Добрата новина за рая в Таити

ТАИТИ! Това име изглежда носи определен екзотичен чар. То станало известно посредством хора на изкуството и писатели като например Пол Гоген, Робърт Луис Стивънсън и Херман Мелвил, чиито описания на тропическата красота и спокойствие на южноокеанските острови пленяват въображението на мнозина.

Таити е най–големият от над 120–те острова във Френска Полинезия, намираща се в Южния Тихи океан. Макар че в умовете на повечето хора този южноокеански остров е почти синоним на думата рай, хората в Таити все пак имат нужда да чуят за един друг рай, който скоро ще дойде. (Лука 23:43) Свидетелите на Йехова, които днес са 1918 души в Таити, са заети да съобщават на 220 000 души за добрата новина, че божието Царство скоро ще въведе истински райски условия не само в Таити, но и по цялата земя. — Матей 24:14; Откровение 21:3, 4.

В продължение на много години проповедната дейност в Таити беше ръководена от офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ на островите Фиджи, намиращи се на около 3500 километра от тук. Голямото разстояние затрудняваше нещата и напредъкът беше бавен. Затова на 1 април 1975 г. в Таити беше основан офис на клона, и това беше повратен момент в дейността на истинските християни в този район. Какво доведе до този момент, и как била започнала проповедната дейност в Таити?

Скромно начало

Добрата новина на Царството била чута за първи път в Таити през 30–те години на нашия век и много от жителите на острова, които проявявали значително уважение към Библията, откликнали с голям интерес. Но в резултат на забрана от страна на правителството и поради други ограничения, на острова нямало Свидетели чак до края на 50–те години. Тогава Анйес Шенк, родена в Таити и живееща в Съединените щати, решила да се върне в Таити заедно със съпруга си и сина си. Тя обяснява как станало всичко това.

„На Областния конгрес в Лос Анджелес през 1957 г. брат Нор [тогавашният президент на Дружество „Стражева кула“] обясни, че в Таити има голяма нужда от проповедници. Тогава бях покръстена вече една година и възкликнах: ‘Нека да отидем в Таити!’ Две семейства, семейство Нийл и семейство Карано, наши добри приятели, ме чуха. Те ни казаха, че биха искали да дойдат с нас, но ние нямахме достатъчно средства. Съпругът ми беше болен дълго време, а синът ми беше много малък. Затова ни беше трудно да напуснем дома си. Приятели от съседните сборове чули за нашата цел и ни изпратиха пари и неща за дома. Така през май 1958 г. ние отплавахме за Таити, като между другите неща имахме 36 чаршафа!

Когато пристигнахме в Таити, се чувствувах напълно объркана, тъй като бях напуснала острова преди 20 години. Започнахме да проповядваме, но трябваше да сме внимателни, понеже християнската ни дейност беше под възбрана. Трябваше да крием списанията и използувахме само Библията. Първоначално свидетелствувахме само на хора, които имаха абонамент за списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се! “.

Клайд Нийл и Дейвид Карано заедно със своите семейства се присъединиха към нас след международния конгрес в Ню Йорк през 1958 г. Проповядвахме заедно и канехме хората да идват да слушат доклади, изнасяни в домовете на братята. Малко по малко нещата се организираха и започнахме да изучаваме Библията с група от 15 човека. След три месеца семействата Нийл и Карано трябваше да си тръгнат, тъй като туристическите им визи изтичаха. Затова братята решиха преди тяхното тръгване да покръстят всички заинтересувани, които бяха подготвени за това. Аз имах привилегията да бъда преводачка на първия доклад за покръстване. При този случай осем местни жители на острова символизираха своето отдаване на Йехова чрез покръстване. След това семействата Нийл и Карано се върнаха в Съединените щати.

Проповедната дейност продължи. Организирахме се в малки групи и посещавахме хората вечер. Често разговорите със заинтересувани хора продължаваха чак до полунощ. Понякога дори протестантски проповедници се присъединяваха в разговорите. През 1959 г. беше сформиран първият сбор. След това, за наша голяма радост, през 1960 г. правителството официално призна организацията на Свидетелите на Йехова. Онези начални години бяха изпълнени с радост и забележителни в духовно отношение моменти. Йехова наистина благослови нашето решение да се преместим там, където нуждата е по–голяма.“ Днес сестра Шенк е на 87 години и все още служи вярно на Йехова в своя сбор.

Дейността се развива

През 1969 г. двама Свидетели от Франция, Жак и Полет Иноди, бяха назначени в Таити като специални пионери. Жак си спомня: „Когато пристигнахме, в Таити имаше само 124 вестители, един сбор в Папете и двама специални пионери във Ваирао, на полуострова.“ Полуостровът е свързан с Таити посредством тънка ивица земя. Не след дълго трябваше да се състои международният конгрес „Мир на земята“. „Това беше първият ми опит в организирането на конгрес — продължава Жак. — Трябваше да планираме и сесия на английски език за посетителите, да намерим оркестър за песните на Царството и да репетираме две драми. Цялата тази работа беше свършена само от 126 вестители. Сигурен съм, че Йехова свърши по–голямата част от нея.“ Присъствието на 488–те души беше вълнуващо за жителите на острова. Много от тях за първи път се срещнаха със събратя Свидетели от други страни.

Скоро след това Жак Иноди беше назначен за пътуващ надзорник. Когато посещаваше различните острови, той видя, че има голям интерес, но малко вестители на Царството, които да го развият. „Затова насърчих много семейства да се преместят на тези острови, за да служат там, където нуждата е по–голяма — обяснява Жак. — Така, малко по малко добрата новина беше разпространена и по онази група от острови.“ Брат Иноди е служил като пътуващ надзорник от 1969 до 1974 г. и днес е старейшина в един от сборовете в Таити.

