлина в дома ти е огънят, който пропуква в огнището. Животът зависи от това да го поддържаш да гори. Дали просто ще седиш и ще наблюдаваш как пламъците изгасват и червената жарава на въглените избледнява и става тъмна, безжизнено сива? Разбира се, че не. Ти неуморно ще слагаш дърва, за да поддържаш огъня жив. В известен смисъл всеки един от нас трябва да прави нещо подобно по отношение на един много по–важен огън — огън, който трябва да гори в сърцата ни — любовта.

2. (а) Защо може да се каже, че любовта е охладняла през тези последни дни? (б) Колко е важна любовта за истинските християни?

² Живеем във време, когато любовта — както предсказал Исус преди много векове — между твърдящите че са християни хора по целия свят охладнява. (Матей 24:12) Исус говорел за най–важния вид любов, любовта към Йехова Бог и към неговото Слово, Библията. Другите видове любов също намаляват. Библията предсказва, че в „последните дни“ мнозина ще бъдат без „семейна [естествена — NW] обич“. (2 Тимотей 3:1–5) Колко е вярно това! Семейството трябва да бъде пристан на естествената обич, но дори и в него насилието и малтретирането, понякога ужасяващо брутални, са вече често срещани. Но в студения климат на този свят на християните е заповядано не само да се обичат помежду си, а и да изпитват самопожертвувателна любов, да поставят другите преди себе си. Ние трябва да проявяваме тази любов толкова ясно, че да е видима за всички и да стане идентифициращ белег за истинския християнски сбор. — Йоан 13:34, 35.

3. Какво е братска любов, и какво означава да я оставиш да продължава?

³ Апостол Павел бил вдъхновен да нареди: „Нека братската ви любов продължава.“ (Евреи 13:1, NW) Според един изследователски труд гръцката дума, преведена тук като ‘братска любов’ (филаделфѝа), „изразява любов–привързаност, проявяване на милост, съчувствие, предлагане на помощ“. А какво имал предвид Павел, като казал, че трябва да оставим тази любов да продължава? „Тя никога не трябва да охладнява“ — отбелязва същото издание. Затова не е достатъчно да изпитваме обич към нашите братя; трябва и да я проявяваме. Освен това трябва да я поддържаме трайна, никога да не я оставяме да охладнее. Дали звучи като предизвикателство? Да, но духът на Йехова може да ни помогне да развиваме братска обич и да я поддържаме. Нека разгледаме три начина за поддържане на огъня на тази любов в сърцата ни.

Проявявай съчувствие

4. Какво е съчувствие?

⁴ Ако искаш да изпитваш по–голяма любов към своите християнски братя и сестри, първо трябва да изпитваш състрадание към тях, да им съчувствуваш в изпитанията и предизвикателствата, с които те се сблъскват в живота си. Апостол Петър имал предвид това, когато писал: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“ (1 Петър 3:8) Гръцката дума, използувана тук за ‘съчувствие’, означава „страдане заедно с“. Един авторитет относно библейския гръцки език казва за тази дума: „Тя описва състояние на ума, което съществува, когато влезем в чувствата на другите, сякаш те са наши собствени чувства.“ Следователно е необходимо съчувствие. Един верен възрастен служител на Йехова веднъж казал: „Съчувствие е да усещам твоята болка в сърцето си.“

5. Откъде знаем, че Йехова изпитва съчувствие?

⁵ Дали Йехова изпитва такова съчувствие? Абсолютно. Например, относно страданията на неговия народ Израил четем: „Във всичките им скърби Той скърбеше.“ (Исаия 63:9) Йехова не просто виждал проблемите им; той страдал за своя народ. Силата на чувствата на Йехова личи от неговите думи към народа му, записани в Захария 2:8 („Синодално издание“, 1993 г.): „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Ми.“a Един изследовател казва за този стих: „Окото е един от най–сложните и деликатни органи в човешкото тяло; а зеницата на окото — отворът, през който светлината от небето влиза, за да се осъществи виждането, — е най–чувствителната, както и най–важната част на този орган. Нищо не може по–хубаво да изрази представата за изключително нежната грижа на Йехова към обекта на неговата любов.“

6. Как Исус Христос е показал съчувствие?

⁶ Исус също винаги е проявявал дълбоко съчувствие. Той многократно ‘се смилявал’ над бедственото състояние на събратята си човеци, които били болни или в беда. (Марко 1:41; 6:34) Той показал, че ако някой не се отнася добре към неговите помазани последователи, той се чувствува така сякаш се отнасят зле към него самия. (Матей 25:41–46) А днес като наш небесен „първосвещеник“ той може „да състрадава с нас в нашите немощи“. — Евреи 4:15.

