Дали планетата Земя е обречена?

НАБЛИЖАВА краят на 20–и и началото на 21–и век. В тази обстановка все повече хора, които обикновено едва ли биха обърнали внимание на пророчества за унищожение, сега се питат дали в близко бъдеще предстои някакво изключително важно за света събитие.

Може би си чел във вестниците и списанията статии относно това — дори цели книги по този въпрос. Трябва да изчакаме, за да видим с какви събития ще започне 21–и век. Някои хора посочват, че при изтичането на последната минута от 2000 година просто ще свърши една година и ще започне друга — 2001, и вероятно това няма да има големи последствия. За мнозина много по–голяма причина за безпокойство е далечното бъдеще на нашата планета.

Едно пророчество, което все по–често се споменава в наши дни, е това, че в определен момент — независимо дали в близкото, или в далечното бъдеще — планетата Земя е обречена на пълно унищожение. Нека да разгледаме само някои от тези мрачни предсказания.

В книгата си The End of the World—The Science and Ethics of Human Extinction [„Краят на света — науката и етиката на изчезването на човешкия вид“], издадена за първи път през 1996 г., писателят и философът Джон Лесли предлага три вероятности относно това как би могъл да завърши животът на човека на земята. Първо той пита: „Дали една всеобща ядрена война би могла да означава края на човешката раса?“ След това той добавя: „По–вероятно е като че ли . . . измирането да настъпи под влиянието на радиацията: рак, отслабване на имунната система, така че инфекциозните болести да се увеличат неконтролируемо, или многобройни вродени увреждания. Възможно е също така да измрат микроорганизми, които са важни за здравето на околната среда.“ Третата вероятност, която г–н Лесли предполага, е земята да бъде ударена от комета или астероид: „Що се отнася до кометите и астероидите, чиито орбити са такива, че някой ден могат да ударят Земята, изглежда има около две хиляди такива с размери между 1 и 10 километра в диаметър. Също така има много по–малък брой (изчисляването би било чисто предположение) още по–големи и много по–голям брой по–малки.“

Едно живо описание на „съдния ден“

Или нека да обърнем внимание на един друг учен, Пол Дейвис, професор в университета в Аделаида (Австралия). Той беше описан от изданието „Уошингтън таймс“ като „най–добрия автор на научна литература и от двете страни на Атлантическия океан“. През 1994 г. той написа книгата The Last Three Minutes [„Последните три минути“], която беше определена като „майката на всички книги относно съдния ден“. Първата глава на тази книга е наречена „Съдният ден“ и описва една измислена поредица от събития, които биха могли да се случат, ако една комета се удари в планетата Земя. Нека да прочетем част от неговото потресаващо описание:

„Земята се тресе със силата на десет хиляди земетресения. Една ударна вълна от изместен въздух връхлита повърхността на земното кълбо, като изравнява със земята всички сгради и превръща в прах всичко, което се намира на пътя ѝ. Равнините около мястото на удара с кометата се издигат под формата на пръстен от течни планини, високи няколко километра, като разкрива вътрешностите на Земята в кратер, широк 150 километра. . . . Огромен стълб от прах се разпръсва в атмосферата, като скрива слънцето от цялата планета. Тогава слънчевата светлина бива заменена от страховития, трепкащ блясък на милиарди метеори, изгарящи със своята изсушаваща топлина почвата отдолу, когато изхвърлената във въздуха материя пада обратно от космоса в атмосферата.“

Професор Дейвис продължава, като свързва тази измислена поредица от събития с предсказанието, че кометата Суифт–Тътъл ще се удари в земята. Той добавя предупредително, че макар и такова едно събитие да не стане в близко бъдеще, то по негово мнение „рано или късно Суифт–Тътъл, или небесно тяло като нея, ще се удари в Земята“. Неговото заключение се основава на изчисления, които казват, че 10 000 небесни тела с диаметър 0,5 километра или повече се движат по орбити, които пресичат орбитата на Земята.

Смяташ ли, че една такава ужасяваща перспектива е реална? Учудващо голям брой хора смятат така. Но те отпъждат всякакво безпокойство, като сами си вдъхват увереност, че това няма да стане по тяхно време. Но защо изобщо планетата Земя трябва да бъде разрушавана — било скоро, или след хилядолетия? Несъмнено самата земя не е основният източник на проблеми за нейните обитатели, били те хора, или животни. Нима именно човекът не носи вина за повечето от проблемите през този 20–и век, включително и за вероятността да бъде напълно ‘погубена земята’? — Откровение 11:18.

