Кой е виновен — ти или твоите гени?

УЧЕНИТЕ работят усилно, за да установят генетични причини за алкохолизма, хомосексуализма, безразборната смяна на сексуални партньори, насилието, за други отклонения в поведението и дори за самата смърт. Нима няма да бъде облекчение да установим, че не носим отговорност за действията си, а сме просто жертви на биологичната си същност? В природата на човека е да обвинява някой или нещо друго за своите грешки.

Ако са виновни гените, учените предлагат възможността да ги променим, като отстраним нежеланите черти чрез генно инженерство. Неотдавнашните успехи в съставянето на карта на целия човешки геном дават нов тласък за такива надежди.

Но тази възможност се основава на предпоставката, че именно нашите наследствени дадености са злодеят, отговорен за всички наши грехове и грешки. Дали учените, играещи ролята на детективи, са намерили достатъчно доказателства, за да заведат официално съдебно дело срещу гените ни? Явно отговорът ще окаже огромно влияние на това как виждаме себе си и своето бъдеще. Но преди да изследваме доказателствата, един поглед към произхода на човека ще хвърли светлина по въпроса.

Как започнало всичко

Повечето хора знаят или поне са чували за повествованието относно падението на Адам и Ева, двамата от първата човешка двойка, в градината Едем. Дали те били създадени с някакъв вътрешен дефект в гените още от самото начало, с някакъв недостатък в направата, който предопределил те да извършат грях и непослушание?

Техният Създател, Йехова Бог, чиито дела са съвършени, обявил, че венецът на неговото земно творение бил нещо „твърде добро“. (Битие 1:31; Второзаконие 32:4) Като допълнително доказателство за удовлетворението, което изпитал от работата си, Бог дал на двамата от първата двойка своята благословия и им заръчал да бъдат плодовити, да изпълнят земята с човешки създания и да се грижат за неговите земни творения — едва ли така би постъпил някой, който е несигурен в своето дело. — Битие 1:28.

За сътворяването на първата човешка двойка Библията ни казва: „Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ (Битие 1:27) Това не означава, че хората били направени, за да наподобяват Бога по външен вид, защото „Бог е дух“. (Йоан 4:24) По–скоро, това означава, че човешките творения били надарени с божиите качества и чувството за морал, съвест. (Римляни 2:14, 15) Те били също личности със свободна воля, способни да преценят даден въпрос и да решат как да постъпят.

Но нашите прародители не били оставени без ръководство. Да, те били предупредени за последствията от грешното поведение. (Битие 2:17) Така че доказателствата сочат, че когато Адам се сблъскал с една морална дилема, той решил да направи онова, което му изглеждало подходящо или изгодно за момента. Той последвал съпругата си в нейното грешно поведение, вместо да вземе под внимание взаимоотношенията си със своя Създател или дълготрайните последствия от действията си. След това той се опитал да прехвърли вината на Йехова, като казал, че жената, която Той му бил дал, го била заблудила. — Битие 3:6, 12; 1 Тимотей 2:14.

Откликът на Бога спрямо греха на Адам и Ева ни разкрива много неща. Йехова не се опитал да поправя някакъв ‘дефект в конструкцията’ на техните гени. Не, той изпълнил това, което им бил казал относно последствията от действията им, и те в крайна сметка довели до тяхната смърт. (Битие 3:17–19) Тази ранна история хвърля много светлина върху природатаa на човешкото поведение.

Доказателства за това, че вината не е в наследствеността

От дълго време учените са привлечени от монументалната задача да намерят наследствени причини и лек за човешката патология и поведение. След десет години работа на шест екипа от изследователи бил изолиран генът, свързан с болестта на Хънтингтън, въпреки че изследователите не разбирали как този ген предизвиква болестта. Но като обсъжда това проучване, изданието „Сайънтифик американ“ цитира харвардския биолог Евън Балабан, който казал, че ще бъде „безкрайно по–трудно да бъдат открити гените, предизвикващи смущенията в поведението“.

Всъщност опитите да бъде намерена връзка между конкретни гени и определени аспекти на човешкото поведение са неуспешни. Например, в „Психологията днес“, в едно сведение за усилията да бъдат установени наследствени причини за депресията се казва: „Епидемиологичните данни за сериозните психични заболявания ясно показват, че те не могат да бъдат сведени до чисто наследствени причини.“ В сведението се дава един пример: „При американците, родени преди 1905 г., до навършването на 75 години от депресия страдали един процент. Сред американците, родени половин век по–късно, до навършването на 24 години от депресия страдат шест процента!“ В това сведение се прави заключението, че само външни или обществени фактори могат да причинят толкова драматични промени за толкова кратко време.

Какво ни казват тези и многобройни други проучвания? Макар че гените могат да играят известна роля в оформянето на нашия характер, е ясно, че има и други влияния. Главен фактор е нашата среда, която днес е подложена на радикални промени. Относно въздействието на популярните развлечения върху днешните младежи, в книгата „Момчетата винаги ще си останат момчета“ се отбелязва, че децата навярно няма да развият здрави морални принципи, ако „израстват, като гледат десетки хиляди часове телевизионни предавания и филми, в които хората са нападани, застрелвани, намушквани, изкормвани, насичани, одирани или нарязвани на парчета; когато децата израстват, слушайки музика, която възвеличава изнасилванията, самоубийствата, наркотиците, алкохола и нетолерантността“.

Ясно е, че Сатан, „князът на този свят“, е оформил среда, която да задоволи най–низките желания на човека. И кой може да отрече мощното влияние, което такава среда упражнява върху всеки от нас? — Йоан 12:31; Ефесяни 6:12; Откровение 12:9, 12.

