Покръстването на Хлодвиг — 1500 години католицизъм във Франция

„В ИМЕТО на папата, бум“ — беше посланието, придружаващо саморъчно направена бомба, открита в една френска църква, която папа Йоан Павел II щеше да посети през септември 1996 г. Това е краен пример за противопоставянето, с което се отличаваше петото му посещение във Франция. Въпреки това около 200 000 души дойдоха във френския град Реймс през същата година, за да честват с папата 1500 години от обръщането на франкския крал Хлодвиг в католицизма. Кой бил този крал, чието покръстване било наречено покръстването на Франция? И защо неговото отпразнуване породило такъв спор?

Падащата империя

Хлодвиг бил роден през около 466 г. и бил син на Хилдерих I, кралят на салическите франки. След като през 358 г. това германско племе било покорено от римляните, му било позволено да се засели на територията на днешна Белгия, при условие че ще защищава границата и ще осигурява войници за римската армия. Близката връзка с местното гало–римско население, която възникнала, довела до постепенна романизация на тези франки. Хилдерих I бил съюзник с римляните и се борел срещу нападенията на другите германски племена, като например вестготите и саксонците. Така той спечелил благоволението на гало–римското население.

Римската провинция Галия се простирала от река Рейн на север до Пиренеите на юг. Но след смъртта на римския генерал Аеций през 454 г. нямало кой да поеме властта в страната. Освен това падането на Ромул Августул, последният император в Рим, през 476 г. и краят на Западната римска империя довели до голяма политическа нестабилност в региона. Впоследствие Галия приличала на узряла смокиня, чакаща да бъде обрана от едно от племената, заселили се в нея. Едва ли е изненадващо, че наследявайки престола от баща си, Хлодвиг започнал да се стреми да разширява границите на своето кралство. През 486 г. в битка близо до град Соасон той победил последния представител на Рим в Галия. Тази победа му дала власт над цялата територия между река Сома на север и река Лоара в централна и западна Галия.

Човекът, който щял да бъде крал

За разлика от другите германски племена, франките оставали езичници. Но бракът на Хлодвиг за бургундската принцеса Клотилда оказал дълбоко влияние на живота му. Като ревностна католичка Клотилда неуморно се стремяла да обърне във вярата своя съпруг. Според записаната през шести век история от Григорий от Тур, през 496 г., по време на битката при Толбиак (Цюлпих, Германия) срещу племето на алеманите, Хлодвиг обещал да изостави езичеството, ако Богът на Клотилда му даде победа. Въпреки че военните части на Хлодвиг били пред поражение, алеманският крал бил убит и армията му се предала. Хлодвиг смятал, че Богът на Клотилда му помогнал да победи. Според традицията Хлодвиг бил покръстен от свети Ремигий в катедралата на Реймс на 25 декември 496 г. Някои обаче мислят, че е по–вероятно това да е станало по–късно, през 498 или 499 г.

Опитите на Хлодвиг да завладее Бургундия на югоизток се провалили. Но атаката му срещу вестготите била увенчана с успех, когато през 507 г. ги разгромил при Вуйе, близо до Поатие, като тази победа му дала власт над по–голямата част от югозападна Галия. Като награда за тази победа Хлодвиг бил удостоен с титлата почетен консул от императора на Източната римска империя Анастасий. Така той имал по–висока позиция от всички други западни крале и управлението му било законно в очите на гало–римското население.

След като завладял на изток територията на франките, живеещи до река Рейн, Хлодвиг направил Париж своя столица. През последните години от живота си той укрепил кралството си, като създал писмен кодекс от закони, Салическата правда, и като организирал църковен събор в Орлеан, за да определи отношенията между църквата и държавата. До смъртта си, вероятно на 27 ноември 511 г., той бил единственият владетел на три четвърти от Галия.

Според „Нова енциклопедия Британика“ обръщането на Хлодвиг в католицизма е „повратен момент в историята на западна Европа“. Защо обръщането на този езически крал имало голямо значение? Отговорът на този въпрос се крие във факта, че Хлодвиг избрал католицизма, който се противопоставял на арианството.

Арианският спор

През около 320 г. Арий, свещеник в Александрия (Египет), започнал да разпространява радикални идеи относно троицата. Арий отричал, че Синът бил от едно и също естество като Бащата. Синът не можел да бъде Бог или равен на Бащата, тъй като имал начало. (Колосяни 1:15) Що се отнася до светия дух, Арий вярвал, че той бил личност, която е по–низша както от Бащата, така и от Сина. Това учение, придобило широка популярност, събудило жестоко противопоставяне вътре в църквата. През 325 г. по време на Никейския събор Арий бил изпратен в изгнание, а ученията му били осъдени.a

Но това не прекратило спора. Доктринните разисквания продължили около 60 години, а следващите императори подкрепяли ту едната страна, ту другата. Накрая през 392 г. император Теодосий I превърнал ортодоксалния католицизъм с неговата доктрина за троицата в държавната религия на Римската империя. Междувременно готите били обърнати в арианството от германския епископ Улфила. Другите германски племена бързо приели тази форма на „християнството“.b

По времето на Хлодвиг католическата църква в Галия била в криза. Арианските вестготи се опитвали да потиснат католицизма, като не позволявали назначаването на нови епископи на мястото на тези, които умирали. Освен това в църквата се борили две папски разцепления, като свещениците от противоположните фракции се убивали помежду си в Рим. В добавка към този смут някои католически писатели представили идеята, че през 500 г. ще дойде краят на света. Затова обръщането в католицизма на франкския завоевател било смятано за благоприятно събитие, възвестяващо „новото хилядолетие на светиите“.

