‘Идете и правете ученици, като ги покръствате’
„Затова идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате ..., като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ — МАТЕЙ 28:19, 20.
1. Какво решение взели хората от народа Израил в подножието на Синайската планина?
ПРЕДИ около 3500 години един цял народ дал обет на Бога. Събрани в подножието на Синайската планина, израилтяните заявили публично: „Всичко, което Господ [Йехова — НС] е казал, ще сторим.“ От този момент нататък Израил станал народ, отдаден на Бога, негово „собствено притежание“. (Изход 19:5, 8; 24:3) Израилтяните очаквали с нетърпение да получат неговата защита и да живеят поколение след поколение в земя, където „текат мляко и мед“. (Левит 20:24)
2. На какви взаимоотношения с Бога могат да се радват хората днес?
2 Както споменал псалмистът Асаф, израилтяните ‘не опазили завета на Бога и в закона му не склонили да ходят’. (Псалм 78:10) Те не успели да изпълнят обета, който техните прадеди дали на Йехова. Накрая народът загубил уникалните си взаимоотношения с Бога. (Еклисиаст 5:4; Матей 23:37, 38) Затова Бог ‘насочил вниманието си към другите народи, за да изведе от тях народ за своето име’. (Деяния 15:14) И в тези „последни дни“ той събира ‘голямо множество, което никой човек не може да изброи, от всички народи, племена, родове и езици’, което радостно потвърждава: „Спасението си дължим на нашия Бог, който седи на престола, и на Агнето!“ (Откровение 7:9, 10)
3. Какви стъпки трябва да предприеме човек, за да се радва на лични взаимоотношения с Бога?
3 За да бъде сред онези, които се радват на такива скъпоценни взаимоотношения с Бога, човек трябва да се отдаде на Йехова и да символизира публично своето отдаване, като се покръсти във вода. Това е израз на послушание към заповедта, която Исус лично дал на своите последователи: „Затова идете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Матей 28:19, 20) Израилтяните слушали, когато била четена „книгата на завета“. (Изход 24:3, 7, 8) Поради това те разбрали своите задължения към Йехова. По подобен начин и днес, преди човек да се покръсти, е изключително важно да приема точно познание за Божията воля, записана в неговото Слово, Библията.
4. Как човек може да отговори на изискванията за покръстване? (Включи блока по–горе.)
4 Несъмнено Исус искал неговите ученици да изградят здрава основа за своята вяра, преди да бъдат покръстени. Той напътствал своите последователи не само да отиват и да правят ученици, но също и да ги учат ‘да спазват всичко, каквото им е наредил’. (Матей 7:24, 25; Ефесяни 3:17–19) Затова онези, които отговарят на изискванията за покръстване, обикновено са изучавали Библията месеци или дори една или две години, така че тяхното решение не е нито прибързано, нито неосведомено. При самото покръстване кандидатите отговарят с „да“ на два основни въпроса. Тъй като Исус подчертал, че ‘като кажем „да“, това трябва да означава „да“, и като кажем „не“ — да бъде „не“’, ще бъде полезно за всеки един от нас да си припомни внимателно значението на тези два въпроса за покръстване. (Матей 5:37)
Разкаяние и отдаване
5. Какви две важни стъпки подчертава първият въпрос за покръстване?
5 С първия въпрос преди покръстването кандидатът бива запитан дали се е разкаял за предишния си начин на живот и дали е отдал живота си на Йехова, за да върши неговата воля. Този въпрос подчертава две важни стъпки, които трябва да бъдат предприети преди покръстването, а именно човек да се разкае и да се отдаде на Бога.
6, 7. (а) Защо разкаянието е необходимо за всички кандидати за покръстване? (б) Какви промени трябва да бъдат направени, след като човек се разкае?
6 Защо човек трябва да се разкае, преди да се покръсти? Апостол Павел обяснява: „Всички ние преди постъпвахме според желанията на своята плът.“ (Ефесяни 2:3) Когато не притежавахме точно познание за Божията воля, живеехме в хармония със света, съгласно неговите ценности и стандарти. Нашият начин на живот беше под властта на бога на тази система, Сатана. (2 Коринтяни 4:4) След като научихме Божията воля обаче, решихме да живеем „не за желанията на хората, а за Божията воля“. (1 Петър 4:2)
7 Този нов начин на живот е много възнаграждаващ. На първо място, той открива възможността за скъпоценни взаимоотношения с Йехова, които Давид сравнил с покана да влезеш в Божия „шатър“ и „свят хълм“ — една наистина огромна привилегия. (Псалм 15:1) Логично е, че Йехова няма да покани просто когото и да е, но само онзи, „който ходи непорочно и върши правда, и истина говори от сърцето си“. (Псалм 15:2, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г.) В зависимост от обстоятелствата, при които сме живели, преди да научим истината, за да отговорим на тези изисквания, може да се наложи да направим някои промени — както в поведението, така и в личността си. (1 Коринтяни 6:9–11; Колосяни 3:5–10) Това, което ни подбужда да направим такива промени, е разкаянието — искрено съжаление за предишния ни начин на живот и силно желание да угодим на Йехова. Това води до пълна промяна — изоставяне на егоистичния, светски начин на живот и следване на линия на поведение, която е угодна на Бога. (Деяния 3:19)
8. Как се отдаваме на Бога, и каква връзка има това с покръстването?
