Продължавай да изработваш спасението си!

„Любими мои, . . . продължавайте да изработвате спасението си със страх и треперене.“ — ФИЛИПЯНИ 2:12, NW.

 1, 2. Какви разпространени схващания са накарали много хора да смятат, че те нямат контрол върху протичането на своя живот?

„ДАЛИ си такъв по рождение?“ Неотдавна този въпрос беше изписан с ярки букви върху корицата на популярно списание. Под заглавието се четяха думите: „Характерът, темпераментът и дори решенията, които вземаш в живота си. Всичко това според най–новите изследвания е програмирано в гените ти.“ Подобни твърдения могат да накарат някои хора да смятат, че нямат почти никакъв контрол над своя живот.

² Други се боят, че недобрите грижи от страна на родителите им или недоброто обучение от страна на учителите им по някакъв начин са ги обрекли на нещастен живот. Те може да се смятат за осъдени да повтарят грешките на родителите си, да постъпват според най–лошите си подтици, да се окажат неверни на Йехова — с две думи, да вземат погрешни решения. Дали Библията учи това? Несъмнено има религиозни хора, които настояват, че Библията учи нещо такова — доктрината за предопределението. Според тази доктрина преди много време Бог е предопределил всяко събитие в твоя живот.

 3. Какво насърчаващо послание съдържа Библията относно нашата способност да поемаме отговорност за бъдещето?

³ Всички тези различни схващания имат едно общо послание: Ти нямаш голям избор, нямаш много контрол върху това как ще протече животът ти. Това послание е обезсърчаващо, нали, а обезсърчаването влошава още повече проблема. Притчи 24:10, NW казва: „Дали си се обезсърчил в ден на страдание? Силата ти ще бъде оскъдна.“ Но ние сме насърчени да научим, че според Библията можем да ‘изработим спасението си’. (Филипяни 2:12, NW) Как можем да укрепим своята увереност в това положително библейско учение?

‘Строителната’ работа, която вършим в себе си

 4. Макар че 1 Коринтяни 3:10–15 говори за градене с огнеупорни материали, какво не означава това?

⁴ Да разгледаме словесната илюстрация на апостол Павел от 1 Коринтяни 3:10–15. Там той говори за една християнска строителна работа и принципът от неговата илюстрация може да се приложи както към вътрешната, така и към външната служба. Посочва ли той там, че отговорността за това дали накрая един ученик ще реши да служи на Йехова и ще се придържа към избора си, или не, е изцяло на онези, които са го обучавали и подготвяли? Не. Павел подчертава колко е важно учителят да строи по възможно най–добрия начин. Но както научихме от предходната статия, той не казва, че изучаващият, или ученикът, няма избор по въпроса. Вярно, илюстрацията на Павел се съсредоточава върху работата, която вършим в другите, а не върху изграждането на самите нас. Това е ясно, защото Павел казва, че небрежната строителна работа ще бъде унищожена, докато самият строител ще бъде спасен. Но независимо от това понякога Библията прилага същата фигура на речта и спрямо работата, която вършим в себе си.

 5. Кои библейски стихове показват, че християните трябва да ‘строят’ в самите себе си?

⁵ Да разгледаме, например, Юда 20, 21, NW: „Вие, любими мои, като изграждате себе си върху своята най–свята вяра и като се молите със светия дух, дръжте се в божията любов.“ Тук Юда използува същата гръцка дума за ‘изграждане’, която Павел използува в 1 Коринтяни, глава 3, но неговата мисъл изглежда се отнася за това да изграждаме себе си върху основата на своята вяра. Записвайки притчата на Исус за човека, който построил къщата си върху скала, Лука използува същата гръцка дума за „основа“, която Павел използува в своята илюстрация за християнския строеж. (Лука 6:48, 49) Освен това Павел използува представата за установяване върху „основа“, когато подканя събратята си християни да напредват духовно. Да, божието Слово ни учи да ‘изграждаме’ самите себе си. — Ефесяни 3:15–19; Колосяни 1:23; 2:7.

 6. (а) Онагледи с пример как всеки християнски ученик е резултат от съвместна строителна работа. (б) Каква отговорност носи всеки отделен ученик?

