‘Чудно сме направени’

„Страшно и чудно съм направен.“ (ПСАЛМ 139:14)

 1. Защо много мислещи хора отдават на Бога заслугата за чудесните земни творения?

В ПРИРОДАТА наблюдаваме изобилие от прекрасни творения. Как са се появили те? Според някои хора не е нужно да намесваме един интелигентен Създател, за да си отговорим на този въпрос. Други обаче смятат, че своеволно да изключваме съществуването на Създател би ограничило възможността да разберем повече за природата. Според тях земните творения са толкова сложно устроени, толкова разнообразни и дори толкова прекрасни, че не биха могли да се появят случайно. За много хора, в това число и за някои учени, доказателствата сочат, че една мъдра, силна и любеща личност е създала вселената.a

 2. Какво подтиквало Давид да възхвалява Йехова?

² Давид, който бил цар в древния Израил, бил убеден, че Създателят заслужава признание за чудесните си творения. Макар че живял много преди да бъдат направени многобройните научни открития, за които знаем днес, Давид съзнавал, че е заобиколен от прекрасни творения, дело на Божиите ръце. Дори само начинът, по който бил устроен самият той, го подтиквал да изпитва дълбоко страхопочитание към своя Създател за невероятните му способности. Давид писал: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това.“ (Псалм 139:14)

3, 4. Защо е важно всеки един от нас да разсъждава дълбоко върху делата на Йехова?

³ Давид можел да каже това, защото разсъждавал дълбоко. Днес в училищата и в медиите често се чуват разрушаващи вярата теории за произхода на човека. Затова, за да имаме такава вяра, каквато имал Давид, ние трябва да разсъждаваме дълбоко. Не можем да оставим другите да определят какво да мислим, особено когато става дума за такъв важен въпрос като съществуването на Създател.

⁴ Освен това, като размишляваме за делата на Йехова, любовта и признателността ни към него ще се увеличават. Така ще расте и увереността ни, че той ще изпълни обещанията си за бъдещето. Това от своя страна ще ни подтиква да опознаваме Йехова още по–добре и да му служим. Нека да разгледаме как съвременната наука потвърждава думите на Давид, че сме ‘чудно направени’.

Невероятното развитие на човека

5, 6. (а) Как започва животът на всеки човек? (б) Каква функция изпълняват бъбреците?

⁵ „Ти си образувал чреслата [бъбреците — НС] ми, обвил си ме в утробата на майка ми.“ (Псалм 139:13) Животът на всеки човек е започнал в майчината утроба от една–единствена клетка, по–малка от точката в края на това изречение. Тази микроскопична клетка е невероятно сложна — цяла миниатюрна химическа лаборатория! Тя расте много бързо и след втория месец в утробата на майката главните органи на бебето вече са оформени. Сред тях са и бъбреците. Когато се роди бебето, бъбреците са готови да филтрират кръвта в тялото — да отстраняват токсините и излишната вода и да задържат полезните вещества. Ако са здрави, двата бъбрека филтрират на всеки 45 минути водата в кръвта, която при един възрастен човек е около пет литра!

⁶ Бъбреците регулират също минералния състав и киселинността на кръвта, както и кръвното налягане. Те изпълняват и други много важни функции. Например превръщат витамин D в активна форма, необходима за доброто развитие на костите и създаването на хормона еритропоетин, който стимулира производството на червените кръвни клетки в костите. Не е чудно, че бъбреците са наречени „великите химици на тялото“.b

7, 8. (а) Опиши ранното развитие на бебето в утробата на майката. (б) В какъв смисъл бебето се развива „в дълбочините на земята“?

⁷ „Костникът ми не се укри от Тебе, когато в тайна се работех, и в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.“ (Псалм 139:15) Малката клетка, от която започва животът на човека, скоро се разделя на две, а след това новите клетки също се делят. Не след дълго те започват да се обособяват и вече съществуват нервни клетки, мускулни клетки, кожни клетки и т.н. Клетки от един и същ вид образуват тъкани и органи. През третата седмица от зачеването започва да се развива скелетът на бебето. Когато то е едва на седем седмици и е дълго само 2,5 сантиметра, всичките 206 кости, които то ще има като възрастен човек, вече са започнали да се развиват, макар че ще мине време да се втвърдят.

⁸ Невероятното развитие на зародиша става в утробата на майката, далече от погледа на останалите — сякаш в дълбочините на земята. Много подробности във връзка с развитието на човека все още са непонятни. Какво например кара определени гени в тялото да задвижат процеса на обособяване на клетките? Може би след време учените ще открият отговора на този въпрос, но както показват следващите думи на Давид, нашият Създател, Йехова, знае какъв е той от самото начало.

