Разгледай съкровищата на Честър Бийти

„ПЪЛНА със съкровища от толкова много изгубени цивилизации, ... ослепително красива със своите миниатюри и картини.“ Така бившият уредник Ричард Хейс описва накратко библиотеката „Честър Бийти“ в Дъблин (Ирландия). В нея се помещава богата колекция от безценни антики, изящни произведения на изкуството и изключително ценни редки книги и ръкописи. Кой бил Честър Бийти? Какви съкровища колекционирал?

Алфред Честър Бийти е роден през 1875 г. в Ню Йорк и е с шотландско, ирландско и английско потекло. На 32–годишна възраст вече бил натрупал голямо богатство като минен инженер и консултант. През целия си живот той използвал значителните си финансови възможности, за да колекционира красиви и ценни предмети. Когато през 1968 г. починал на 92–годишна възраст, Бийти оставил цялата си колекция на ирландския народ.

Какво колекционирал той?

Колекциите на Бийти са богати и разнообразни. Едновременно може да бъде изложен само около един процент от тях. Бийти събирал редки и ценни предмети от много народи и различни периоди, обхващащи хиляди години. Затова има експонати от средновековна и ренесансова Европа и от множество азиатски и африкански страни. Например неговата колекция от изящни цветни японски гравюри върху дърво се счита за една от най–красивите в света.

Напълно различна от произведенията на изящното изкуство е интересната колекция от над сто вавилонски и шумерски глинени плочици с древно клинообразно писмо. Хора, живели в Месопотамия преди повече от четири хиляди години, подробно описвали живота си върху мокри глинени плочици, които след това изпичали. И до днес са запазени много такива плочици, които ни дават ясно свидетелство за това от колко дълго съществува писмеността.

Интерес към книгите

Изглежда Честър Бийти бил очарован от изкуството да се правят красиви книги. Той събрал хиляди светски и религиозни произведения, сред които и няколко сложно украсени екземпляра на Корана. Според един писател той бил „завладян от математическата съразмерност на арабската писменост, ... а усетът му към цветовете бил провокиран от украсата на изящно изписаните букви със златни и сребърни пластинки и други блестящи минерали“.

Нефритът пленил Честър Бийти, както станало и с някои китайски императори през предишните векове. Те смятали, че красивият нефрит е най–скъпоценният от всички минерали, много по–ценен от златото. Владетелите възлагали на опитни майстори да превръщат парчетата нефрит в гладки, тънки листове. След това талантливи художници запълвали тези нефритени страници с изящно изписани букви и илюстрации, гравирани със злато, като така създали едни от най–удивителните книги, правени някога. Колекцията на Бийти от такива книги е прочута в целия свят.

Безценни библейски ръкописи

За хората, които ценят Библията, най–големите съкровища на Честър Бийти се намират в голямата му колекция от антични и средновековни библейски ръкописи. Изящно украсените със скъпоценности ръкописи свидетелстват за търпението и художествените умения на тези, които ги преписвали на ръка. Отпечатаните книги са доказателство за майсторството на първите книговезци и печатари. Например изданието „Латинска Библия“ било отпечатано в Нюрнберг през 1479 г. от Антон Кобергер, който живял приблизително по времето на Йоханес Гутенберг и е описан като „един от най–значимите и дейни първи печатари“.

Изключителен експонат в библиотеката „Честър Бийти“ е ръкопис на тънък пергамент, датиращ от IV век, който е направен от сирийски книжник на име Ефраем. Той цитира обширно един труд от II век, наречен „Диатесарон“. В него Тициан обединява четирите евангелия за живота на Исус Христос в един–единствен хармоничен разказ. По–късни писатели се позовавали на „Диатесарон“, но от него няма запазени екземпляри. Някои учени от XIX век дори поставили под въпрос неговото съществуване. През 1956 г. обаче Бийти открил коментара на Ефраем върху този труд на Тициан, с което било дадено поредното доказателство за автентичността и истинността на Библията.

Скъпоценна колекция от ръкописи върху папирус

Бийти събрал също така огромен брой религиозни и светски ръкописи върху папирус. Над петдесет такива кодекса датират отпреди IV век. Някои от тях били намерени сред множество папируси, които били изхвърлени на боклука и с векове останали неоткрити в египетската пустиня. Когато били предложени за продан, много от папирусите били на части. Търговците идвали с картонени кутии, пълни с късчета папирус. „Хората, които искали да ги купят, просто пъхали ръката си и изваждали най–големия къс, съдържащ най–много текст“, казва Чарлс Хортън, уредник на Западните колекции в библиотеката „Честър Бийти“.

Според Хортън „най–забележителното откритие“ на Бийти представляват ценни библейски кодекси, които „съдържат някои от най–ранните познати преписи на християнския Стар и Нов завет“. Търговците, които знаели тяхната стойност, навярно ги късали на парчета и продавали отделните части на различни купувачи. Но Бийти успял да купи по–голямата част от намерените документи. От какво значение са тези кодекси? Сър Фредерик Кениън описва намирането им като „най–важната“ находка след откриването на Синайския кодекс през 1844 г. от Тишендорф.

Тези кодекси са датирани между II и IV век. Сред книгите на Еврейските писания в гръцкия превод „Септуагинта“ има два преписа на Битие. Те са особено ценни, казва Кениън, „тъй като книгата [Битие] почти изцяло липсва във Ватиканския и Синайския“ ръкопис върху тънък пергамент от IV век. Книги от Християнските гръцки писания се съдържат в три кодекса. Единият обхваща по–голямата част от евангелията и голяма част от книгата Деяния. Вторият кодекс с допълнителни страници, с които Бийти се сдобил по–късно, съдържа почти пълен препис на писмата на апостол Павел, включително и на посланието му към евреите. Третият кодекс съдържа около една трета от книгата Откровение. Според Кениън тези папируси „подкрепят със силни веществени доказателства вече здравата основа на нашето доверие в новозаветния текст, с който днес разполагаме“.

Библейските папируси на Честър Бийти показват, че много рано, навярно преди края на I век, вместо тежките свитъци християните започнали да използват кодекса (книгата), който се състоял от страници. Папирусите показват също, че тъй като не разполагали с достатъчно материали за писане, преписвачите често използвали повторно стари листове от папирус. Например един коптски ръкопис на част от Евангелието от Йоан е написан „на нещо, което прилича на ученическа тетрадка за упражнения с гръцки задачи по аритметика“.

Макар че не са особено красиви, тези папируси са безценни. Те са видима, действителна връзка със самото начало на християнството. „Тук със собствените си очи — казва Чарлс Хортън — можеш да видиш какви книги са използвали някои от първите християнски общности — книги, които те много ценели.“ (Притчи 2:4, 5) Ако имаш възможност да разгледаш някои от тези съкровища в библиотеката „Честър Бийти“, няма да се разочароваш.

[Снимка на страница 31]

Японска цветна гравюра върху дърво от Кацушика Хокусай

[Снимка на страница 31]

„Латинска Библия“ била сред първите отпечатани екземпляри на Библията

[Снимка на страница 31]

Коментарът на Ефраем върху Тициановия „Диатесарон“ подкрепя автентичността на Библията

[Снимка на страница 31]

Този кодекс е най–старият в света и само в един том съдържа по–голямата част от четирите евангелия и голяма част от книгата Деяния

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Reproduced by kind permission of The Trustees of the Chester Beatty Library, Dublin

[Информация за източника на снимката на страница 31]

Всички снимки: Reproduced by kind permission of The Trustees of the Chester Beatty Library, Dublin