Как Библията е стигнала до нас — втора част

Огнени езици се издигали към небето, разпалвани от непрекъснатото трупане на гориво върху кладата. Но това не бил обикновен огън. Бушуващите пламъци били подклаждани с Библии и това било наблюдавано от присъствуващите свещеници и прелати. Само че като купувал Библиите, за да ги унищожи, епископът на Лондон без да иска помогнал на преводача, Уилям Тиндъл, да финансира следващите издания!

Какво довело до тази решимост и от двете страни на фронтовата линия? В предходен брой разгледахме историята на издаването на Библията до късното Средновековие. И стигнахме до зората на една нова епоха, през която посланието и авторитетът на божието Слово щели да окажат силно въздействие на обществото.

Появява се новатор

Джон Уиклиф, уважаван оксфордски учен, проповядвал и писал силни послания против небиблейските обичаи на католическата църква, като основавал своя авторитет на ‘божия закон’, имайки предвид Библията. Той изпращал своите студенти — лолардите — из цяла Англия, за да проповядват на английски библейското послание на всеки, който иска да слуша. Преди да умре през 1384 г., той поставил началото на превода на Библията от латински на тогавашния английски език.

Църквата намерила много причини да презре Уиклиф. Първо, той осъждал духовниците за неумерения начин на живот и неморалното им поведение. Освен това много от привържениците на Уиклиф злоупотребявали с неговите учения, за да оправдаят своите въоръжени бунтове. Духовенството обвинявало Уиклиф дори и след смъртта му, макар че той никога не защищавал въоръжените бунтове.

В писмо до папа Йоан XXIII през 1412 г. архиепископът Аръндъл говорел за „този презрян и тягостен човек Джон Уиклиф, известен като скверна личност, този син на старата змия, този глашатай и рожба на антихриста“. Връхната точка на своето осъждане Аръндъл достигнал с думите: „За да стигне до крайния предел на злото си, той измъдри идеята за нов превод на писанията на майчиния език.“ Да, това, което най–много събуждало яростта на църковните водачи, било желанието на Уиклиф да даде на хората Библията на техния език.

Въпреки всичко няколко видни личности имали достъп до Писанията на местните езици. Една от тях била Анна Бохемска, която през 1382 г. се омъжила за краля на Англия Ричард II. Тя притежавала английския превод на евангелията, направен от Уиклиф, и го изучавала непрестанно. Когато станала кралица, нейната благоприятна нагласа помогнала за напредъка на каузата на Библията, и то не само в Англия. Анна насърчила студенти от Пражкия университет в Бохемия да дойдат в Оксфорд. Там те ентусиазирано изучавали трудовете на Уиклиф и взели някои от тях в Прага. По–късно популярността на ученията на Уиклиф в Пражкия университет послужила за подкрепа на Ян Хус, който учел, а накрая и преподавал там. Хус направил достъпна за четене Библия на чешки език, използувайки старославянския превод. Усилията му подпомогнали всеобщото използуване на Библията в Бохемия и в съседните страни.

Църквата връща удара

Духовниците беснеели и относно учението на Уиклиф и Хус, че „чистият текст“ — оригиналните вдъхновени Писания без никакви добавки към тях — имал по–голям авторитет от „тълкуванията“, обширните традиционни обяснения в полето на одобрените от църквата Библии. Именно неразводненото послание на божието Слово искали да направят достъпно за обикновения човек тези проповедници.

Като получил лъжливи гаранции за безопасност, през 1414 г. Хус бил подмамен да се яви пред Събора на католическата църква в Констанца (Германия), за да защити възгледите си. Съборът се състоял от 2933 свещеници, епископи и кардинали. Хус се съгласил да се откаже от ученията си, ако чрез Писанията те бъдат изобличени като погрешни. За членовете на събора обаче въпросът не бил в това. Предизвикателството, което той отправил спрямо тяхната власт, било достатъчна причина да изгорят Хус на клада през 1415 г., докато той се молел на глас.

Същият събор издал и окончателната дамгосваща и позоряща Джон Уиклиф присъда, като постановил костите му да бъдат изровени от гроба в Англия и да бъдат изгорени. Това решение било толкова отблъскващо, че било изпълнено чак през 1428 г. по искане на папата. Но както винаги това ожесточено противопоставяне не потушило пламенността на други хора, които обичали истината. Вместо това, то засилило тяхната решимост да издават божието Слово.

Значението на печатането

През 1450 г., само 35 години след смъртта на Хус, в Германия Йоханес Гутенберг започнал да печата по метода на подвижните букви. Първото му голямо дело било отпечатването на латинската „Вулгата“, завършено около 1455 г. До 1495 г. цялата Библия или части от нея вече били напечатани на немски, италиански, френски, чешки, холандски, еврейски, каталонски, гръцки, испански, славянски, португалски и сръбски — в тази последователност.