⁶ Дали изграждането на един християнин е работа само на един човек? Представи си, че си решил да построиш къща. За проекта ще отидеш при архитект. Макар че имаш намерение да извършиш по–голямата част от работата сам, ти ще наемеш предприемач, който да работи с теб и да те съветва относно най–добрите методи. Ако той положи добра основа, ако ти помогне да разбереш плановете, ако ти препоръча за закупуване най–добрите материали и дори ако те учи на много неща относно строителството, вероятно ще се съгласиш, че си е свършил работата добре. Но ако ти пренебрегнеш неговите съвети, купуваш евтини или некачествени материали и дори се отклониш от плановете на архитекта? Тогава сигурно няма да обвиняваш предприемача или архитекта, ако къщата се срути! Подобно на това всеки християнски ученик е резултат от съвместна строителна работа. Йехова е главният архитект. Той подкрепя верния християнин, който като един от ‘съработниците на Бога’ поучава и изгражда изучаващия. (1 Коринтяни 3:9) Но изучаващият участвува също. В крайна сметка той носи отговорността за своя собствен житейски път. (Римляни 14:12) Ако иска да притежава хубави християнски качества, той трябва да се труди усилно, за да ги придобие, да ги изгради в себе си. — 2 Петър 1:5–8.

 7.  С какво предизвикателство се сблъскват някои християни, и какво може да ги утеши?

⁷ Дали тогава това означава, че гените, околната среда и качествата на нашите учители са без значение? Съвсем не! Божието Слово посочва, че всяко едно от тези неща е важно и оказва влияние. Много грешни, отрицателни склонности са вродени и може да бъде много трудно да се преборим с тях. (Псалм 51:5; Римляни 5:12; 7:21–23) Родителското възпитание и домашната среда могат да окажат огромно влияние на младите — за добро или за лошо. (Притчи 22:6; Колосяни 3:21) Исус осъдил юдейските религиозни водачи за лошото въздействие, което тяхното учение оказвало на другите. (Матей 23:13, 15) Днес такива фактори влияят върху всеки един от нас. Например, някои от божиите хора се изправят пред предизвикателства като последица от лошо детство. Такива хора имат нужда от нашата доброта и разбиране. И те могат да намерят в библейското послание утеха, че не са обречени да повторят грешките на своите родители или да се окажат неверни. Да разгледаме как някои от царете на древна Юда онагледяват тази мисъл.

Царете на Юда — те сами вземали решения

 8. Какъв лош пример получил Йотам от баща си, но какъв избор направил той?

⁸ Озия станал цар на Юда, когато бил едва на 16 години, и царувал 52 години. През голяма част от това време той ‘вършил това, което било право пред Господа, напълно според както бил сторил баща му Амасия’. (4 Царе 15:3) Йехова го благословил с поредица от забележителни военни победи. Но успехът му замаял главата и Озия станал горделив и се разбунтувал против Йехова, като принесъл тамян на олтара в храма — задължение, запазено само за свещениците. Озия бил порицан, но отговорил с гняв. След това той бил унизен — бил поразен с проказа и бил принуден да живее в изолация до края на живота си. (2 Летописи 26:16–23) Как неговият син Йотам реагирал на всичко това? Младият мъж лесно можел да бъде повлиян от баща си и да отхвърли порицанието на Йехова. Народът като цяло може би също оказвал отрицателно влияние, защото хората участвували във фалшиво поклонение. (4 Царе 15:4) Но Йотам сам направил избор. ‘Той вършел това, което било право пред Господа.’ — 2 Летописи 27:2.

 9. Кои били някои от добрите влияния върху Ахаз, но как протекъл животът му?

⁹ Йотам управлявал 16 години и през цялото това време бил верен на Йехова. Следователно синът му Ахаз имал прекрасния пример на баща си. Ахаз изпитал и други положителни влияния. Той бил благословен да живее по времето, когато верните пророци Исаия, Осия и Михей пророкували активно в страната. Но направил лош избор. ‘Не вършел това, което било право пред Господа, както баща му Давид.’ Той направил изображения на Ваал и им се покланял, и дори изгорил някои от собствените си синове в жертвения огън на езическите богове. Въпреки най–доброто влияние, което изпитал, той се провалил катастрофално като цар и като служител на Йехова. — 2 Летописи 28:1–4.

10. Какъв баща бил Ахаз, но какъв избор направил синът му Езекия?

