Приятели на Бога на „Островите на дружбата“

През 1932 г. един малък кораб донесъл безценно семе в Тонга. Капитанът на кораба дал на Чарлс Вете брошурата „Къде са мъртвите?“. Чарлс бил убеден, че е намерил истината. След известно време от централата на Свидетелите на Йехова одобрили молбата на Чарлс да преведе брошурата на своя местен език. След като я превел, той получил 1000 отпечатани брошури и започнал да ги разпространява. Така семената на истината за Царството на Йехова започнали да се разпръсват в кралство Тонга.

ТОНГА е разположена в югозападната част на Тихия океан. Най–големият остров Тонгатапу се намира на около 2000 километра североизточно от Окланд (Нова Зеландия). Страната е съставена от 171 острова, 45 от които са населени. Известният английски изследовател Джеймс Кук, живял през XVIII век, нарекъл тези уединени острови „Островите на дружбата“.

Населението на Тонга е около 106 000 души. Страната се състои от три основни архипелага: Тонгатапу, Хаапай и Вавау. От петте местни сбора на Свидетелите на Йехова три се намират в групата на гъстонаселения Тонгатапу, един е на Хаапай, а другият — на Вавау. За да помагат на хората да станат приятели на Бога, Свидетелите на Йехова имат мисионерски дом и преводачески офис близо до столицата Нукуалофа. (Исаия 41:8)

От 30–те години нататък Чарлс Вете бил известен навсякъде като Свидетел на Йехова, въпреки че се покръстил едва през 1964 г. Към него в свидетелската дейност се присъединили и други хора, и през 1966 г. била построена Зала на Царството с 30 места. През 1970 г. в Нукуалофа бил сформиран сбор от 20 вестители на Царството.

Оттогава изпълнението на думите на пророк Исаия ясно се вижда на островите Тонга: „Нека отдадат слава на Господа, и нека възвестят хвалата Му в островите.“ (Исаия 42:12) Дейността за Царството продължава да процъфтява и това помага на много хора да развият взаимоотношения с Йехова. На областния конгрес през 2003 г. в Нукуалофа беше достигнат най–високият брой присъстващи — 407 души, а петима бяха покръстени. На Възпоменанието през 2004 г. присъстваха 621 души, което показва перспективите за растеж.

Островитяните водят прост живот

Далече от столицата обаче все още има голяма нужда от възвестители на Царството. Например 8500 души, които живеят на 16–те населени острова от групата на Хаапай, имат нужда да чуят повече за библейската истина. Хаапай се състои главно от палмови острови без възвишения. Плажните ивици са дълги и покрити с бял пясък. Водата в океана е изключително чиста, вижда се ясно дори до 30 метра дълбочина. Да плуваш между кораловите рифове и стотиците видове цветни тропически риби е незабравимо преживяване. Селата обикновено са малки. Къщите, макар и скромни, са построени да издържат на тропическите циклони.

Хлебните и манговите дървета осигуряват сянка и храна. Събирането на храната и приготвянето ѝ заема голяма част от ежедневния живот. Освен на свинско месо, островитяните се наслаждават и на изобилието от морски дарове в океана. В семейните градини се отглеждат кореноплодни растения и зеленчуци. Цитрусовите дървета са диворастящи, а кокосовите и банановите палми са в изобилие. Познанията за местните лечебни билки, листа, кори и корени се предават от едно поколение на друго.

Разбира се, най–хубавото на Хаапай са приятелски настроените хора, които живеят в хармония със спокойната околна среда. Начинът на живот е прост. Повечето жени владеят някакъв занаят — правене на кошници, на тъкани от кората на дърво и на рогозки. Докато работят, жените в Тонга седят под едно дърво на сянка, говорят си, пеят и се смеят, а често край тях играят или спят деца и бебета. По време на отлив обикновено жените отиват да събират стриди, раци, миди и други ядивни океански създания, а също и хрупкави водорасли, от които правят вкусна салата.

