Първите християни и гръцката култура

ПО–ГОЛЯМАТА част от хората, на които проповядвали първите християни, говорели гръцки език. Писанията, които последователите на Христос използвали в подкрепа на посланието за Исус, били разпространени на гръцки. Когато Бог вдъхновил някои мъже да запишат книгите, по–късно станали известни като Християнските гръцки писания, повечето от писателите използвали гръцки език, като си служели с изрази и словесни илюстрации, които лесно можели да бъдат разбрани от хората, живеещи на места, повлияни от гръцката култура. Но нито Исус, нито апостолите му, нито дори останалите писатели на Християнските гръцки писания били гърци. Всъщност всички те били юдеи. (Римляни 3:1, 2)

Как гръцкият език придобил такова съществено значение в разпространението на християнството? Как християнските писатели и мисионери през първи век успели да представят посланието си така, че то да бъде привлекателно за хората, говорещи гръцки? И защо тази част от историята на древността трябва да е от интерес за нас?

Разпространението на гръцката култура

През четвърти век пр.н.е. Александър Велики победил Персийската империя и покорил по–голямата част от познатия по онова време свят. С цел да бъдат обединени различните завоювани територии, Александър и приемниците му насърчавали „елинизацията“, или възприемането на гръцкия език и начин на живот.

Дори по–късно, след като Рим покорил Гърция и отнел цялата ѝ политическа власт, гръцката култура продължила да оказва силно влияние на съседните народи. През втори и първи век пр.н.е. римската аристокрация изпитвала силно възхищение към всичко гръцко — изкуството, архитектурата, литературата и философията, — което подбудило поета Хораций да отбележи: „Покорена Гърция покори победителя си.“

По време на римското управление важните градове в Мала Азия, Сирия и Египет били центрове на гръцката култура. Като фактор, допринасящ за културното развитие на обществото, елинизмът оказал влияние на всеки аспект от живота — от структурата на управление и законите до търговията, производството и дори облеклото. Обикновено в гръцките градове имало гимназион, където младите мъже тренирали, а също и театър, в който били изнасяни гръцки пиеси.

Историкът Емил Шюрер казва: „Макар да се съпротивлявали, бавно, но сигурно юдеите също били завлечени от течението на елинистичната култура.“ Отначало, водени от религиозната си ревност, юдеите се противопоставили на заплахата от езическо влияние, която съпътствала възприемането на гръцкия начин на мислене, но в крайна сметка много области от живота на юдеите били повлияни от елинизма. Както отбелязва Шюрер, „малката страна на юдеите била заобиколена от почти всички страни от елинизирани територии, с които заради търговията трябвало да поддържа постоянен контакт“.

Ролята на „Септуагинта“

Тъй като се били преселили и установили в района на Средиземно море, много юдеи живеели в градове, в които преобладавала гръцката култура и се говорел гръцки. Тези преселници продължили да се придържат към юдейската си религия и пътували до Йерусалим за годишните празници. След време обаче много от тях забравили еврейския език.a Така се появила нуждата Еврейските писания да бъдат преведени на гръцки — езикът, който говорели повечето хора по онова време. Около 280 г. пр.н.е с тази задача се заели някои юдейски книжници вероятно в Александрия (Египет), важен център на елинистичната култура. Резултатът от техния труд бил преводът „Септуагинта“.

Преводът „Септуагинта“ е наречен епохален труд. Той бил ключът, който отворил пред западната цивилизация вратата към съкровищата в Еврейските писания. Без този превод историята на взаимоотношенията на Бога с израилския народ щяла да остане скрита в някакви сравнително неизвестни писания на език, който вече не бил широко използван, и така нямало да помогне за извършването на една проповедна дейност по целия свят. В действителност преводът „Септуагинта“ осигурил основата, главните идеи и езика, които били необходими, за да може познанието за Йехова Бог да бъде предадено на хора от различен етнически произход. Поради широката си употреба по онова време гръцкият език бил ненадминато средство за известяване на свещените истини.

Прозелити и боящи се от Бога хора

До втори век пр.н.е. юдеите били превели много от литературните си произведения на гръцки и писателите вече пишели направо на този език. Така хората от езическия свят могли да се запознаят с историята и религията на Израил. Историците съобщават, че през този период голям брой езичници „се приобщавали повече или по–малко към юдейските общности, участвали в юдейските религиозни служби и спазвали в различна степен юдейските закони“. („История на юдейския народ по времето на Исус Христос“)

Някои езичници дори приели юдаизма, обрязали се и станали прозелити. Други се въздържали да направят това, но спазвали определени аспекти на юдейската религия. В гръцката литература те най–често биват наричани „боящи се от Бога хора“. Корнилий е наречен ‘вярващ човек, който се бои от Бога’. В Мала Азия и Гърция апостол Павел се срещнал с много боящи се от Бога хора, които се събирали с юдеите. В писидийска Антиохия например той се обърнал към онези, които били в синагогата, с думите: „Мъже, израилтяни и всички вие, които се боите от Бога.“ (Деяния 10:2; 13:16, 26; 17:4; 18:4)

Така, когато учениците на Исус започнали да проповядват в юдейските общности отвъд границите на областта Юдея, повечето от онези, които чули добрата новина, били хора, повлияни от гръцката култура. Християнството се разпространявало много бързо в тези общности. Когато станало ясно, че Бог предоставя надеждата за спасение и на езичниците, учениците осъзнали, че в Божиите очи „няма юдеи, нито гърци“. (Галатяни 3:28)

