Благословени са онези, които отдават слава на Бога

„Ще се поклонят пред Тебе, Господи [Йехова — НС], и ще прославят името Ти.“ — ПСАЛМ 86:9.

1. Защо можем да възхваляваме Бога по начини, които превъзхождат способностите на неодушевените творения?

ЙЕХОВА заслужава да бъде възхваляван от всичките си творения. Докато неодушевените творения го възхваляват мълчаливо, ние хората можем да разсъждаваме, да съзнаваме нещата, да проявяваме признателност и да отдаваме поклонение. Следователно тези думи на псалмиста се отнасят за нас: „Възкликнете към Бога, всички земи [всички хора по земята — НС], възпейте славата на Неговото име, като Го хвалите, хвалете Го славно.“ (Псалм 66:1, 2)

2. Кой откликва на заповедта да отдава слава на Божието име, и защо?

² По–голямата част от хората отказват да признаят, че Бог съществува, или не искат да му отдават слава. Но в 235 страни над шест милиона Свидетели на Йехова доказват, че виждат „това, което е невидимо у Него“, или невидимите качества на Бога, посредством нещата, които е направил и продължава да прави, и защото ‘чуват’ мълчаливото свидетелство на творенията. (Римляни 1:20; Псалм 19:2, 3) Освен това те са опознали и са обикнали Йехова, като са изучавали Библията. В Псалм 86:9, 10 е предсказано: „Всичките народи, които си направил, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят името Ти. Защото си велик и вършиш чудесни неща; само Ти си Бог.“

3. Как поклонниците от ‘голямото множество служат денем и нощем’?

³ По подобен начин в Откровение 7:9, 15 се описва едно „голямо множество“ от поклонници, които ‘служат денем и нощем на Бога в Неговия храм’. Това не означава, че Бог буквално изисква от служителите си непрекъснато да го възхваляват, тъй като поклонниците му представляват една международна организация. Следователно, когато в някои страни е нощ, Божиите служители от другата страна на земното кълбо са заети да свидетелстват. Така може да се каже, че за хората, които възхваляват Йехова, слънцето никога не залязва. Скоро „всичко, що диша“, ще издига гласа си във възхвала на Йехова. (Псалм 150:6) Но дотогава какво може да прави всеки един от нас, за да отдава слава на Бога? С какви предизвикателства може да се сблъскаме и какви благословии очакват онези, които отдават слава на Бога? За да отговорим на тези въпроси, нека да разгледаме библейското повествование за израилското племе Гад.

Едно предизвикателство в древността

4. С какво предизвикателство се сблъскало племето Гад?

⁴ Преди да влязат в Обетованата земя, членовете на израилското племе Гад помолили да им бъде позволено да се установят в областта, подходяща за отглеждане на добитък, която се намирала на изток от река Йордан. (Числа 32:1–5) Да живеят там щяло да означава да се справят със сериозни предизвикателства. Племената на запад от Йордан щели да бъдат защитени от Йорданската долина — естествена преграда срещу военно нападение. (Исус Навиев 3:13–17) Но що се отнася за земите на изток от Йордан, в „Историческа география на Светите земи“ от Джордж Адам Смит се казва: „Цялата земя е равна и просторна, като почти няма преграда между нея и голямото Арабско плато. Следователно тези хора постоянно били изложени на нашествия от гладни номадски племена, някои от които ги нападали всяка година заради пасбищата им.“

5. Как Яков насърчил потомците на Гад да постъпват, когато ги атакуват?

⁵ Как хората от племето Гад щели да се справят с такъв безмилостен натиск? Векове по–рано техният праотец Яков предсказал следното на смъртния си одър: „Гада ще разбият разбойници; но и той ще разбие петите им.“ (Битие 49:19) На пръв поглед това изказване изглежда мрачно. Но всъщност то представлявало заповед хората от племето Гад да се противопоставят. Яков ги уверил, че ако постъпват така, нападателите щели да се оттеглят унизени, а те щели ‘да им разбият петите’, или да ги преследват до край.

Предизвикателства спрямо поклонението ни днес

6, 7. Как положението на християните днес е подобно на положението на племето Гад?

