Биографичен разказ

Йехова ми помагаше да се справям с трудностите в живота

РАЗКАЗАНО ОТ ДЕЙЛ ЪРВИН

„ОСЕМ СТИГАТ! ЧЕТИРИЗНАЦИТЕ УВЕЛИЧАВАТ ТРУДНОСТИТЕ ДВОЙНО.“ Това гласеше заглавието на един вестник, в който се съобщаваше за четирите близнаци, с които се увеличи нашето семейство, в което вече имахме четири дъщери. Когато бях млад, изобщо нямах намерение да се женя, още по–малко да имам деца. Но ето ме сега — баща на осем деца!

РОДЕН съм през 1934 г. в град Мариба (Австралия). Бях най–малкото от трите деца в семейството ни. След време се преместихме да живеем в Брисбън, където майка ми преподаваше в неделното училище на методистката църква.

В началото на 1938 г. местните вестници писаха, че на Джоузеф Ф. Ръдърфорд от световната централа на Свидетелите на Йехова може да му бъде забранено да влезе в Австралия. „Защо се отнасят така с него?“ — попита майка ми следващия път, когато една Свидетелка на Йехова ни посети вкъщи. Тя ѝ отговори: „Нима Исус не казал, че хората щели да преследват учениците му?“ Майка ми прие брошурата „Изцеление“a, в която бяха посочени много разлики между истинската религия и фалшивата. Със силни впечатления от брошурата, следващата неделя майка ми взе нас, децата, и заедно отидохме на събрание на Свидетелите на Йехова. Първоначално баща ми беше твърдо против, но понякога записваше на лист хартия библейски въпроси, които майка ми да зададе на някой от братята. Братът записваше основаните на Библията отговори и ги даваше на майка ми, за да ги предаде на татко.

Една неделя баща ми дойде заедно с нас на събрание, възнамерявайки да изрази неодобрението си към Свидетелите. Но след като поговори с пътуващия надзорник, който беше на посещение в сбора по това време, татко промени нагласата си и дори позволи в дома ни да се провежда седмично изучаване на Библията, на което присъстваха заинтересуваните хора от района.

През септември 1938 г. родителите ми се покръстиха. А ние с брат ми и сестра ми се покръстихме през декември 1941 г. на националния конгрес в парка „Харгрийв“ в Сидни, Нови Южен Уелс. Бях на седем години. Оттогава редовно участвах в проповедната служба заедно с родителите си. По онова време Свидетелите използваха преносими грамофони от врата на врата и пускаха на домакините запис с библейски доклади.

Един Свидетел, който ясно се е запечатал в спомените ми, е Бърт Хортън. Той имаше кола, снабдена с мощен усилвател и голям високоговорител, монтиран на покрива. Да работя заедно с Бърт беше вълнуващо, особено за момче на моята възраст. Например, когато пускахме библейски доклади от върха на някой хълм, често виждахме как към нас се приближава полицейска кола. Бърт бързо изключваше апаратурата си и се премествахме на друг хълм, няколко километра по–надалече, където той пускаше друг запис. От Бърт и от други лоялни, смели братя разбрах много за това какво означава човек да е смел и да разчита на Йехова. (Матей 10:16)

Когато бях на дванайсет години, редовно проповядвах сам след училище. Един ден срещнах семейство Адшед. След време майката, бащата, осемте деца и много от внуците научиха истината. Благодарен съм на Йехова, че позволи на едно малко момче като мене да занесе истината на това чудесно семейство. (Матей 21:16)

Първи привилегии в службата

На 18–годишна възраст станах целодневен проповедник и бях назначен в Мейтланд, Нови Южен Уелс. През 1956 г. бях поканен да служа в австралийския клон в Сидни. От 20 бетелови служители около една трета бяха от помазаните, имащи надежда да управляват с Христос в неговото небесно Царство. Само каква привилегия беше да работя заедно с тях! (Лука 12:32; Откр. 1:6; 5:10)

Решението ми да остана неженен се стопи, когато се запознах с Джуди Хелбърг, красива пионерка, която беше поканена в клона, за да ми помага временно във връзка с един голям проект. Влюбихме се и след две години се оженихме. После започнахме пътуваща служба в окръга, състояща се в това да посещаваме всяка седмица по един сбор на Свидетелите на Йехова, за да насърчаваме братята.

През 1960 г. се роди първата ни дъщеря, Ким. Днес за един пътуващ надзорник това да има дете би означавало да прекъсне пътуващата служба и да се установи на едно място. Но за наша голяма изненада, бяхме поканени да продължим да посещаваме сборовете. След много молитви приехме поканата и през следващите седем месеца Ким пропътува 13 000 километра заедно с нас, возейки се на автобус, самолет и влак, докато служехме на отдалечени един от друг сборове в Куинсланд и в Северната територия. По онова време нямахме автомобил.

