Преживяване на ‘деня на Йехова’

„Денят на Йехова е велик и вдъхващ силен страх, и кой може да му устои?“ — ЙОИЛ 2:11, NW.

 1. Защо ‘вдъхващият страх ден на Йехова’ трябва да бъде повод за радост?

‘ВДЪХВАЩ СТРАХ’! Така божият пророк Йоил описва великия ‘ден на Йехова’. Но няма защо ние, които обичаме Йехова и сме се приближили до него чрез отдаване на основата на Исусовата изкупителна жертва, да се свиваме от страх, когато наближава денят на Йехова. Това наистина ще бъде внушаващ страхопочитание ден, но в същото време и ден на грандиозно спасение, денят на освобождението от една зла система на нещата, която е измъчвала човечеството хилядолетия наред. Очаквайки този ден, Йоил призовава хората на Бога ‘да се радват и да се веселят; защото Йехова всъщност ще извърши голямо нещо’, и той добавя уверението: „Трябва да стане така, че всеки, който призове името на Йехова, ще се избави невредим.“ И тогава в божията уредба за Царството „ще се окажат избягалите, точно както е казал Йехова, и ще бъдат сред оцелелите, които Йехова призовава“. — Йоил 2:11, 21, 22, 32, NW.

 2. При осъществяването на божията цел какво става (а) през „деня на Господаря“, (б) в ‘деня на Йехова’?

² Вдъхващият страх ден на Йехова не бива да се обърква с „деня на Господаря“ (NW) от Откровение 1:10. Този друг ден включва изпълнението на 16 видения, описани в Откровение, глави 1–22. Той включва времето, в което се изпълняват всички събития, които Исус предсказал в отговор на въпроса на своите ученици: „Кога ще станат тези неща и какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на системата на нещата?“ Исусовото небесно присъствие е белязано от ужасяващи ‘войни, глад, омраза, болести и беззаконие’ на земята. При нарастването на тези бедствия Исус е осигурил утеха за боящите се от Бога хора, като е изпратил своите съвременни ученици да проповядват „тази добра новина на царството . . . по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи“. И тогава като кулминация на деня на Господаря ще връхлети „краят“ на сегашната система на нещата, вдъхващият страх ден на Йехова. (Матей 24:3–14, NW; Лука 21:11, NW) Това ще бъде денят на Йехова за изпълняване на бърза присъда върху покварения Сатанов свят. „Небето и земята ще се потресат; но Господ ще бъде прибежище на людете Си.“ — Йоил 3:16.

Делата на Йехова по времето на Ной

 3. Как условията днес са подобни на тези от дните на Ной?

³ Условията в света днес са подобни на условията в „Ноевите дни“ преди повече от 4000 години. (Лука 17:26, 27) В Битие 6:5 четем: „Видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло.“ Колко прилича това на днешния свят! Порочност, алчност и липса на любов изобилствуват навсякъде. Понякога можем да си помислим, че упадъкът на човечеството е достигнал до най–ниското стъпало. Но пророчеството на апостол Павел относно „последните дни“ продължава да се изпълнява: „Нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.“ — 2 Тимотей 3:1, 13.

 4. Какво влияние оказвало фалшивото поклонение в древни времена?

⁴ Дали религията не би могла да донесе утеха на човечеството по времето на Ной? Точно обратното — вероятно отстъпническата религия, която съществувала по онова време, допринесла много за състоянието на разруха. Нашите прародители се поддали на фалшивото учение на „оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана“. Във второто поколение след Адам хората започнали „да призовават името на Йехова“, явно по богохулствен начин. (Откровение 12:9; Битие 3:3–6; 4:26, NW) По–късно бунтовните ангели, които изоставили изключителната преданост на Бога, си материализирали човешки тела, за да могат да имат непозволени сексуални отношения с красивите човешки дъщери. Тези жени родили хибридни великани, наречени нефилим, които потискали хората и ги малтретирали. Под това демонично влияние ‘всяка твар се обхождала развратно на земята’. — Битие 6:1–12.