¹⁰ От гледна точка на чистото поклонение е трудно да си представим по–лош баща от Ахаз. Но неговият син Езекия не можел да избира баща си! Онези малки момчета, които Ахаз принесъл в жертва на Ваал, вероятно били братята на Езекия. Дали тази ужасяваща обстановка обрекла Езекия на живот на невярност спрямо Йехова? Точно обратното, Езекия станал един от малкото истински велики царе на Юда — верен, мъдър и обичан мъж; ‘Йехова наистина бил с него’. (4 Царе 18:3–7, NW) Всъщност, дори има основания да се смята, че като млад княз Езекия бил вдъхновеният писател на Псалм 119. Ако е така, тогава не е трудно да разберем защо написал думите: „Душата ми е в безсъние от мъка.“ (Псалм 119:28, NW) Въпреки мъчителните си проблеми Езекия оставил Словото на Йехова да го води. Псалм 119:105 казва: „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“ Да, Езекия направил своя избор и той бил правилен.

11. (а) До каква крайност стигнал бунтът на Манасия спрямо Йехова, въпреки доброто влияние на баща му? (б) Какъв избор направил Манасия към края на живота си, и какво можем да научим от това?

¹¹ Но колкото и парадоксално да звучи, от един от най–добрите царе на Юда произлязъл един от най–лошите. Синът на Езекия, Манасия, подкрепял идолопоклонството, спиритизма и грубото насилие в небивала дотогава степен. Хрониката казва, че ‘Йехова не преставал да говори на Манасия и на неговия народ’, вероятно чрез пророците. (2 Летописи 33:10, NW) Юдейската традиция твърди, че отговорът на Манасия било разрязването на Исаия с трион. (Сравни Евреи 11:37.) Независимо дали това било истина, или не, Манасия не се вслушвал в божествените предупреждения. Той дори изгорил някои от своите синове като жертви, точно както правел дядо му Ахаз. Но изправен пред жестоки изпитания в края на живота си, този зъл мъж се разкаял и променил пътя си. (2 Летописи 33:1–6, 11–20) Неговият пример ни учи, че дори човек, който е взимал ужасни решения, не е непременно неспасяем. Той може да се промени.

12. Какви противоположни решения взели Амон и неговият син Йосия относно службата на Йехова?

¹² Синът на Манасия би могъл да научи много от разкаянието на баща си. Но той вземал погрешни решения. Всъщност Амон ‘вършел все по–много и по–много престъпления’, докато накрая бил убит. Синът му Йосия бил освежаващо различен. Йосия явно решил да се поучи от това, което станало с дядо му. Той започнал да управлява, когато бил едва на осем години. Той бил на 16 години, когато започнал да търси Йехова и след това се оказал образцов, верен цар. (2 Летописи 33:20–34:5) Той направил правилен избор.

13. (а) Какво научаваме от юдейските царе, които разгледахме? (б) Колко е голямо значението на родителското обучение?

¹³ Това кратко изследване върху седем юдейски царе съдържа силна поука. В някои случаи най–лошите царе имали най–добрите синове, и обратното — най–добрите царе имали най–лошите синове. (Сравни Еклисиаст 2:18–21.) Това не омаловажава значението на родителското възпитание. Родителите, които обучават децата си според пътя на Йехова, несъмнено дават на децата си най–добрата налична възможност да станат верни служители на Йехова. (Второзаконие 6:6, 7) И все пак въпреки най–добрите усилия на верните родители, някои деца решават да следват погрешен път. Други деца, въпреки че са изпитали възможно най–лошото родителско влияние, избират да обичат Йехова и да му служат. С неговата благословия те правят живота си успешен. Дали понякога се чудиш как ще бъде при теб? Тогава разгледай някои от личните уверения на Йехова, че ти можеш да вземеш правилното решение!

Йехова вярва в теб!

14. Откъде знаем, че Йехова разбира нашите ограничения?

¹⁴ Йехова вижда всичко. В Притчи 15:3 се казва: „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“ Цар Давид казал за Йехова: „Очите ти видяха дори моя зародиш, и в книгата ти всичките му части бяха записани според дните, в които те биваха оформяни, и когато все още нямаше ни една от тях.“ (Псалм 139:16, NW) Така че Йехова знае срещу какви отрицателни склонности се бориш — дали си ги наследил, или си ги придобил в резултат на влияния, върху които нямаш контрол. Той разбира точно как те ти влияят. Той разбира твоите ограничения дори и по–добре от самия теб. И е милостив. Той никога не очаква от нас повече, отколкото можем да направим в разумни граници. — Псалм 103:13, 14.

15. (а) Какъв източник на утеха съществува за онези, които са били съзнателно наранени от други хора? (б) С каква отговорност удостоява Йехова всеки един от нас?