⁶ Подобно на хората от племето Гад, християните днес са подложени на натиска и бремето на Сатановата система. По никакъв чудодеен начин няма да ни бъде спестена борбата с тези неща. (Йов 1:10–12) Много от нас трябва да се справят с натиска в училище, при изкарването на прехраната и при отглеждането на децата. Не бива да пренебрегваме и натиска от лично естество. Някои трябва да понасят „трън в плътта“ под формата на сериозен недъг или заболяване. (2 Коринтяни 12:7–10) Други се измъчват от чувство за малоценност. „Дните на злото“ при напредналата възраст могат да затрудняват възрастните християни да служат на Йехова с предишната им пламенност. (Еклисиаст 12:1)

⁷ Апостол Павел също ни напомня, че ‘нашата борба е срещу духовните сили на нечестието в небесните места’. (Ефесяни 6:12) Ние непрекъснато сме изложени на „духа на света“, духът на бунтовничество и морален упадък, поощряван от Сатан и демоните му. (1 Коринтяни 2:12; Ефесяни 2:2, 3) Подобно на боящия се от Бога Лот, и ние днес може да сме обезпокоени от неморалните неща, които хората около нас говорят и вършат. (2 Петър 2:7) Изложени сме и на директната атака на Сатан. Той воюва с християните от помазания остатък, които „пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“. (Откровение 12:17) „Другите овце“ на Исус също са подложени на атаката на Сатан под формата на забрани и преследване. (Йоан 10:16)

Да отстъпим или да се противопоставим?

8. Как трябва да отвърнем на атаките на Сатан, и защо?

⁸ Как трябва да отвърнем на атаките на Сатан? Подобно на древното племе Гад, ние трябва да сме духовно силни и да се противопоставяме на Сатан в съгласие с Божиите напътствия. За съжаление, някои са започнали да отстъпват под натиска на живота, като пренебрегват духовните си отговорности. (Матей 13:20–22) Един Свидетел казал следното относно ниската посещаемост на събранията в своя сбор: „Братята просто са изморени. Те са подложени на голям стрес.“ Наистина днес има много причини, поради които хората да се чувстват уморени. Затова е лесно поклонението към Бога да се възприема като допълнителен натиск, като тежко задължение. Но дали този възглед е правилен?

9. Как впрягането в Христовия ярем води до освежение?

⁹ Обърни внимание какво казал Исус на множествата в неговите дни, които също били изтощени от натиска на живота: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ Дали Исус имал предвид, че хората ще се почувстват освежени, като намалят службата си към Бога? Точно обратното, Исус казал: „Вземете Моето иго [моя ярем — НС] върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“ Яремът е дървено или метално приспособление, което дава възможност на човека или на животното да носи тежък товар. Защо някой ще иска да си сложи такъв ярем? Нима не сме вече „обременени“? Да, но на гръцки стихът може също да означава: „Впрегнете се заедно с мене в моя ярем.“ Помисли само, Исус предлага да ни помогне да теглим товара си! Не се налага да правим това само с наши сили. (Матей 9:36; 11:28, 29, бел. под линия [НС]; 2 Коринтяни 4:7)

10. Какво става, когато полагаме усилия да отдаваме слава на Бога?

¹⁰ Когато поемем ярема да бъдем ученици на Христос, ние се борим срещу Сатан. В Яков 4:7 е обещано: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас.“ Това не значи, че е лесно. Изискват се значителни усилия, за да служим на Бога. (Лука 13:24) Но Библията обещава следното в Псалм 126:5: „Ония, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.“ Да, ние не се покланяме на някакъв неблагодарен Бог. „Той възнаграждава тия, които го търсят“, и благославя онези, които му отдават слава. (Евреи 11:6)

Да прославяме Бога, като проповедници на Царството

11. Как проповедната дейност служи като защита от атаките на Сатан?

¹¹ Исус заповядал: „Идете, прочее, научете всичките народи.“ Проповедната дейност е основният начин да принасяме на Бога „хвалебна жертва“. (Матей 28:19; Евреи 13:15) Освен това задължителна част от нашето „всеоръжие“, или бойните ни доспехи — нашата защита от атаките на Сатан, е ‘нозете ни да са обути с готовност чрез благовестието на мира’. (Ефесяни 6:11–15) Да възхваляваме Бога в проповедната служба е добър начин, по който да подхранваме вярата си. (2 Коринтяни 4:13) Тя ни помага да не мислим за отрицателни неща. (Филипяни 4:8) Когато участваме в проповедната служба, това ни дава възможност да се радваме на насърчаващо общуване със събратята по вяра.

12, 13. Защо редовното участие в проповедната служба е от полза за семействата? Онагледи с пример.