През 1516 г. холандският учен Еразъм Ротердамски издал за първи път напечатан целия гръцки текст. Еразъм искал Писанията „да бъдат преведени на езиците на всички народи“. Но не посмял да рискува своята широка известност, като сам ги преведе. Въпреки това след него дошли други, които имали повече смелост. Сред тях се откроява личността на Уилям Тиндъл.

Уилям Тиндъл и Библията на английски

Тиндъл получил образованието си в Оксфорд и около 1521 г. заживял в дома на сър Джон Уолш като възпитател на неговите деца. По време на хранене край щедрата маса на Уолш младият Тиндъл често кръстосвал шпагата си в словесно отношение с местните духовници. Тиндъл отправял конкретни предизвикателства към мненията им, като отварял Библията и им показвал различни стихове. След време семейство Уолш се убедило, че това, което Тиндъл казва, е вярно, и свещениците били канени все по–рядко и по–рядко и били приемани все по–резервирано. Естествено, това още повече настроило свещениците против Тиндъл и неговите вярвания.

Веднъж, по време на една дискусия един от религиозните противници на Тиндъл заявил: „Без закона на Бога може, но без закона на папата — не.“ Представи си убедеността на Тиндъл, който отговорил: „Презирам папата и всичките му закони. Ако Бог пощади живота ми, не след дълго ще направя така, че и селянчето, което води впряга на орача, да познава Писанията по–добре от теб.“ Така решението на Тиндъл било оформено окончателно. По–късно той писал: „От опит разбрах, че не е възможно да убедиш хората в никаква истина, ако писанията не са изложени ясно пред очите им на техния майчин език, за да могат да видят същността, подредбата и значението на текста.“

До това време нямало нито една Библия, отпечатана на английски. Затова през 1523 г. Тиндъл заминал за Лондон, за да търси подкрепата на епископ Тънстъл за превода. Отхвърлен, той напуснал Англия, за да осъществи целта си, и повече не се върнал там. В Кьолн (Германия) неговата първа печатница била обискирана и Тиндъл едва успял да избяга, отнасяйки част от скъпоценните неподвързани още страници. Но във Вормс (Германия) били завършени най–малко 3000 бройки от неговия английски „Нов завет“. Те били изпратени в Англия и започнали да бъдат разпространявани там в началото на 1526 г. Някои от тях били сред Библиите, които епископ Тънстъл купил и изгорил, като без да иска подпомогнал Тиндъл да продължи своето дело!

Изследвания водят до по–ясно разбиране

Тиндъл явно обичал работата си. Както се казва в The Cambridge History of the Bible [„Кембриджска история на Библията“]: „Писанията го правели щастлив и в неговия ритъм има нещо бързо и живо, което предава това щастие.“ Целта на Тиндъл била да остави Писанията да говорят на обикновения човек с изрази, които са колкото се може по–точни и по–прости. Неговите изследвания му показали значението на библейските думи, което било забулено в църковни доктрини векове наред. Без да се уплаши от заплахите със смърт, нито от злите писания на своя могъщ враг сър Томас Мор, Тиндъл вложил в своя превод онова, което установил при изследванията си.

Като работел въз основа на гръцкия оригинал от изданието на Еразъм, а не от латински, Тиндъл решил да използува думата „любов“ вместо „милосърдие“, за да изрази по–пълно значението на гръцката дума ага̀пе. Освен това той използувал и думата „сбор“ вместо „църква“, „разкайвам се“ вместо „изпитвам покаяние“, и „старейшини“ вместо „свещеници“. (1 Коринтяни 13:1–3; Колосяни 4:15, 16; Лука 13:3, 5; 1 Тимотей 5:17, Tyndale [„Тиндъл“]) Тези промени били навреждащи за властта на църквата и за традиционните религиозни обичаи, като например изповедта пред свещеник.

Освен това Тиндъл запазил думата „възкресение“, като отхвърлил чистилището и съзнателния живот след смъртта като небиблейски. Относно мъртвите той писал на Мор: „Като ги пращаш на небето, в ада и в чистилището, [ти] унищожаваш доводите, с които Христос и Павел доказват възкресението.“ Относно това Тиндъл се позовал на Матей 22:30–32 и на 1 Коринтяни 15:12–19. Той правилно стигнал до вярването, че мъртвите остават в състояние на несъзнаване на нищо до бъдещото възкресение. (Псалм 146:4; Еклисиаст 9:5; Йоан 11:11, 24, 25) Това означавало, че цялата уредба за молитви към Мария и „светиите“ е безсмислена, тъй като в своето несъзнателно състояние те не могат нито да чуват, нито да ходатайствуват.