Сред онези, които откликнаха на насърчението на брат Иноди, беше Огюст Теманаха, един от хората, които се покръстиха през 1958 г. Той разказва какво се случило: „През 1972 г. окръжният надзорник, Жак Иноди, ни насърчи да обмислим въпроса да се преместим да служим на Хуахине, един от Лиуърдските острови, в Островната група. Аз се колебаех, защото в сбора бях назначаван само да чета Библията и не се чувствувах подготвен да ми бъде поверена такава отговорност. Въпреки всичко брат Иноди продължаваше да ми казва: ‘Не се притеснявай, можеш да го направиш!’ След известно време се решихме. И през 1973 г. продадохме всичко и заедно с трите си деца се преместихме на Хуахине.

При пристигането ни разбрах, че трябваше да започна всичко наново — Изучаването на „Стражева кула“, Теократичното училище за проповедна служба и т.н. Не беше лесно, но изпитахме защитата и помощта на Йехова. При няколко случая той ни помогна да намерим място за живеене. След това, когато една група от противопоставящи се хора се опитаха да изгонят Свидетелите от острова, местните политици ни защитиха. Наистина Йехова бдеше над нас през цялото онова време.“ Днес в Хуахине има два сбора — един френски сбор с 23 вестители и един таитянски с 55 вестители.

През 1969 г. Елен Мапу беше назначена да работи на полуострова като специална пионерка. „На полуострова имаше голям интерес и за кратко време започнах много библейски изучавания“ — казва Елен. Скоро бил образуван малък сбор във Ваирао, но имало нужда от старейшини. След време Колсон Дийн, който живеел на 35 километра от там, в Папара, имал възможност да окаже помощ. „Трябваше да бъдем добре организирани, за да служим във Ваирао — разказва брат Дийн. — Аз работех във Фааа, на 70 километра от Ваирао, на другия край на острова. След работа трябваше бързо да отида до дома си, да взема семейството си и тогава да отидем във Ваирао. След време трябваше да се преместим във Фааа заради работата ми. Дали все още щяхме да можем да подкрепяме сбора във Ваирао? Ние наистина искахме да помагаме на братята там, затова решихме да продължим. След вечерните събрания рядко успявахме да си бъдем в къщи преди полунощ, защото трябваше да правим по няколко курса с колата, за да заведем по домовете онези, които нямаха коли. Това правихме в продължение на пет години. Днес изпитваме голяма радост, че в тази част на острова има четири сбора, и имаме мили спомени за онези дни.“

Таити става клон

До 1974 г. броят на вестителите на Царството в Таити нарасна на 199. През следващата година, когато Н. Х. Нор и Ф. У. Франц, тогава президент и вицепрезидент на Дружество „Стражева кула“, посетиха Френска Полинезия, видяха, че би било по–практично проповедната дейност във Френска Полинезия да бъде ръководена не от Фиджи, от разстояние 3500 километра, а от Таити. Така на 1 април 1975 г. клонът в Таити започна да действува, и окръжният надзорник, Ален Жаме, беше назначен за надзорник на клона.

Преди няколко години брат Жаме имаше възможност да разкаже за чудесните благословии от Йехова. „От 1975 г. насам се положиха големи усилия за разнасянето на добрата новина на всички острови и групи от острови в нашия район, който покрива площ колкото Западна Европа. Резултатите ни донасят радост. До 1983 г. броят на вестителите се увеличи на 538. През тази година в Паиа беше построена сграда за офис на клона и дом Бетел. Днес там има около 1900 вестители, разделени в 30 сбора в Островната група, един сбор и една група на Остралските острови, един сбор и две групи на Маркизките острови и няколко групи на островите Туамоту и Гамбиър. Бяха построени много нови Зали на Царството — три на Маркизките острови и седем в Таити — за да се грижат за постоянно нарастващия брой нови хора, които идват на събранията. През последните 20 години Йехова наистина благослови нашите усилия да работим на нивата в Таити.“

Все още има много работа

Перспективите за растеж във Френска Полинезия са отлични. На 23 март 1997 г. около 5376 души се събраха със Свидетелите на Йехова из цялата Френска Полинезия за Възпоменанието на смъртта на Исус Христос. За да посрещнат духовните нужди на тези заинтересувани хора, нашите библейски публикации са на разположение на голям брой от местните езици. Освен на таитянски, литературата се подготвя и на паумоту, който се говори на островите Туамоту, и на северен и южен маркизки език.

Постоянният растеж и хубавите случки са помогнали на вестителите на Царството в Таити да оценят по–пълно любовта и търпението на Йехова, чиято „воля е да се спасят всякакви хора и да достигнат до точно познание на истината“, дори в отдалечените острови на океана. (1 Тимотей 2:4, NW) Свидетелите на Йехова в Таити и на другите острови от Френска Полинезия имат пълна вяра в обещанието на Йехова: „Островите ще Ме чакат, и ще уповават на мишцата Ми.“ — Исаия 51:5.

[Карта на страница 26]

Клонът в Таити се грижи за нуждите на Френска Полинезия

АВСТРАЛИЯ

[Снимка на страница 25]

Отляво надясно: Брат Ален Жаме, сестра Мари–Ан Жаме, сестра Анйес Шенк, Полет Иноди и Жак Иноди

[Снимка на страница 27]

Офисът на клона в Таити