8 С втората част на първия въпрос за покръстване кандидатите са запитани дали са се отдали на Йехова, за да вършат неговата воля. Отдаването е основна стъпка, която трябва да предхожда покръстването. То се прави посредством молитва, в която изразяваме желанието си да отдадем живота си на Йехова чрез Христос. (Римляни 14:7, 8; 2 Коринтяни 5:15) Тогава Йехова става наш Господар и Собственик и, подобно на Исус, ние намираме наслада в това да вършим Божията воля. (Псалм 40:8; Ефесяни 6:6) Това тържествено обещание пред Йехова се прави само веднъж. Но тъй като се отдаваме лично, публичното изявление в деня на покръстването служи за това всички да знаят, че сме предприели това тържествено отдаване на нашия небесен Баща. (Римляни 10:10)
9, 10. (а) Какво включва вършенето на Божията воля? (б) Как дори нацистките власти разбирали значението на нашето отдаване?
9 Какво ще означава за нас това да следваме примера на Исус относно вършенето на Божията воля? Исус казал на учениците си: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато.“ (Матей 16:24) С тези думи той посочил три неща, които трябва да правим. Първо, ние ‘се отричаме’ от себе си. С други думи, отхвърляме своите егоистични, несъвършени склонности и се подчиняваме на ръководството и напътствията на Бога. Второ, ние ‘вземаме мъченическия си стълб’. В дните на Исус мъченическият стълб бил символ на срам и страдания. Като християни, ние приемаме да страдаме поради добрата новина. (2 Тимотей 1:8) Макар че светът може да ни се присмива или да ни осъжда, и ние като Христос ‘презираме срама’ и сме щастливи, защото знаем, че сме угодни на Бога. (Евреи 12:2) И накрая, ние следваме Исус „непрекъснато“. (Псалм 73:26; 119:44; 145:2)
10 Интересно е да се отбележи, че дори и някои противници разбират значението на отдаването, което Свидетелите на Йехова са направили пред Бога, за да му служат безрезервно. Например в концентрационния лагер Бухенвалд в нацистка Германия Свидетелите, които отказвали да се отрекат от вярата си, били задължавани да подпишат следното печатно изявление: „Аз продължавам да съм предан Изследовател на Библията и никога няма да наруша обета, който съм дал пред Йехова.“ Колко добре изразява това нагласата на всички отдадени, верни служители на Бога! (Деяния 5:32)
Идентифициран като един от Свидетелите на Йехова
11. Каква привилегия получава този, който бива покръстен?
11 С втория въпрос кандидатът бива запитан дали разбира, че покръстването му го идентифицира като един от Свидетелите на Йехова. След потапянето си във вода той става назначен служител, който носи името на Йехова. Това е както голяма привилегия, така и сериозна отговорност. Този, който се е покръстил, има перспективата за вечно спасение, при условие че остане верен на Йехова. (Матей 24:13)
12. Каква отговорност придружава честта да носим името на Йехова?
12 Несъмнено е голяма чест да носиш името на всемогъщия Бог, Йехова. Пророк Михей казал: „Всичките племена ходят всеки в името на своя Бог; а ние ще ходим в името на Господа [Йехова — НС], нашият Бог, до вечни векове.“ (Михей 4:5) Но да не забравяме, че тази чест е придружена и от отговорност. Трябва да се стремим да живеем живота си по начин, който възхвалява името, което носим. Както напомнил Павел на християните в Рим, ако човек не живее според това, което проповядва, името на Бога е „хулено“, тоест върху него се хвърля кал. (Римляни 2:21–24)
13. Защо отдадените служители на Йехова имат отговорността да свидетелстват за своя Бог?
13 Когато човек става Свидетел на Йехова, той поема и отговорността да свидетелства за своя Бог. Йехова поканил членовете на отдадения народ Израил да бъдат негови свидетели, за да говорят в полза на неговата божествена същност. (Исаия 43:10–12, 21) Но израилтяните не успели да изпълнят тази отговорност и в края на краищата загубили напълно благоволението на Йехова. Истинските християни днес се гордеят с привилегията да свидетелстват за Йехова. Ние правим това, защото обичаме Бога и искаме неговото име да бъде осветено. Как бихме могли да мълчим, щом знаем истината за нашия небесен Баща и неговата цел? Ние се чувстваме като апостол Павел, който казал: „Наложено ми е като необходимост. Наистина, горко ми, ако не известявам добрата новина!“ (1 Коринтяни 9:16)
14, 15. (а) Каква роля играе организацията на Йехова в духовния ни растеж? (б) Какви уредби са на разположение, които да ни помагат духовно?