¹⁵ От друга страна, Йехова не гледа на нас като на безпомощни жертви на обстоятелствата. Ако сме преживели лоши неща в миналото, можем да се утешим с факта, че Йехова мрази цялото това умишлено навреждащо поведение. (Псалм 11:5; Римляни 12:19) Но тогава дали ако се отвърнем от пътя и съзнателно направим погрешен избор, Той ще ни освободи от последиците на погрешното ни поведение? Разбира се, че не. Словото му казва: „Всеки има да носи своя си товар.“ (Галатяни 6:5) Йехова удостоява всяко свое разумно създание с отговорността да постъпва правилно и да му служи. Точно както Моисей казал на народа на Израил: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ (Второзаконие 30:19) Йехова е уверен, че ние също можем да направим правилния избор. Откъде знаем това?

16. Как можем ние успешно да ‘изработваме своето спасение’?

¹⁶ Обърни внимание на написаното от апостол Павел: „Затова, любими мои, . . . продължавайте да изработвате спасението си със страх и треперене; защото Бог е онзи, който поради благоволението си действува във вас, та вие и да искате, и да действувате.“ (Филипяни 2:12, 13, NW) Думата в гръцкия оригинал, която е преведена като „да изработвате“, тук показва довеждането на нещо до завършек. Следователно никой от нас не е обречен да се провали или да се откаже. Йехова Бог трябва да е уверен, че ние можем да завършим работата, която ни е възложил — работата, водеща до нашето спасение, иначе не би вдъхновил такова изказване. Но как ще успеем ние? Не със свои собствени сили. Ако бяхме достатъчно силни от само себе си, нямаше да има нужда от „страх и треперене“. Но е така, че Йехова ‘действува в нас’, като светият му дух въздействува на ума и сърцата ни и ни помага ‘да искаме и да действуваме’. Дали при тази любеща помощ имаме каквато и да било причина да не вземаме правилни решения в живота и да не живеем според тях? Не! — Лука 11:13.

17. Какви промени можем да направим в себе си, и как Йехова ни помага да направим това?

¹⁷ Ще има препятствия, които да преодоляваме — вероятно дългогодишни лоши навици и вредни влияния, които могат да изопачат нашето мислене. Но с помощта на духа на Йехова ние можем да ги преодолеем! Както писал Павел на християните в Коринт, божието Слово е достатъчно мощно, за да преодолее дори „здраво вкоренени неща“. (2 Коринтяни 10:4, NW) Всъщност Йехова може да ни помогне да се променим смайващо. Неговото Слово ни подканя да ‘съблечем старата личност’ и да ‘облечем новата личност, която е създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност’. (Ефесяни 4:22–24, NW) Дали духът на Йехова наистина може да ни помогне да направим такива промени? Несъмнено! Божият дух произвежда плодове в нас — прекрасни, скъпоценни качества, които всички ние искаме да култивираме. Първото от тях е любовта. — Галатяни 5:22, 23.

18. Какъв избор е в състояние да направи всеки разумен човек, и какво ще ни помогне той да решим?

¹⁸ Тук се съдържа една голяма, освобождаваща истина. Йехова Бог има неограничена способност да обича и ние сме направени по неговия образ. (Битие 1:26; 1 Йоан 4:8) Така че ние можем да направим избора да обичаме Йехова. И тази любов — а не предишния ни начин на живот, нито придобитите ни недостатъци, нито наследената ни склонност да вършим грях — е ключът към нашето бъдеще. Любовта към Йехова Бог било онова, от което се нуждаели Адам и Ева, за да останат верни в Едем. Тази любов е онова, от което всеки един от нас се нуждае, за да преживее Армагедон и да премине последното изпитание в края на Христовото Хилядолетно управление. (Откровение 7:14; 20:5, 7–10) Всеки един от нас, независимо от обстоятелствата, може да развива такава любов. (Матей 22:37; 1 Коринтяни 13:13) Нека бъдем решени да обичаме Йехова и да градим върху тази любов за цялата вечност.

Как мислиш?

◻ Какво разпространено схващане противоречи на положителното учение на Библията относно личната отговорност?

◻ Каква строителна работа трябва да върши всеки християнин в себе си?

◻ Как примерът на царете на Юда показва, че всеки човек прави свой избор?

◻ Как Йехова ни уверява, че можем да вземаме правилни решения в живота, независимо от отрицателните влияния край нас?

[Снимка на страница 15]

Дали твоето бъдеще е определено от гените?

[Снимка на страница 17]

Въпреки лошия пример на своя баща, цар Йосия избрал да служи на Бога