Коренът на проблемите на човечеството

Както вече видяхме, проблемите на човечеството започнали, когато двамата от първата човешка двойка съгрешили. Какъв бил резултатът? Макар че поколенията Адамови потомци не носят вина за греха на Адам, все пак са родени с грях, несъвършенство и смърт и това е наследеният им жребий в живота. В Библията се обяснява: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ — Римляни 5:12.

Несъвършенството на човека определено го поставило в неизгодна позиция. Но това не го освобождава от морална отговорност. Библията показва, че онези, които вярват в мерките, взети от Йехова за живот, и приспособяват своя живот към божиите стандарти, ще получат Неговото одобрение. Поради своята любеща милост Йехова установил една милостива уредба, за да избави човечеството, да изкупи обратно, образно казано, онова, което Адам загубил. Тази уредба е изкупителната жертва на неговия съвършен Син, Исус Христос, който казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16; 1 Коринтяни 15:21, 22.

Апостол Павел изразил своята огромна признателност за тази уредба. Той възкликнал: „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!“ (Римляни 7:24, 25, Ве) Павел знаел, че ако отстъпи пред греха поради слабост, може да помоли за божията прошка въз основа на изкупителната жертваb на Исус Христос.

Както през първи век, и днес много хора, които преди са водили много лош живот или чиято ситуация е изглеждала безнадеждна, са достигнали до точно познание на библейската истина, направили са необходимите промени и пред тях се е открила възможността да получат божията благословия. Промените, които те са направили, не са били лесни, а мнозина все още се борят с навреждащи склонности. Но с помощта на Бога те са способни да запазят своята морална безкомпромисност и да намерят радост, като му служат. (Филипяни 4:13) Разгледай само един пример на човек, направил решителни промени, за да угоди на Бога.

Една насърчаваща случка

„Когато бях малко момче в училище–интернат, се замесих в хомосексуални отношения, макар че никога не съм мислил за себе си като за хомосексуалист. Родителите ми бяха разведени и аз копнеех за родителска обич, която никога не бях получавал. След като завърших училище, постъпих на задължителна военна служба. В съседната казарма имаше група хомосексуалисти. Започнах да завиждам на техния начин на живот, така че започнах да общувам с тях. След като бях заедно с тях в продължение на година, започнах да мисля за себе си като за хомосексуалист. Такъв съм си, разсъждавах аз, и не мога да направя нищо срещу това.

Започнах да уча техния жаргон и да посещавам гей–клубове, където наркотиците и алкохолът бяха на разположение в изобилие. Макар че външно всичко това изглеждаше много вълнуващо и привлекателно, в действителност беше отвратително. Дълбоко в себе си чувствах, че този вид взаимоотношения са неестествени и нямат бъдеще.

В един малък град минах покрай Зала на Царството на Свидетелите на Йехова, докато имаше събрание. Влязох и изслушах доклада, който имаше за тема бъдещите условия в рая. След това се запознах с някои от Свидетелите и бях поканен на конгрес. Отидох и сякаш очите ми се отвориха, като видях обединени в поклонението щастливи семейства. Започнах да изучавам Библията със Свидетелите.

Въпреки че ми струваше големи усилия, започнах да прилагам това, което научавах от Библията. Успях да скъсам с всичките си нечисти действия. След като изучавах в продължение на 14 месеца, аз отдадох своя живот на Йехова и бях покръстен. За пръв път в живота си имах истински приятели. Мога да помагам на други да научат истината от Библията и днес служа като помощник–служител в християнския сбор. Йехова наистина ме благослови.“

Ние имаме отговорност

Това да се опитваме да прехвърлим цялата вина за лошото си поведение на нашите гени не води до нищо. Вместо да решим или да преодолеем своите проблеми — се отбелязва в „Психологията днес“, — така „може би се учим на една безпомощност, в която се коренят много от проблемите ни. Вместо да намалява разпространението на тези проблеми, изглежда това увеличава ръста им“.

Истина е, че трябва да се борим със значителни неблагоприятни въздействия, включително и нашите собствени грешни склонности и усилията на Сатан да ни отдалечи от послушанието към Бога. (1 Петър 5:8) Истина е също, че нашите гени може да ни влияят по един или друг начин. Но ние със сигурност не сме безпомощни. Истинските християни имат силни съюзници — Йехова, Исус Христос, божият свети дух, божието Слово, Библията, и християнският сбор. — 1 Тимотей 6:11, 12; 1 Йоан 2:1.

Преди народът на Израил да влезе в Обетованата земя, Моисей напомнил на хората за тяхната отговорност пред Бога, като казал: „Поставих пред тебе живота и смъртта, благословията и проклятието; и ти трябва да избереш живота, за да продължаваш да живееш, като обичаш Йехова, твоят Бог, като слушаш гласа му и като се държиш здраво за него.“ (Второзаконие 30:19, 20, НС) Днес също всеки отговорен човек е длъжен да вземе лично решение относно това да служи на Бога и да отговори на неговите изисквания. Ти лично трябва да решиш. — Галатяни 6:7, 8.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 9]

Дали Адам и Ева били обречени да съгрешат поради някакъв дефект в техните гени?

[Снимки на страница 10]

Трябва ли всеки човек да поеме отговорност за своите решения?

[Източник]

Наркоманка: Godo–Foto

[Снимка на страница 11]

Усилията да бъдат установени наследствени причини за човешкото поведение са неуспешни

[Снимка на страница 12]

Прилагането на това, което се казва в Библията, може да помогне на искрените хора да се променят