Но какви били подбудите на Хлодвиг? Макар че религиозните причини не могат да бъдат изключени, несъмнено той имал политически цели. Като избрал католицизма, Хлодвиг спечелил благоволението на гало–римското население, което било главно католическо, и подкрепата на влиятелното висше духовенство на църквата. Това му дало безспорно предимство над политическите съперници. В „Нова енциклопедия Британика“ се отбелязва, че „неговото завоевание на Галия станало освободителна война от игото на мразените ариански еретици“.

Какъв бил в действителност Хлодвиг?

Преди честването на годишнината през 1996 г. архиепископът на Реймс Жерар Дефоа описал Хлодвиг като „символ на внимателно обмислено и добре преценено обръщане“. Френският историк Ернест Лавис обаче казал: „Обръщането на Хлодвиг в никакъв случай не променило характера му; милите и мирни морални принципи на Евангелието не достигнали до сърцето му.“ Друг историк заявил: „Вместо Один [скандинавски бог] той призовавал Христос и си оставал същият.“ Напомнящ за поведението на Константин след т.нар. му обръщане в християнството, Хлодвиг се заел с укрепването на управлението си, като предприел масови убийства на всички съперници на престола. Той изтребил „всичките си роднини, дори и най–далечните“.

След смъртта на Хлодвиг започнало създаването на митове, в които бил издигнат от жесток воин до светец. Повествованието на Григорий от Тур, писано почти един век по–късно, е смятано като резултат от съзнателните му усилия да идентифицира Хлодвиг с Константин, първият римски император, приел „християнството“. И като твърдял, че Хлодвиг бил на 30 години при покръстването си, изглежда Григорий се опитвал да го сравни с Христос. — Лука 3:23.

Този процес бил продължен през девети век от Анкмар, епископ на Реймс. Когато катедралите се съревновавали за поклонници, биографията, която написал за своя предшественик свети Ремигий, вероятно била предназначена да подобри репутацията на църквата му и да увеличи богатството ѝ. Според повествованието му един бял гълъб донесъл стъкленица с масло, с което да бъде помазан Хлодвиг при покръстването му, като така ясно правел сходство с помазването на Исус със свети дух. (Матей 3:16) По този начин Анкмар установил връзка между Хлодвиг, Реймс и монархията и оказал доверие на идеята, че Хлодвиг е помазаникът на Господаря.c

Спорно честване

Бившият френски президент Шарл Дьо Гол казал веднъж: „Според мене историята на Франция започва с Хлодвиг, избран за крал на Франция от франките, племето, чието име носи Франция.“ Но не всеки гледа на нещата по този начин. Честването на 1500 години от покръстването на Хлодвиг предизвикало спор. В народ, където църквата и държавата са официално разделени от 1905 г. насам, мнозина критикували участието на държавата в това, което смятали за религиозен празник. Когато от градския съвет на Реймс съобщили за плановете да бъде платена сцената, която ще бъде използвана по време на посещението на папата, една асоциация се противопоставила на решението и чрез съда постигнала то да бъде обявено за нарушаващо конституцията. Други смятали, че църквата се опитвала да наложи отново влиянието си върху духовния и светския живот във Франция. Честването на годишнината било допълнително усложнено от определянето на Хлодвиг като символ на крайния десен Народен фронт и фундаменталистките католически групи.

Други били критично настроени към честването от гледна точка на историята. Те казали, че покръстването на Хлодвиг не обърнало Франция в католицизма, тъй като тази религия вече била твърдо внедрена в гало–римското население. И те твърдели, че и покръстването му не отбелязвало раждането на Франция като народ. Според тях за раждането на Франция било по–правилно да се смята разделянето на империята на Каролингите през 843 г., като Карл Плешивият, а не Хлодвиг, бил първият крал на Франция.

Вече 1500 години католицизъм

Какво е положението на католицизма във Франция днес след повече от 1500 години като „най–голямата дъщеря на църквата“? До 1938 г. във Франция имаше най–големият брой покръстени католици в цял свят. Сега тя е на шесто място след такива страни като Филипините и Съединените щати. И макар че има 45 милиона католици във Франция, само 6 милиона редовно посещават църковни служби. Една неотдавнашна анкета сред католиците във Франция разкри, че 65 процента от тях „пренебрегват учението на църквата по сексуални въпроси“ и за 5 процента от тях Исус „не означава нищо“. Точно тази отрицателна нагласа подтикнала папата да зададе следния въпрос по време на посещението си във Франция през 1980 г.: „Франция, какво направи с обещанията си при своето покръстване?“

[Бележки под линия]

[Карта на страница 27]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

САКСОНЦИ

Река Рейн

Река Сома

Соасон

Реймс

Париж

ГАЛИЯ

Река Лоара

Вуйе

Поатие

ПИРЕНЕИ

ВЕСТГОТИ

Рим

[Снимка на страница 26]

Покръстването на Хлодвиг, изобразено в ръкопис от 14–и век

[Източник]

© Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris

[Снимка на страница 28]

Скулптура с покръстването на Хлодвиг (в центъра) на външната част на катедралата в Реймс (Франция)

[Снимка на страница 29]

Посещението на Йоан Павел II във Франция за честването на покръстването на Хлодвиг породи спор