Валденсите — от ерес до протестантство

Това се случило през 1545 г. в красивата Люберонска област в Прованс, южна Франция. Една армия се била събрала, за да изпълни ужасна мисия, вдъхновена от религиозна нетолерантност. Последвала седмица на кръвопролития.

СЕЛА били сривани със земята, а жителите им били хвърляни в затвора или убивани. Ужасни жестокости били извършени от брутални войници в едно клане, което накарало Европа да настръхне. Около 2700 мъже били избити, а 600 били изпратени да работят на галерите, да не говорим за страданията, изпитани от жени и деца. Военният командир, който изпълнявал тази кървава кампания, бил похвален от френския крал и папата.

Реформацията вече била разкъсала Германия на две, когато кралят–католик на Франция, Франсоа І, загрижен относно разпространението на протестантството, разследвал за т.нар. еретици в своето кралство. Вместо на няколко отделни случая на ерес, властите в Прованс се натъкнали на цели села от религиозни инакомислещи. Едиктът за унищожаването на тази ерес бил утвърден и след време изпълнен с клането през 1545 г.

Кои били тези еретици? И защо били обект на насилствена религиозна нетолерантност?

От богатство до дрипи

Онези, които били убити в клането, принадлежали към едно религиозно движение, което произхождало от 12–и век и обхващало обширни райони от Европа. Начинът, по който се разпространило и оцеляло в течение на векове, го правел уникално в летописите на религиозното инакомислие. Повечето историци са съгласни, че движението започнало около 1170 г. Във френския град Лион един богат търговец на име Воде проявил голям интерес към това да се научи как да бъде угоден на Бога. Очевидно подтикван от напътствието, което Исус Христос дал на един богат човек — да продаде своя имот и да го раздаде на бедните, Воде обезпечил финансово своето семейство и след това се отказал от богатството си, за да проповядва евангелието. (Матей 19:16–22) Скоро той имал последователи, които по–късно станали известни като валденсите.a

Бедност, проповядване и Библията били сърцевината на живота на Воде. Протестът против богатството на свещениците не бил нещо ново. От известно време неколцина недоволни измежду духовенството порицавали покварените църковни дела и злоупотребата с властта. Но Воде бил мирянин, каквито били и повечето от неговите последователи. Това несъмнено обяснява защо той смятал за нужно Библията да съществува на езика, който хората говорят и разбират. Тъй като църковният латински превод на Библията бил достъпен само за духовенството, Воде поръчал превод на евангелията и други библейски книги на франко–провансалски — езикът, разбиран от обикновените хора в източна централна Франция.b Изпълнявайки заповедта на Исус да проповядват, „бедняците от Лион“ говорели по улиците за своето послание. (Матей 28:19, 20) Историкът Габриел Одисио обяснява, че настойчивостта относно публичното проповядване била решаващият фактор в отношението на църквата към валденсите.

От католици до еретици

По онова време проповядването се смятало за работа единствено на духовенството и църквата си присвоила правото да удостоява с пълномощия за проповядване. Духовенството смятало валденсите за невежи и неграмотни, но през 1179 г. Воде се обърнал към папа Александър ІІІ за официално упълномощаване да проповядва. Позволение било дадено, но при условие че и местните свещеници го одобрят. Историкът Малкълм Ламбърт отбелязва, че това „било равносилно на пълно отхвърляне“. И наистина, архиепископът на Лион, Жан Белмен, официално забранил миряни да проповядват. Воде отвърнал, като цитирал Деяния 5:29 (НС): „Трябва да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората.“ Тъй като отказал да се съобрази със забраната, Воде бил отлъчен от църквата през 1184 г.

Макар че валденсите били забранени от епархията на Лион и изгонени от града, изглежда, че първоначалното осъждане било до известна степен само на теория. Много обикновени хора се възхищавали от валденсите поради тяхната искреност и начин на живот, и дори епископите продължавали да разговарят с тях.

Според историка Юан Камрон изглежда, че проповедниците от валденсите не се „противопоставяли на католическата църква като такава“. Те само „искали да проповядват и да поучават“. Историците казват, че на практика движението било принудено да се превърне в ерес чрез поредица от декрети, които постепенно и трайно го ограничавали. Осъждането от църквата достигнало най–високата си степен чрез анатема, която Четвъртият латерански събор издал срещу валденсите през 1215 г. Как се отразило това на тяхното проповядване?

Те преминали в нелегалност

Воде умрял през 1217 г. и преследването разпръснало неговите последователи по френските алпийски долини, в Германия, северна Италия и централна и източна Европа. Преследването също така накарало валденсите да се заселят в земеделските райони и това ограничило тяхната проповедна дейност в много области.

През 1229 г. католическата църква завършила своя кръстоносен поход срещу катарите, или албигойцитеc, в южна Франция. Валденсите станали следващият обект на подобни домогвания. Скоро инквизицията щяла да бъде безмилостно обърната срещу всички противници на църквата. Страхът накарал валденсите да преминат в нелегалност. До 1230 г. те вече не проповядвали публично. Одисио обяснява: „Вместо да отиват да търсят нови овце ..., те се отдали на грижи за новите обръщенци във вярата, като им помагали да устояват въпреки външния натиск и преследване.“ Той добавя, че „проповядването останало основно, но било напълно променено на дело“.

