Дали все още е възможно човек да проявява истинска вяра?
„Вярата е жива, категорична увереност в божията милост, толкова сигурна и несъмнена, че вярващият би жертвал живота си за нея хиляди пъти.“ — МАРТИН ЛУТЕР, 1522 г.
„По всички наши намерения и цели личи, че вече сме светско общество, в което християнската вяра и поведение са станали просто отживелица.“ — ЛЮДОВИК КЕНЕДИ, 1999 г.
СТАНОВИЩАТА относно вярата коренно се различават. В миналото вярата в Бога била много широко разпространена. В днешния скептичен и страдащ свят истинската вяра в Бога и в Библията бързо изчезва.
Истинска вяра
За много хора думата „вяра“ означава просто човек да има религиозни убеждения или да участва в някаква форма на поклонение. Но основното ѝ значение в Библията е ‘абсолютно упование’ — пълна, непоклатима увереност в Бога и в неговите обещания. Тя е качество, характерно за учениците на Исус Христос.
Веднъж Исус Христос говорел за необходимостта да се молим и ‘да не падаме духом’ (СИ). Тогава той задал въпроса дали днес изобщо съществува истинска вяра. Исус попитал: „Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли [такава — бележка под линия в НС] вяра на земята?“ Защо той задал този въпрос? — Лука 18:1, 8.
Изгубена вяра
Много неща могат да накарат хората да изгубят вярата, която може би проявяват. Някои от тези неща са неволите и изпитанията на всекидневния живот. Например, професор Майкъл Голдър бил енорийски свещеник в Манчестър, когато през 1958 г. се случи Мюнхенската самолетна катастрофа, в която загинаха много футболисти от отбора на Манчестър Юнайтед. В една телевизионна програма на BBC (Би Би Си) говорителката Джоун Бейкуел обясни, че Голдър „се чувствал безпомощен пред голямата скръб на хората“. В резултат на това той „изгубил вярата си в Бога, който се намесва в човешките съдби“. Голдър споделил убеждението си, че „Библията не е ... безпогрешното божие слово“, а „погрешно човешко слово, може би откъслечно вдъхновено от Бога“.
Понякога вярата просто изчезва. Това се случило с автора и радиоводещ Людовик Кенеди. Той казва, че от дете у него ‘отвреме–навреме се появявали съмнения и неувереност относно Бога и все повече се обезверявал’. Изглежда никой не можел да отговори разумно на въпросите му. Смъртта на баща му в морето съвсем разклатила неговата вече много слаба вяра. Молитвите към Бога ‘да ни пази от опасностите на морето и от насилието на врага’ останали неизпълнени, когато по време на Втората световна война бившият пътнически лайнер, превърнат във военен кораб, на който бил баща му, бил нападнат и унищожен от немски военни кораби. — „Всичко е въпрос на нагласа — сбогуване с Бога“.
Тези преживявания не са необичайни неща. „Не във всички — казва апостол Павел — има вяра.“ (2 Солунци 3:2) Как мислиш? Дали в този все по–скептичен свят още е възможно човек да проявява истинска вяра в Бога и в неговото Слово? Обърни внимание на нещата, които се казват по този въпрос в следващата статия.