Повечето мъже прекарват времето си, като обработват градината, ловят риба, правят лодки, кърпят рибарските си мрежи или се занимават с резбарство. Мъже, жени и деца пътуват от един остров до друг с малки, покрити рибарски лодки, за да посетят роднини, за да получат медицинска помощ и за да купуват или продават продукция.

За „добрата новина“ няма твърде отдалечено място

В тази идилична обстановка малко преди Възпоменанието през 2002 г. пристигнали една семейна двойка мисионери и двама пионери. Преди време при случайни срещи хората в Хаапай били получили литература, издавана от Свидетелите на Йехова, дори били изучавали Библията със Свидетелите.

Четиримата учители на Библията имали три цели: да раздадат библейска литература, да започнат домашни библейски изучавания и да поканят заинтересуваните на честването на Вечерята на Господаря. И трите цели били постигнати. На поканата за Възпоменанието на Исусовата смърт се отзовали 97 души. Някои от тях пътували с открити лодки, въпреки силния дъжд и вятъра. Заради лошото време много от тях останали да пренощуват на мястото, където чествали Възпоменанието. На следващата сутрин се върнали по домовете си.

На докладчика на Възпоменанието също не му било лесно. „Сами се досещате колко трудно е да изнасяш два доклада за Възпоменанието на чужд език и то за една вечер — си спомня мисионерът. — Може да си представите колко притеснен бях. Молитвата много ми помогна! Припомних си думи и как да ги подредя в изречение — нещо, което не предполагах че съм научил.“

В резултат на развиването на съществуващия интерес на островите Хаапай бяха покръстени две семейни двойки. В единия от случаите мъжът се заинтересувал от литературата на Свидетелите, докато бил обучаван за служител в местната църква.

Макар че са бедни в материално отношение, този мъж и съпругата му винаги правели големи финансови дарения, когато имената им били съобщавани на ежегодното събиране на пари в тяхната църква. Един Свидетел, който преди бил посещавал острова, поканил съпруга да отвори Библията си и да прочете 1 Тимотей 5:8. Апостол Павел писал: „Ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и от безверник е по–лош.“ Този библейски принцип докоснал сърцето на съпруга. Той осъзнал, че като се стремял да изпълни прекомерните финансови изисквания на църквата, не успявал да се грижи за основните нужди на семейството си. При следващото годишно събиране на пари, въпреки че парите били в джоба му, той не могъл да забрави 1 Тимотей 5:8. Когато публично съобщили името му, той смело казал на пастора, че нуждите на семейството му имали предимство. Вследствие на това семейството било публично унижено и порицано от старейшините в църквата.

След като изучавали Библията със Свидетелите на Йехова, мъжът и съпругата му станали вестители на „добрата новина“. Съпругът казва: „Библейската истина ме промени. Вече не съм груб и жесток към семейството си. Не прекалявам с пиенето. Хората от моето село могат да видят промяната, която настъпи в живота ми след научаването на истината. Надявам се, че и те ще обикнат истината, както я обичам аз.“

„Куест“, използвана в търсенето

Няколко месеца след Възпоменанието през 2002 г. друг плавателен съд донесе ценен товар на далечните Хаапай. Осемнайсетметровата яхта „Куест“ от Нова Зеландия лавирала между островите на Тонга. На борда ѝ били Гари и Хети, и дъщеря им Кати. При двете им пътувания ги придружавали девет братя и сестри тонгци и двама мисионери. Местните Свидетели умело им помагали да управляват яхтата, понякога през неотбелязани на картата рифове. Това не били просто пътешествия за удоволствие. Тези, които били на борда, били дошли да поучават библейската истина. За да посетят 14 острова, те прекосили голяма океанска шир. Добрата новина за Царството още не била проповядвана на някои от тях.

