Самуил подкрепял истинското поклонение

ЕДИН пророк упреква своите събратя по вяра за това, че искат човешки цар, и ги подканя да се подчиняват на Бога. За да потвърди дадената му от Бога власт, той призовава Йехова да изпрати знамение под формата на буря. Обилните дъждове са рядко явление в Израил по това време на годината, сезонът на житната реколта. Бог обаче изпраща гръмотевици и дъжд. И това поражда у народа голям страх от Йехова и от неговия представител Самуил. (1 Царе 12:11–19)

Освен пророк, Самуил бил и писател. Неговите изпълнени със събития исторически сведения обхващат период от около 330 години и съдържат разкази за забележителните дела на съдиите в Израил. Например действителният разказ за живота на Самсон, най–силният човек, живял някога, е вдъхновявал много поетически произведения, една опера, сценични и филмови постановки. (Съдии, 13 — 16 глава) Самуил писал също за Рут и за нейната свекърва Ноемин, които останали бедни вдовици. Тази действителна история с щастлив край е не по–малко завладяваща. (Рут, 1 — 4 глава)

Какви поуки можем да извлечем от онова, което написал Самуил и от неговия живот? Как той подкрепял истинското поклонение?

Ранните години на Самуил

Бащата на Самуил, Елкана, бил поклонник на Йехова и любещ съпруг. Неговата съпруга, Анна, била духовно силна жена. В дома на Йехова в Сило бездетната Анна се молела усърдно на Йехова, обещавайки следното: „Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.“ (1 Царе 1:1–11) Това означавало, че детето щяло да бъде отделено за службата на Йехова.

Анна се молела безгласно. „Само устните ѝ мърдаха“ — се казва в повествованието. Първосвещеникът Илий погрешно помислил, че тя е пияна, и я смъмрил. Но Анна с уважение му обяснила ситуацията си и Илий казал: „Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.“ Йехова го изпълнил, тъй като по–нататък в повествованието се казва: „Когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.“ (1 Царе 1:12–20)

Самуил бил отгледан чрез „възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова“. (Ефесяни 6:4) Веднага щом Самуил бил отбит, Анна го занесла в дома на Бога в Сило и го представила на първосвещеника Илий. Под негово ръководство момчето ‘слугувало на Йехова’. Голямата радост на Анна е изразена в трогателните ѝ думи на възхвала, записани по–късно от самия Самуил. (1 Царе 2:1–11)

Ако си родител, дали насърчаваш децата си да се стремят да направят службата на Йехова своя цел в живота? Най–добрият начин, по който човек може да използва силите си, е да подкрепя истинското поклонение.

Самуил се приспособил успешно към живота в светилището. Той ‘растял пред Йехова и придобивал благоволението и на Йехова, и на човеците’. Самуил проявявал качества, подобни на Божиите, заради което другите го обичали. (1 Царе 2:21, 26)

Не може да се каже същото за порочните синове на Илий, Офний и Финеес, които ‘не познавали Бога’. Те вършели сексуална неморалност и вземали за себе си най–добрите части на жертвите, които хората принасяли в светилището. Бог вече бил изпратил пророк да извести на Илий, наказанието, което го очаквало и което включвало смъртта на двамата му синове. (1 Царе 2:12, 15–17, 22–25, 27, 30–34) Йехова щял да използва Самуил да произнесе друго осъдително послание.

Службата на Самуил като пророк

Бог казал на Самуил: „Защото му известих [Трябва да му известиш — НС], че ще съдя дома му до века поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря.“ За Самуил не било лесно да предаде това послание, но Илий настоятелно го помолил да не крие от него нито дума. Затова Самуил му разкрил всичко, което Йехова бил казал. Подобна постъпка изисквала смелост! (1 Царе 3:10–18)

Когато Самуил достигнал зряла възраст, целият Израил вече знаел, че той е пророк на Бога. (1 Царе 3:19, 20) Предсказаната от Самуил присъда започнала да се изпълнява, когато израилтяните понесли съкрушителна загуба от филистимците. Офний и Финеес загинали в битката, а филистимците пленили ковчега на договора. Щом научил за смъртта на синовете си и за пленяването на ковчега, Илий паднал назад от стола, вратът му се счупил и той умрял. (1 Царе 4:1–18)

Двайсет години по–късно Самуил подканил израилтяните да отхвърлят фалшивото поклонение. Те откликнали, като премахнали идолите си, отдали се на пост и признали греховете си. Самуил се помолил и принесъл всеизгаряне за тях. Какъв бил резултатът? Когато филистимците нападнали Израил, Бог всял смут сред тях и с последвалата си атака израилтяните ги поразили. С благословията на Йехова състоянието на израилтяните се подобрило значително и те си върнали обратно територията, която филистимците им били отнели. (1 Царе 7:3–14)

Самуил наистина подкрепял истинското поклонение. Например той се погрижил част от плячката от битката да бъде използвана за поддръжка на скинията. Помогнал също при организирането на празненствата за Пасхата и службата на левитите, които пазели портите. (1 Летописи 9:22; 26:27, 28; 2 Летописи 35:18) От дома си в Рама всяка година Самуил пътувал до различни градове, за да съди. Той си спечелил име на честен и безпристрастен човек. Понеже хората го уважавали, той могъл да им помогне духовно. (1 Царе 7:15–17; 9:6–14; 12:2–5) Неговата честност и духовност несъмнено подтикнали мнозина да последват примера му. Дали животът на Самуил влияе по същия начин и на тебе?