Тиндъл превежда Еврейските писания

През 1530 г. Тиндъл издал Петокнижието, първите пет книги на Еврейските писания. Така той бил първият човек, който превел Библията на английски направо от еврейски. Тиндъл бил също и първият английски преводач, който използувал името Йехова. Лондонският учен Дейвид Даниъл пише: „Несъмнено читателите на Тиндъл били силно впечатлени от това, че името на Бога било разкрито наново.“

В своето усилие да постигне яснота, Тиндъл използувал различни английски думи за превода на една еврейска дума. Но не се отклонявал от еврейските конструкции. В резултат той запазил фината сила на еврейския оригинал. Той самият казал: „Свойствата на еврейския език са хиляди пъти повече в хармония с английския, отколкото с латинския. Начинът на изказ и при двата езика е един; така че на хиляди места е нужно само да превеждаш на английски дума по дума.“

Този по принцип буквален подход оцветил превода на Тиндъл с еврейски изрази. Някои от тях сигурно са изглеждали доста чудновати при първия прочит. Но в крайна сметка Библията станала толкова позната, че много от тези изрази сега са част от английския език. Например, ‘човек според сърцето му’ (както е в 1 Царе 13:14), „пасха“ и „козел за отпущане“. Освен това по този начин читателите на английската Библия се запознали с еврейското мислене, което им дало по–добра възможност да прозрат вдъхновените Писания.

Библията и Тиндъл под възбрана

Възможността човек да чете Библията на своя език била вълнуваща. Английското население откликнало, като изкупило всички екземпляри, които могли да бъдат внесени в страната, прикрити като топове с плат или други стоки. Междувременно духовенството прозряло, че несъмнено ще загуби своята позиция, ако на Библията започне да се гледа като на най–висшия авторитет. Затова положението на преводача и на неговите поддръжници още повече станало въпрос на живот и смърт.

Гонен постоянно от църквата и държавата, Тиндъл продължил да работи тайно в Антверпен (Белгия). Въпреки това той продължил да посвещава два дни от седмицата на онова, което наричал свое хоби — да служи на потребностите на другите английски бежанци, на бедните и на болните. Той изразходвал повечето от своите средства за това. Преди да може да преведе втората част на Еврейските писания, Тиндъл бил предаден за пари от един англичанин, който се представял за негов приятел. Той бил екзекутиран във Вилвурд (Белгия) през 1536 г. и последните му пламенни думи били: „Господарю, отвори очите на краля на Англия.“

До 1538 г. по свои собствени подбуди крал Хенри VIII наредил във всяка църква в Англия да се постави Библия. Макар че не се отдала почит на Тиндъл, преводът, който бил избран, по същество бил неговият. По този начин делото на Тиндъл станало толкова известно и обичано, че „определило основния характер на повечето от последвалите преводи“ на английски. („Кембриджска история на Библията“) Най–малко 90 процента от превода на Тиндъл били пренесени директно в King James Version [„Превод на крал Яков“] от 1611 г.

Свободният достъп до Библията бил голяма промяна за Англия. Провежданите в църквите обсъждания, основани на Библията, станали толкова оживени, че понякога измествали църковните служби! „Старите хора се научили да четат, за да могат да имат пряк достъп до божието Слово, а децата се присъединявали към своите родители, за да слушат.“ (A Concise History of the English Bible [„Кратка история на английската Библия“]) По това време силно нараснало разпространението на Библията и в другите европейски страни и езици. Но библейското движение в Англия щяло да окаже влияние в целия свят. Как станало това? И как по–нататъшните открития и изследвания въздействували върху Библиите, които ние използуваме днес? Ще завършим нашето повествование със следващата статия от тази поредица.

[Снимка на страница 26]

„Новият завет“ на Тиндъл от 1526 г. — единственият известен пълен екземпляр, убегнал на пламъците

[Източник]

© The British Library Board

[Таблица/Снимки на страници 26, 27]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Ключови дати в Предаването на Библията

Нашата ера

Започната Библията на Уиклиф (преди 1384 г.)

1400 г.

Хус екзекутиран 1415 г.

Гутенберг — първата отпечатана Библия около 1455 г.

1500 г.

Първите отпечатани екземпляри на местни езици

Гръцкият текст на Еразъм 1516 г.

„Новият завет“ на Тиндъл 1526 г.

Тиндъл екзекутиран 1536 г.

Хенри VIII заповядва Библии да се сложат в църквите 1538 г.

1600 г.

„Превод на крал Яков“ 1611 г.

[Снимки]

Уиклиф

Хус

Тиндъл

Хенри VIII