9, 10. Защо може да се каже, че развитието на частите на зародиша е предварително ‘записано’ в „книгата“ на Бога?

⁹ „Очите ти видяха дори моя зародиш и в книгата ти всичките му части бяха записани според дните, в които те биваха оформяни, и когато все още нямаше ни една от тях.“ (Псалм 139:16, НС) В първата клетка е заложена пълната информация за тялото на човека. Тези данни ръководят развитието на бебето през деветте месеца в утробата на майката, както и през следващите двайсет години, докато то стане зрял човек. През това време тялото минава през различни етапи и информацията за всички тях е програмирана в първата клетка.

¹⁰ Давид нямал познание за клетките и гените, тъй като не разполагал дори с микроскоп. Но той прозрял, че начинът, по който се било развило собственото му тяло, е доказателство за предварителен замисъл. Давид може да е имал известно познание за това как се развива един зародиш, така че могъл да стигне до извода, че всеки етап от развитието става според определен план и в точно определено време. С поетичен език Давид изразил мисълта, че тази информация сякаш е ‘записана’ в Божията „книга“.

11. Как сме получили характерните си физически белези?

¹¹ Днес вече е известно, че характеристиките, които човек наследява от родителите и прародителите си, като например ръста, чертите на лицето, цвета на очите и на косата, както и хиляди други отличителни белези, се определят от гените. Всяка клетка в човешкото тяло съдържа хиляди гени, а всеки ген е част от дълга верига, съставена от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Данните за устройството на тялото на всеки човек са „записани“ в химичния състав на неговата ДНК. Всеки път, когато клетките се делят, за да се създадат нови клетки или старите да бъдат заменени, тя предава тези данни на новите клетки, като така поддържа живота на човека и съхранява основните му отличителни белези. Каква невероятна проява на силата и мъдростта на небесния ни Създател!

Уникален ум

12. Най–вече в какво отношение хората се различават от животните?

¹² „Колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им! Ако бих поискал да ги изброя, те са по–многобройни от пясъка.“ (Псалм 139:17, 18а) Животните също са чудесно направени. При определени видове някои сетива са по–добре развити, отколкото при хората. Някои животни дори могат да правят неща, които хората не могат. Но Бог ни е дал умствени способности, които са много по–висши от тези на животните. В един научен учебник се казва: „Макар и в много отношения да си приличаме с другите видове, ние, хората, сме уникални сред живите същества на земята по отношение на способността си да говорим и да мислим. Уникални сме и поради огромната любознателност, която имаме за всичко, свързано със самите нас: Как е устроено нашето тяло? Как сме образувани?“ Именно върху тези въпроси размишлявал и Давид.

13. (а) Откъде Давид научавал Божиите мисли, върху които размишлявал? (б) Как можем да подражаваме на Давид?

¹³ Но което е още по–важно, за разлика от животните, хората имат уникалната способност да размишляват върху Божиите мисли.c Този специален подарък показва, че сме направени по „Божия образ“. (Битие 1:27) Давид използвал този дар много добре. Той размишлявал върху доказателствата за съществуването на Бога, както и върху хубавите Му качества, за които свидетелстват земните творения. Давид притежавал и първите книги от Светото писание, в които Бог разкрива повече за себе си и за делата си. Тези боговдъхновени писания помагали на Давид да разбира мислите, личността и целта на Бога. Размисълът върху Божиите слова, творенията и начина, по който Бог се отнасял към него, подтиквали Давид да възхвалява Създателя си.

Какво включва вярата

14. Защо не е нужно да знаем всичко за Бога, за да вярваме в него?

¹⁴ Колкото повече размишлявал върху творението и върху Божиите писания, толкова повече Давид съзнавал, че не е възможно да схване напълно познанието на Бога и Неговите способности. (Псалм 139:6) Същото може да се каже и за нас. Ние никога няма да научим всичко за Божиите дела на сътворение. (Еклисиаст 3:11; 8:17) Но Бог ‘е изявил’ достатъчно познание чрез своето Слово и природата, за да могат хората, живеещи по всяко време, да развият вяра, основана на доказателства. (Римляни 1:19, 20; Евреи 11:1, 3)

15. Обясни с пример каква е връзката между вярата и взаимоотношенията ни с Бога.