Израил поискал цар

Когато остарял, Самуил назначил синовете си, Йоил и Авия, за съдии. Те ‘не ходели в неговите пътища, но се отклонили, та отивали след сребролюбие, и вземали подкуп и извръщали правосъдието’. Тяхното поведение накарало израилевите старейшини да поискат цар. (1 Царе 8:1–5) Това било лошо в очите на Самуил. Но когато се помолил във връзка с този въпрос, Йехова заявил: „Не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.“ (1 Царе 8:6, 7) Бог казал на Самуил да изпълни желанието на народа, но и да ги предупреди, че под управлението на цар техните права и свободата им щели да бъдат ограничени до известна степен. Народът обаче продължил да настоява и Йехова изпратил Самуил да помаже Саул за цар. (1 Царе 8:6–22; 9:15–17; 10:1)

Самуил подкрепил тази уредба въпреки опасенията си. След една победа на израилтяните над амонците той събрал народа в Галгал, за да потвърди възцаряването на Саул. (1 Царе 10:17–24; 11:11–15) Самуил припомнил на царя и на народа историята на Израил и ги предупредил да се подчиняват на Йехова. В отговор на молитвата на Самуил Бог изпратил необичайната за сезона гръмотевична буря, спомената в началото. Тази буря накарала хората да признаят, че са сгрешили, като са отхвърлили Йехова. Когато призовали Самуил да се помоли за тях, той отвърнал: „Да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча добрия и правия път.“ Какъв пример на лоялна любов към Йехова и към неговия народ! (1 Царе 12:6–24) Дали и ти си така готов да подкрепяш теократичните уредби и да се молиш за събратята си по вяра?

Първите двама човешки царе на Израил

Саул бил скромен, одобрен от Бога човек. (1 Царе 9:21; 11:6) След време обаче той пренебрегнал Божието ръководство. Например Самуил го порицал за това, че избързал да принесе жертва, вместо да изчака, както му било казано. (1 Царе 13:10–14) Когато Саул проявил непослушание и запазил живота на царя на амаличаните, Агаг, Самуил му казал: „Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по–добър от тебе.“ Самуил сам убил Агаг и плакал за Саул. (1 Царе 15:1–35)

Накрая Йехова попитал Самуил: „Докога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля?“ Йехова изпратил Самуил във Витлеем да помаже един от синовете на Йесей за цар. Синовете на Йесей се явявали един по един пред Самуил, докато Йехова одобрил Давид, най–малкият син, да бъде помазан за цар. През този ден Самуил научил важен урок: „Аз [Бог] не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце (СИ).“ (1 Царе 16:1–13)

Тъй като непослушанието на Саул наранило Самуил, колко ли голяма мъка трябва да е изпитвал, когато виждал как Саул развива смъртоносна омраза спрямо Давид! Въпреки тези изпитания Самуил останал деен до старините си и правел каквото може в службата за Йехова. (1 Царе 19:18–20)

Наследството на Самуил

Когато Самуил умрял, израилтяните скърбели за този смирен и смел пророк, който повлиял на живота на мнозина. (1 Царе 25:1) Самуил бил несъвършен човек и понякога грешал в преценката си. Но въпреки своите ограничения, Самуил отдавал на Йехова изключителна преданост и полагал неуморни усилия да помага и на другите да правят същото.

Много неща са се променили от времето на Самуил, но разказът за неговия живот съдържа ценни поуки за нас. Преди всичко Самуил участвал в истинското поклонение на Йехова и го подкрепял. Дали и ти правиш същото?

[Блок на страница 16]

ПОУКИ ОТ ЖИВОТА НА САМУИЛ

• Както родителите на Самуил го учели на Божието слово, така и ти наставлявай децата си чрез „възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова“. (Ефесяни 6:4)

• Насърчавай децата си да се стремят да направят службата на Йехова своя цел в живота, също както Самуил.

• Другите обичали Самуил, защото проявявал качества, подобни на Божиите. Така той ни е оставил хубав пример, който да следваме.

• Самуил правел всичко каквото може, за да подкрепя истинското поклонение, така както трябва да правим и ние.

[Снимка на страница 15]

Самуил подкрепял истинското поклонение и охотно помагал в духовно отношение