7. Как съчувствието може да ни помогне, когато брат или сестра са ни подразнили с нещо?

⁷ „Да състрадава с нас в нашите немощи“ — нима това не е утешаваща мисъл? Тогава несъмнено ние искаме да правим същото един за друг. Разбира се, много по–лесно е да търсим слабостите на другия. (Матей 7:3–5) Но защо, когато следващия път един брат или една сестра те подразни с нещо, не опиташ нещо подобно? Представи си себе си в ситуацията на този човек, с неговия произход, с неговия характер, с неговия сбор от лични недостатъци, с които трябва да се справя. Можеш ли да бъдеш сигурен, че няма да правиш същите грешки, или дори още по–лоши? Вместо да очакваме прекалено много от другите, ние трябва да проявяваме съчувствие, което ще ни помогне да бъдем благоразумни като Йехова, който „помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14; Яков 3:17) Той познава нашите ограничения. Той никога не очаква от нас повече, отколкото можем да направим. (Сравни 3 Царе 19:5–7.) Нека всички ние проявяваме такова съчувствие към другите.

8. Как трябва да реагираме, когато брат или сестра изпитват някакви трудности?

⁸ Павел писал, че сборът е като тяло с различни членове, които трябва да работят заедно в единство. Той добавил: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея.“ (1 Коринтяни 12:12–26) Ние трябва да страдаме с онези, които са в трудности, или да им съчувствуваме. Старейшините са начело в това. Павел писал още: „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалям аз?“ (2 Коринтяни 11:29) Старейшините и пътуващите надзорници подражават на Павел в това отношение. В своите доклади, в своята пастирска работа и дори в разглеждането на дисциплинарни въпроси те се стремят да проявяват съчувствие. Павел препоръчал: „Плачете с ония, които плачат.“ (Римляни 12:15) Когато овцете усещат, че пастирите са истински загрижени за тях, че разбират техните ограничения и съчувствуват на трудностите, с които те се сблъскват, обикновено те с по–голяма готовност приемат съвет, напътствие и дисциплиниране. Те посещават събранията с желание, уверени, че ще намерят „освежение за душите си“. — Матей 11:29, NW.

Проявяване на признателност

9. Как Йехова показва, че цени доброто в нас?

⁹ Друг начин, по който се подбужда братската любов, е цененето. За да ценим другите, трябва да се съсредоточим върху техните добри страни и върху усилията им и да сме признателни за тях. Когато правим това, подражаваме на самия Йехова. (Ефесяни 5:1) Всеки ден той ни прощава много малки грехове. Той ни прощава дори и сериозните грехове, стига да е налице искрено разкаяние. И щом веднъж ни прости греховете, той вече не се занимава с тях. (Езекиил 33:14–16) Псалмистът попитал: „Ако това, което гледаш ти, о Ях, о Йехова, са грешките, то кой би могъл да устои?“ (Псалм 130:3, NW) Онова, върху което се съсредоточава Йехова, са добрите неща, които ние правим в неговата служба. — Евреи 6:10.

10. (а) Защо е опасно за брачните партньори да изгубят цененето един за друг? (б) Какво трябва да направи човек, ако губи цененето за своя партньор?

¹⁰ Особено важно е да следваме този пример в семейството. Когато родителите показват, че се ценят взаимно, те определят духа, който ще е налице в семейството. В тази епоха на бракове за еднократна употреба е твърде лесно да приемаш партньора си за нещо подразбиращо се и да преувеличаваш недостатъците, а да омаловажаваш добрите черти. Такова негативно мислене съсипва брака и го превръща в безрадостно бреме. Ако цененето ти за твоя партньор е на път да се изгуби, си задай следния въпрос: ‘Дали партньорът ми наистина не притежава никакви добри качества?’ Припомни си основанията, поради които се влюби в него (или в нея) и се оженихте? Дали всички тези основания за любов спрямо тази уникална личност наистина са се изгубили? Разбира се, че не; затова положи усилия, за да оцениш доброто в своя партньор и след това облечи цененето си в думи. — Притчи 31:28.

11. Какви дела трябва да се избягват, ако искаме в семейната любов да няма лицемерие?