¹⁵ Вярата не означава просто да признаем, че животът и вселената дължат съществуването си на един разумен източник. Трябва да сме убедени, че Йехова Бог е действителна личност, и да развиваме доверие в него, тъй като той самият ни кани да го опознаем и да бъдем негови приятели. (Яков 4:8) Съвсем естествено е един син или една дъщеря да изпитват доверие към своя грижовен баща. Представи си, че някой си позволи да постави под съмнение това дали твоя баща ще ти се притече на помощ, когато възникне сериозен проблем. Може би няма да е възможно да убедиш този човек, че на баща ти може да се има доверие. Но ако през живота си многократно си изпитвал колко добър баща имаш, ще бъдеш уверен, че той няма да те изостави, когато си в беда. По подобен начин ние научаваме повече за Йехова като изучаваме Библията и размишляваме върху творенията, а също и като изпитваме неговата помощ в отговор на своите молитви. В резултат на това ние с готовност се доверяваме на Бога и искаме да учим все повече неща за него. Нашата неегоистична любов и преданост към Бога ни подтикват да искаме да го възхваляваме вечно. Това е най–възвишената цел, която може да има човек. (Ефесяни 5:1, 2)

Търси ръководството на Създателя!

16. Какво можем да научим от близките взаимоотношения с Йехова, на които се радвал Давид?

¹⁶ „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме, и познай мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и води ме по вечния път.“ (Псалм 139:23, 24) Давид знаел, че Йехова го познава много добре, че няма нито една мисъл, дума или постъпка, скрита от погледа на Създателя. (Псалм 139:1–12; Евреи 4:13) Това помагало на Давид да се чувства сигурен, точно както се чувства едно малко дете в нежната прегръдка на майка си или на баща си. Давид ценял своите близки взаимоотношения с Йехова и полагал усилия да ги развива, като размишлявал дълбоко върху делата на Бога и му се молел. Всъщност много от псалмите на Давид, включително и Псалм 139, са молитви с музикален съпровод. Размисълът и молитвата ще помогнат и на нас да се приближаваме до Йехова.

17. (а) Защо Давид молел Бога да изследва сърцето му? (б) Как начинът, по който използваме свободната си воля, ще се отрази на живота ни?

¹⁷ Тъй като сме направени по Божия образ, ние имаме свободна воля. Можем да избираме дали да постъпваме правилно, или погрешно. Но тази свобода носи и морална отговорност. Давид не искал да бъде причислен към злите. (Псалм 139:19–22) Той искал да избегне болезнените грешки. Затова размишлявал върху всеобхватното познание на Йехова и го молел да изследва най–съкровените му мисли и чувства и да го води по пътя към живота. Тъй като моралните стандарти на Бога важат за всички, ние също трябва да вземаме правилни решения. Йехова подканя всички да му бъдат послушни. Така ще се радваме на неговото одобрение и ще извличаме огромна полза. (Йоан 12:50; 1 Тимотей 4:8) Като ходим с Йехова всеки ден, ще имаме вътрешен мир дори и да сме изправени пред сериозни проблеми. (Филипяни 4:6, 7)

Следвай ръководството на нашия прекрасен Създател!

18. Как размисълът върху творенията влияел на Давид?

¹⁸ Като младеж Давид често бил с овцете на полето. Докато те пасели, той издигал очите си към нощното небе и размишлявал върху величието на вселената и върху значението на всичко, което го заобикаляло. Той писал: „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово; и нощ на нощ изявява знание.“ (Псалм 19:1, 2) Давид съзнавал, че трябва да търси и да следва Онзи, който е създал всичко по такъв чудесен начин. Това трябва да правим и ние.

19. Как това, че сме ‘чудно направени’, трябва да влияе на живота ни, независимо дали сме млади, или по–възрастни?

¹⁹ Давид показал как съвета към младите хора, записан по–късно от сина му Соломон, може да се изпълнява на практика: „Помни Създателя си в дните на младостта си. ... Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека.“ (Еклисиаст 12:1, 13) Още като младеж Давид съзнавал, че е ‘чудно направен’. Мисълта за Създателя го ръководела през целия му живот и така той извличал голяма полза. Ако и ние, млади и стари, възхваляваме своя Велик създател и му служим, ще имаме прекрасен живот сега и в бъдеще. За онези, които се държат близо до Йехова и живеят според праведните му пътища, Библията обещава: „Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че е праведен Господ.“ (Псалм 92:14, 15) Да, ние ще имаме надеждата да се наслаждаваме на прекрасните дела на нашия Създател завинаги!

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Как развитието на един зародиш показва, че сме ‘чудно направени’?

• Защо е важно да размишляваме върху мислите на Йехова?

• Каква е връзката между вярата и нашите взаимоотношения с Йехова?

[Снимки на страница 23]

Развитието на бебето в утробата на майката става според предварително определен план

ДНК

[Източник]

Бебе в утробата: Lennart Nilsson

[Снимка на страница 24]

Като дете, което се доверява на любещия си баща, ние имаме доверие в Йехова

[Снимка на страница 25]

Размисълът върху делата на Йехова подтиквал Давид да Го възхвалява