 5. Каква предупредителна подкана отправя към нас Исус, като се позовава на Ноевите дни?

⁵ Но едно семейство запазило своята морална безкомпромисност спрямо Йехова. Затова Бог ‘опазил с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесъл потоп върху нечестивия свят’. (2 Петър 2:5) Този Потоп предизобразявал вдъхващия страх ден на Йехова, който бележи края на тази система на нещата и за който Исус пророкувал: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, докогато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:36–39) Ние сме в подобно положение днес, затова Исус ни подканя да ‘внимаваме на себе си и да бдим всякога, и да се молим, за да сполучим да избегнем всичко, което предстои да стане’. — Лука 21:34–36.

Содом и Гомор наказани чрез присъдата на Йехова

 6, 7. (а) Какво е предизобразено от събитията във времето на Лот? (б) Какво ясно предупреждение осигурява това за нас?

⁶ Няколкостотин години след Потопа, когато потомците на Ной се били умножили по земята, верният Авраам и племенникът му Лот били очевидци на друг вдъхващ страх ден на Йехова. Лот и семейството му живеели в град Содом. Този град, както и съседния Гомор, бил затънал в отвратителна сексуална неморалност. Материалистичният начин на живот също се бил превърнал в основна цел, като в крайна сметка засегнал дори и съпругата на Лот. Йехова бил казал на Авраам: ‘Викът относно Содома и Гомора е силен и грехът им е твърде тежък.’ (Битие 18:20) Авраам молел Йехова да пощади тези градове заради праведните хора, които живеят в тях, но Йехова заявил, че не може да намери дори десет праведника там. Ангели, изпратени от Бога, помогнали на Лот и двете му дъщери да избягат в близкия град Сигор.

⁷ Какво станало след това? Като сравнява нашите ‘последни дни’ с дните на Лот, текстът в Лука 17:28–30 съобщава: „Така също, както стана в Лотовите дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха. А в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, — подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.“ Участта, сполетяла Содом и Гомор в онзи внушаващ страхопочитание ден на Йехова, носи ясно предупреждение за нас в това време на Исусовото присъствие. Съвременното човешко поколение също ‘се е предало на блудство и е изпаднало в противоестествени пороци’. (Юда 7) Освен това неморалната нагласа на нашето време относно секса е отговорна за голяма част от ‘мора’, предсказан от Исус за това време. — Лука 21:11.

Израил жъне „вихрушка“

 8. До каква степен Израил спазвал договора с Йехова?

⁸ Когато дошло времето за това, Йехова избрал Израил да бъде ‘повече от всичките племена негово собствено притежание, царство от свещеници и свят народ’. Но условието за това било те ‘наистина да слушат гласа Му и да пазят завета Му’. (Изход 19:5, 6) Дали те ценели тази огромна привилегия? Съвсем не! Наистина, верни членове на този народ му служели лоялно — Моисей, Самуил, Давид, Йосафат, Езекия, Йосия, както и отдадените пророци и пророчици. Но народът като цяло бил неверен. След време царството се разделило на две — Израил и Юда. Като цяло и двата народа се заплели в езическото поклонение и в други позорящи Бога обичаи на съседните страни. — Езекиил 23:49.

 9. Как Йехова осъдил бунтовното десетплеменно царство?

⁹ Как Йехова преценил ситуацията? Както винаги той дал предупреждение, в хармония с принципа, заявен от Амос: „Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците.“ Самият Амос прогласил горест за северното царство Израил: „Тогава какво ще означава за вас денят на Йехова? Той ще бъде тъмнина, а не светлина.“ (Амос 3:7; 5:18, NW) Освен това Осия, който пророкувал заедно с Амос, заявил: „Посеяха вятър, затова ще пожънат вихрушка.“ (Осия 8:7) През 740 г. пр.н.е. Йехова използувал асирийски войски да опустошат северното царство Израил завинаги.