¹¹ Проявяването на ценене също така помага на партньорите да запазват любовта си незамърсена с лицемерие. (Сравни 2 Коринтяни 6:6; 1 Петър 1:22.) Такава любов, подбуждана от сърдечна признателност, няма да остави място за жестокост зад затворени врати, за думи, които нараняват и унижават, за периоди на ледено мълчание, когато минават дни без изричането на поне една любезна или мила дума, и категорично няма да остави място за физическо насилие. (Ефесяни 5:28, 29) Съпругът и съпругата, които наистина се ценят взаимно, се почитат взаимно. Те правят това не само пред хората, но винаги, когато са пред очите на Йехова, тоест, през цялото време. — Притчи 5:21.

12. Защо родителите трябва да показват, че ценят доброто у своите деца?

¹² Децата също трябва да се чувствуват ценени. Това не означава родителите да ги обсипват с празни ласкателства, а да изказват похвали за техните заслужаващи похвала качества и за искрените добри неща, които те правят. Припомни си примера на Йехова, който изразил одобрението си спрямо Исус. (Марко 1:11) Припомни си също примера на Исус като ‘господаря’ от притчата, който похвалил ‘добрите и верни слуги’ еднакво, макар че имало разлика относно това кой колко бил получил и оттук и съответна разлика в това кой колко бил произвел. (Матей 25:20–23; сравни Матей 13:23.) Мъдрите родители също намират начини да изразят това, че ценят уникалните качества и способности на всяко свое дете, както и неговите постижения. В същото време те се опитват да не наблягат прекалено много на постиженията, за да не се чувствуват техните деца постоянно задължени да надминават другите. Те не искат децата им да израснат раздразнителни или обезсърчени. — Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21.

13. Кой е начело в проявяването на ценене спрямо всеки един член на сбора?

¹³ В християнския сбор старейшините и пътуващите надзорници са начело в това да показват ценене за всеки отделен член на стадото на Бога. Тяхната позиция е трудна, тъй като те носят също и тежката отговорност да налагат дисциплиниране в праведност, да поправят с кротък дух онези, които грешат, и да дават строги напътствия на онези, които се нуждаят от това. Как те намират равновесието между всички тези различни задължения? — Галатяни 6:1; 2 Тимотей 3:16.

14, 15. (а) Как Павел проявил равновесие относно даването на строги напътствия? (б) Как християнските надзорници уравновесяват необходимостта от поправянето на злото и необходимостта от изказване на похвала? Онагледи с пример.

¹⁴ Голяма помощ оказва примерът на Павел. Той бил забележителен учител, старейшина и пастир. Трябвало да работи със сборове, които имали сериозни проблеми, но не се въздържал страхливо от това да дава строги наставления, когато било необходимо. (2 Коринтяни 7:8–11) Прегледът на службата на Павел показва, че той използувал порицанието пестеливо — само когато положението го изисквало или било наложително. В това той проявил богоугодна мъдрост.

¹⁵ Ако службата на старейшината пред сбора се сравни с една музикална творба, тогава порицанието би било като единична нота, която се включва в цялото. Тази нота е добре на мястото си. (Лука 17:3; 2 Тимотей 4:2) Представи си една песен, която съдържа само тази нота, повтаряща се многократно. Това бързо би задращило в ушите ни. По подобен начин християнските старейшини се опитват да уравновесят елементите в работата си на поучаване и да я обогатят с разнообразие. Те не я ограничават само до поправянето на проблемите. Не, целият ѝ дух е положителен. Като Исус Христос любещите старейшини първо търсят доброто, което да похвалят, а не грешката, която да критикуват. Те ценят усилната работа, която вършат събратята им християни. Те са уверени, че по принцип всеки дава максималното, на което е способен, в служба на Йехова. И старейшините с желание изразяват това чувство с думи. — Сравни 2 Солунци 3:4.

16. Как въздействувала съчувствената и разбираща нагласа на Павел върху събратята му християни?

¹⁶ Несъмнено повечето от християните, на които служел Павел, усещали, че той ги цени и им съчувствува. Откъде разбираме това? Да видим какво изпитвали те към Павел. Те не се страхували от него, макар че той имал голям авторитет. Да, той бил обичан и достъпен. И дори при отпътуването му старейшините ‘паднали на шията на Павла и го целували’! (Деяния 20:17, 37) Колко благодарни трябва да са старейшините — и всички ние, — че разполагаме с примера на Павел, на който да подражаваме! Да, нека проявяваме взаимно ценене.

Дела на любеща милост

17. Кои са някои положителни въздействия, произтичащи от милите дела в сбора?

¹⁷ Едно от нещата, които най–силно подхранват братската любов, е обикновеното мило дело. Както казал Исус, „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. (Деяния 20:35, NW) Независимо от това дали даваме в духовно или в материално отношение, или даваме от своето време и енергия, ние не даваме щастие само на другите, но и на себе си. В сбора милостта е заразителна. Едно мило дело поражда подобни други дела. И не след дълго братската любов процъфтява! — Лука 6:38.