Техните вярвания и дейност

Вместо в проповедната дейност да участват и мъже, и жени, до 14–и век валденсите вече били създали разлика между проповедници и вярващи. Тогава само добре обучени мъже участвали в пастирската работа. Тези пътуващи проповедници по–късно станали известни като барб (чичовци).

„Чичовците“, които посещавали семействата на валденсите по домовете им, се стараели да запазят движението живо, вместо да го разпространяват. Всички „чичовци“ можели да четат и пишат и обучението им, което продължавало до шест години, било с библейска насоченост. Те използвали Библията на езика на обикновените хора и това им помагало да я обясняват на своите паства. Дори противниците признавали, че валденсите, както и децата им, имали силна библейска култура и можели да цитират обширни части от Писанията.

Между другите неща, които ранните валденси отхвърлили, били лъжата, чистилището, заупокойните литургични богослужения и поклонението на Мария и светците. Те също чествали ежегодно Вечерята на Господаря или Последната вечеря. Според Ламбърт тяхната форма на поклонение „била в същината си религията на обикновения мирянин“.

„Двойнствен живот“

Общностите на валденсите били обединени. Хората се женели в рамките на движението и през вековете това създало прозвищата на валденсите. Но в своята битка за оцеляване валденсите се опитали да скрият своите възгледи. Тайнствеността, която била придавана на техните религиозни вярвания и дейности, улеснила противниците да отправят оскърбителни обвинения срещу тях, като казвали например, че те участват в поклонение на Дявола.d

Един от начините, по който валденсите отговаряли на такива обвинения, било това, че правели компромис и постъпвали по начин, който историкът Камрон нарича „минимално съобразяване“ с католическото поклонение. Много валденси се изповядвали на католически свещеници, посещавали литургии, използвали света вода и дори ставали пилигрими. Ламбърт отбелязва: „В много неща те постъпвали като своите съседи католици.“ Одисио направо казва, че след време валденсите „заживели двойнствен живот“. Той добавя: „От една страна, външно те се държали благопристойно като католици, за да запазят своето относително спокойствие, а от друга, съблюдавали определен брой свои ритуали и обичаи, което помагало общността да продължава да съществува.“

От ерес до протестантство

През 16–и век Реформацията коренно променила европейската религиозна сцена. Жертвите на нетолерантност можели да търсят правно признание в своята собствена родина или да емигрират в търсене на по–благоприятни условия. Тъй като толкова много хора започнали да се съмняват в правата вяра на установената религия, идеята за еретичност също изгубила до голяма степен своето значение.

Още през 1523 г. известният реформатор Мартин Лутер говорел за валденсите. През 1526 г. един от „чичовците“ на валденсите донесъл в Алпите новини за това как се развивали нещата в религиозно отношение в Европа. Това било последвано от период на размяна, в който протестантските общности обменяли идеи с валденсите. Протестантите насърчили валденсите да подкрепят първия превод на Библията от оригиналните езици на френски. Отпечатан през 1535 г., по–късно той бил известен като Библия на Оливет. Каква ирония обаче било това, че повечето валденси не можели да разбират френски език.

Когато преследването от страна на католическата църква продължило, големи групи валденси се заселили в по–сигурната област Прованс в южна Франция, както направили и протестантските емигранти. Властите скоро обърнали внимание на тази емиграция. Въпреки многобройните положителни отзиви за начина на живот и морала на валденсите, някои хора поставили под въпрос тяхната лоялност и ги обвинили, че са заплаха за добрия ред. Бил издаден Мериндолският едикт, който имал за резултат ужасното клане, споменато в началото на тази статия.

Отношенията между католици и валденси продължавали да се влошават. В отговор на атаките срещу движението си валденсите дори прибегнали до въоръжена сила, за да се защитят. Този конфликт ги тласнал на страната на протестантите. Така валденсите се свързали с главното течение на протестантството.

През вековете църкви на валденсите са основавани в много отдалечени от Франция страни като Уругвай и Съединените щати. Но повечето историци са съгласни с Одисио, който казва, че „валденсианството стига до своя край по времето на Реформацията“, когато бива „погълнато“ от протестантството. В действителност движението на валденсите изгубило много от своята първоначална пламенност векове по–рано. Това се случило, когато неговите уплашени членове изоставили основаното на Библията проповядване и поучаване.

[Бележки под линия]

[Карта/Снимка на страница 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Райони, повлияни от валденсите

ФРАНЦИЯ

Лион

ПРОВАНС

Люберон

Страсбург

Милано

Рим

Берлин

Прага

Виена

[Снимка]

Валденсите подпомогнали превеждането на Библията на Оливет през 1535 г.

[Източник]

Библия: © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris

[Снимки на страници 20, 21]

ВОДЕ

Изгарянето на две възрастни жени, принадлежащи към движението на валденсите

[Източник]

Страници 20 и 21: © Landesbildstelle Baden, Karlsruhe