Йехова търси сметка от отстъпническото царство Юда

10, 11. (а) Защо Йехова отказал да прости на Юда? (б) Какви отвратителни неща били покварили народа?

¹⁰ Йехова изпратил свои пророци и в южното царство Юда. Но царете на Юда — Манасий и неговият приемник Амон — продължили да вършат каквото е лошо в Неговите очи, като проливали ‘твърде много невинна кръв и служели на идолите и им се покланяли’. Макар че синът на Амон, Йосия, вършел каквото било праведно в очите на Йехова, царете след него, както и народът, отново затънали в пороци, така че Йехова ‘отказал да прости’. — 4 Царе 21:16–21; 24:3, 4.

¹¹ Чрез своя пророк Йеремия Йехова заявил: „Удивително и ужасно нещо стана в тая страна: пророците пророкуват лъжливо, и свещениците господствуват чрез тях; и людете Ми така обичат; а какво ще правите в окончателното следствие на това?“ Народът на Юда си навлякъл огромна кръвна вина и хората били покварени, като крадели, убивали, прелюбодействували, полагали фалшиви клетви, покланяли се на други богове и вършели още отвратителни неща. Божият храм се бил превърнал във ‘вертеп за разбойници’. — Йеремия 2:34; 5:30, 31; 7:8–12.

12. Как Йехова наказал отстъпническия Йерусалим?

¹² Йехова заявил: „Ще докарам зло от север [от Халдея], и голяма погибел.“ (Йеремия 4:6) Така той довел вавилонската световна сила, по онова време ‘чука на целия свят’, за да удари отстъпническия Йерусалим и неговия храм. (Йеремия 50:23) През 607 г. пр.н.е., след една жестока обсада, градът бил превзет от могъщата войска на Навуходоносор. „Тогава вавилонският цар закла синовете на [цар] Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородни. При това избоде очите на Седекия, и върза го с две медни окови, за да го заведе във Вавилон. А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на людете и събориха йерусалимските стени. Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във Вавилон оцелелите от людете, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и оцелелите от людете, които останаха.“ — Йеремия 39:6–9.

13. Кой бил спасен в деня на Йехова през 607 г. пр.н.е., и защо?

¹³ Наистина вдъхващ страх ден! Но малкото душѝ, които били послушни на Йехова, били сред онези, които били избавени от тази огнена присъда. Сред тях били неизраилтяните рихавовци, които за разлика от жителите на Юда проявили смирен и послушен дух. Спасен бил и верният евнух Авдемелех, който бил избавил Йеремия от смърт в една кална яма, както и лоялният писар на Йеремия Варух. (Йеремия 35:18, 19; 38:7–13; 39:15–18; 45:1–5) На такива хора Йехова казал: „Аз зная мислите, които мисля за вас, . . . мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.“ Това обещание имало малко изпълнение през 539 г. пр.н.е., когато боящите се от Бога юдеи били освободени от завоевателя на Вавилон цар Кир и се върнали, за да построят отново град Йерусалим и храма му. Днес онези, които излизат от вавилоноподобната религия и са възстановени в чистото поклонение на Йехова, също като тях могат да очакват едно славно бъдеще на вечен мир във възстановения рай на Йехова. — Йеремия 29:11; Псалм 37:34; Откровение 18:2, 4.

‘Голямата скръб’ през първи век

14. Защо Йехова отхвърлил Израил завинаги?

¹⁴ Нека се насочим сега към първи век от н.е. По това време възстановените юдеи отново били изпаднали в отстъпничество. Йехова изпратил своя единороден Син на земята, за да бъде негов Помазаник или Месия. През периода от 29 до 33 година от н.е. Исус проповядвал из израилската земя, като казвал: „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Матей 4:17) Освен това той събрал и обучил ученици, които да участвуват заедно с него в известяването на добрата новина на Царството. Как откликнали управниците на юдеите? Те хулели Исус и накрая извършили мерзко престъпление, като го изпратили на ужасна смърт на мъченически стълб. Йехова отхвърлил юдеите като свой народ. Този път отхвърлянето на този народ било завинаги.