Винаги отсядахме в домовете на братя и сестри. Поради тропическия климат в онези дни спалните обикновено бяха отделени със завеси вместо с врати, нещо, което ни караше да се притесняваме още повече, когато Ким плачеше нощем. В крайна сметка грижите за бебето и отговорностите, свързани с назначението ни, се оказаха трудно съвместими. Затова се установихме в Брисбън, където започнах да се занимавам с рисуване на рекламни пана — вид изкуство с търговска цел. Две години след раждането на Ким ни се роди още една дъщеря, Петина.

Справяне с трагедия

През 1972 г., когато момичетата бяха на 12 и на 10 години, Джуди почина от болестта на Ходжкин, вид лимфом. Това беше изключително тежка загуба за семейството ни. Въпреки всичко, докато Джуди боледуваше, а после и след смъртта ѝ, Йехова ни даваше утеха чрез своето Слово, чрез духа си и чрез братята. Бяхме укрепени също от броя на „Стражева кула“, който получихме скоро след трагедията. В него имаше статия относно изпитанията, включително загубата на близък човек, и в нея се показваше как изпитанията могат да ни помогнат да развием угодни на Бога качества, като издръжливост, вяра и морална безкомпромисност.b (Яков 1:2–4)

След смъртта на Джуди с момичетата станахме много по–близки. И все пак трябва да призная, че да изпълнявам ролята и на баща, и на майка, не беше лесно. Моите две чудесни дъщери обаче направиха тази задача много по–лека.

Повторен брак и по–голямо семейство

След време се ожених повторно. С втората си съпруга, Мери, имахме много общи неща. Нейният брачен партньор също беше починал от болестта на Ходжкин. Тя също имаше две дъщери — Колийн и Дженифър. Колийн беше с около три години по–малка от Петина. Така в семейството ни имаше четири момичета — на 14, 12, 9 и 7–годишна възраст.

С Мери решихме в началото всеки от нас да дисциплинира своите биологични деца, докато те започнат да приемат напътствия от заварения родител. В брачните си взаимоотношения с Мери имахме две важни правила. Първо, никога не изразявахме разногласията си пред децата и второ, в съгласие с библейския принцип от Ефесяни 4:26, разговаряхме, докато разрешим дадения въпрос — дори ако за това бяха необходими часове!

Всички се приспособиха изненадващо добре към живота на семейство със заварени деца и родители, но спомените за близките, които бяхме загубили, не изчезнаха изведнъж. Например за Мери всеки понеделник вечер беше „вечер за сълзи“. След семейното изучаване, когато момичетата бяха легнали, Мери често даваше изблик на своите спотаени чувства.

Мери искаше да си имаме наше дете. За съжаление тя направи спонтанен аборт. Когато Мери забременя отново, ни очакваше голяма изненада. Прегледът с ултразвук показа, че Мери носеше не едно, а четири бебета! Направо не можех да повярвам. Бях на 47 години, а скоро щях да стана баща на осем деца! Четирите близнаци бяха родени с цезарово сечение на 14 февруари 1982 г., в 32–та седмица. Първи се роди Клинт (1,6 кг.), след него Синди (1,9 кг.), Джеръми (1,4 кг.) и Данет (1,7 кг.). Всяко бебе изглеждаше различно.

След раждането лекарят на Мери се приближи и седна до мене.

— Безпокоиш ли се за това как ще се грижиш за децата? — попита той.

— Ами, никога преди не съм бил в подобна ситуация — отговорих аз.

Думите, които лекарят ми каза след това, ме изненадаха и насърчиха.

— Вашият сбор няма да ви разочарова. Достатъчно е само да кихнеш и веднага хиляда ръце ще ти подадат кърпичка!

До голяма степен благодарение на този изключителен акушер и на неговия медицински екип, четири относително здрави бебета бяха изписани от болницата само два месеца след раждането.

Предизвикателството да отгледаш четиризнаци

За да има ред, с Мери направихме 24–часова програма. Четирите по–големи момичета помагаха много в грижите за бебетата. А и думите на лекаря се оказаха верни — едно „кихане“ и сборът беше готов да се притече на помощ. Още преди това нашият стар приятел, Джон Макартър, беше организирал Свидетели със строителни умения да направят разширение на къщата ни. Когато децата се родиха, група сестри помагаха в грижите за тях. Всички тези мили дела бяха проява на християнска любов в действие. (1 Йоан 3:18)

В известен смисъл четирите близнаци бяха „бебета на сбора“. Дори днес те възприемат като свое семейство многото любещи братя и сестри, които ни помагаха да се справим. Що се отнася до Мери, тя се оказа изключителна съпруга и майка, която даваше всичко от себе си за децата. Тя наистина прилагаше онова, което научаваше от Словото на Бога и от неговата организация. Няма по–добри съвети от тези! (Псалм 1:2, 3; Матей 24:45)

Християнските събрания и проповедната служба винаги заемаха важно място в седмичната ни програма, макар че не беше лесно с четири бебета. Затова за нас беше благословия по онова време да водим библейски изучавания с две семейни двойки, които бяха съгласни да идват вкъщи, за да изучаваме. Въпреки че това ни улесняваше, понякога Мери заспиваше по време на изучаването, със спящо бебе в ръцете си. В крайна сметка и двете семейства станаха наши духовни братя и сестри.

