Дали животът е ценен, или е без стойност?

„Щом човекът е направен по Божия образ, то отнемането на човешки живот е погубване на най–ценното и най–святото нещо на света.“ („Общо ръководство по етика“ от Уилям Баркли)

‘НАЙ–ЦЕННОТО нещо на света.’ Дали споделяш този възглед за живота? Поведението на хората показва, че мнозина не са съгласни с мнението на писателя. Животът на милиони хора бива отнет по брутален начин от насилници, които преследват егоистични цели, без да ги е грижа за хората около тях. (Еклисиаст 8:9)

Лишени от стойност

Първата световна война е класически пример за това. Както казва историкът А. Дж. П. Тейлър, по време на този ужасен конфликт непрекъснато „бяха жертвани човешки тела, без да има смисъл от това“. Стремейки се към слава и престиж, военачалниците използваха войниците, сякаш те нямаха стойност и бяха нищожни. В битката при Вердюн във Франция имаше над половин милион жертви. „Нямаше нито полза, нито загуба [в стратегическо отношение] — пише Тейлър, — само хората трябваше да бъдат убити и славата да бъде спечелена.“ („Първата световна война“)

Такова незачитане на стойността на живота е широко разпространено и днес. Ученият Кевин Бейлс посочва, че в последно време „бумът на населението е залял световните трудови пазари с милиони бедни и уязвими хора“. Те се борят цял живот просто за да оцелеят в една потискаща комерсиална система, в която „животът губи стойност“. Тези, които ги експлоатират, според думите на Бейлс, се отнасят към тях като към роби — „инструмент за правене на пари, който можеш да изхвърлиш след употреба“. („Хора, лишени от стойност“)

„Гонене на вятър“

Има още много други причини, поради които милиони хора се чувстват без стойност и са отчаяни, че никой не се интересува дали са живи, или мъртви. Освен войните и несправедливостта, опустошенията в резултат на суша, гладът, болестите, загубата на близък човек и безброй други проблеми измъчват човечеството днес и карат хората да си задават въпроса дали въобще си струва да живеят. (Еклисиаст 1:8, 14)

Разбира се, не всеки живее в крайна бедност и не всеки изпитва страдания. Но дори тези, които не живеят в такова потисничество, често се съгласяват с думите на древния израилски цар Соломон, който попитал: „Каква полза на човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?“ Като се замислят, мнозина стигат до извода, че голяма част от живота им е била „суета и гонене на вятър“. (Еклисиаст 2:22, 26)

Правейки равносметка на живота си, много хора се питат: „Това ли е всичко?“ Колко са тези, които на преклонна възраст могат да кажат искрено, че са ‘удовлетворени’ от живота, както патриарха Авраам? (Битие 25:8, НС) Повечето изпитват чувство на празнота. Но животът не трябва да е безсмислен. Бог смята всеки човешки живот за ценен и иска всеки един от нас да живее наистина смислен и удовлетворяващ живот. Как може да стане това? Виж в следващата статия какво се казва по този въпрос.