Въпроси на читатели
Правилно ли е да се каже, че милостта на Йехова уравновесява неговата справедливост?
Макар че понякога този израз бива използван, е по–добре да го избягваме, защото изглежда така, сякаш той показва, че милостта на Йехова смекчава или обуздава неговата справедливост, като че ли милостта превъзхожда по–суровото качество справедливост. Това не е правилно.
Еврейската дума за „справедливост“ може също така да означава „присъда“. Справедливостта е тясно свързана с праведността. Но обикновено справедливостта съдържа правна отсянка в значението си. Докато най–често праведността не съдържа такава. Вярно е, че справедливостта на Йехова може да означава въздаване на заслужено наказание, но също така може да означава и осигуряване на избавление за достойните. (Битие 18:20–32; Исаия 56:1; Малахия 4:2) Затова справедливостта на Йехова не бива да бъде смятана за строга или за такава, която се нуждае от смекчаване.
Еврейската дума за „милост“ може да се отнася за проява на въздържание при налагането на присъда. Тя може също така да означава активен израз на състрадание, донасяне на облекчение за онеправданите. — Второзаконие 10:18; Лука 10:29–37.
Йехова е Бог както на справедливостта, така и на милостта. (Изход 34:6, 7; Второзаконие 32:4; Псалм 145:9) Неговата справедливост и неговата милост са съвършени и действат заедно в хармония. (Псалм 116:5; Осия 2:19) И двете качества съвършено се уравновесяват, или се допълват взаимно. Затова ако кажем, че милостта на Йехова уравновесява неговата справедливост, трябва също да кажем, че справедливостта му уравновесява неговата милост.
Исаия пророкувал: „Господ [Йехова — НС] ще чака, за да се смили за вас, и по тая причина ще се превъзнесе, за да ви пожали; защото Господ [Йехова — НС] е Бог правосъден.“ (Исаия 30:18) Тук Исаия показва, че справедливостта на Йехова подбужда прояви на милост, а не че неговата милост смекчава или обуздава неговата справедливост. Йехова проявява милост, защото е справедлив и също защото е любещ.
Вярно е, че библейският писател Яков писал: „Милостта тържествува над съда.“ (Яков 2:13б) Но в този контекст Яков не говорел за Йехова, а за християните, които проявяват милост — например, към страдащите и бедните. (Яков 1:27; 2:1–9) Когато такива милостиви личности бъдат доведени на съд, Йехова взема предвид тяхното поведение и милостиво им прощава въз основа на жертвата на своя Син. Така тяхната милост побеждава всяка неблагоприятна присъда, която те биха могли да заслужават. — Притчи 14:21; Матей 5:7; 6:12; 7:2.
Следователно не е правилно да се каже, че справедливостта на Йехова е уравновесена от неговата милост, в смисъл че неговата справедливост се нуждае от смекчаване чрез милост. Двете качества на Йехова са в съвършено равновесие. Те се уравновесяват помежду си, точно както уравновесяват и се уравновесяват от другите качества на Йехова, като любов и мъдрост.