Духовно обучение в ранна възраст

Мери, по–големите момичета и аз вземахме бебетата със себе си в проповедната служба, още преди да проходят. Когато започнаха да прохождат, Мери вземаше със себе си двама от близнаците, а аз останалите двама, и те съвсем не ни пречеха. Всъщност близнаците често ставаха причина за разговор с приятелски настроени домакини. Веднъж срещнах един мъж, който твърдеше, че астрологичният знак в деня на раждането определя личността на човека. Не оспорих твърдението му, но го попитах дали мога да го посетя отново малко по–късно същата сутрин. Той се съгласи и аз се върнах при него с четиризнаците. Докато мъжът гледаше с удивление, аз ги наредих в реда, в който бяха родени. Последва приятно обсъждане не само относно очевидните физически разлики помежду им, но и за съществените разлики в техния характер, нещо, което беше силен аргумент срещу неговата теория. Накрая той каза: „Как можах да представя тази теория точно на тебе! Явно ще трябва да изследвам нещата по–задълбочено, нали?“

Като малки, близнаците се сърдеха, когато заради недобро държание ги дисциплинирахме четиримата заедно, затова започнахме да обръщаме внимание на всяко дете поотделно. Въпреки това те разбраха, че за всекиго правилата са едни и същи. Когато в училище трябваше да вземат решение по въпроси, свързани със съвестта, те твърдо отстояваха библейските принципи и се подкрепяха взаимно, като Синди беше тяхна говорителка. Хората бързо разбраха, че четиризнаците са сила, с която трябва да се съобразяват!

С Мери имахме обичайните трудности, свързани с това да помогнем на децата си да останат лоялни на Йехова по време на юношеските им години. Можем само да кажем, че задачата ни щеше да бъде много по–трудна, ако не беше подкрепата на любещия ни сбор и изобилието от духовна храна, която получавахме от видимата част на организацията на Йехова. Стараехме се редовно да изучаваме Библията като семейство и да общуваме свободно, макар че това не винаги беше лесно. Усилията обаче си заслужаваха, тъй като и осемте ни деца избраха да служат на Йехова.

Справяне с напредналата възраст

През годините се радвах на много привилегии в службата. Служех като старейшина, надзорник на града и заместник–окръжен надзорник. Бях също член на местния Комитет за връзка с болниците, чиято цел е да помага на лекарите да сътрудничат с пациенти Свидетели в случаи, засягащи кръвопреливане. Освен това в продължение на 34 години имах привилегията и правото да извършвам бракосъчетания. През този период проведох 350 брачни церемонии, включително брачните церемонии на шестте си дъщери.

Постоянно благодаря на Йехова за лоялната подкрепа, която имах първо от Джуди, а сега от Мери. (Притчи 31:10, 30) Освен че ме подкрепяха в службата ми на старейшина, те даваха хубав пример в проповедната дейност и помогнаха децата ни да изградят духовни качества.

През 1996 г. лекарите откриха, че имам нарушение на мозъчната дейност, което предизвиква треперене на ръцете и затруднява равновесието. Поради това вече не мога да рисувам рекламни пана. Все още обаче намирам много радост в службата за Йехова, въпреки че намалих темпото. Нещо положително в тази ситуация е, че се научих да проявявам по–голямо съчувствие към другите възрастни хора.

Когато размишлявам за живота си, благодаря на Йехова за това, че винаги е помагал на мене и на семейството ми да посрещаме различните трудности с радост. (Исаия 41:10) Двамата с Мери и осемте ни деца сме благодарни също на чудесното семейство от духовни братя и сестри, които ни подкрепяха. Всички те доказаха своята любов по много начини, дори повече отколкото можем да си спомним. (Йоан 13:34, 35)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 12]

Заедно с майка ми, по–големия ми брат Гарт и сестра ми Дон, преди да тръгнем за конгреса в Сидни през 1941 г.

[Снимка на страница 13]

С Джуди и малката Ким, когато служех като окръжен надзорник в Куинсланд

[Снимка на страница 15]

След раждането на четиризнаците, четирите ни по–големи момичета и сборът бяха готови да ни се притекат на помощ