Кристоф Плантен — пионер в печатането на Библията

ЙОХАНЕС ГУТЕНБЕРГ (ок. 1397–1468 г.) е известен с това, че е отпечатал първата Библия по метода на подвижните букви. Малцина обаче знаят кой е Кристоф Плантен. Той бил пионер в печатарството, който допринесъл много за това книгите и Библията да станат достъпни за хората по целия свят през XVI век.

Кристоф Плантен е роден около 1520 г. в Сент Авертен (Франция). Тъй като имал желание да живее там, където религиозния климат бил по–толерантен и икономическите условия били по–обещаващи от тези във Франция, малко преди да навърши 30 години, Плантен се установил в град Антверпен в „ниските земи“a.

В началото Плантен работел като книговезец и кожар. Неговите богато украсени кожени изделия били много търсени от богаташите. Но през 1555 г. Плантен претърпял злополука, която го принудила да смени професията си. Докато отивал да достави кожената кутия, която била поръчана за владетеля на „ниските земи“, кралят на Испания, Филип II Плантен бил нападнат на една улица в Антверпен. Няколко пияни мъже го промушили в рамото със сабя. Въпреки че се възстановил от раната, Плантен вече не можел да работи физическа работа и затова бил принуден да остави занаята си. С финансовата подкрепа на Хендрик Никлас, водачът на една анабаптистка група, Плантен започнал да се занимава с печатарство.

„Труд и постоянство“

Плантен нарекъл своята печатница „Златният пергел“. Неговата запазена марка представлявала златен пергел с надпис Лаборе ет Константиа, което означава „Труд и постоянство“. Изглежда запазената марка добре подхождала на този усърден човек.

Живеейки в период на големи религиозни и политически промени в Европа, Плантен се стремял да избягва неприятностите. За него печатарството било по–важно от всичко останало. Макар че бил съгласен с протестантската реформация, според писателя Мауриц Сабе, Плантен „не проявявал ясно изразена нагласа по въпроса относно религията“. Поради това за него се разнесли слухове, че печата еретически книги. През 1562 г. например той бил принуден да избяга в Париж, където останал повече от една година.

Когато се върнал в Антверпен през 1563 г., Плантен станал съдружник с богати търговци, някои от които били известни с калвинистките си вярвания. За пет години съвместна работа пресите на Плантен отпечатали 260 различни издания. Сред тях били издания на Библията на еврейски, гръцки и латински език, както и богато украсени екземпляри от холандската католическа Лувенска Библия.

„Най–важното типографско постижение“

През 1567 г., когато съпротивата спрямо испанското управление в Равнинните страни нараствала, кралят на Испания, Филип II изпратил херцога на Алба да служи там като управител. Имайки пълната подкрепа на краля, херцогът целял да потуши нарастващата протестантска съпротива. Затова Плантен започнал един огромен проект, с който се надявал да разсее всички съмнения за еретизъм. Той възнамерявал да отпечата академично издание на библейските текстове на езиците на оригинала. За това ново издание Плантен успял да получи подкрепата на Филип II. Кралят му обещал финансова помощ и изпратил известния хуманист Ариас Монтано да ръководи проекта.

Монтано притежавал изключителни езикови умения и се трудел по 11 часа на ден. Заедно с него работели испански, белгийски и френски езиковеди. Целта им била да съставят нов вариант на престижната Комплутенска многоезична Библия.b Освен латинската „Вулгата“, гръцката „Септуагинта“ и оригиналния еврейски текст, новата многоезична Библия на Плантен съдържала арамейския Таргум и сирийския превод „Пешита“, заедно с техния буквален превод на латински.

Отпечатването започнало през 1568 г. Огромният проект бил завършен през 1573 г. За онова време работата била свършена бързо. В писмо до крал Филип II Монтано писал: „Тук за един месец се постига повече, отколкото в Рим за една година.“ Плантен отпечатал 1213 екземпляра от новата многоезична Библия, всеки от които се състоял от осем големи тома. На заглавната страница били изобразени лъв, бик, вълк и агне, които мирно ядели заедно от едно и също корито в изпълнение на думите от Исаия 65:25. Цената на един още неподвързан в томове комплект била 70 гулдена — значителна сума, като се има предвид, че годишният доход на едно обикновено семейство бил около 50 гулдена. Целият комплект станал известен като Антверпенската многоезична Библия. Тя била наричана също Кралската Библия, тъй като крал Филип II финансирал издаването ѝ.

