Какво означава чистотата наистина?

ПОРАДИ шокиращо нехигиеничните условия в Европа и в Съединените щати през 18–и и 19–и век мисионерите през този период проповядвали това, което може да бъде определено като „учение за чистотата“. То приравнявало мръсотията с грях, докато за чистотата било казвано, че ни довежда по–близо до Бога. Вероятно това учение е направило популярна аксиомата „След светостта следва чистотата“.

Такъв възглед бил възприет от Армията на спасението, основана от Уилям и Катрин Бут. Според книгата „Здраве и медицина в евангелистката традиция“ един от техните най–ранни лозунги бил: „Сапун, супа и спасение“. След това, когато Луи Пастьор и други учени доказали извън всяко съмнение връзката между болестите и бактериите, това само добавило устрем и научна основа на стремежа към по–добра обществено–здравна схема.

Някои от предприетите незабавно мерки се състояли в това един свидетел в съда да не целува Библията и премахването на общата чаша за пиене в училища и железопътни гари. Усилия били направени дори да бъде заменен обикновеният църковен потир в религиозните служби с лични чаши. Да, тези ранни новатори изглежда имали значителен успех в промяната на нагласата на хората към чистотата. До такава степен, че една писателка нарекла резултата „любовен роман с чистотата“.

Но този „любовен роман с чистотата“ очевидно бил доста повърхностен. Не минало много време и предприемчиви търговци превърнали обикновения сапун в продукт за козметични цели. Изкусни реклами накарали купувачите да вярват, че използването на определени продукти за лична хигиена ще придадат на потребителя обществено положение, на което други хора могат само да завиждат. Телевизията продължава да поддържа тази илюзия жива. Преуспелите и прославени хора, представяни в реклами и в ‘сапунени сериали’, рядко са виждани да чистят къщата, да измитат двора, да вземат боклук от земята или да почистват след своите любими котки и кучета.

Има също и такива, които разсъждават, че ходенето на работа е това, което плаща сметките с разходите, докато домакинската работа или другите неприятни задължения, свързани с чистенето, не носят финансова полза. И тъй като няма включено парично възнаграждение, защо трябва те да се грижат за околната среда? Един резултат от това е, че някои хора днес мислят, че чистотата се свежда само до личната хигиена.

Божият възглед за чистотата

Няма съмнение, че тези ранни усилия да се учат хората на чистота, помогнали да се подобрят условията на живот. И с основание, защото чистотата е качество, което принадлежи на и произхожда от светия и чист Бог, Йехова. Той ни учи да извличаме полза, като ставаме свети и чисти във всичките си пътища. — Исаия 48:17; 1 Петър 1:15.

Йехова Бог е образцов в това отношение. Чистотата, както и другите негови невидими качества ясно се виждат във видимото божие творение. (Римляни 1:20) Ние можем да видим, че самото творение не предизвиква трайно замърсяване. Земята със своите многобройни екологични цикли е едно самопочистващо се чудо и то е предназначено за чист, здравословен начин на живот. Такова чисто дело може да дойде единствено от един Конструктор с чисти мисли. Следователно, от това можем да заключим, че поклонниците на Бога трябва да бъдат чисти във всички аспекти на своя живот.

Четири аспекта на чистота

Библията посочва четири аспекта на чистота, към които поклонниците на Бога трябва да се стремят. Нека да разгледаме всеки от тях.

Духовна. Това трябва да бъде смятана за най–важната от всички видове чистота, защото тя е свързана с индивидуалните перспективи за вечен живот. Но това е често най–пренебрегваната форма на чистота. Просто казано, да бъдеш духовно чист означава никога да не престъпваш линията, която Бог е начертал между истинското и фалшивото поклонение, защото Бог гледа на всеки вид фалшиво поклонение като на нечисто. Апостол Павел писал: „‘Излезте изсред тях и отделете се — казва Господ, — и не се допирайте до нечисто’; и ‘Аз ще ви приема’.“ (2 Коринтяни 6:17) Ученикът Яков е също много конкретен в това отношение: ‘Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: ... да пази човек себе си неопетнен от света.’ — Яков 1:27.

Бог ясно показвал неодобрението си от смесването на фалшивото със своето истинско поклонение. Фалшивото поклонение често обхваща нечисти действия и отвратителни идоли и богове. (Йеремия 32:35) Така истинските християни са предупредени да отбягват всяка връзка с нечистото поклонение. — 1 Коринтяни 10:20, 21; Откровение 18:4.

