Колко е важна чистотата?

ЗА РАЗЛИЧНИТЕ хора чистотата означава различни неща. Например, когато на едно малко момче е казано от неговата майка да измие ръцете и лицето си, то може да мисли, че като подържи пръстите си под струята вода и като намокри устните си, това е достатъчно. Но майката знае, че не е достатъчно. Тя го взема обратно в банята и изтърква ръцете и лицето му с много сапун и вода въпреки силните му протести!

Разбира се, стандартите за чистота не са едни и същи по света и хората израстват с различни понятия за чистота. В миналото една чиста, добре подредена училищна среда помагаше на учениците в много страни да развият добри навици за чистота. Днес някои училищни дворове са толкова пълни с отпадъци и отломки, че приличат повече на сметища, отколкото на място за игра или упражнения. А какво можем да кажем за класната стая? Дарън, който е портиер в едно австралийско средно училище, отбелязва: „Сега в класната стая също има мръсотия. Някои ученици приемат наставлението ‘Вдигни боклука’ или ‘Почисти тук’ като наказание. Проблемът е, че някои учители използват почистването като средство за наказание.“

От друга страна, възрастните не винаги са добър пример за чистота и в ежедневния живот, и в света на бизнеса. Например, много обществени места са оставени мръсни и непривлекателни. Някои видове промишленост замърсяват околната среда. Но замърсяването не е предизвикано от някаква безлична промишленост и предприятия, а от хората. Докато алчността вероятно е главната причина за световния проблем на замърсяването и предизвиква много болести, част от проблема е резултат от нечисти лични навици. Един бивш високопоставен политик в Австралия подкрепил това заключение, като казал: „В центъра на всички въпроси за общественото здраве стои отделният мъж, жена и дете.“

Въпреки това някои смятат чистотата за личен въпрос, който не трябва да занимава никой друг. Но дали наистина е така?

Чистотата е много важна, когато става дума за храната ни — независимо дали я купуваме в магазин, дали я ядем в ресторант, или сме на вечеря в дома на някой приятел. Един висок стандарт на чистота е очакван от онези, които приготвят или сервират храната, която ние ядем. Техните или нашите мръсни ръце могат да бъдат причина за много болести. Какво можем да кажем за болниците, където повече от всяко друго място очакваме да намерим чистота? В „Медицински журнал на Ню Ингланд“ се съобщава, че немитите ръце на лекарите и медицинските сестри може да помогнат да се обясни защо болничните пациенти развиват инфекции, за лечението на които се изразходват повече от десет милиарда долара годишно. Ние с право очакваме никой да не застрашава здравето ни посредством своите нечисти навици.

Много сериозен е също въпросът, когато някой преднамерено или лекомислено замърсява нашите водни запаси. И доколко е безопасно да се разхождаш бос по плажа, където могат да се видят използвани спринцовки, останали след наркоманите и други хора? Може би дори от още по–голямо значение за всеки един лично е въпросът: Дали в моя дом се стремим към чистота?

В своята книга „Да изгониш мръсотията“ Сюелън Хой пита: „Дали сме толкова чисти, колкото бяхме преди?“ Тя отговаря: „Вероятно не.“ Тя посочва като главна причина промяната в обществените ценности. Тъй като прекарват все по–малко и по–малко време в къщи, хората просто плащат на някой друг, за да почисти вместо тях. Вследствие на това запазването на чиста среда вече не е въпрос от първостепенно значение. „Аз не мия душа — аз мия себе си — казва един мъж. — Така че ако моята къща е мръсна, поне аз съм чист.“

Но чистотата е много повече от това, което се вижда. Това е една всеобхватна етика на здравия начин на живот. Тя също е състояние на ума и сърцето, което обхваща нашия морал и поклонение. Нека да видим защо това е така.