15. Какво били привилегировани да извършат разкайващите се юдеи?

¹⁵ В деня на Петдесетница през 33 г. от н.е. възкресеният Исус излял светия дух и това дало сили на учениците му да говорят на различни езици на юдеите и прозелитите, които бързо се били насъбрали. Обръщайки се към множеството, апостол Петър заявил: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. . . . И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник.“ Как реагирали честните евреи? „Те [били] ужилени в сърцата си“, разкаяли се от греховете си и били покръстени. (Деяния 2:32–41) Проповядването на Царството набрало скорост и за 30 години стигнало до „всяка твар под небесата“. — Колосяни 1:23.

16. Как Йехова повлиял на събитията, водещи до това той да изпълни присъдата си върху физическия Израил?

¹⁶ Дошло времето Йехова да изпълни присъда върху народа, който бил отхвърлил — физическия Израил. Хиляди хора от народите на тогавашния свят се били стекли в християнския сбор и били помазани като духовния ‘Божи Израил’. (Галатяни 6:16) Но юдеите от онова време били изпаднали до поведение на омраза и сектантско насилие. Противно на писаното от Павел — „всеки човек да се покорява на властите, които са над него“, — те открито се разбунтували против римската власт, която владеела над тях. (Римляни 13:1) Йехова явно повлиял на събитията, които следвали. През 66 г. от н.е. римските легиони под командуването на генерал Гал настъпили, за да обсадят Йерусалим. Атакуващите римляни проникнали в града дотам, че започнали да подкопават стената на храма. Както се разказва в историята на Йосиф Флавий, върху града и върху народа наистина връхлетяла скръб.a Внезапно обаче настъпващите войници побегнали. Това позволило на учениците на Исус да „бягат по планините“, както били подканени в неговото пророчество, записано в Матей 24:15, 16.

17, 18. (а) Чрез каква скръб Йехова въздал правосъдие върху юдейството? (б) Каква „плът“ ‘се избавила невредима’, и сянка на какво било това?

¹⁷ Но пълното изпълнение на присъдата на Йехова в кулминацията на скръбта тепърва предстояло. През 70 г. от н.е. римските легиони, този път под командуването на генерал Тит, се върнали и отново атакували. Този път битката била решаваща! Юдеите, които воювали дори помежду си, не могли да мерят сили с римляните. Градът и неговият храм били изравнени със земята. Повече от един милион измършавели юдеи пострадали и умрели, като около 600 000 трупа били изхвърлени през градските врати. След като градът паднал, 97 000 юдеи били отведени в плен, като за много от тях това означавало по–късно смърт на гладиаторската арена. Наистина, единствената „плът“ (NW), която била спасена през годините на тази скръб, били послушните християни, които избягали в планините отвъд река Йордан. — Матей 24:21, 22; Лука 21:20–22.

¹⁸ Така мащабното пророчество на Исус относно „завършека на системата на нещата“ (NW) имало своето първо изпълнение, което достигнало връхната си точка в деня на Йехова за въздаване на правосъдие върху бунтовния юдейски народ през 66–70 г. от н.е. (Матей 24:3–22) Но това било само сянка на ‘идването на великия и вдъхващ страх ден на Йехова’ — последната скръб, която скоро ще връхлети целия свят. (Йоил 2:31, NW) Как можеш ‘да се избавиш невредим’? Следващата статия ще каже.

[Бележка под линия]

Въпроси за преговор

◻ Как ‘денят на Господаря’ е свързан с ‘деня на Йехова’?

◻ В какво предупреждение трябва да се вслушаме, като правим преглед на дните на Ной?

◻ Как от Содом и Гомор може да се извлече много силна поука?

◻ Кой бил спасен по време на ‘голямата скръб’ през първи век?

[Снимки на страница 15]

Йехова осигурил спасение за семействата на Ной и Лот, както направил и през 607 г. пр.н.е., и през 70 г. от н.е.