Морална. Тук Бог също очертава една ясна линия между това, което е чисто, и това, което е нечисто. Като цяло светът стана такъв, какъвто е описан в Ефесяни 4:17–19: „Помрачени в разума и странни на живота от Бога ..., които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.“ Такова неморално мислене се проявява по много начини, и открито, и неуловимо, от което следва, че християните трябва да бъдат нащрек.

Онези, които обичат Бога, знаят, че проституцията, хомосексуализмът, предбрачният секс и порнографията са нарушения на стандарта на Йехова за морална чистота. Но тези неща са нещо обикновено в света на модата и развлеченията. Следователно християните трябва да са нащрек спрямо такива тенденции. Онзи, който се облича оскъдно, с прекалено разкриващи дрехи на християнските събрания или на обществени събирания, привлича ненужно вниманието върху човешкото тяло и показва липса на добродетелност. Освен че пренася нечистото мислене на света в християнския сбор, обличането по този начин е възможно да предизвика нечисти мисли у другите. Това е една от областите, където християните трябва да работят усилно, като проявяват „мъдростта, която е от горе“. — Яков 3:17.

Умствена. Тайните недра на ума ни не трябва да бъдат хранилище на нечисти мисли. Исус предупредил относно нечистото мислене, когато казал: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28; Марко 7:20–23) Тези думи важат и за гледането на порнографски снимки и филми, за четенето на описания на похотливи сексуални действия и за слушане на неприлични текстове на песни. По този начин християните трябва да избягват да опетняват себе си, като подхранват ума си с нечисти мисли, които могат да доведат до нечиста, несвята реч и действия. — Матей 12:34; 15:18.

Физическа. Светостта и физическата чистота са тясно свързани в Библията. Например, Павел писал: „Възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“ (2 Коринтяни 7:1) Следователно истинските християни трябва да се стремят да пазят своето тяло, дом и среда толкова чисти и подредени, колкото позволяват обстоятелствата. Дори там, където водата за пране или къпане не достига, християните трябва да се опитват да направят най–доброто, което могат, за да продължават да са чисти и прилични.

Физическата чистота също така ще изключва употребата на тютюн под всякаква форма, злоупотребата с алкохол и наркотици под каквато и да било форма, която омърсява и поврежда тялото. Пастирът, описан в Песен на песните, се наслаждавал на сладкия аромат от дрехите на суламката. (Песен на песните 4:11) Да се грижим за своята лична хигиена е проява на любов, тъй като не искаме да сме причина за неприятна миризма за онези около нас. Парфюмите и одеколоните могат да бъдат приятни, но те не могат да заместят редовното къпане и чистите дрехи.

Да запазим уравновесен възглед

Когато става дума за физическа чистота, хората могат да изпаднат в крайности. От една страна, това да бъдем фанатични относно чистотата може да ни ограби радостта от живота. Това може да ни отнема и много скъпоценно време. От друга страна, мръсните и занемарени домове могат да се окажат скъпи за ремонт. Между тези крайности е практичният, разумен подход да запазим своя дом чист и приличен.

Пази дома си прост. Задръстените с вещи домове или стаи са трудни за почистване и в такава претъпкана обстановка може да не е толкова лесно да видиш къде е мръсотията. Скромните, подредени домове отнемат по–малко време за почистване. В Библията се говори много добре за един прост начин на живот: „Като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — 1 Тимотей 6:8.

Пази го подреден. Всеки, който живее в дома, носи отговорност за чистотата му. Неподредените домове често започват с неподредени стаи. Подредеността означава всяко нещо да е на своето правилно място. Например, мястото за мръсни дрехи не трябва да бъде подът на спалнята. И нещо още по–сериозно — играчки и инструменти, които се въргалят наоколо, са потенциално опасни. Много злополуки в домовете се дължат на нехайни навици.

Ясно е, че чистотата и християнският начин на живот са неразделни. Пророкът Исаия говори относно един богоугоден начин на живот като за ‘пътя на светостта’. И добавя сериозната мисъл, че „нечистият няма да мине през него“. (Исаия 35:8) Да, култивирането на добри навици за чистота днес дава силно доказателство за вярата ни в божието обещание, че скоро Бог ще установи един чист земен рай. Тогава по всички части на тази красива планета всички хора ще прославят Йехова Бог, като спазват напълно неговите съвършени стандарти за чистота. — Откровение 7:9.

[Снимка на страница 6]

Всеки, който живее в дома, носи отговорност за чистотата му

[Снимка на страница 7]

Земята е едно самопочистващо се чудо