Бедствие връхлита Соломоновите острови
На 2 април 2007 г., понеделник, земетресение със сила 8,1 по скалата на Рихтер разтърси част от Соломоновите острови — тропически архипелаг, намиращ се на североизток от Австралия. За няколко минути огромни вълни, някои от които с височина до 10 метра, заляха островите в Западната провинция, като причиниха смъртта на 52 души и оставиха други 6000 без покрив.
Едно от най–засегнатите места беше крайбрежният град Гизо с население от 7000 души, който се намира на остров Гизо — едва на 45 километра от епицентъра на земетресението. Членовете на малкия сбор на Свидетелите на Йехова там с нетърпение очакваха същата вечер да честват ежегодното Възпоменание на Исусовата смърт. (1 Коринтяни 11:23–26) Онази сутрин нямаше нищо необичайно — денят започна с красив изгрев, а морето беше спокойно. Тогава, в 7 часа и 39 минути местно време, започна земетресението.
Земетресение!
Рон Паркинсън, който е старейшина в сбора, и неговата съпруга, Дороти, си правели закуска, когато земетресението започнало. Рон разказва: „Старата ни къща се люлееше като кокосова палма, но въпреки това не се срути. Вдигна се ужасен шум. Шкафовете и другите мебели, съдовете, пианото и всички подвижни предмети изпопадаха на пода. Едвам успяхме да излезем навън. Дороти беше боса и се поряза на счупените стъкла.“
Мисионерите Тони и Кристин Шоу, които живеят наблизо, също излезли веднага от къщата си. Кристин казва: „Земетресението беше толкова силно, че паднах на земята и не можех да стана. В морето се носеха къщи, които една огромна вълна беше откъснала от основите им. Хора с канута отчаяно търсеха оцелели сред отломките. Тогава започна още един трус, след това още един. Вторичните трусове продължиха пет дни. Беше ужасно!“
Идва цунами
Когато земетресението започнало, Патсън Баеа бил на остров Сепо Хите, където живее, на около 6 километра от град Гизо. Какво преживели той и семейството му по време на бедствието?
Патсън разказва за премеждията си: „Затичах се към брега, където бяха съпругата ми Наоми и четирите ни деца. От трусовете те бяха паднали на земята, но бяха невредими. Децата трепереха и някои от тях плачеха. Двамата с Наоми се опитахме да ги успокоим.
Забелязах, че морето се движи много необичайно. Беше ясно, че наближава цунами. Малкият остров, на който се намирахме, вероятно щеше да бъде залят напълно. Майка ми Евалин, която живееше на друг малък остров наблизо, също се намираше в опасност. Бързо казах на семейството си да влезе в моторизираното ни кану и тръгнахме към майка ми, за да я спасим.
След като бяхме изминали известно разстояние, под кануто ни премина огромна вълна. Морето бушуваше във всички посоки. Когато стигнахме при майка ми, тя беше объркана и в шок и се страхуваше да влезе във водата. Наоми и 15–годишният ни син Джереми се хвърлиха в бушуващата вода, за да помогнат на майка ми да доплува до нас. След това с пълна скорост се отправихме с кануто навътре в морето.
До този момент водата се беше оттеглила както никога досега и се показваха дори кораловите рифове около островите. Изведнъж придойде огромна вълна, която заля и двата острова. Къщата ни за гости на брега беше откъсната от основите си и напълно разрушена. Водата премина и през къщата, в която живеехме, унищожавайки много от притежанията ни. Когато морето възстанови нормалното си ниво, успяхме да спасим някои Библии и песнопойки от разрушената си къща, след което се отправихме към град Гизо.“
По цялата брегова ивица се виждаха смърт и разруха. Западната част на остров Гизо беше най–засегната. Една огромна вълна, за която се казва, че била висока 5 метра, помете най–малко 13 села.
Същата вечер 22 души се бяха събрали в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова в град Гизо, за да честват Възпоменанието на Исусовата смърт. За щастие никой от тях не беше пострадал сериозно от бедствието. Рон, цитиран по–горе, казва: „Нямаше електричество, а газените ни лампи бяха счупени. Затова брат Шоу трябваше да изнесе доклада с помощта на фенерче. Въпреки тъмнината, в хор и със силни гласове ние пяхме песни на благодарност към Йехова.“
Оказване на помощ
Когато новината за бедствието достигна Хониара, столицата на страната, местният клон на Свидетелите на Йехова бързо предприе действия за изпращането на спешна помощ до пострадалите от цунамито. Служителите там се увериха по телефона, че повечето от Свидетелите в засегнатите области са в безопасност. Няколко достойни за доверие мъже бяха изпратени да потърсят една Свидетелка, която живее в по–отдалечените части на остров Шоазьол. Когато я намериха, се оказа, че тя е жива и здрава. От клона бяха изпратени средства до сбора в Гизо за закупуването на всичко необходимо.