Как откликнали хората? Общо взето вестителите били посрещани с любопитство, топлота и традиционното за островите гостоприемство. След като островитяните разбирали целта на посещението им, те изразявали дълбоката си признателност. За Свидетелите станало ясно, че островитяните уважават Божието Слово и осъзнават духовната си нужда. (Матей 5:3)

Често пъти посетителите седели под тропическите дървета, заобиколени от хора, които задавали много въпроси върху Писанието. След като се свечерявало, библейските разговори продължавали по домовете. Хората от един остров молели заминаващите си Свидетели: „Не си отивайте! Кой ще ни отговаря на въпросите, като си заминете?“ Една Свидетелка казва: „Беше ни трудно да оставяме зад себе си толкова много смирени хора, които гладуваха за истината. Бяха посети много семена на истината.“ Когато „Куест“ пристигнала на един друг остров, Свидетелите видели, че всички били облечени в траурни дрехи. Съпругата на градския управител току–що била починала. Той лично благодарил на братята, че му донесли утеха от Библията.

Някои острови обаче не били леснодостъпни. Хети обяснява: „На един остров нямаше равно място, където да стъпиш — само скали, които се издигаха на повече от метър над океана. Достъпът беше възможен само с малката ни гумена лодка. Първо трябваше да хвърлим багажа си на множеството хора, готови да го поемат на брега. И след това, когато лодката беше издигната от вълните на нивото на скалите, трябваше да скочим на брега, преди да се е спуснала отново с вълната.“

Не всички на борда били неустрашими моряци. След двуседмично плаване капитанът писал относно завръщането им към главния остров Тонгатапу: „Ще плаваме още 18 часа. Не можем да го направим, без да спираме, защото някои от нас страдат от морска болест. Радваме се, че се връщаме вкъщи, но в същото време сме много тъжни, че оставяме толкова хора, които за първи път чуха посланието за Царството. Оставяме ги в ръцете на Йехова, който чрез светия си дух и чрез ангелите ще им помогне да растат духовно.“

Многообещаващи острови

Около шест месеца след заминаването на „Куест“ двама специални пионери, Стивън и Малаки, бяха назначени да проповядват в островите Хаапай. Там заедно с наскоро покръстените семейни двойки те започнаха да учат хората на Библията. Вестителите водят оживени разговори по доктринални въпроси и добре използват Библията.

На 1 декември 2003 г. беше сформиран сбор в Хаапай — петият в Тонга. В него има много деца. Те са се научили да внимават по време на събранията. Седят тихо и с желание участват, когато им е дадена такава възможност. Окръжният надзорник отбелязва, че „много добре познават „Моята книга с библейски разкази“, което показва, че родителите им приемат сериозно своята отговорност да внедряват библейската истина в децата си“. Да, тези острови са многообещаващи по отношение на събирането на още повече приятели на Йехова.

Когато Чарлс Вете преди повече от 70 години превел брошурата „Къде са мъртвите?“ на своя роден език тонга, едва ли е предполагал до каква степен семето на Царството ще пусне корен в сърцата на сънародниците му. От това скромно начало Йехова продължава да благославя известяването на добрата новина в този отдалечен край на света. Днес можем да кажем, че Тонга е наистина сред отдалечените острови в океана, които, образно казано, се обръщат към Йехова. (Псалм 97:1; Исаия 51:5) „Островите на дружбата“ са дом на много приятели на Йехова.

[Снимка на страница 8]

Чарлс Вете през 1983 г.

[Снимка на страница 9]

Правене на тъкан от кората на дърво

[Снимка на страница 10]

Яхтата „Куест“ беше използвана за разпространяване на добрата новина в Тонга

[Снимка на страница 11]

Преводаческият отдел (Нукуалофа)

[Информация за източника на снимката на страница 9]

Правене на тъкан от кората на дърво: © Jack Fields/CORBIS; фон на 8 и 9 страница и риболов: © Fred J. Eckert