Лошото човешко стопанисване е поправено

А какво би казал за по–вероятната възможност човекът сам абсолютно да разруши или да съсипе земята със своето лошо стопанисване и алчност? Няма съмнение, че мащабно разрушаване на области от земята вече е започнало чрез прекомерното изсичане на горите, неконтролираното замърсяване на атмосферата и съсипването на водните източници. Това беше обобщено добре преди около 25 години от авторите Барбра Уорд и Рене Дюбо в тяхната книга Only One Earth [„Само една земя“]: „Трите основни области на замърсяването, които трябва да изследваме — въздух, вода и почва, — представляват, разбира се, трите главни съставни елемента на живота на нашата планета.“ И оттогава в общи линии ситуацията не се е подобрила, нали?

Като разглеждаме вероятността човекът да погуби или да разруши земята чрез собствената си липса на разум, можем да почерпим насърчение, като обърнем внимание на чудесните способности на планетата Земя за възстановяване и поправяне. Като описва тази способност за удивително възобновяване, Рене Дюбо прави следните насърчителни наблюдения в една друга книга — The Resilience of Ecosystems [„Възстановяването на екосистемите“]:

„Много хора се опасяват, че прекалено късно сме разбрали за упадъка на околната среда, защото голяма част от щетите, които вече са нанесени на екосистемите, са необратими. Според мен този песимизъм е неоснователен, защото екосистемите имат огромни възможности да се възстановяват след нанесени поражения.

Екосистемите притежават няколко механизма за самолечение. . . . Те позволяват на екосистемите да преодолеят последиците от нарушенията просто чрез едно постепенно възстановяване на първоначалното състояние на екологично равновесие.“

Това може да бъде постигнато

Забележителен пример за това е постепенното почистване на прочутата лондонска река Темза. Книгата The Thames Transformed [„Преобразената Темза“] от Джефри Харисън и Питър Грант документира това забележително постижение, което показва какво може да се направи, когато хората работят заедно за общото благо. В своя предговор за книгата Единбургският херцог написал: „Ето най–после една история за успех от такъв голям мащаб, че си струва да бъде издадена дори с риск, че може да насърчи някои хора да приемат, че проблемите относно запазването на околната среда не са в действителност толкова сериозни, както са били карани да смятат те. . . . Всички те може да почерпят кураж от това, което беше направено с Темза. Добрата новина е, че това може да се постигне и техните планове също може да имат успех.“

В главата „Великото почистване“ Харисън и Грант пишат с ентусиазъм за онова, което беше постигнато през последните 50 години: „За първи път в света една сериозно замърсена и индустриализирана река бива възстановена до такава степен, че водните птици и рибата се върнаха в изобилие. Това, че такова преобразяване стана толкова бързо в ситуация, която първоначално изглеждаше безнадеждна, насърчава дори и най–песимистично настроения защитник на дивата природа.“

След това те описват преобразяването: „Състоянието на реката непрекъснато се влошаваше с годините, като може би последният удар дойде през Втората световна война, когато бяха повредени или разрушени основните канализационни мрежи и канали. През 40–те и 50–те години на този век здравето на Темза беше в най–лошото си състояние. Реката беше почти като открита помийна яма; водата беше черна на цвят, лишена от кислород и през летните месеци отвратителната миризма на Темза се усещаше още от далече. . . . Изобилната някога риба накрая беше прогонена, освен няколко змиорки, които успяваха да оцелеят поради своята способност да поемат въздух направо от повърхността. Птиците във вътрешните застроени райони между Лондон и Улидж бяха ограничени до няколко зеленоглави патици и лебеди, които съществуваха само благодарение на разпилените зърна по кейовете, а не на естествената си храна. . . . Кой по онова време би повярвал, че ще настъпи такъв драматичен обрат? За десет години същите тези райони на реката щяха да бъдат превърнати от райони без почти никакви птици в резервати за много видове водни птици, сред които зимуващото население от над 10 000 броя пернат дивеч и 12 000 блатни птици.“

Разбира се, това е описание само на една промяна в една малка част на земното кълбо. Въпреки всичко можем да си извлечем поука от този пример. Той показва, че планетата Земя не бива да бъде смятана за обречена поради лошото стопанисване, алчността и безразсъдството на човека. Подходящото образование и обединените усилия за общото благо на човечеството могат да помогнат на земята да възстанови дори много големи щети, нанесени на нейното екологично равновесие, на околната среда и на земната повърхност. Но как стои въпросът с вероятното унищожение от външни сили, например, от блуждаеща комета или астероид?

Следващата статия съдържа ключа към един удовлетворяващ отговор на този озадачаващ въпрос.

[Текст в блока на страница 5]

Образованието и обединените усилия могат да помогнат на земята да възстанови дори много големи щети, които са ѝ нанесени