14 Вторият въпрос напомня на кандидата и за неговата отговорност да работи заедно с ръководената от духа организация на Йехова. Ние не служим на Бога сами и се нуждаем от помощта, подкрепата и насърчението на „цялото братство“. (1 Петър 2:17; 1 Коринтяни 12:12, 13) Божията организация играе жизненоважна роля в духовния ни растеж. Тя осигурява изобилие от библейски издания, които ни помагат да увеличаваме точното си познание, да постъпваме мъдро, когато се сблъскваме с проблеми, и да развиваме близки взаимоотношения с Бога. Подобно на майка, която се уверява, че детето ѝ е добре нахранено и гледано, „верният и разумен роб“ осигурява изобилие от духовна храна навреме, за да можем да напредваме духовно. (Матей 24:45–47; 1 Солунци 2:7, 8)
15 На седмичните си събрания хората от народа на Йехова получават необходимото обучение и насърчение, за да бъдат верни Свидетели на Йехова. (Евреи 10:24, 25) Теократичното училище за проповедна служба ни учи да говорим пред хора, а Събранието за службата ни обучава как да представяме резултатно посланието, което ни е поверено. Както на събранията, така и посредством личното изучаване на библейските издания, ние можем да видим как Йехова ръководи своята организация чрез духа си. С помощта на тези редовни уредби Бог ни предупреждава за опасности, учи ни как да бъдем резултатни служители и ни помага да оставаме духовно будни. (Псалм 19:7, 8, 11; 1 Солунци 5:6, 11; 1 Тимотей 4:13)
Какво ни подбужда да се покръстим
16. Какво ни подбужда да се отдадем на Йехова?
16 Така двата въпроса за покръстване напомнят на кандидатите за важността на покръстването във вода и за отговорностите, които носи то. Тогава какво трябва да ги подбуди да решат да се покръстят? Ние ставаме покръстени ученици не защото някой ни кара насила, а защото Йехова ни ‘привлича’. (Йоан 6:44) Тъй като „Бог е любов“, той упражнява всемирната си власт с любов, а не със сила. (1 Йоан 4:8) Ние сме привлечени към Йехова от неговите любещи качества и от начина, по който той се отнася към нас. Йехова е дал своя единороден син за нас и ни предлага възможно най–доброто бъдеще. (Йоан 3:16) В замяна ние сме подбудени да му предложим — да му отдадем — живота си. (Притчи 3:9; 2 Коринтяни 5:14, 15)
17. На какво не сме отдадени ние?
17 Ние не се отдаваме на някаква кауза или дейност, а на самия Йехова. Работата, която Бог възлага на служителите си, може да се промени, но отдаването им остава същото. Например това, което той наредил на Авраам, било много по–различно от това, което наредил на Йеремия. (Битие 13:17, 18; Йеремия 1:6, 7) И все пак и двамата изпълнили конкретната задача, която Бог им дал, защото обичали Йехова и искали вярно да вършат волята му. В това време на края всички помазани последователи на Христос се стремят да изпълняват заповедта му да проповядват добрата новина за Царството и да правят ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20) Като извършваме тази дейност от все сърце, показваме по хубав начин, че обичаме своя небесен Баща и че сме му истински отдадени. (1 Йоан 5:3)
18, 19. (а) Какво изявление пред всички правим ние посредством своето покръстване? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?
18 Няма съмнение, че покръстването отваря възможността за много благословии, но това не е стъпка, която трябва да бъде предприета лекомислено. (Лука 14:26–33) То изразява решение, което стои над всяка друга отговорност, която може да имаме. (Лука 9:62) Когато се покръстим, ние всъщност правим изявление пред всички: „Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.“ (Псалм 48:14)
19 Следващата статия ще разгледа още въпроси, които може да възникнат във връзка с покръстването във вода. Може ли да има основателни причини за това човек да се въздържа да се покръсти? Дали възрастта е от значение? Как всички могат да допринесат за достойното протичане на покръстването?
Можеш ли да обясниш?
• Защо е необходимо всеки християнин да се разкае, преди да се покръсти?
• Какво се включва в отдаването на Бога?
• Какви отговорности идват с честта да носим името на Йехова?
• Какво трябва да ни подбуди да вземем решението да се покръстим?
[Блок/Снимка на страница 22]
Двата въпроса за покръстване
Въз основа на жертвата на Исус Христос, разкаял ли си се за греховете си и отдал ли си се на Йехова, за да вършиш неговата воля?
Осъзнаваш ли, че твоето отдаване и покръстване те идентифицират като един от Свидетелите на Йехова, в единство с Божията, ръководена от духа организация?
[Снимка на страница 23]
Отдаването е тържествено обещание, дадено на Йехова в молитва
[Снимка на страница 25]
Нашата проповедна дейност показва, че сме се отдали на Бога