¹² Проповедната служба може да бъде полезна дейност и за семейството. Ясно е, че младите се нуждаят от известна доза развлечения. Затова времето, прекарано в проповедната служба като семейство, не бива да е изтощително. Родителите могат да го направят по–приятно, като обучават децата си да участват резултатно в службата. Не е ли така, че младите предпочитат да правят неща, които умеят добре? Като са уравновесени и не изискват от младежите повече, отколкото са техните възможности, родителите могат да им помогнат да намерят радост в службата. (Битие 33:13, 14)

¹³ Освен това членовете на едно семейство, които обединено възхваляват Бога, изграждат близки взаимоотношения помежду си. Да разгледаме случая на една сестра с пет деца, която била изоставена от невярващия си съпруг. Така тя се сблъскала с предизвикателството да работи на светска работа, за да се грижи в материално отношение за децата си. Дали била толкова натоварена, че да пренебрегва духовните интереси на децата си? Тя си спомня: „Изучавах старателно Библията и библейските издания и се опитвах да прилагам прочетеното. Редовно водех децата на събрания и на проповедна служба от врата на врата. Какви са резултатите от усилията ми? И петте ми деца са покръстени.“ Пълното участие в проповедната служба може да ти помогне по същия начин в усилията ти да възпитаваш децата си „в учение и наставление Господне“. (Ефесяни 6:4)

14. (а) Как младите могат да отдават слава на Бога в училище? (б) Какво може да помогне на младите да ‘не се срамуват от благовестието’?

¹⁴ Младежи, ако живеете в страна, в която законът позволява да се свидетелства в училище, отдавате ли слава на Бога, като правите това, или позволявате на страха от човека да ви спре? (Притчи 29:25) Една 13–годишна Свидетелка от Пуерто Рико пише: „Никога не се притеснявам да свидетелствам в училище, защото знам, че това е истината. В час винаги вземам участие и казвам какво съм научила от Библията. Когато имаме свободни часове, отивам в библиотеката и чета книгата „Въпроси на младите хора“a.“ Дали Йехова благославя усилията ѝ? Тя продължава: „Понякога моите съученици ми задават въпроси и дори ме молят да им дам екземпляр от книгата.“ Ако се въздържаш да свидетелстваш, може би трябва чрез усърдно лично изучаване да докажеш на себе си ‘това, което е добро, благоугодно на Бога и съвършено’. (Римляни 12:2) Когато се убедиш, че това, което си научил, е истината, никога няма да ‘се срамуваш от благовестието’. (Римляни 1:16)

‘Отворена врата’ за служба

15, 16. От какви „големи врата за работа“ са се възползвали някои християни, и какви благословии са получили в резултат на това?

¹⁵ Апостол Павел писал, че му се отворили „големи врата за работа“. (1 Коринтяни 16:9) Дали твоите обстоятелства ти позволяват да имаш по–пълно участие в службата? Например редовната или помощната пионерска служба изисква да се посветят 70 или 50 часа на месец на проповедната дейност. Затова е естествено, че пионерите са ценени от събратята християни заради своята вярна служба. Но фактът, че прекарват повече време в службата, не ги прави нещо по–специално от братята и сестрите им. По–скоро те развиват нагласата, към която насърчавал Исус: „Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ (Лука 17:10)

¹⁶ Пионерската служба изисква самодисциплина, добра лична организация и жертвоготовност. Но благословиите си заслужават. Една пионерка на име Тамика казва: „Възможността да излагам правилно словото на истината е истинска благословия. Когато си пионер, използваш Библията много често. Сега, когато ходя на служба от врата на врата, мога да си спомня стихове, които са подходящи за всеки домакин.“ (2 Тимотей 2:15) Друга пионерка на име Мика казва: „Да виждаш как истината променя живота на хората е друга изключителна благословия.“ Един младеж на име Матю се изказва по подобен начин за радостта от това „да видиш как някой идва в истината. Никаква друга причина за радост не може да я замени“.

17. Как една християнка преодоляла отрицателните си чувства към пионерската служба?

¹⁷ Защо не обмислиш възможността да започнеш пионерска служба? Може би искаш, но се чувстваш неподходящ. Кениат, една млада сестра, признава: „Изпитвах отрицателни чувства към пионерската служба. Чувствах се неспособна за това. Не знаех как да подготвям представяния, нито как да разсъждавам върху Библията.“ Но старейшините възложили на една зряла сестра пионерка да ѝ помага. „Беше забавно да работя с нея — спомня си Кениат. — Това ме накара да поискам да съм пионерка.“ С малко насърчение и обучение може би и ти ще искаш да си пионер.

18. На какви благословии могат да се радват онези, които започват мисионерска служба?