18. Какво е значението на „милост“, както се споменава в Михей 6:8?

¹⁸ Йехова подканил своя народ Израил да проявява милост. В Михей 6:8 четем: „Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?“ Какво означава „да обичаш милост“? Еврейската дума, използувана тук за „милост“ (чѐседх), може също да бъде преведена като „благосклонност“. Според изданието The Soncino Books of the Bible [„Книгите на Библията, издадени от Сончино“] тази дума означава „нещо по–активно от абстрактната дума ‘благосклонност’. Тя означава ‘благосклонност, превърната в дела’, извършването на лични дела на любеща милост не само за бедните и нуждаещите се, но към всички ближни“. Затова друг учен казва, че чѐседх означава „любов, превърната в дело“.

19. (а) Как можем ние да поемем инициативата и да проявим милост към другите в сбора? (б) Дай пример за това как спрямо теб е била проявена братска любов.

¹⁹ Нашата братска любов не е на теория, не е абстрактна. Тя е конкретна действителност. Затова търси начини да правиш мили неща за своите братя и сестри. Бъди като Исус, който не седял и не чакал другите да се обърнат към него за помощ, но често сам поемал инициативата. (Лука 7:12–16) Мисли най–вече за онези, които са в най–голяма нужда. Дали някой възрастен или болен човек няма нужда от посещение или от помощ в домакинството? Дали някое „сираче“ не се нуждае от това да му се отдели време и внимание? Дали някоя потисната душа не се нуждае от слушател или от утешителни думи? Доколкото сме в състояние, нека отделяме време за такива мили дела. (Йов 29:12; 1 Солунци 5:14; Яков 1:27) Никога не забравяй, че в един сбор, пълен с несъвършени хора, едно от най–необходимите дела на милост е прошката — да отпъждаш бързо неприязънта, дори и когато имаш основателна причина за оплакване. (Колосяни 3:13) Готовността да прощаваме ни помага да пазим сбора чист от разделения, вражди и междуособици, които са като вода, излята върху огъня на братската любов.

20. Как всички ние трябва да се самоанализираме?

²⁰ Нека всички ние сме решени да поддържаме жизненоважния огън на любовта да гори в сърцата ни. Нека продължаваме да се самоанализираме. Дали проявяваме съчувствие към другите? Дали показваме, че ценим другите? Дали вършим мили дела спрямо другите? Докато правим това, огънят на любовта ще топли братството ни независимо от лютия студ и безчувствеността на този свят. Тогава нека на всяка цена ‘братската ни любов продължава’ — сега и завинаги! — Евреи 13:1, NW.

[Бележка под линия]

Какво мислиш?

◻ Какво е братска любов, и защо трябва да я оставим да продължава?

◻ Как проявяването на съчувствие ни помага да поддържаме своята братска любов?

◻ Каква роля играе проявяването на ценене в братската любов?

◻ Как милите дела помагат на братската любов да процъфтява в християнския сбор?

[Блок на страница 16]

Любовта в действие

Преди няколко години един човек, който от известно време изучавал Библията със Свидетелите на Йехова, все още бил донякъде скептичен относно братската любов. Той знаел, че Исус бил казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Но за него било трудно да повярва на това. Един ден той видял с очите си християнска любов в действие.

Макар че бил прикован на инвалидна количка, този човек пътувал далеч от дома си. Във Витлеем (Израел) той посетил едно събрание на сбора. Там един Свидетел, който бил арабин, настоявал един друг Свидетел от туристите да му гостува в дома му през нощта и човекът, който изучавал Библията, също бил включен в поканата. Преди да си легне, гостенинът помолил домакина за разрешение на сутринта да излезе на верандата и да наблюдава изгрева на слънцето. Домакинът сериозно го предупредил да не прави това. На следващия ден братът арабин обяснил причината за своя отказ. Чрез преводач той казал, че ако съседите му научели, че той има гости от юдейски произход — какъвто бил човекът, който изучавал Библията, — щели да подпалят къщата му заедно с него и с цялото му семейство. Объркан, изучаващият го попитал: „Тогава защо пое този риск?“ Братът арабин го погледнал в очите и казал просто, без преводач: „Йоан 13:35.“

Човекът, който изучавал Библията, бил поразен от реалността на братската любов. Той бил покръстен скоро след това.

[Снимка на страница 18]

Общителният и признателен характер на апостол Павел го направил достъпен