Проповядване на гърците

Имайки предвид религиозните вярвания и морала на другите народи, някои юдеи, които станали християни през първи век, отначало се страхували да допуснат езичници в християнския сбор. Затова, когато разбрали, че Бог приема и езичници, апостолите и старейшините в Йерусалим дали ясни напътствия новоповярвалите от езически произход да се въздържат от кръв, блудство и идолопоклонство. (Деяния 15:29) Това било особено важно за всички, които преди били възприели гръцкия начин на живот, понеже в гръко–римското общество повечето хора били отдадени на „срамни сексуални страсти“ и хомосексуализъм. В християнския сбор нямало място за подобно поведение. (Римляни 1:26, 27; 1 Коринтяни 6:9, 10)

Едва ли сред християнските мисионери, които проповядвали на хората, говорещи гръцки, има някой по–известен от апостол Павел. Днес туристите в Атина могат да видят в подножието на Ареопага бронзова плоча, която пази спомена за известната реч на Павел в този град. Можем да разберем повече за тази реч от седемнайсета глава на библейската книга Деяния. Началните думи на апостола „Мъже, атиняни“ били обичайното обръщение, с което започвал и един гръцки оратор. Това със сигурност предразположило слушателите на Павел, сред които имало епикурейци и стоици. Вместо да показва раздразнението си или да осъжда вярата на слушателите си, Павел се опитал да спечели благоразположението им, като признал, че по всичко изглежда, че са много религиозни. Той споменал техния олтар „На непознатия бог“ и положил обща основа, като казал, че иска да им говори именно за този Бог. (Деяния 17:16–23)

Павел успял да докосне сърцата на слушателите си, като използвал идеи, които те приемали. Стоиците могли да се съгласят, че Бог е изворът на човешкия живот, че всички хора са произлезли от един човек, че Бог не е далеч от нас и че човешкият живот зависи от Бога. В подкрепа на последната мисъл Павел се позовал на произведения на стоическите поети Арат („Явления“) и Клеант („Химн към Зевс“). Епикурейците също можели да открият в думите на Павел идеи, в които вярвали, като например, че Бог е жив, че можем да го опознаем, че е независим, че няма нужда да получава нищо от хората и че не живее в храмове, построени от човешка ръка.

Понятията, които Павел използвал, били познати на слушателите му. Според един източник думите „светът“ („ко̀смос“), „потомство“ и „Божеството“ били често използвани от гръцките философи. (Деяния 17:24–29) Това не означава, че Павел бил готов да направи компромис с истината, за да спечели слушателите си на своя страна. Напротив, неговите заключителни думи относно възкресението и съденето били в противоречие с техните възгледи. И все пак той умело приспособил посланието си и начина, по който го представил, за да бъде по–въздействащо за слушателите му, имащи философски начин на мислене.

Повечето писма на Павел били предназначени за сборове в гръцки градове или римски колонии, които били изцяло елинизирани. В тези писма апостолът си служел свободно с гръцкия език и използвал въздействащи идеи и примери, които били типични за гръцката култура. Павел споменал атлетическите игри, наградата на победителя, възпитателя, който водел едно момче до училище, и много други аспекти от гръцкия живот. (1 Коринтяни 9:24–27; Галатяни 3:24, 25) Макар че Павел обичал да използва характерни за гръцкия език изразни средства, той решително отхвърлил морала на гърците и техните религиозни убеждения.

Те стават всичко за всякакви хора

Апостол Павел признал, че за да споделя добрата новина с другите, трябвало ‘да стане всичко за всякакви хора’. Той писал: „За юдеите станах като юдей, за да спечеля юдеите.“ За гърците той станал като грък, за да им помогне да разберат Божиите цели. Разбира се, Павел притежавал необходимите способности да направи това, защото бил юдей, роден в елинизиран град. Всички истински християни днес трябва да правят нещо подобно. (1 Коринтяни 9:20–23)

Днес милиони хора се преместват в чужди страни с напълно различен бит и обичаи. Това е едно сериозно предизвикателство за християните, които полагат усилия да проповядват добрата новина за Божието Царство и да изпълняват заповедта на Исус ‘да правят ученици сред всички народи’. (Матей 24:14; 28:19) Те знаят от опит, че когато хората чуват добрата новина на родния си език, това докосва техните сърца и те откликват благоприятно.

Поради тази причина списанието „Стражева кула — известява Царството на Йехова“ всеки месец бива издавано на 169 езика, а съпътстващото го списание „Пробудете се!“ — на 81 езика. Освен това, за да споделят добрата новина с хората, които са се преместили да живеят близо до тях, много Свидетели на Йехова полагат усилия да научат нов език, включително някои трудни езици, като арабски и китайски. Целта на Свидетелите днес е същата като на християните от първи век. Павел много добре изразява тази цел с думите: „Станах всичко за всякакви хора, за да мога на всяка цена да спася някои.“ (1 Коринтяни 9:22)

[Бележка под линия]

[Карта на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Рим

ГЪРЦИЯ

Атина

АЗИЯ

Антиохия (Писидия)

КИЛИКИЯ

СИРИЯ

ЮДЕЯ

Йерусалим

ЕГИПЕТ

Александрия

Киринея

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

[Снимка на страница 19]

През първи век преводът „Септуагинта“ допринесъл за разпространяването на познанието за Йехова

[Източник]

Israel Antiquities Authority

[Снимка на страница 20]

Плочата на Ареопага, която пази спомена за речта на Павел