Двама представители на клона пристигнаха в Гизо в четвъртък с първия възможен полет. Крейг Тъкър, член на комитета на клона, казва: „Взехме със себе си няколко кашона с помощи. Багажът на някои от пътниците не пристигна, тъй като общото количество багаж било прекалено голямо за самолета, но за наше успокоение всички кашони, които ние бяхме взели, бяха доставени без проблем. Те бяха сред първите помощи, осигурени за засегнатите райони. Два дни по–късно с лодка бяха донесени и други неща.“
Междувременно Тони Шоу и Патсън Баеа заедно с няколко други Свидетели от Гизо пътуваха с кану в продължение на два часа до отдалечения остров Ранонга, за да помогнат на Свидетелите там. В резултат на земетресението островът, който е дълъг 32 километра и широк 8 километра, се беше издигнал с повече от 2 метра над морското равнище! Вероятно внезапното оттегляне на водата около този остров беше предизвикало цунамито, което заля околните острови.
Тони споделя: „Членовете на сбора се радваха толкова много да ни видят! Те бяха живи и здрави, но живееха на открито поради страха от вторичните трусове. Ние бяхме първите, които донесоха помощи там. Преди да си тръгнем, всички заедно благодарихме искрено на Йехова в молитва.“
Патсън казва: „Няколко дни по–късно се върнахме на остров Ранонга, за да донесем още помощи и за да потърсим едно семейство Свидетели, което живее по–далече от останалите. В крайна сметка успяхме да открием Матю Иту и неговото семейство, които си бяха направили лагер дълбоко във вътрешността на острова. Те заплакаха от радост, когато видяха, че не сме ги забравили! Земетресението беше разрушило дома им, както и повечето постройки в тяхното село. Въпреки това основната им грижа беше да намерят нова Библия за всеки член от семейството, тъй като техните Библии бяха изчезнали при бедствието.“
Похвала за усилията
Проявата на християнска любов не остана незабелязана от хората. Крейг Тъкър разказва: „На един журналист, който изрази отрицателно мнение за оказаната помощ като цяло, му направи силно впечатление, че само няколко дни след земетресението Свидетелите на Йехова бяха осигурили на своите членове храна, брезентови платнища и други нужни неща.“ Патсън добавя: „Хората на остров Ранонга се изказаха положително за бързата ни реакция при осигуряването на помощ и се оплакаха, че тяхната църква не е направила нищо за тях.“ Една жена възкликна: „Вашата организация се отзова толкова бързо!“
Свидетелите положиха усилия да помогнат и на своите съседи. Кристин Шоу разказва: „Когато посетихме временната болница в Гизо, видяхме една семейна двойка, която бяхме срещнали наскоро. И мъжът, и жената бяха пострадали и се намираха в голям шок. Жената държала внука си в ръцете си, но цунамито го откъснало от нея и той се удавил. Веднага се върнахме вкъщи, за да им донесем храна и дрехи. Те бяха много благодарни.“
Но жертвите на природни бедствия не се нуждаят единствено от материална помощ. Те имат нужда най–вече от утехата, която единствено Божието Слово, Библията, може да осигури. Рон споделя: „Някои религиозни служители казваха, че Бог наказва хората за греховете им. Но ние им показахме от Библията, че Бог никога не причинява зло. Мнозина ни благодариха за духовната утеха, която споделихме с тях.“a (2 Коринтяни 1:3, 4; Яков 1:13)
[Бележка под линия]
a Виж поредицата от статии, озаглавена „‘Защо?’ Какъв е отговорът на най–трудния въпрос“, в броя на „Пробудете се!“ от ноември 2006 г., 3–9 страница. В град Гизо след бедствието бяха раздадени стотици екземпляри от този брой.
[Диаграма/Карти на страница 13]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
о. Шоазьол
о. Гизо
Гизо
о. Ранонга
ХОНИАРА
АВСТРАЛИЯ
[Снимка на страница 15]
Семейство Баеа в тяхното моторизирано кану
[Снимка на страница 15]
Разрушенията от цунамито в град Гизо
[Снимка на страница 15]
Тази Зала на Царството е единствената сграда в село Лале на остров Ранонга, която не беше унищожена от бедствието