¹⁸ Пионерската дейност може да ‘отвори врата’ и за други привилегии в службата. Например някои семейни двойки може да отговарят на изискванията за мисионерско обучение, за да бъдат изпратени да проповядват в чужда страна. Мисионерите трябва да се приспособят към нова страна, нов език, нови обичаи и нова храна. Но тези неудобства бледнеят пред благословиите от мисионерската служба. Милдред, една дългогодишна мисионерка в Мексико, казва: „Никога не съм съжалявала за решението си да стана мисионерка. Мечтаех си за това от малка.“ На какви благословии се е радвала? „В родната ми страна беше трудно да намеря библейски изучавания. А тук понякога до четирима от моите изучаващи са ставали вестители по едно и също време!“

19, 20. Как службата в дом Бетел, международната служба и Училището за подготовка на служители са донесли благословии на мнозина?

¹⁹ Богати благословии изпитват и онези, които служат в домовете Бетел, клоновете на Свидетелите на Йехова. Свен, един млад брат, който служи в Германия, казва за работата си в Бетел: „Знам, че това, което върша, носи дълготрайна полза. Можех да използвам уменията си в света. Но щеше да бъде така, сякаш влагам пари в банка, която ще банкрутира.“ Вярно е, че да служиш като доброволец без заплащане, е жертва. Но Свен казва: „Когато се прибереш вкъщи, знаеш, че всичко, което си направил през деня, е било за Йехова. А това те кара да се чувстваш чудесно.“

²⁰ Някои братя се радват на благословията на международната служба, като работят по строежите на различните клонове в чужди страни. Едно семейство, което служило на осем различни назначения, пише: „Братята тук са прекрасни. Ще бъдем съкрушени, когато си тръгваме — за осми пореден път сърцата ни ще бъдат „разбити“. Какви чудесни преживявания имахме!“ Освен това съществува и Училището за подготовка на служители. То предлага обучение в духовно отношение за неженени братя, които отговарят на определени изисквания. Един брат, който завършил Училището, пише: „Трудно ми е да изразя благодарността си за това чудесно училище. Коя друга организация полага толкова много усилия, за да обучава служителите си?“

21. С какво предизвикателство се сблъскват всички християни в службата си към Бога?

²¹ Да, отворени са много врати за допълнителна дейност. Ясно е, че повечето от нас не могат да служат в Бетел или в чужда страна. Самият Исус потвърдил, че християните ще дават „плод“ в различна степен поради различните си обстоятелства. (Матей 13:23) Следователно нашето предизвикателство като християни е да даваме най–доброто от себе си — да участваме колкото се може по–пълно в службата на Йехова, доколкото ни позволяват обстоятелствата. Когато правим това, ние отдаваме слава на Йехова и можем да бъдем уверени, че той е доволен. Да разгледаме примера на Етел, една възрастна сестра в старчески дом. Тя редовно свидетелства на другите хора в дома, както и по телефона. Въпреки ограниченията си, тя е всеотдайна в службата си. (Матей 22:37)

22. (а) По какви допълнителни начини можем да прославяме Бога? (б) Какво прекрасно време ни предстои?

²² Не забравяй, че проповедната служба е само един от начините, по които прославяме Йехова. Когато сме образцови в своето поведение и външен вид, било то на работа, в училище и у дома, ние радваме сърцето на Йехова. (Притчи 27:11) В Притчи 28:20 се обещава: „Верният човек ще има много благословения.“ Затова трябва да ‘сеем щедро’ в службата си към Бога, като знаем, че ще пожънем богати благословии. (2 Коринтяни 9:6) Като постъпваме така, ще имаме привилегията да сме живи по времето, когато „всичко, що диша“, ще отдава славата на Йехова, която той заслужава в изобилие! (Псалм 150:6)

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Как служителите на Йехова му служат „денем и нощем“?

• С какво предизвикателство се сблъскали хората от племето Гад, и каква е поуката от това за християните днес?

• Как проповедната дейност служи като защита от атаките на Сатан?

• От какви ‘отворени врати’ са се възползвали някои, и на какви благословии се радват?

[Снимка на страница 15]

Както хората от племето Гад воювали с племената, които ги нападали, така християните днес трябва да се противопоставят на атаките на Сатан

[Снимка на страница 17]

В проповедната дейност се радваме на изграждащо общуване

[Снимки на страница 18]

Пионерската дейност може да ‘отвори врата’ за други привилегии в службата като:

1. Международна служба

2. Служба в Бетел

3. Мисионерска служба