Въпреки че папа Григорий XIII одобрил тази Библия, Ариас Монтано получил сериозни критики за своята работа. Една от причините била, че Монтано смятал оригиналния еврейски текст за по–висш авторитет от латинската „Вулгата“. Неговият основен опонент бил Леон де Кастро, испански теолог, който гледал на латинската „Вулгата“ като на най–висш авторитет. Де Кастро обвинил Монтано, че е покварил текста на Библията с антитринитарианска философия. Например Де Кастро посочил факта, че сирийският превод „Пешита“ не съдържа добавения недостоверен текст към 1 Йоан 5:7, „на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и тия тримата са едно“. („Превод на крал Джеймс“) Испанската инквизиция обаче оправдала Монтано от всички обвинения в еретичество. Някои смятат Антверпенската многоезична Библия за „най–важното типографско постижение на един печатар през XVI век“.

Траен принос

Повечето печатари по онова време разполагали с две или три преси, докато в най–продуктивните си години Плантен може би имал не по–малко от 22 преси и 160 работници. В испанско говорещия свят той станал известен като един от водещите печатари.

Междувременно съпротивата срещу испанското управление в „ниските земи“ нараствала. Антверпен бил въвлечен в конфликта. През 1576 г. испански наемници, които не били получили заплатата си, се разбунтували и плячкосали града. Повече от 600 къщи били опожарени, а хиляди от жителите на град Антверпен били убити. Търговците бързо напуснали града. Плантен понесъл големи загуби. Освен това той бил принуден да плати на бунтовниците много висок налог.

През 1583 г. Плантен се преместил в град Лайден, намиращ се на около 100 километра северно от Антверпен. Там той отворил печатница и бил назначен за печатар на Лайденския университет, който бил основан от калвинистки протестанти. Предишните обвинения за нелоялност към католическата църква се появили отново. Затова Плантен се върнал в Антверпен в края на 1585 г., скоро след възстановяването на испанското управление в града. По това време Плантен вече надхвърлял шейсетте и в „Златния пергел“ работели само четирима души на една преса. Плантен започнал да възстановява печатницата, но тя така и не достигнала предишната си слава. Кристоф Плантен починал на 1 юли 1589 г.

За период от 34 години той отпечатал 1863 различни издания, средно почти 55 на година. Дори днес това би било огромно постижение за един независим печатар! Макар че Плантен не заел ясна религиозна позиция, неговият труд подпомогнал не само печатарството и типографията, но и изследването на боговдъхновеното Писание. (2 Тимотей 3:16) В действителност Плантен и другите печатари по негово време имали значителен принос за това Библията да стане достъпна за обикновения човек.

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 15]

МУЗЕЯТ „ПЛАНТЕН–МОРЕТУС“

Сградата в град Антверпен, в която са живели и работили Плантен и неговите потомци, била отворена като музей за посетители през 1877 г. Това е единствената печатница от този период, останала непокътната. В нея могат да се видят пет печатни преси от XVII и XVIII век, а други две — най–старите известни в света — са почти от времето на Плантен. В музея са събрани и около 15 000 матрици за отливане на печатарски букви, 15 000 дървени гравюри и 3000 гравирани медни плаки. Библиотеката на музея съдържа 638 ръкописа, датиращи от IX до XVI век, и 154 книги, които са отпечатани преди 1501 г. Сред тях са оригиналния екземпляр на Библията на Гутенберг, отпечатана преди 1461 г., и една от известните Антверпенски многоезични Библии на Плантен.

[Снимка на страница 15]

Ариас Монтано

[Снимка на страница 16]

Антверпенската многоезична Библия съдържа еврейския текст, латинската „Вулгата“ и гръцката „Септуагинта“, както и сирийския превод „Пешита“ и арамейския Таргум, заедно с техните преводи на латински.

[Източник]

By courtesy of Museum Plantin-Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen

[Информация за източника на снимката на страница 15]

Двете снимки: By courtesy of Museum Plantin-Moretus/Stedelijk Prentenkabinet Antwerpen